Нека вашата храна бъде вашето лекарство и вашето лекарство бъде вашата храна!

вторник, 18 януари 2011 г.

Кълнове за здраве


Източник: сп. Меню
Автор: Людмил Хайдутов
Жителите на древен Китай са ответници по много обвинения – от откриването на барута до измислянето на мъчителните за някои хора клечки за хранене. Всичко това донякъде се компенсира от развиването на прелъстителни кулинарни традиции. Много от тях от векове използват растителните кълнове като основен продукт. Едва от трийсетина години тази есенция на здравословното хранене се радва на огромна популярност и в западния свят. Макар със закъснение и с по-бавни темпове, храненето с кълнове намира достойна и плодородна почва и в България.
РАЗВИТИЕ В ЗАСТОЙ
Привидно лишени от жизнени функции, семена крият в себе си мощния потенциал да станат новото поколение на своите зелени родители. Точно тази утвърждаваща живота сила е привлякла вниманието на предците ни и те са включили прорастващите семенца в ежедневното си меню.
Попаднали при подходящите условия, семената започват да развиват невидимите досега корени и първи листа. Всичко това е съпроводено с истинска биохимична буря, затворена в миниатюрното пространство на новото растение. От застиналите в покоя на семената резервни вещества се синтезира изключително богатство от витамини A, B, C и E, аминокиселини и фибри, обезпечаващи шеметните процеси на тази метаморфоза. Най-голямото предимство на прорастващите семена е, че с течение на времето те не губят, а дори увеличават концентрацията на всички тези полезни елементи.
ФЛОРИСТИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ
Всяко семенце в определен момент покълва, но естествено не всички са подходящи за трапезата ни. Въпреки това броят на тези, които са извор на кулинарна наслада е наистина впечатляващ. Основните групи са три: бобови, житни, както и роднините на зелето от семейство Кръстоцветни. Списъкът всъщност е много по-дълъг – кълновете от различните видове лук, целина, тиква, кориандър, слънчоглед, лен са също толкова вкусни и полезни като тези от изброените групи растения.
Познатите ни бобови варива са най-използваният източник за получаване на кълнове. Обикновеният фасул не се класира в този челен отряд, защото първоначално в него се образуват някои токсични вещества. Но пък популярната като фураж люцерна се изявява като истински лидер. В търговската мрежа тя се предлага под името алфа.
Всъщност китайците са развили традицията на кулинарното използване на кълновете въз основа на две растения от точно тази бобена група – соята и известното в България като китайско зелено бобче растение Vigna radiata.
В света най-използваните кълнове от житни растения са тези от ечемик, но те много рядко се предлагат у нас. По-достъпни са току-що покаралите житни и ръжени зрънца.
На запад от Балканите типичната ранно пролетна салата се състои от голямо количество покълнал кресон – представител на зелевото семейство. Той вече може да се намери и тук но засега кълновете от ряпа и броколи бият по точки. Последните се славят със силен антиканцерогенен ефект.
СГОТВИ МИ ЕНЕРГИЯ!
На Запад е прието кълновете масово да се употребяват като част от салатите или техен основен продукт. Въпреки че замяната на пресния лук с покълналите дребни черни лучени зрънца е добра идея, Азия е много по-широко кулинарно скроена и там кълновете се готвят по всевъзможни начини. Поради малките си размери те са благодатен материал за китайската техника за бързо пържене в малко количество силно загрята мазнина, наречена stir-fry. Така приготвени кълновете запазват хрупкавостта и полезните си свойства. Комбинацията им с всякакви меса придава на ястията забележителна свежест и лекота. За да участват по най-добрия начин в някоя вкусна супа, те се прибавят броени минути, преди да се свали тенджерата от огъня.
Дребните кълнове като тези от люцерна или лук рядко се нуждаят от почистване, но по-едрите е добре да се измият предварително. Това се прави съвсем за кратко с хладка вода, като не се киснат, защото поемат много течност, която отделят по време на готвенето.
СЕЙ, ГОТВАЧО, СЕЙ!
Всички изброени досега добри страни на кълновете се допълват и от лесното им и евтино получаване в домашни условия. Най-простият начин е да сложите семената в стъклен буркан, да прибавите малко вода и да ги оставите на топло покрити с хартия или тензух. Водата трябва да се сменя на всеки 12 часа, но това трае не повече от 3-4 дена.
За отглеждане на свежо зелени кълнове много по-удобни са плитки съдове, в които семената се насипват на слой, дебел около 2 см. В този случай светлината е важен фактор, но директното слънчево греене е недопустимо.
Изненадващо разнообразни на вкус и вид, лесно достъпни и с неоспорими полезни качества, кълновете вече не са екзотичен и претенциозен вариант за бягство от рутината на трапезата ни, а истински фаворити в насладата от храната.

