Нека вашата храна бъде вашето лекарство и вашето лекарство бъде вашата храна!

неделя, 31 юли 2011 г.

Диня








Малцина са хората, които могат да останат равнодушни при вида на добре узрялата, сочна и охладена диня. Съществуват над 1 200 разновидности на динята, но само около 60 вида са подходящи за консумация.
Citrullus lanatus е наименованието на вид тиквови растения, както и на техните плодове, към които принадлежи динята (в зависимост от района в България наричана още карпуз или любеница). Според възприетата класификация на земеделските култури динята е плодов зеленчук. Плодът на динята е ягодовиден и има гладка кора (зелена или жълта) и сочна, сладка, обикновено червена вътрешност (среща се и жълта). Кореновата система достига до 2м дълбочина и 3м диаметър.Стъблото е стелещо се с 3-4 скелетни разклонения - овласени.


Смята се, че произлиза от Южна Африка-Етиопия,Еритрея,Сомалия. Някои историци твърдят, че динята първоначално е била диворастящо растение в пустинята Калахари. Използвали я като заместител на водата. Постепенно търговците се досещат,че би могла да се култивира и започват да продават семките в градовете, през които минавали маршрутите на керваните. Култивирането на плода започва в Африка, а през ХVII век динята вече е позната във Великобритания, Испания, Китай и други държави. Сочният плод достига до Северна Америка благодарение на европейските колонизатори и на африканските роби. Други източници твърдят, че древният Египет е родината на динята.


Произход на динята

Водата съставлява около 92% от масата на динята, което е най-високият процент сред плодовете. Динята съдържа голямо количество захари и е отличен източник на витамин C. Има лек диуретичен ефект и не е сериозен източник на други витамини и минерали, освен ако не изяждате по няколко килограма на ден. Аминокиселината цитрулин е изолирана и проучена за първи път именно от динята. Дините съдържат значително количество цитрулин, така че след консумацията на няколко килограма диня е възможно при изследване на кръвната плазма резултатите погрешно да покажат наличие на цитрулинемия или друго нарушение, свързано с пикочните канали. Семената на динята са богати на мазнини и белтъчини и се ядат самостоятелно, добавят се в други ястия или се използват за производство на растително масло. Отглеждат се специализирани сортове, които имат много малко водниста маса и концентрират енергията си в семената.


Начини за консумация

На много места по света динята може да се допълва с добавянето във вътрешността ѝ на някаква алкохолна напитка. Това става като се пробие отвор в кората, добави се напитката и се изчака тя да се смеси с тъканта на плода. След това динята се нарязва и сервира по обичайния начин. Прясната диня може да бъде ядена по различни начини, а често се използва и за ароматизиране на напитки. Кората на динята също може да се яде и понякога се използва подобно на зеленчук. В Китай тя се пържи, вари или най-често се маринова. При пържене кората се обелва и се готви със зехтин, чесън, люти чушки, лук, захар и ром. Маринованата кора от диня е разпространена и в Русия. В Западна Африка се изстискват за масло или се използват за приготвянето на супа и други ястия. В Китай семките от диня се продават печени и с подправки, подобно на слънчогледовите.

Полезни свойства

Динята подпомага изчистването на токсични продукти от тъканите. Затова се препоръчва и при проблеми с отделителната система. Заради високото съдържание на течности и химическия състав дините се използват в диетичното хранене (до 2.5 кг на ден) при заболявания на бъбреците (предпазват от образуване на камъни в бъбреците и при някои заболявания на сърцето), черния дроб и жлъчката, също и при лечение на подагра. Благодарение на ниското си калорийно съдържание се прилагат и в диети при затлъстяване. Съдържанието на въглехидрати в динята е по-ниско от това в зеления грах, ябълките, портокалите и е почти колкото в червения касис, малината и боровинката. Това я прави подходяща храна и за диабетици, които могат да консумират диня до 200-300 грама на ден. Тъй като динята съдържа плодова захар, която се усвоява без да изисква инсулин, плодът не вреди на диабетиците. Фруктозата дори подобрява работата на черния дроб и заедно с това усвояването на белтъци, мазнини и въглехидрати.
Динята се прилага и при лечение на  хроничен запек заради съдържащите се в нея магнезий и фина целулоза. Освен това тя регулира перисталтиката и стимулира отделянето на жлъчен сок. При диети с цел намаляване на телесното тегло динята е особено подходяща в случаите, когато в режима на хранене е предвиден разтоварващ ден.

Как да избираме диня?

Няма сигурен признак дали една диня е узряла, но ако се съмнявате, купете само парче или помолете предварително да ви я срежат. Абсолютно точен метод за определяне зрелостта на дините не съществува. Някои от признаците са, че при почукване зрялата диня издава чист, ясен, а не глух звук, жълто (а не бяло) петно на обратната страна, лъскава кора, а също така възможността лесно да се бели горния слой на кората при надраскване с нокът.

Как се съхранява динята?

Динята позволява да бъде съхранявана на стайна температура до 1 седмица, ако не е разрязана. В противен случай трябва веднага да бъде поставена в хладилник, като е най-добре да се консумира не по-късно от ден-два след това.







