Лешници

Лешниците са сред най-любимите ядки на съвременния човек, само където ги обичаме обелени, здраво осолени и по възможност препечени. Освен като гарнитура на алкохола обаче, тези дървесни дарове имат и други приложения, от които всички с лекота можем да се възползваме. Научете къде може да добавите лешници!

Подобно на бадема и лешникът има богата история. Преди всичко лешници (ботанически) наричаме плодовете на дребното лешниково дърво Corylus avellana. То вирее във влажен и умерен климат. Смята се, че произлиза от Мала Азия, откъдето постепенно се разпространило по южното средиземноморие от Гърция към Италия и Франция, за да достигне Испания.

Историческите сведения за датирането на използването на лешници в храненето показват, че според китайски ръкописи още преди 5000 години дивите сортове са били ценна земеделска култура. Елините и древните Римляни консумирали лешници, но ги използвали преди всичко като медицинско средство. Латинското име на лешниковия вид "Corylus" произлиза от гръцката дума "кorys", която означава шлем. Името е дадено като отражение на формата на лешниковата черупка.

Сортове и разновидности на лешниците

Има над сто разновидности и сорта лешници. Определена част от тях са плодове на леската, която е определен вид на обикновения лешник. Съществува и група, обединена заради издадено образувание в долния край на черупката.

• Обикновен лешник; 
• Цариградска леска (лешник) - най-едрият вид;
• Клюнест американски лешник;
• Клюнест азиатски лешник.

Видове продукти от лешници

• лешниково масло;
• лешниково олио;
• лешниково брашно;
• лешникови ядки;
• лешникова есенция.

• Как да изберем и съхраним лешниците?

Лешниците се продават с или без черупки, обелени или с мъхеста покривка, натурални, сухо печени и печени в мазнина с добавъчна сол. Когато избирате лешници с черупки, огледайте ги за дупчици: това е лош знак. Избирайте лешници във вакумирани опаковки, буркани или кутии. На тях винаги фигурира срок на годност и дата на пакетиране/производство.

Обелените сурови лешници са годни за консумация в много кратък срок от време и по-точно за не повече от седмица и то ако са съхранявани на студено и сухо място. Престоялият суров лешник се познава по горчивия си вкус и сухата ядка.

Необелените лешници можете да съхранявате на сухо и студено място за период до месец. Ако желаете, можете да ги държите в хладилник за до четири месеца или да ги замразите за период от една година.

Идеи за приготвяне на лешници

Суров:

• добавка към овесени ядки и мюслита;
• добавка към салати;
• добавка към каши - овесени, гъбени и най-вече зеленчукови;
• добавка към протеинови шейкове;
• ефектна гарнитура към речна риба, раци и скариди;
• самостоятелно в малки порции между храненията.

@ Препоръчваме ви да опитате:

• Маслена салата от краставици, авокадо и лешници

Идеи за по-здравословна кухня:

• изберете суровите лешници пред печените, за да запазите по-голяма част от мастните им киселини в ненаситена форма;
• избягвайте осолени печени лешници, заради голямата доза натриева сол, която неусетно поглъщате с тях.

Диетолозите съветват да консумирате лешници поне веднъж седмично, заради богатия им коктейл от мастни киселини, които са ценни за редица метаболитни процеси.

Кулинарите препоръчват да печете лешниците на максимум 200 градуса Целзий, докато не добият лек кафеникав цвят. Раздробяването им след изпичане повишава ароматичността им.

Източник:

Read more »

Бадеми

Бадемите са познати както на здравословно хранещите се фитнес любители, така и на обичащите екзотичната кухня чревоугодници. Причината е в прекрасната и допълваща се двойнственост, която предлагат тези семена - прекрасен вкус и изобилие от качествен състав. Момент, семена ли написах? Бадемите не са ли ядки? Открийте сами!

Бадемът е семето или по-скоро основната част от плода, а не ядката на бадемовото дърво (Prunus amygdalus или още, Prunus dulcis, Rosaceae).

