Нека вашата храна бъде вашето лекарство и вашето лекарство бъде вашата храна!

неделя, 9 декември 2012 г.

Трюфели

Едва ли са много хората в България опитали трюфели. Със сигурност много повече са тези, които не знаят абсолютно нищо за този изключително скъп продукт. Защо в България няма трюфели, въпреки че условията за съществуването им са налице.
Трюфелът е гъба, която се е адаптирала за живот под земята и расте в перфектна симбиоза с корените на приемни дървета. Прилича на грудка . Има вътрешна месеста част и кора. Ядливата част на гъбата е вътрешността, меката сърцевина. Вкусът на трюфелите е наситен и ароматичен и са ценени в кулинарията като изключителен деликатес. През миналите векове те са били храна за крале и благородници, но и днес представляват изключителен лукс.
Трюфелът е подземна гъба, която се размножава чрез спори. Новото растение се формира през пролетта между април и юни. При зараждането си има форма на чашка, чийто остър ръб се затваря и образува грудката.
След период от бездействие, горещите дни през юли и бурите през август осигуряват необходимата влага, заедно с високата температура за нарастване на грудката. Ако комбинацията от влага и топлина е оптимална, почти крайният размер на грудката ще бъде достигнат в началото на септември. След това сърцевината постепенно потъмнява, гъбата узрява, придобивайки своя аромат.                                             

Ако трюфелите не се барат навреме, те прерастват, губят качествата си и започват да гният, като освобождават спорите.
Микрокорените са органът на симбиозата между дървото и гъбата. Връзката между гъбата и корените на дървото е изградена от междуклетъчната мрежа. Микрокорените изпускат съединителни хифи, които пропускат инфекцията към другите коренови части и заместват проводящите влакна. На нивото на микрокорените се състои хранителната размяна на симбиозата. Дървото осигурява захари (въглехидрати) за трюфела, докато гъбата доставя минерални вещества - основно фосфор за дървото. Това помага на дървото да издържа на по-високи нива на калций в почвата и регулира неговите водни запаси.
Трюфелът е растение, което се нуждае от климатични условия с ясно изразени сезони. Идеалният климат за него е: зима с минимални нощни температури до минус 5 градуса по Целзии и дневни между 10-14 градуса по Целзии; пролет с редуващи се периоди на горещини и висока влажност; горещо лято с чести бури в началото на август и много дъждовна есен.
Почвата трябва да бъде мека, пореста, добре овлажнена през по-голямата част от годината и богата на калций.


Дърветата, които с готовност приемат тези съвместно съществуващи с техните корени растения са: топола, липа, дъб, върба, череша, габър, леска и други по-редки видове.
Трюфелите, които растат в корените на дъб имат по-тежък и наситен аромат, докато тези, растящи на липа са по-светли на цвят с по-мек аромат.
Днес бъдещето на отглеждането на трюфели като култура е много обнадеждаващо. Създаден е посадъчен материал от приемни дървета, в чийто корени са внесени гъбести спори на някои видове трюфели. Успешно се отглеждат насаждения от трюфели не сама в Централна Европа - Франция, Испания, Италия,Германия, но и в Америка - Калифорния, в Нова Зеландия, и в Австралия.
У нас могат да се отглеждат видовете „Бял трюфел от Алба” и „Черен летен трюфел”, както и други видове които се съберат през лятото и есента.
В последните години отглеждането на трюфели предоставя и допълнителни възможности, свързани с развитието на селския туризъм.
Приложение на трюфелите в кулинарията.
На практика от стотината видове трюфели само няколко са „ благородни” и представляват гасторономически интерес.
Двата най-прочути вида трюфели, които си съперничат за мястото на пазара са „Белият трюфел от Алба „ и „Черният”. Първият вид се среща основно в Италия, а вторият е малко по-широко разпространен. Негова родина е Франция. Другите основни видове са „Летен трюфел”, „Зимен трюфел”, „Черен гладък” – с лек чеснов аромат,”Бианчето” и др.
Перфектният трюфел трябва да притежава добър аромат и вкус. Щом е узрял трябва да бъде събран и да се консумира възможно най-бързо. Преди това трюфелите са почистват, като се отстраняват всички остатъци от пръст. Не трябва да се мият с вода, за да не се намали ароматът им, а само се почистват със средно твърда четчица. Непосредствено преди употребата се режат на ивици или се настъргват, защото бързо губят аромата и вкусът си.
Естествено в България не се намират пресни трюфели, но могат да бъдат открити консервирани цели или нарязани на ивици, а най-достъпен като цена е зехтинът ароматизиран с трюфели.