Източник: 
http://www.bb-team.org/

сряда, 20 юли 2011 г.

Пъпеш

Пъпешите са изключително сладък и сочен плод, член на същото растително семейство като тиквите и краставиците.
Произходът на пъпешите води своето началото от Близкия изток и постепенно те добиват популярност в цяла Европа. Още древните египтяни и римляните са хапвали така популярния днес вид кaнтaлупили още маскмелън. Семена от пъпеши са били пренесени в Съединените щати от Христофор Колумб и култивирани от испанските изследователи в Калифорния.
Познати са следните основни видове пъпеши:
Канталуп - Този вид, наречен още маскмелън, има ярко оранжева вътрешност и кора с цвят каки. Това е видът пъпеш, който съдържа най – много бета каротин. Той обикновено може да се намери целогодишно, но от юни до август е в своя пиков сезон.
Касаба - За разлика от другите пъпеши, този вид не разполага с аромат. Касаба е голям пъпеш, който достига бледо жълт цвят, когато узрее и има бяла вътрешност със сладък вкус. Пиковият сезон на този вид пъпеш е през есента.
Крийшоу - Този вид пъпеш достига тежина до пет килограма и има уникален едновременно сладък и пикантен вкус. Той е хибрид между касаба и персийски пъпеш, има жълтеникава кора и вътрешност с цвят на сьомга. Пиков сезон за този вид пъпеши е от август до септември.
Медена роса - Това е най-сладкият от всички видове пъпеши и е сравнително малък по размер. Видът Медена роса е със светло жълта, почти зеленикава кора и бледо зелена вътрешност. Пиков сезон за този вид пъпеши е от юни до октомври.
Персийски пъпеш - Този вид пъпеш е доста подобен на вида Кентълуп, но малко по-голям по размер и външната страна на кората е обградена от подобие на фина мрежа. Персийските пъпеши имат пиков сезон през август и септември.
Дядо Коледа - Този вид пъпеш е също така известен като Коледен пъпеш, защото пиковият му сезон е през месец декември. Този сорт е подобен на диня и има зелени и златни ивици, но не е толкова сладък като другите пъпеши.
Шарлийн - Този вид пъпеш наподобява комбинация на Канталуп и Медена роса. Той е сладък сорт, със зеленикаво-оранжева кора и бяла вътрешност.
Като цяло, пъпешите трябва да бъдат оформени в съответствие с техния сорт. Например, видът Канталуп трябва да бъде с кръгла форма и т.н.
При избора на пъпеши, е необходимо да се избират тези, които нямат пукнатини, меки петна или натъртвания. Трябва да се търсят тези пъпеши, които имат чиста и гладка дръжка и плодов аромат.
Ненарязан пъпеш може да се съхранява при стайна температура в продължение на два до четири дни или докато напълно узрее, а след това трябва да се постави в хладилник, където издържа до 5 дни. Нарязан пъпеш е необходимо да се съхранява в хладилник, в затворен контейнер и издържа до 3 дни.
Пъпеш
Пъпешът съдърва средно около 18% захари. Те са подходящи за хора страдащи отанемия и болести на кръвоносната система. Хора с жлъчни проблеми биха получили подобрение, ако включат пъпеши в менюто си. Вкусният плод е чудесно козметично средство за тези, които искат да избистрят тена на лицето си.
Пъпешите съдържат голямо количество витамин С и калий. Тези вкусни плодове са характерни високото си съдържание на вода и много ниско съдържание на калории. Известно е, че пъпешите не съдържат мазнини и холестерол.
Маските от пъпеш премахват пигментните петна и заличават повърхностните капиляри. За болни от диабет и за по-пълничките се препоръчват пъпешите от сорта галия. Те са с най-ниско съдържание на захари, затова пък са много сочни и ароматни.


По своето съдържание прилича много на динята – вода, захари (захароза, фруктоза и глюкоза), разнообразие от витамини и минерали. Плодовото месо има високи диетични качества, като се препоръчва консумиране на празен стомах. Подобрява апетита и улеснява храносмилането поради съдържание на ензими. Богатството на фолиева киселина и желязо го препоръчва като полезна храна при анемии, а високото му съдържание на каротин го прави подходящ и при болести на черния дроб.
Пъпешът има диуретично и слабително действие. Народната медицина го предписва при запек, хемороиди, подагра, при пясък и камъни в бъбреците, като при последните особено добър ефект има запарката от пъпешови семки.
Пъпешът е противопоказан при хронични заболявания на червата, както и при болни с диспепсия. За разлика от динята, той е богат на захароза и не е подходящ за болни от захарен диабет.

Поради своето уникално съдържание той е особено подходящ като храна – лекарство за сърдечно болни и за хора, застрашени от ракови заболявания.
Не бива да го забравяме и при един много важен период от живота какъвто е бременността. Особено бременност протичаща със желязо-дефицитна анемия или с чести инфекции и обща отпадналост. Със своето общо благотворно действие върху организма, пъпешът прави бременността един по-комфортен и щастлив период от живота.
Пъпешът намира приложение и в козметиката, като кашица от плода се използва в състава на различни маски, които действат освежаващо на кожата.