събота, 15 януари 2011 г.

Кисело зеле

Киселото зеле - метла за стомаха

Помага и срещу рак на дебелото черво

Киселото зеле, продукт от ферментацията на млечната киселина, от векове е любимият начин за консервиране на получената реколта от бяло зеле. То е спасението за оцеляване в тежки и гладни времена: моряците в ранните векове на новото време дължали здравето и оживяването си на витамин С от каците с киселото зеле. Какво отличава киселото зеле от бялото зеле? Многото труд - само че не трудът на човека. Нашият дял от работата се ограничава в почистването, нарязването и подреждането в кацата със солена вода. Но всичко започва едва тогава. В този момент милиони микроорганизми - бактериите на млечната киселина, се нахвърлят върху въглехидратите на зелето и ги разлагат на млечна и оцетна киселина. А в това има няколко предимства - първо, по този начин зелето се запазва по-дълго, солта и киселината не позволяват на причинителите на гниене да се развиват, и второ - самите бактерии на млечната киселина имат много положителни здравословни ефекти.


Цяр

Киселото зеле помага при храносмилателни проблеми. Суровото кисело зеле е отлично старо и утвърдено средство при възпаления на стомаха и червата, както и при диарии (даже и при такива, причинени от лечение с антибиотици). Куриозното е, че самите млечно-кисели бактерии имат противомикробно действие, тъй като влияят благоприятно на чревната флора в полза на полезните чревни бактерии, а пречат на растежа на болестотворните организми. Те произвеждат продукти на обмяната на веществата, които са отровни за другите бактерии - това е истинска вътрешнобактериална война, при която ние сме печелещият трети. Необходимо е 2-3 седмици да ядете по 200 г кисело зеле дневно, като го дъвчете добре, за да се отървете от стомашни проблеми.


Премахва тумори

Суровото кисело зеле може да подпомогне организма в борбата срещу рака. Бактериите на млечната киселина активират имунната система, а по този начин и съпротивата срещу тумори. Киселото зеле предлага особено ефикасна защита срещу рака на дебелото черво. И тук важна роля играят бактериите на млечната киселина заедно с биоактивните вещества на прясното (неферментиралото) зеле, които сами по себе си вече са ценно противораково средство. Те намаляват превръщането на първичните галеново киселини във вторични - в онези съединения, които се смятат за силни стимулатори на туморите.




Не го мийте!

Суровото кисело зеле, приготвено на салата, е много вкусно и е най-здравословно. Ако искате да го сготвите, не го варете повече от 20-25 минути. Не го мийте преди това с вода, в противен случай ще отмиете много биоактивни вещества. Ако купувате киселото зеле, търсете такова от утвърдени екопроизводители. Там то не е пресолено и е с по-малко нитрати. Бактериите на млечната киселина като живи организми могат да развиват активната си дейност само в свежо кисело зеле. Киселото зеле в консервени кутии или буркани е стерилизирано и вече не съдържа живи бактериални култури.

Източник: в.Стандарт

петък, 14 януари 2011 г.