Според експертите гастрономи трюфелите никога не трябва да се комбинират с много комплексни ястия, богати на подправки и различни пикантни сосове. Могат да се комбинират успешно с пържени или варени яйца, варено или печено телешко месо, сирене. Те правят превъзходен вкуса на много видове паста. Ризото е другото ястие, което се съчетава перфектно с трюфелите. Много да и зеленчуците, които в различни блюда се комбинират добре с тях.
Съвременните майстори – готвачи си съперничат в творчеството с това чудесно растение. Всяко ястие, към което добавят трюфели се превръща неизменно в кралско блюдо, заради почти гарантираните вкусови качества. Това естествено развихря въображението и много майстори създават истински кулинарни шедьоври.

Източник

петък, 30 ноември 2012 г.

Бадеми


Бадемите са познати както на здравословно хранещите се фитнес любители, така и на обичащите екзотичната кухня чревоугодници. Причината е в прекрасната и допълваща се двойнственост, която предлагат тези семена - прекрасен вкус и изобилие от качествен състав. Момент, семена ли написах? Бадемите не са ли ядки? Открийте сами!
Бадемът е семето или по-скоро основната част от плода, а не ядката на бадемовото дърво (Prunus amygdalus или още, Prunus dulcis, Rosaceae).
Смята се, че това растение е произлязло някъде от областите из Малайзия и Северна Африка.
Бадемите са ценени още от първите цивилизовани дни на човечеството. Споменати са дори в Стария завет на Библията.
Археолозите са намерили следи от култивация на бадеми, датирани от времето на Асирия и древна Персия, въпреки това засега за доказано се приема, че култивацията им е дело на елините (древните гърци).
В класическия латински римляните наричат бадемите "гръцка ядка".
Бадемовото дърво расте на височина между четири до десет метра, стволът му е около 30 см в диаметър.
Плодовете му приличат на мъхести сливи, но вместо сочна външна обвивка и малка ядка, тук имаме отсъствие на плодна тъкан и голяма твърда костилка, в която се намира ядливата част - зародишът, т.е. бадемът.
Названието "бадемова ядка" се е наложило от кулинарите и слабо запознатите търговци на бадеми през вековете.
Бадемовото дърво е чувствително на студ растение, което има нужда от топъл и мек климат, за да дава семена.
Средиземноморските условия са златната среда за бадемите, като същото важи и за Северна Африка, Испания, Австралия, Калифорния и др. 

Разновидности на бадема

Има две базови разновидности на бадема:
  • Горчив бадем - това е див сорт, чиито представители съдържат същите отровни гликозиди (горчиви токсини) както и външната мъхеста обвивка при узряване на плода. Обикновено горчивите бадеми се използват за добив на масла и есенции, които се обработват по специална технология за премахване на токсините;
  • Сладък бадем - това е култивираният бадем, който има съвсем леко сладък привкус заради съдържанието си на захар.


Видове продукти от бадеми

  • бадемово масло;
  • бадемово олио;
  • бадемово брашно;
  • бадемови "ядки";
  • бадемова паста;
  • бадемова есенция.