Смята се, че това растение е произлязло някъде от областите из Малайзия и Северна Африка.

Бадемите са ценени още от първите цивилизовани дни на човечеството. Споменати са дори в Стария завет на Библията.

Археолозите са намерили следи от култивация на бадеми, датирани от времето на Асирия и древна Персия, въпреки това засега за доказано се приема, че култивацията им е дело на елините (древните гърци).

В класическия латински римляните наричат бадемите "гръцка ядка".

Бадемовото дърво расте на височина между четири до десет метра, стволът му е около 30 см в диаметър.

Плодовете му приличат на мъхести сливи, но вместо сочна външна обвивка и малка ядка, тук имаме отсъствие на плодна тъкан и голяма твърда костилка, в която се намира ядливата част - зародишът, т.е. бадемът.

Названието "бадемова ядка" се е наложило от кулинарите и слабо запознатите търговци на бадеми през вековете.

Бадемовото дърво е чувствително на студ растение, което има нужда от топъл и мек климат, за да дава семена.

Средиземноморските условия са златната среда за бадемите, като същото важи и за Северна Африка, Испания, Австралия, Калифорния и др. 

Разновидности на бадема

Има две базови разновидности на бадема:

• Горчив бадем - това е див сорт, чиито представители съдържат същите отровни гликозиди (горчиви токсини) както и външната мъхеста обвивка при узряване на плода. Обикновено горчивите бадеми се използват за добив на масла и есенции, които се обработват по специална технология за премахване на токсините;
• Сладък бадем - това е култивираният бадем, който има съвсем леко сладък привкус заради съдържанието си на захар.

Видове продукти от бадеми

• бадемово масло;
• бадемово олио;
• бадемово брашно;
• бадемови "ядки";
• бадемова паста;
• бадемова есенция.

Подобно на останалите ядки, бадемите съдържат също високи количества мазнини, но те са главно (65%) мононенаситени (такива, каквито се съдържат в зехтина). Поради този висок процент бадемите намаляват концентрацията на триглицеридите в кръвта, а те играят съществена роля за повишения риск от атеросклероза.

По-долу ще систематизираме хранителните вещества в състава на бадемите, които ги превръщат в здравословна храна № 1 сред останалите ядки:

Макроелементи:

- Фибрите в бадемите са значително повече в сравнение с останалите ядки и семена. Допринасят за доброто храносмилане.

- Белтъчините в състава им повишават значението им за протекция на сърцето.

- Аминокиселината тирозин допринася за производството на допамин – невротрансмитер, активиращ центъра на удоволствието в главния мозък. Нивата на допамин се повлияват неблагоприятно от стреса и депресията.

- Ненаситените мазнини са особено полезни за положителната промяна на известен брой кръвни фактори, свързани с нивото на триглицеридите и холестерола.

Микроелементи:

- Магнезият е минерал, необходим за функционирането на много ензимни системи, които имат особено важно значение за критични органи на човешкото тяло (на първо място мозъкът).

- Калцият се съдържа в бадемите в по-големи количества от останалите ядки.

- Витамин Е е още един мощен антиоксидант, който се съдържа в тях в голямо количество.

Как да изберем и съхраним бадемите?

Ако имате възможност да купите бадеми, които все още имат твърди обвивки - изберете тях, те се запазват значително по-дълго от обелените.

Когато купувате сушени бадеми, предпочитайте онези, които имат кафявата си тънка кожа и са вакумирани или затворени в буркани/пакети. Насипно купувайте само печени бадеми.

Съхранявайте бадемите в херметично затворени съдове, без досег до влага и светлина.

И бадемите с черупки, и тези без (обелените) могат да бъдат замразени за период до една година, като необелените се запазват за това време дори и при температури малко над нулата.

Обелените сушени бадеми можете да съхранявате в хладилник за период до шест месеца.