Мандарините




От всички цитрусови плодове всъщност именно мандарините съдържат най-много витамин С. Освен това те са богати на витамин D (предпазващ децата от рахит) и на витамин К, особено важен за еластичността на кръвоносните съдове.
В мандарините не може да има нитрати – те не се съвместяват с лимонената киселина.
Не е трудно да се избере най-вкусната мандарина. Вкусът й може да се определи с просто око. Най-киселите (сортът Уншиу) са леко сплескани, със среден размер. Единственият им плюс, който обаче няма отношение към вкуса, е липсата на семки.
Огромните и с дебела кора мандарини (Сантра) се белят най-лесно, но на тях също не им достига сладост.
Предлагаме ви цели 17 причини, заради които си заслужава този плод да е често на масата ви. Някои от тях са и алтернативно лечебно средство:
1. Мандариновият сок е диетична и лечебна напитка, която е еднакво полезна и за децата (дори за бебетата!) и за възрастните.
2. При висока температура на тялото сокът от мандарини утолява много добре жаждата.
Отслабвайте със сок от мандарини
3. Мандарините се използват при лечението на астма и бронхити. Те съдържат голямо количество феноликова аминокиселина (синефрин), която е прекрасно лечебно средство срещу отоци. За прочистване на белите дробове от слузта всяка сутрин се препоръчва да се изпива по чаша мандаринов сок.
4. Отварата от изсушените кори на мандарините смекчава кашлицата и оказва отхрачващо действие при бронхит и трахеит.
5. Пресните мандарини са полезни при заболявания на стомашно-чревния тракт, съпроводени с разстройство.
6. Кората на мандарините влиза в състава на смес от билки, която се прилага в медицината за повишаване на апетита и подобряване на храносмилането. Приготвена по специален начин, тя се приема по 10-20 капки дневно 15-30 минути преди ядене.
7. За стимулиране на апетита се препоръчва отвара от изсушените кори на мандарините.
8. Редовната употреба на мандаринов сок ще ви избави от хелминтите.
9. Мандарините са ценен диетичен продукт, който през зимата насища организма с витамини.
10. Мандарините повишават апетита и подобряват обменните процеси.
11. Етеричното масло, добито от плода, повишава настроението.
12. Отварата от корите спомага за намаляване нивото на захарта в кръвта. Кората от 3 мандарини се сварява за 10 минути в литър вода. Отварата не трябва да се прецежда. Приема се всеки ден, като остатъкът задължително да се съхранява в хладилник.
13. Благодарение на фитонцидните си свойства мандарините оказват антимикробно действие.
14. Външното прилагане на сока им помага срещу млечница.
15. И сокът и плодовете действат ефективно при дизентерия.
16. Мандарините се използват като средство за спиране на кръвотечението (особено при обилни кръвотечения през климактериума).
17. Мандарините са полезни и при кожни заболявания – пресният сок убива някои гъбички (трихофития, микроспория). За да излекувате кожата и ноктите си, поразени от гъбичките, трябва многократно да втривате в тях сок от плодовете или кората на мандарините.
Внимание! Въпреки лечебните си свойства мандарините могат и съществено да навредят. Те могат да раздразнят бъбреците, лигавицата на стомаха и червата. Затова не се препоръчват при язва на стомаха и дванадесетопръстника, при гастрити с повишена киселинност на стомашния сок, при ентерити, колити и изострени чревни заболявания, а също така при холецистит, хепатит и остър нефрит.
източник zdrave.bg

вторник, 11 януари 2011 г.