Подобно на останалите ядки, бадемите съдържат също високи количества мазнини, но те са главно (65%) мононенаситени (такива, каквито се съдържат в зехтина). Поради този висок процент бадемите намаляват концентрацията на триглицеридите в кръвта, а те играят съществена роля за повишения риск от атеросклероза.
По-долу ще систематизираме хранителните вещества в състава на бадемите, които ги превръщат в здравословна храна № 1 сред останалите ядки:
Макроелементи:
- Фибрите в бадемите са значително повече в сравнение с останалите ядки и семена. Допринасят за доброто храносмилане.
- Белтъчините в състава им повишават значението им за протекция на сърцето.
- Аминокиселината тирозин допринася за производството на допамин – невротрансмитер, активиращ центъра на удоволствието в главния мозък. Нивата на допамин се повлияват неблагоприятно от стреса и депресията.
- Ненаситените мазнини са особено полезни за положителната промяна на известен брой кръвни фактори, свързани с нивото на триглицеридите и холестерола.
Микроелементи:
- Магнезият е минерал, необходим за функционирането на много ензимни системи, които имат особено важно значение за критични органи на човешкото тяло (на първо място мозъкът).
- Калцият се съдържа в бадемите в по-големи количества от останалите ядки.
- Витамин Е е още един мощен антиоксидант, който се съдържа в тях в голямо количество.


Как да изберем и съхраним бадемите?

Ако имате възможност да купите бадеми, които все още имат твърди обвивки - изберете тях, те се запазват значително по-дълго от обелените.
Когато купувате сушени бадеми, предпочитайте онези, които имат кафявата си тънка кожа и са вакумирани или затворени в буркани/пакети. Насипно купувайте само печени бадеми.
Съхранявайте бадемите в херметично затворени съдове, без досег до влага и светлина.
И бадемите с черупки, и тези без (обелените) могат да бъдат замразени за период до една година, като необелените се запазват за това време дори и при температури малко над нулата.
Обелените сушени бадеми можете да съхранявате в хладилник за период до шест месеца.

Източник: Бадеми http://www.bb-team.org


неделя, 25 ноември 2012 г.

Кестени


Кестените са широко разпространени в кухнята на много култури, най-вече в няколко азиатски държави (Китай, Япония и Корея), както и в някои европейски страни. Кестените са култивирани в продължение на 6000 години в Китай и 3000 години на територията на Европа.
Кестените, за разлика от другите ядки и семена, имат ниско съдържание на калории и мазнини. За сметка на това те са богати на минерали, витамини и фитонутриенти. При кестените особено високо е съдържанието на витамин С, почти колкото при лимоните, което ги прави отличен избор за укрепване на имунитета.
Калият и фосфорът в кестените помагат за укрепването на сърдечно-съдовата, костната и нервната система. Кестените съдържат още висококачествен протеин, сравним с този в яйцата и изключително лесно усвоим от човешкото тяло. В кестените има и голямо количество манган, мед и калий. В по-малки количества се срещат и витамин В6, фолиева киселина, тиамин, рибофлавин, витамин К и ниацин.
Кестените са от семейството на ядките, но за разлика от останалите ядки те имат ниско съдържание на мазнини и известно количество въглехидрати. Също така кестените не са калорични – в 100 грама се съдържат около 200 калории.
Ползи за здравето:
1. Кестените са полезна храна, която се препоръчва в случаи на отслабнат имунитет и при хора, болни от анемия.
2. Кестените се използват в грижата за зъбите и лечението на парадонтоза.
3. Листата им се използват като лекарство срещу висока температура.
4. Кестените се използват за лечение на дихателни проблеми като конвулсивна кашлица.
5. Кестените се използват при лечение на разширени вени, укрепват кръвоносните съдове и капилярите и предотвратяват образуването на тромби.
6. Те са добър източник на фибри.
Дивите кестени са известни още като конски. Те са отровни, но въпреки това също имат своите полезни свойства. Още в миналото се приготвяли чайове от диви кестени за лечение на диария и хемороиди.
Конските кестени се използват и локално върху обриви и възпаления. Без да е научно обосновано се смята, че дивите кестени са полезни в лечението на артрит и имат антивъзпалително действие.




Кестените – неизчерпаем източник на здраве Кестените –изкушението на есента
                                                          полезно и вкусно

Поради това че кестените са твърди, съдържат сапонини и имат тръпчив вкус, те не могат да се консумират сурови. Когато се сварят или опекат, част от нишестето се хидролизира до захари и те придобиват сладникав приятен вкус и аромат.
Те се използват за пюрета, за пълнеж на птици, за гарнитура към печено месо, за торти и други сладки. В захарната промишленост се използват за плънка на бонбони.