Източник: Бадеми http://www.bb-team.org

Read more »

Кестени

Кестените са широко разпространени в кухнята на много култури, най-вече в няколко азиатски държави (Китай, Япония и Корея), както и в някои европейски страни. Кестените са култивирани в продължение на 6000 години в Китай и 3000 години на територията на Европа.

Кестените, за разлика от другите ядки и семена, имат ниско съдържание на калории и мазнини. За сметка на това те са богати на минерали, витамини и фитонутриенти. При кестените особено високо е съдържанието на витамин С, почти колкото при лимоните, което ги прави отличен избор за укрепване на имунитета.

Калият и фосфорът в кестените помагат за укрепването на сърдечно-съдовата, костната и нервната система. Кестените съдържат още висококачествен протеин, сравним с този в яйцата и изключително лесно усвоим от човешкото тяло. В кестените има и голямо количество манган, мед и калий. В по-малки количества се срещат и витамин В6, фолиева киселина, тиамин, рибофлавин, витамин К и ниацин.

Кестените са от семейството на ядките, но за разлика от останалите ядки те имат ниско съдържание на мазнини и известно количество въглехидрати. Също така кестените не са калорични – в 100 грама се съдържат около 200 калории.

Ползи за здравето:

1. Кестените са полезна храна, която се препоръчва в случаи на отслабнат имунитет и при хора, болни от анемия.

2. Кестените се използват в грижата за зъбите и лечението на парадонтоза.

3. Листата им се използват като лекарство срещу висока температура.

4. Кестените се използват за лечение на дихателни проблеми като конвулсивна кашлица.

5. Кестените се използват при лечение на разширени вени, укрепват кръвоносните съдове и капилярите и предотвратяват образуването на тромби.

6. Те са добър източник на фибри.

Дивите кестени са известни още като конски. Те са отровни, но въпреки това също имат своите полезни свойства. Още в миналото се приготвяли чайове от диви кестени за лечение на диария и хемороиди.

Конските кестени се използват и локално върху обриви и възпаления. Без да е научно обосновано се смята, че дивите кестени са полезни в лечението на артрит и имат антивъзпалително действие.

 Кестените –изкушението на есента

                                                          полезно и вкусно

Поради това че кестените са твърди, съдържат сапонини и имат тръпчив вкус, те не могат да се консумират сурови. Когато се сварят или опекат, част от нишестето се хидролизира до захари и те придобиват сладникав приятен вкус и аромат.
Те се използват за пюрета, за пълнеж на птици, за гарнитура към печено месо, за торти и други сладки. В захарната промишленост се използват за плънка на бонбони.

 Съвети за печени кестени:

Най-напред си осигурете около килограм кестени. 

Съвет: избирайте такива с хубава, лъщяща обвивка. Даже е добра идея преди да ги опечете, да ги оставите да престоят няколко дни.

•  Предварително загрейте фурната на около 180-200 градуса.
• С помощта на малък нож с остър връх, направете лек разрез в горната част на кестените. Не прекалявайте с хирургическата намеса обаче, защото ако разрезът е прекалено голям, има опасност кестените да започнат да пукат във фурната.

Съвет: важно е да сте подбрали подчертано твърди кестените, защото те са по-податливи на обработка. Меките се разпадат лесно. 

Готовите кестените подредете в тавичка, като отдолу предварително сложете хартия за печене. Оставете кестените за около 20-30 минути във фурната, докато обвивката им се разтвори леко.

Съвет: от време-навреме ги разбърквайте, за да се изпекат равномерно.

• После изключете фурната и ги оставете за малко в нея.Накрая ги прехвърлете в голяма купа. Обелете ги един по един и ги консумирайте, докато още са топли.

Съвет: Ако под обвивката забележите черни петна, не ги яжте. Това е сигурен белег, че са развалени.

Рецепта за варени кестени

Кестените се поставят в тенджера, заливат се с вода малко повече от нивото, до което са и се варят около 30-45 минути. Готови са когато започнат да се нацепват. Сварените кестени се ядат като се режат на две.