Нахут - Леблебия

НахутНахутът е известен още като леблебия и сланутък. Той е едногодишно растение от семейство бобови. Нахутът (Cicer arietinu) се счита за една от най-рано култивираните от човека култури. От археологически разкопки е установено, че е леблебията е използвана от човека още отдревността. В Гърция са открити семена от нахут от 5450 г. пр. н.е., а в Ирак са намерени семена, датирани от бронзовата ера.
За родина на тази бобова култура се счита районът на Малайзия и по-специално в околностите на библейския пра-град Йерихон. Според археологическите сведения нахутът е била използван за храна от йерихонците още преди 7500 години. Като култивирана култура леблебията започва да се отглежда преди 5000 години по Средиземноморието, а в Индия растението се разпространява само хилядолетие по-късно.
През хилядолетията и вековете нахутът пуска дълбоки корени в кулинарията на различни народи. Бобовото насаждение е любимо на много цивилизации – на елините, римляните и египтяните. В кулинарните традиции на много държави по света нахутът отдавна има извоювано място. В Северна Африка, Близкия Изток, по Средиземноморието (Испания, южна Франция), в Индия се приготвят традиционно специалитети с нахут. За разпространението на нахута по света са отговорни не само испанските и португалските търговци, но и многобройните индийските емигранти, пренесли го в субтропичните зони.
Видове нахут
Обикновено нахутът е голям едногодишен храст, достигащ височина от 20 до 70 см. Семената са с кръгла форма с издатина и напомнят овча глава, поради което на много места е известен и с прякорите „овчи грах”, или „птичи грах”. Сортовете с бели, жълто-розови и бледожълти зърна се използват за храна. Тъмните на цвят зърна нахут, отличаващи се с повишено съдържание на белтъчини се използват за храна за животни. Черният нахут обаче е високо ценен в индийската кухня и се приготвя често под формата на ястието “Кала Чана”.
Основно обаче има два вида леблебия - деси и кабули, които дават десетките познати сортове, различаващи се по цвят, вкус, гладкост на бобовете, текстура, плътност и т.н. Нахутът от вида "Деси" дава малки и тъмни бобчета, с груба повърхност и се култивира основно в Индия, Мексико, Етиопия и Иран. "Кабули" дава по-големи и светло бежoви бобчета с гладка повърхност. Отглежда се предимно в средиземноморската част на Европа, Северна Африка, Афганистан и Чили.
Полезни вещества
Леблебия
- Лецитин
- Фосфор
- Калий
- Витамини В1, В2, В6, В9, РР, А.
- Витамин С - варира 2, 2 -20 мг на 100 г биомаса, а в прораслите семена се увеличава до 147.6 мг на 100 г сухо вещество.
- Мазнини – в зависимост от сорта варират 4, 1-7, 2% и по този показател нахутът превъзхожда останалите бобови култури с изключение на соята.
- Белтъчини: варират 20, 1-32, 4% .
- Амино-киселини. Съдържат се много малко в нахута. Соята и грахът съдържат по-голямо количество белтъчини, по качество и балансираност на амино-киселинния състав, нахутът превъзхожда останалите бобови култури.
В 100 г нахут се съдържат следните хранителни вещества:
Протеин – 19 г
Въглехидрати – 60 г
Мазнини – 6 г
Минерали:
Калций – 100 мг
Желязо – 6 мг.
Магнезий – 115 мг
Фосфор – 366 мг
Калий – 875 мг
Натрий – 24 мг
Цинк – 3 мг
Мед – 0.8 мг
Манган – 2 мг
Селен – 8 мг
Още в нахута се съдържат минералите желязо, магнезийфосфор и цинк, молибден, манган и мед. Леблебията има нисък гликемичен индекс (10) и нисък индекс на гликемично зареждане (3). Това я прави отлична диетична храна и подходяща за хора, които искат да отслабнат.
Ползи от нахута
Още от древността нахутът се е използвал и като лекарство – предполагало се, че влияе благотворно на дейността на стомаха. Смятало се е, че компреси от млади растения лекуват възпаления, язви, ракови образувания, подобряват цветът на кожата, предпазват от кожни заболявания и унищожават брадавиците. Нахутът е смятан за афродизиак и е бил използван като такъв както от древните египтяни, така и от арабите.
Рискове за здравето
Нахутът има високо ниво на пурини, които са естествени съединения, характерни за растенята и животните, включително и хората. Повишеният им прием е свързан с производство на пикочна киселина. Тя от своя страна е свързана с поява на подаграи отлагане на бъбречни камъни.
Именно затова хората, страдащи от подагра или бъбречни проблеми е по-добре да избягват системната консумация на леблебия. Нахутът може да предизвика още алергични реакции или дори т.нар. протеиново отравяне, която се появява след преяждане с печена леблебия, но се среща доста рядко.
Салата нахут
Съхранение на нахут
Задължително проверявайте срока на годност на нахута, когато го купувате в пликове или запечатани контейнери. Без значение дали купувате сурова сушена или печена леблебия, проверете я за следи или мирис на плесен. Обикновено нахутът се предлага суров, внесен от Турция, както и изпечен във вакумирани пликчета, а също и суров и изсушен или стерилизирана в буркани.
Ако закупувате суров нахутразгледайте го добре дали зърната не са проядени. По възможност проверете дали в сърцевината има загнили участъци, като разчупите едно зрънце. Най-добре е нахутът да се съхранява в тъмно, хладно и сухо място, за да не покълне. Сушеният нахутможе да се съхрани по този начин в продължение на една година. Ако нахутът е покълнал – по-добре не го консумирайте.
Кулинарно приложение
Нахут се добавя често в супипилаф, гарнитури, салатипирожки и нахутови кюфтенца (фалафел). От него се приготвя брашно, което, при прибавяне (около 10-20%) към пшеничното, подобрява хранителните качества на хлебни, макаронени и сладкарски изделия. От нахутово брашно, в чист вид или в смес със сухо мляко, се приготвят разнообразни детски каши и храни. От нахут се прави дори и кафе, което на вкус доста се доближава до оригиналната напитка, но не съдържа кофеин. Когато се изпече става на леблебия и се вари като кафе за пиене. Нахутът е отличен за приготвянето на ястия с меса, каши, яхнии и т.н.
Източник: БГ готвач