 Съвети за печени кестени:
Най-напред си осигурете около килограм кестени. 
Съвет: избирайте такива с хубава, лъщяща обвивка. Даже е добра идея преди да ги опечете, да ги оставите да престоят няколко дни.
  •  Предварително загрейте фурната на около 180-200 градуса.
  • С помощта на малък нож с остър връх, направете лек разрез в горната част на кестените. Не прекалявайте с хирургическата намеса обаче, защото ако разрезът е прекалено голям, има опасност кестените да започнат да пукат във фурната.
Съвет: важно е да сте подбрали подчертано твърди кестените, защото те са по-податливи на обработка. Меките се разпадат лесно. 
Готовите кестените подредете в тавичка, като отдолу предварително сложете хартия за печене. Оставете кестените за около 20-30 минути във фурната, докато обвивката им се разтвори леко.
Съвет: от време-навреме ги разбърквайте, за да се изпекат равномерно.
  • После изключете фурната и ги оставете за малко в нея.Накрая ги прехвърлете в голяма купа. Обелете ги един по един и ги консумирайте, докато още са топли.
Съвет: Ако под обвивката забележите черни петна, не ги яжте. Това е сигурен белег, че са развалени.
Рецепта за варени кестени
Кестените се поставят в тенджера, заливат се с вода малко повече от нивото, до което са и се варят около 30-45 минути. Готови са когато започнат да се нацепват. Сварените кестени се ядат като се режат на две.

Диви кестени
Дивите кестени, които по принцип са отровни и не са годни за консумиране, също имат редица здравословни качества:

церят разширени вени и ни помагат да спим спокойно
Дивите кестени, известни още като конски, действатпротивовъзпалително, противотемпературно и обезболяващо. Употребяват се във вид на запарка при кашлица и хрема. На храносмилателната система действат запичащо и дезинфекционно и се препоръчват при диария.В народната медицина се предлагат още за лечение на магарешка кашлица, маточни кръвотечения, подагра, ревматизъм, ишиас и др.
Чрез лабораторни експерименти е доказано, че кестенитеукрепват капилярите. Намаляват вискозитета на кръвта, нормализират болестно увеличената склонност към кръвосъсирване и образуване на тромби. Ето защо при раздразнени и кървящихемороиди те оказват добър лечебен ефект.
Екстрактът се използва и в козметичната промишленост като съставка на кремове против слънчево изгаряне. Препоръчва се още при невралгии, мускулни болки и др. Добри резултати се получават и от употребата му при хипертрофия на простатата (уголемяване на простатната жлеза) и варикоцеле (разширени вени на скротума). Клинично е доказано благоприятното действие на извлек от кестени при синуити.
Срещу главоболие и лош сън народните лечители препоръчват да се спи върху кестени, поставени под възглавницата. Във всеки случай това има психотерапевтичен ефект.
Най-често дивият кестен се употребява като запарка. От плодовете му, обелени и ситно нарязани, се взема една чаена лъжичка и се поставя в 300 мл вряща вода. Запарва се в продължение на 2 часа, след което течността се прецежда. От нея се пие по 1 винена чаша 3 пъти па ден. Може да се направи и отвара от корите или листата на дивия кестен. За целта 1 супена лъжица листа или 1 чаена лъжица кори се варят 10 минути в 300 мл вода. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти на ден.
Разумно е тези рецепти да се прилагат след консултация с лекар, като помощно средство към основното лечение, което той е предписал.




вторник, 11 септември 2012 г.