Диви кестени

Дивите кестени, които по принцип са отровни и не са годни за консумиране, също имат редица здравословни качества:

церят разширени вени и ни помагат да спим спокойно

Дивите кестени, известни още като конски, действатпротивовъзпалително, противотемпературно и обезболяващо. Употребяват се във вид на запарка при кашлица и хрема. На храносмилателната система действат запичащо и дезинфекционно и се препоръчват при диария.В народната медицина се предлагат още за лечение на магарешка кашлица, маточни кръвотечения, подагра, ревматизъм, ишиас и др.

Чрез лабораторни експерименти е доказано, че кестенитеукрепват капилярите. Намаляват вискозитета на кръвта, нормализират болестно увеличената склонност към кръвосъсирване и образуване на тромби. Ето защо при раздразнени и кървящихемороиди те оказват добър лечебен ефект.

Екстрактът се използва и в козметичната промишленост като съставка на кремове против слънчево изгаряне. Препоръчва се още при невралгии, мускулни болки и др. Добри резултати се получават и от употребата му при хипертрофия на простатата (уголемяване на простатната жлеза) и варикоцеле (разширени вени на скротума). Клинично е доказано благоприятното действие на извлек от кестени при синуити.

Срещу главоболие и лош сън народните лечители препоръчват да се спи върху кестени, поставени под възглавницата. Във всеки случай това има психотерапевтичен ефект.

Най-често дивият кестен се употребява като запарка. От плодовете му, обелени и ситно нарязани, се взема една чаена лъжичка и се поставя в 300 мл вряща вода. Запарва се в продължение на 2 часа, след което течността се прецежда. От нея се пие по 1 винена чаша 3 пъти па ден. Може да се направи и отвара от корите или листата на дивия кестен. За целта 1 супена лъжица листа или 1 чаена лъжица кори се варят 10 минути в 300 мл вода. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти на ден.

Разумно е тези рецепти да се прилагат след консултация с лекар, като помощно средство към основното лечение, което той е предписал.

Read more »

Нахут - Леблебия

Нахутът е известен още като леблебия и сланутък. Той е едногодишно растение от семейство бобови. Нахутът (Cicer arietinu) се счита за една от най-рано култивираните от човека култури. От археологически разкопки е установено, че е леблебията е използвана от човека още отдревността. В Гърция са открити семена от нахут от 5450 г. пр. н.е., а в Ирак са намерени семена, датирани от бронзовата ера.

За родина на тази бобова култура се счита районът на Малайзия и по-специално в околностите на библейския пра-град Йерихон. Според археологическите сведения нахутът е била използван за храна от йерихонците още преди 7500 години. Като култивирана култура леблебията започва да се отглежда преди 5000 години по Средиземноморието, а в Индия растението се разпространява само хилядолетие по-късно.

През хилядолетията и вековете нахутът пуска дълбоки корени в кулинарията на различни народи. Бобовото насаждение е любимо на много цивилизации – на елините, римляните и египтяните. В кулинарните традиции на много държави по света нахутът отдавна има извоювано място. В Северна Африка, Близкия Изток, по Средиземноморието (Испания, южна Франция), в Индия се приготвят традиционно специалитети с нахут. За разпространението на нахута по света са отговорни не само испанските и португалските търговци, но и многобройните индийските емигранти, пренесли го в субтропичните зони.

Видове нахут

Обикновено нахутът е голям едногодишен храст, достигащ височина от 20 до 70 см. Семената са с кръгла форма с издатина и напомнят овча глава, поради което на много места е известен и с прякорите „овчи грах”, или „птичи грах”. Сортовете с бели, жълто-розови и бледожълти зърна се използват за храна. Тъмните на цвят зърна нахут, отличаващи се с повишено съдържание на белтъчини се използват за храна за животни. Черният нахут обаче е високо ценен в индийската кухня и се приготвя често под формата на ястието “Кала Чана”.