четвъртък, 7 юли 2011 г.

Жабешки бутчета

Жабите са като жените, бедрата им са най-хубавите хапки, твърди французинът Рене Клеман, основател на известния кулинарен фестивал в град Вител.

Опитвали ли сте жабешки бутчета? Ако не, не се колебайте. Може у нас, а и навсякъде в Европа, Азия и Америка.

Парченцата месо, наподобяващо пилешкото, отдавна са национален деликатес за французите. Те обаче не са единствените ценители на жабешките бедра. Яли са ги още китайците през първи век от новата ера, ацтеките също са си угаждали с тях.

Римляните обаче, изглежда, не са харесвали деликатеса, защото той не е споменат никъде в огромната гастрономическа литература, оставена от тях. Никой не обръща внимание на жабите и техните бедра до XII век в Европа, когато те, малко странно, се появяват в ръкописите на католическата църква - разбира се, във Франция.

През средните векове много често монасите там дебелеели и църковните власти им наредили да не ядат месо в определен брой дни в годината, за да не угаждат толкова много на плътта и да обърнат повече внимание на духа. Духовните служители обаче се изхитрили и обявили жабите за риби, които не влизат в групата на месото и могат спокойно да се ядат през цялата година. Религиозните, но иначе страдащи от хроничен глад френски селяни покорно последвали примера на монасите и така се оформил известният национален деликатес.

Както пише Александър Дюма в своя “Голям кулинарен речник”, около началото на 1600-ата г. в Париж живеел мъж на име Симон, който правел цяло състояние от търговията с жаби. Пращали му животинките от неговия роден край, той ги угоявал и след това ги продавал на най-изисканите ресторанти във френската столица.

Жабешките бутчета били смятани за деликатес дори във Великобритания в началото на миналия век. През 1908 г. известният френски майстор готвач Огюст Ескофие сервира на вечеря в лондонския хотел “Савой” в чест на принца на Уелс ястие от жабешки бутчета, наречено “Бедрата на нимфите на зората”. Блюдото се превърнало в кулинарния хит на сезона. Бутчетата, накиснати в различни сосове и украсени с подправки до неузнаваемост, били от големи американски жаби и се внасяли през океана.

Впоследствие обаче британците престанали да ядат жаби и това продължава и до днес, пише в. “Гардиън”. Още от XVI век насам те засипват с подигравки всеки, който го прави, като наричат вечните си врагове французите за по-кратко Жабарите.


Всяка година 7 тона бутчета се изяждат на Фестивала на жабите във френския град Вител, който е в последната седмица на април. Близо 20 000 души от цяла Европа и САЩ се събират да хапнат. Тази година бе 37-ото издание на фестивала. Срещу сума от около 7 евро получавате пълна чиния с жабешки бутчета и пържени картофи. Предлагат се и много по-засукани рецепти с различни видове сосове, каквито само французите могат да правят.

Въпреки голямата веселба и яденето на корем обаче напоследък се появи проблем. Когато фестивалът се организирал за първи път, основателят му Рене Клеман можел да захрани всички заведения с жаби от езерото си на 30 км от града. Днес фестивалните земноводни не са нито от езерото, нито дори от Франция, а са вносни - най-вече от Азия.

Жабите са част от френското меню от 1000 г. насам. Напоследък обаче и във Франция, както и навсякъде по света, те намаляват все повече заради замърсяването, пресушаването на езерата и блатата и различни други злини, извършени от човека. За да запазят видовете, френските власти вече са забранили лова на жаби за търговски цели. На някои места се позволява да си хванеш малко жаби, но само ако ги приготвиш, опечеш или изпържиш и изядеш на място - а това е обида за изтънчения френски кулинарен вкус, която малцина могат да преглътнат. (24часа)


И Обама ги хапва, хит са в Луизиана

Франция унищожава най-много жабешки бутчета. Само от местни езера се изяждат до 70 т, внасят се още 4000 т на година.

Белгия и Люксембург също са големи ценители на жабите, но втори след Франция по внос на бутчета са САЩ. Деликатесът е особено популярен в щата Луизиана, който е бивша френска колония. Там градчето Рейн се е самообявило за световната столица на жабите. Бутчетата са много популярни също и в Арканзас и Тексас, където най-често ги поднасят пържени и с препечени филийки.

Американският президент Барак Обама ги яде с удоволствие. Фотографи успяха да го хванат как се наслаждава на деликатеса по време на предизборната си обиколка в южната част на страната миналата година.

Най-запалените любители на жабите обаче все пак са в Азия - в Индонезия, Китай, Тайланд и Виетнам. Южна Америка също е доста голям пазар за деликатеса. Противно на някои представи, че жабите са ястие само за отделни френски почитатели на кулинарията, жабешките бутчета всъщност са основно блюдо на масата в развиващия се свят.

Днес най-големият износител на деликатеса е Индонезия. Тя изпраща с кораби повече от 5000 тона годишно. Някои от тях са от ферми, но повечето живеят свободно. Изследователите нямат почти никаква представа колко жаби и от какви видове отиват редовно в световния тиган. (24часа)

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

 
Powered by Blogger