Домати



Замисляли ли сте се върху казуса плодове или зеленчуци са доматите? Много е просто! Ботанически доматите се класифицират като плодове, близки по устройство с ягоди, малини, къпини. Понеже нямат техният сладък вкус обаче, готвачите ги сервирали не като десерт, а като предястие със зеленчуци. Именно затова днес в кулинарията е прието те да се водят зарзават.
Доматът (Solanum lycopersicum, Solanaceae) e храстовидно многогодишно растение с кратък живот, което се отглежда едногодишно. Любопитно е, че доматите са растение от семейство картофови. Може би вече сте се досетили какво подсказва това сродство. Подобно на картофите и доматите произлизат от Южна Америка и по-точно западното крайбрежие на континента и островите Галапагос.
Култивацията на доматите обаче се случила по на север в Централна Америка (днешно Мексико), където местните индианци свързвали новия зеленчук с важния за тях по онова време зарзават - томатилйо (мексикански зелен псевдо домат). Името "домат" произлиза от думата "томалт", с която Ацтеките наричали червения зарзават, когато го представили пред Испанските търговци.
ДоматиПреди много хилядолетия жителите на Перу, Чили и Еквадор започнали да отглеждат някои от тях в своите градини и ги превърнали в полезни културни растения.
Наскоро след откриването на Америка семената от тези домати били пренесени и в Европа. Но столетия наред европейските народи ги отглеждали в саксии наред с мушкатото, индришето, обичката само за украса.
Едва през ХVІІІ век започнала да се разнася славата на домата като хранително растение из всички континенти.

В съвременната кухня доматите се използват почти ежедневно в прясно или консервирано състояние – консерви, концентрати, сушени, замразени и др. Благодарение на оранжериите пресни домати се осигуряват и през зимните месеци.
Пристигането на доматите в Европа се случва през 15-16 век, когато конкестадорите донасят семената им в Испания. Най-рано новият зеленчук се налага в италианската кухня, където местните готвачи и търговци го наричат "златна ябълка". Минават десетилетия, а в някои части на Европа дори столетия, докато доматите спечелят слава на всекидневна храна и на храна изобщо. Причината била в това, че по онова време местните хората се страхували от червените домати, заради отровния им далечен роднина - кучето грозде. Така доматите били развъждани най-често като декоративно растение заради красивите си червени плодове.
Първоначално плодовете на доматите са били дребни с размера на череши, точно като днешните "коктейлни домати". През векове на селекции размерът им бива увеличен няколкократно от древните 1-2 гр. до днешните рекордни екземпляри, тежащи до 500 гр. за брой.
Една чаша доматен сок може да достави половината от необходимата за човека дневна доза витамин А и витамин С.
Освен това се счита, че доматеният сок е добра храна при заболявания с нарушение на обмяната на веществата, като артрит, затлъстяване, захарна болест и др.
Диетолозите смятат, че доматите са особено полезни при болести на сърдечно-съдовата система. Ниската им калоричност ги прави много подходящи за затлъстели хора.
Изследване, проведено от учените от Харвардския университет показва, че доматите са изключително полезна храна за профилактика на редица сериозни и опасни заболявания Съдържащият се в доматите ликопен, който се съдържа още в динята, кайсията и червения грейпфрут. В този зеленчук се съдържа и голямо количество 5-хидро-кситриптамин – вещество сходно по действие със серотонина, който има отношение и към спокойствието и увереността на човека в неговите отношения. Не е случаен и фактът, че доматите понякога ги наричат “ябълките на любовта

Видове домати

Има над 1000 разновидности на домата, включително "чери доматите, розовите домати, сливовообразните италиански домати и др. По размери доматите варират, в среден диаметър от 5 до 10 см. По форма могат да бъдат кръгли, сплескани или продълговати, крушовидни и овални. На цвят различаваме жълти, светло оранжеви, розови и най-вече червени домати. Има и сортове, които остават зелени на цвят дори след узряване. Вкусът на доматите зависи от много фактори, включително времето на бране (преди/след узряване), съдържанието им на захар, киселини, мекотата на плътта и жилавостта на кожестата обвивка.