Основно обаче има два вида леблебия - деси и кабули, които дават десетките познати сортове, различаващи се по цвят, вкус, гладкост на бобовете, текстура, плътност и т.н. Нахутът от вида "Деси" дава малки и тъмни бобчета, с груба повърхност и се култивира основно в Индия, Мексико, Етиопия и Иран. "Кабули" дава по-големи и светло бежoви бобчета с гладка повърхност. Отглежда се предимно в средиземноморската част на Европа, Северна Африка, Афганистан и Чили.

Полезни вещества

- Лецитин

- Фосфор

- Калий

- Витамини В1, В2, В6, В9, РР, А.

- Витамин С - варира 2, 2 -20 мг на 100 г биомаса, а в прораслите семена се увеличава до 147.6 мг на 100 г сухо вещество.

- Мазнини – в зависимост от сорта варират 4, 1-7, 2% и по този показател нахутът превъзхожда останалите бобови култури с изключение на соята.

- Белтъчини: варират 20, 1-32, 4% .

- Амино-киселини. Съдържат се много малко в нахута. Соята и грахът съдържат по-голямо количество белтъчини, по качество и балансираност на амино-киселинния състав, нахутът превъзхожда останалите бобови култури.

В 100 г нахут се съдържат следните хранителни вещества:

Протеин – 19 г

Въглехидрати – 60 г

Мазнини – 6 г

Минерали:

Калций – 100 мг

Желязо – 6 мг.

Магнезий – 115 мг

Фосфор – 366 мг

Калий – 875 мг

Натрий – 24 мг

Цинк – 3 мг

Мед – 0.8 мг

Манган – 2 мг

Селен – 8 мг

Още в нахута се съдържат минералите желязо, магнезий, фосфор и цинк, молибден, манган и мед. Леблебията има нисък гликемичен индекс (10) и нисък индекс на гликемично зареждане (3). Това я прави отлична диетична храна и подходяща за хора, които искат да отслабнат.

Ползи от нахута

Още от древността нахутът се е използвал и като лекарство – предполагало се, че влияе благотворно на дейността на стомаха. Смятало се е, че компреси от млади растения лекуват възпаления, язви, ракови образувания, подобряват цветът на кожата, предпазват от кожни заболявания и унищожават брадавиците. Нахутът е смятан за афродизиак и е бил използван като такъв както от древните египтяни, така и от арабите.

Рискове за здравето

Нахутът има високо ниво на пурини, които са естествени съединения, характерни за растенята и животните, включително и хората. Повишеният им прием е свързан с производство на пикочна киселина. Тя от своя страна е свързана с поява на подаграи отлагане на бъбречни камъни.

Именно затова хората, страдащи от подагра или бъбречни проблеми е по-добре да избягват системната консумация на леблебия. Нахутът може да предизвика още алергични реакции или дори т.нар. протеиново отравяне, която се появява след преяждане с печена леблебия, но се среща доста рядко.

Съхранение на нахут

Задължително проверявайте срока на годност на нахута, когато го купувате в пликове или запечатани контейнери. Без значение дали купувате сурова сушена или печена леблебия, проверете я за следи или мирис на плесен. Обикновено нахутът се предлага суров, внесен от Турция, както и изпечен във вакумирани пликчета, а също и суров и изсушен или стерилизирана в буркани.

Ако закупувате суров нахутразгледайте го добре дали зърната не са проядени. По възможност проверете дали в сърцевината има загнили участъци, като разчупите едно зрънце. Най-добре е нахутът да се съхранява в тъмно, хладно и сухо място, за да не покълне. Сушеният нахутможе да се съхрани по този начин в продължение на една година. Ако нахутът е покълнал – по-добре не го консумирайте.