понеделник, 10 януари 2011 г.

Орех

Орехи 


орех - висококалорично чудоКой не обича орехи, кой не е слушал за здравословните им качества? Орехите са висококалорични, но изключително полезни ядки. По 2-3 ореха на ден за спазващите диета и цяла шепа за останалите, предпазват от редица заболявания.

Орехите са плодове на дървото Орех от семейство Орехови.Съществуват много видове орехови дървета, но основните видове орехи, които се консумират са три: английски (персийски), черен и бял орех.

Най-разпространен в Европа е английският орех, известен още като Juglans regia. Нарича се още персийски, тъй като произхожда от Индия и районите около Каспийско море. Внесен е в Европа от търговци от Римската империя през ІV век. Може да доживее до 300-400 години. Затова римляните го почитали като свещено дърво. Английският орех е с тънка черупка, лесна за чупене.

Черният орех е почти непознат в Европа, но широко разпространен в Северна Америка.Черупката му е черна, твърда и дебела, а ядките му имат остър характерен вкус. Белият орех  също произхожда от Северна Америка. Расте много бързо, достига до половината от височина на черния орех и живее не повече от 75 години. Сладък е на вкус и с по-голямо съдържание на мазнини от другите два вида. Затова е известен още като маслен орех.

Поради епидемията от орехови гъбички в Северна Америка, черният и белият орех са застрашени от изчезване видове.      

Хранителни качества на орехите. 
Орехите са богати на Омега-3 мастни киселини, витамини (А, С, Е, Р и от групата В), минерали (магнезий, йод, мед, калций, манган, фосфор, цинк, желязо), висококачествени белтъчини с голямо съдържание на аминокиселината триптофан, елагова киселина (антиоксидант и фитохимикал) и фибри.
Хранителни стойности на 100 г орехи: 654 ккал, 65 г мазнини, 15 г белтъчини и 14 г въглехидрати.

Здравословни качества на орехите
  • орехи - висококалорично чудоВисокото съдържание на Омега-3 мастни киселини прави орехите незаменим помощник в борбата със сърдечносъдовите заболявания. Предпазват от сърдечен удар и атеросклероза, нормализират кръвното налягане, понижават “лошия” и повишават “добрия” холестерол в кръвта.
  • Орехите са популярни като “храна за мозъка” отново заради богатото съдържание на Омега-3 мастни киселини. Стимулират мозъчната активност и зареждат организма с енергия. Неслучайно формата на ореха наподобява човешки мозък.    
  • Орехите укрепват костите.
  • Благодарение на съдържащите се Омега-3 мастни киселини, антиоксиданти и фитостероли орехите намаляват риска от рак на гърдата при жените.
  • Мъжете също се нуждаят от тях, тъй като повишават сексуалната активност. Уролозите препоръчват по шепа орехи дневно, а ние вкусната и възбуждаща “секси салата” (1 кафеена чашка счукани орехи, масло и мед).
  • Орехите предпазват от анемия, образуване на камъни в бъбреците и заболявания на щитовидната жлеза.
Орехи в диетата
Орехите са висококалорична храна и ако сте на диета не бива да консумирате повече от 30 г дневно. Но тази шепа орехи ще ви зареди с енергия, ще ускори метаболизма и изгарянето на калории.


орехи - висококалорично чудо

Най-вкусните орехи са продълговати и с тънка черупка, а не кръгли, които са с дебела черупка и малка ядка. Добрият орех е покрит с тънка златиста (не тъмна) ципа. 
Източник:Розали

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

 
Powered by Blogger