Здравословни ползи

Доматите са чудесен източник на витамин C и витамин А. Доматите са много богати на витамини, минерални соли и други полезни вещества. Достатъчно е да се изяжда дневно по един голям домат, за да си набави човек почти цялото количество витамин С и Витамин А, което му е необходимо всекидневно. Доматите съдържат 17 пъти повече желязо от млякото, два пъти повече от яйцата, три пъти повече от рибата
Химичният състав на доматите варира в зависимост от сорта и почвено-климатичните условия.
Те съдържат 94,5% вода, 0,9% белтъчини, 3,5% въглехидрати, незначителен процент скорбяла, 0,7% целулоза, органични киселини (лимонена, ябълчна, оксалова), минерални соли (калий, фосфор, калций, магнезий, натрий, желязо и др.).
Доматите са богати на витамини – 30мг% витамин С, 0,60мг% каротин (провитамин А), 0,85мг% витамин Е, 0,50% витамин К, 0,50% витамин РР и в по-малки количества витамините В1, В2 и др.
Зрелите пресни домати съдържат 2-3 пъти повече витамин С от зелените.
Значително съдържание на киселини в съчетание със захар придава на доматите приятен вкус.
Поради това, че витамин С е крайно неустойчив и бързо се руши в присъствие на светлина и въздух, а също и при допир с метал, доматите трябва да се нарязват непосредствено преди употреба им, и то с неръждаем нож.
Пастьоризираният и добре съхраняван доматен сок запазва витаминното си съдържание в продължение на две години с минимални загуби. (т.е. консерви домати, доматен сок и доматено пюре може да се съхраняват до две години)


Здравословни рискове

При хората с хронични и активни алергии е възможно е да се проявят алергични симптоми, което съвсем не прави доматите опасна храна за останалите, които не са алергични към тях.

Как да изберем домати?

Изберете твърди лъскаво домати, без меки места. Избягвайте домати с нарушена кожена обвивка. Когато пазарувате, оглеждайте доматите един по един. Забележете цвета на мястото, където е била дръжката, в случай че е откъсната. Ако то е все още бяло-към зелено, значи доматът е откъснат преди седем до десет дни. Ако е зелено-кафяво, доматът е на две-три седмици. В случай че е изцяло кафяво, значи че доматът е набран преди повече от три седмици зелен и е съхраняван на тъмно, за да узрява бавно.
Доматите, които са напълно узрели, могат да се съхраняват в хладилник за два до ти дни, след което започват да омекват. За по добър вкус извадете доматите от хладилника за тридесет минути навън, преди да ги нарежете в салатата на вечеря. Като цяло температури до десет градуса по Целзий силно забавят узряването на доматите. Поддават се на замразяване, но в течение на процеса губят много от водата и свежестта си.

Източник

неделя, 5 август 2012 г.

Сини сливи




Знаете ли, че сливата е плод, консумиран от хората в Източна Европа преди повече от 2 000 години? И както неведнъж досега се е случвало, природата сама е намерила начин да защити своите творения, снабдявайки сливите с тънка бяла пелена от фин прашец, която ги обвива с цел да ги предпази от високите температури и е своевременно доказателство за тяхната свежест.
Синята слива (Prunus domestica L.) принадлежи към подсемейство Prunoidae на семейство Розоцветни. Достига височина до седем метра и има елипсовидни, малко или много заострени листа, окосмени различно.
Август е месецът, през който сините сливи се появяват на пазара, с характерната си продълговата форма, със синя гладка кожа, която често прелива в лилави оттенъци. Синята слива значително се отличава от своите "посестрими"- Ренглота и Мирабела.
Месестата й част в началото на зреенето е жълто-зелена с кисел вкус, но постепенно еволюира към жълто-кехлибарен цвят с плътен и сладък вкус. Тя е сравнително сочен плод, като при директна консумация се усеща сладко-киселата жилка.
Всяка година реколтата се прибира между 25 август и 25 септември, когато нивото на захарта в сливите е най-високо.
Днес голяма част от световното производство на сини сливи е съсредоточено в сушенето на плодовете, като цифрата, която илюстрира най-добре това, е приблизително 257 000 тона годишно, с ясна тенденция към нарастване. Повече от половината от това количество идва от Калифорния.
За 1 кг. сушени сини сливи са необходими между 2.5 и 3.5 кг пресни плодове, докато средната консумация на човек в Европа е около 500 гр. годишно.


История на сините сливи

Синята слива се култивира в Китай, оттам е пренесена и в Европа, а по-късно в средна Азия, Египет и Средиземноморието. За да запазят вкуса й през цялата година, хората използвали методи за изсушаване на плодовете, наследени още от римляните.
Южните части на Европа са мястото, където синьо-виолетовият плод намира идеалните условия за виреене: щедро слънце, богата рохкава почва и достатъчно количество вода.