Кулинарно приложение

Нахут се добавя често в супи, пилаф, гарнитури, салати, пирожки и нахутови кюфтенца (фалафел). От него се приготвя брашно, което, при прибавяне (около 10-20%) към пшеничното, подобрява хранителните качества на хлебни, макаронени и сладкарски изделия. От нахутово брашно, в чист вид или в смес със сухо мляко, се приготвят разнообразни детски каши и храни. От нахут се прави дори и кафе, което на вкус доста се доближава до оригиналната напитка, но не съдържа кофеин. Когато се изпече става на леблебия и се вари като кафе за пиене. Нахутът е отличен за приготвянето на ястия с меса, каши, яхнии и т.н.

Източник: БГ готвач

Read more »

Орех

Орехи 

Кой не обича орехи, кой не е слушал за здравословните им качества? Орехите са висококалорични, но изключително полезни ядки. По 2-3 ореха на ден за спазващите диета и цяла шепа за останалите, предпазват от редица заболявания.

Орехите са плодове на дървото Орех от семейство Орехови.Съществуват много видове орехови дървета, но основните видове орехи, които се консумират са три: английски (персийски), черен и бял орех.

Най-разпространен в Европа е английският орех, известен още като Juglans regia. Нарича се още персийски, тъй като произхожда от Индия и районите около Каспийско море. Внесен е в Европа от търговци от Римската империя през ІV век. Може да доживее до 300-400 години. Затова римляните го почитали като свещено дърво. Английският орех е с тънка черупка, лесна за чупене.

Черният орех е почти непознат в Европа, но широко разпространен в Северна Америка.Черупката му е черна, твърда и дебела, а ядките му имат остър характерен вкус. Белият орех  също произхожда от Северна Америка. Расте много бързо, достига до половината от височина на черния орех и живее не повече от 75 години. Сладък е на вкус и с по-голямо съдържание на мазнини от другите два вида. Затова е известен още като маслен орех.

Поради епидемията от орехови гъбички в Северна Америка, черният и белият орех са застрашени от изчезване видове.      

Хранителни качества на орехите. 
Орехите са богати на Омега-3 мастни киселини, витамини (А, С, Е, Р и от групата В), минерали (магнезий, йод, мед, калций, манган, фосфор, цинк, желязо), висококачествени белтъчини с голямо съдържание на аминокиселината триптофан, елагова киселина (антиоксидант и фитохимикал) и фибри.
Хранителни стойности на 100 г орехи: 654 ккал, 65 г мазнини, 15 г белтъчини и 14 г въглехидрати.

Здравословни качества на орехите

• Високото съдържание на Омега-3 мастни киселини прави орехите незаменим помощник в борбата със сърдечносъдовите заболявания. Предпазват от сърдечен удар и атеросклероза, нормализират кръвното налягане, понижават “лошия” и повишават “добрия” холестерол в кръвта.

• Орехите са популярни като “храна за мозъка” отново заради богатото съдържание на Омега-3 мастни киселини. Стимулират мозъчната активност и зареждат организма с енергия. Неслучайно формата на ореха наподобява човешки мозък.    

• Орехите укрепват костите.

• Благодарение на съдържащите се Омега-3 мастни киселини, антиоксиданти и фитостероли орехите намаляват риска от рак на гърдата при жените.

• Мъжете също се нуждаят от тях, тъй като повишават сексуалната активност. Уролозите препоръчват по шепа орехи дневно, а ние вкусната и възбуждаща “секси салата” (1 кафеена чашка счукани орехи, масло и мед).

• Орехите предпазват от анемия, образуване на камъни в бъбреците и заболявания на щитовидната жлеза.

Орехи в диетата
Орехите са висококалорична храна и ако сте на диета не бива да консумирате повече от 30 г дневно. Но тази шепа орехи ще ви зареди с енергия, ще ускори метаболизма и изгарянето на калории.




Най-вкусните орехи са продълговати и с тънка черупка, а не кръгли, които са с дебела черупка и малка ядка. Добрият орех е покрит с тънка златиста (не тъмна) ципа. 

Източник:Розали

Read more »