Сладкият пипер има изключително полезни свойства

Пиперът (Capsicum) е един от най-старите култивирани зеленчуци. Родината му е в Мексико и Гватемала, тропическите райони на Америка. Въпреки неговия южен произход, сладкият пипер успешно се приспособява в нашите северни географски ширини.

Сладкият пипер е многогодишно растение, но при нашия климат той се отглежда като едногодишна зеленчукова култура. В тропическите райони на Америка се среща в дивата природа, а като зеленчукова културата се отглежда по целия свят.

Всеки знае, че сладкият пипер има невероятно полезни свойства.

По съдържание на витамин C сладкият пипер (особено червеният и жълтият) превъзхожда лимона, а дори и касиса! Най-много аскорбинова киселина се съдържа около стъблото, т.е. тази част, която отрязваме при почистване. Добре узрелите чушки, особено от есенната реколта съдържат повече витамин С от летните.

В пипера аскорбиновата киселина е в съчетание с изобилие от витамин Р (рутин). Това съчетание способства за укрепване на кръвоносните съдове и намалява пропускливостта на стените им.

В пиперът се съдържа повече провитамин А, отколкото в морковите: ежедневната консумация на 30-40 грама чушки стимулира растежа на косата, подобрява зрението, кожата и лигавиците.
Сладкият пипер е богат на витамини В1, В2, В6 и РР, затова хората, страдащи от депресия, диабет, отоци, дерматит, както и загуба на паметта, безсъние, загуба на сила, трябва задължително да включат сладък пипер в своите менюта.

Консумацията на лютивите чушки помага за нормализиране на мозъчното кръвообръщение, предотвратява развитието на атеросклероза и подобрява състоянието при бронхиална астма, кашлица, възпалено гърло, грип.

Благодарение на високото съдържание на минералните соли на калия и натрия, както и на микро и макро елементи (желязо, цинк, йод, калций, фосфор, магнезий), пиперът е задължителен при анемия, понижен имунитет, ранна загуба на косата, остеопороза.

В състава на чушките (както лютивите, така и сладките) влиза алкалоидът капсаицин, който всъщност придава характерния вкус на зеленчука. Това вещество стимулира работата на стомаха и задстомашната жлеза, стимулира апетита, намалява кръвното налягане, разрежда кръвта, предотвратява образуването на кръвни съсиреци.

За външно приложение под формата на загряващи мехлеми и пластири, лютата чушка е подходяща за лечение за ишиас, артрит, невралгии и ревматични болки. Лютият пипер забавя растежа на раковите клетки - до това заключение стигат учени от Университета в Питсбърг.

Сладкият пипер може да се смята за сладък само в сравнение с лютия. Съдържанието на захар в него е пет на сто (в доматите - шест, седем в морковите). Ето защо, въпреки неправилно име, той се счита за напълно диетичен зеленчук.

Покрай полезните свойства, сладкият пипер може и да причини увреждане на организма.

Сладкият пипер е противопоказан при пациенти с тежка форма на исхемична болест на сърцето (стенокардия), нарушения на сърдечния ритъм, хипертония, язва на стомаха и червата, за страдащи от гастрит с повишена киселинност на стомашния сок, колит, при обостряне на хроничните заболявания на черния дроб и бъбреците, хемороиди, при повишена възбудимост на нервната система, епилепсия и безсъние
Източник: hrani.bg

• Чушките са един от най-употребяваните зеленчуци. Те имат отлични вкусови качества и са незаменими като подправка в прясно и сушено състояние или като млян червен пипер.

• Чушките са превъзходна храна, защото са богати на витамини, минерални соли, захари и други полезни вещества. Те са 5 пъти по-богати на витамин С от лимоните, по-богати са на витамин А дори от морковите и съдържат повече захари от много плодове, като най-много захари съдържат лютивите чушки.

• Съдбата на пипера, след като бил пренесен в Европа от Америка, била еднаква със съдбата на домата. Дълго време той също бил отглеждан само като саксийно растение, за украса. Хората се радвали на красивите му чушки, но никой не посягал да изяде поне една от тях. Смятали ги за отровни.

• Към края на XV век започнали да отглеждат пипера в Испания и Португалия. Оттам той се разпространил и в другите европейски страни. Кога точно е бил пренесен и у нас и откъде, не се знае. Но вече през 18 век подлютените гозби (пиперлии) се смятали за български специалитет, а нашите градинари разнасяли славата на българските сортове пипер в Чехословакия, Австрия, Унгария, Румъния и Русия.

Източник: Гответе с мен