Най-често срещаните сортове сини сливи

  • Кюстендилска синя слива - много стар сорт, за родина на който се приема Източна Азия (Иран и Сирия), а днес може да бъде открит във всяка една европейска страна. Неговите плодове са със средна големина и тегло 22 г, формата му е удължено-овална, симетрична и узрява през първата половина на септември. Основният цвят на кожицата е тъмнопурпурен, а покривният - от тъмносин до черно-син. Вътрешността на плода е с плътен, сочен, сладък и определено специфичен вкус, със светлочервеникаво оцветяване. Плодовете от този сорт са подходящи за прясна консумация, приготвяне на компоти, конфитюр, сушене и висококачествени алкохолни питиета.
  • Калифорнийска синя слива - американски сорт с много едри плодове, с тегло 47 г и овална, сплесната странично форма. Кожицата на плода е със зеленикав основен цвят, а покривният цвят е тъмносин, с голям брой дребни точици. Вътрешността на плода е жълтеникаво-оранжева, със сочен, плътен вкус. Калифорнийската синя слива показва отлични вкусови качества, като тя е изключително подходяща за направата на компоти, както и за директна консумация.
  • Габровска синя слива - български сорт, получен при кръстосването на Кюстендилска синя слива и Монфорска, под опитното ръководство на български учени. Плодовете узряват в началото на август, те са едри, със средно тегло 32 г, овално-сплеснати отстрани и сравнително симетрични. Плодовата кожица е тъмносиня с нежна, сочна и сладка вътрешност, оцветена в светло-жълтеникаво. Този сорт синя слива е подходящ за директна консумация, сушене, замразяване, компоти и сладка.
  • Стринава - също български сорт, селектиран в не толкова далечната 1957 година, отново под ръководството на български учени. Плодовете узряват преди края на месец август. Те са едри, със средно тегло 30 г и обратнояйцевидна форма. Тяхната кожица е оцветена в тъмновиолетово синьо, със силен восъчен налеп. Отличава се с отлични вкусови качества и е подходяща за сушене, мариноване, замразяване, както и за направата на различни сладка и конфитюри.

Класифицират сините сливи като добър източник на витамин А (бета-каротин), а само четвърт чаша сушени плодове е достатъчна, за да  осигури приблизително 16.9 % от необходимата дневна доза. Бета-каротинът успешно се бори със свободните радикали, което своевременно го превръща в добро превантивно и профилактично средство срещу различни патологични състояния (ревматоиденартрит, атеросклероза, астма, сърдечни заболявания, диабет, рак на дебелото черво).Здравословни ползи


  • Сините сливи са пълноценен източник и на калий, а само четвърт чаша от вкусния плод може да задоволи до 9% от дневната нужда. Калият, като основен минерал, поддържащ нормално кръвно налягане и сърдечна дейност, осигурява добра протекция за организма.
  • Наличието на фибри увеличава чувствителността към инсулин и по този начин играе полезна роля в лечението и профилактиката на диабет тип 2.
  • Сините сливи са надеждно слабително, а също така пикочогонно средство.
  • Препоръчват се срещу анемия и стомашни проблеми.
  • Сливите успешно намират приложение и в козметиката.
  • Имат гликемичен лоудинг 40 и гликемичен индекс 61.53 за пресните плодове и съответно 57 и 64.04 за сушените сливи.

Здравословни рискове, свързани с консумацията на сини сливи

Синята слива е сред малкото на брой храни, които съдържат измерими количества оксалати. Когато се повиши нивото на оксалатите в телесните течности, те могат лесно да кристализират и да причинят сериозни здравословни проблеми, особено при хора, страдащи от бъбречни заболявания.
Образува се оксалова киселина, която подтиска усвояването на какций в организма, като по този начин натоварва метаболизма. Тя не е токсична за здрави хора, но при дълготрайна употреба приетата оксалова киселина може да намали общото ниво на усвоения калций за периода на консумацията й.
Не е препоръчителна системната й консумация при хора, страдащи от чернодробни и жлъчни заболявания.


Как да изберем и съхраним сините сливи?

Синята слива е плод, който не се слави с дълъг срок на съхранение, особено пък когато са набрани вече добре узрели. Освен това сливите бързо омекват на стайна температура и губят ценните си хранителни качества. При избора на синя слива обърнете внимание на нейната зрялост, твърдост и лъскавина на плода.
Сините сливи лесно се подлагат на замразяване, след като са измити, подсушени и от тях е отстранена костилката.
Когато избирате сушени сини сливи, помнете, че хубавите плодове са черни, лъскави и меки. По тях не бива да има следи от захар или плесен. Не купувайте лепкави плодове, избирайте само такива, чиято месеста част е жълтеникава и еластична.
Сушените сини сливи трябва да се съхраняват далеч от влага, като по този начин могат да издържат от десет месеца до 1 година. Препоръчително е съхранението им в метална кутия на сухо място. Така запазват мекотата си повече от година.
Важно е да помните, че сушените сини сливи губят бързо влажността си, ето защо от време на време е необходимо да се рехидратират. За целта ги залейте с вода или ги оставете да киснат в купа около два часа.

Източник: Сини сливи 

събота, 7 юли 2012 г.

яйца от пъдпъдък

Съществуват много спекулации относно храните, които наистина помагат за здравето на хората. Пъдпъдъчите яйца са съставна част на редица древни тибетски рецепти (срещат се и в аюрведическата кухня). Азиатските народи отдавна използват лечебните свойства на пъдпъдъчите яйца, които успокояват нервната система и повишават имунната защита на организма. В Япония имало обичай всеки ден да се дава по 1 пъдпъдъче яйце на децата за подобряване на апетита и развитието им.

Яйцата на пъдпъдъка са полезни при лечение на алергииастмаанемия и имунна недостатъчност. Те съдействат за понижаване на кръвното налягане, подпомагат изгарянето на захарта, регулират водната обмяна, регулират стомашната секреция. Пъдпъдъчите яйца тонизират при умора и главоболие. У нас все още се смятат за деликатес, но вече ги има на пазара и лесно се намират в магазините на повечето големи търговски вериги.


Този на пръв поглед скромен продукт представлява истинска калорийна бомба. Съдържа едва 1% въглехидрати, но затова пък 63% мазнини и 36% белтъчини.
Добър източник е на витамин В12, желязо, фосфор, белтъчини, рибофлавин и селен, но от друга страна е с високо съдържание на наситени мазнини и холестерол. Смята се, че за разлика от кокошите яйца, яйцата от пъдпъдък не съдържат лошия холестерол и това ги прави много по-полезен продукт за консумация.

Здравословни ползи

  • Пъдпъдъчите яйца усилват имунитета и нормализират дейността на стомашно-чревната и сърдечно-съдовата система.
  • Смята се, че системната употреба на 4-5 сурови яйца повишава значително половата потентност у мъжете и  либидото при жените.
  • Препоръчва се включването им в ограничени дози при изкуствено хранене на кърмачета.
  • Четири броя пъдпъдъчи яйца, които по маса отговарят на едно кокоше, съдържат 3 пъти повече витамини А и В2, пет пъти повече витамини от група В, три пъти повече кобалт и мед, четири пъти повече калий, желязо и фосфор, както и необходимата за организма глутаминова киселина.
  • Яйцата от пъдпъдък са ценен продукт. Те имат антибактериално, имуномодулиращо и противооточно действие.
  • В тях никога няма салмонела. Това е неоспорим факт, защото яйцата от пъдпъдък имат много силна ципа и малки дихателни отверстия в черупката, което не позволява проникването на вредни бактерии. Пъдпъдъците са устойчиви на инфекциозни заболявания, защото имат висока телесна температура (42°С). Затова те се отглеждат, без да се прибягва до ваксиниране. Така не се наблюдава натрупване в организма им и в яйцата на лекарствени вещества.
  • За разлика от кокошите, пъдпъдъчите яйца не причиняват алергии при деца и възрастни. В тях се съдържа протеинът овомукоид, който потиска алергичните реакции. От яйцата от пъдпъдък се изготвя лекарство (овомукоиден екстракт), което се използва за лечение на алергии.
  • Причината за чудодейния ефект е в уникалните качества на пъдпъдъчите яйца. В тях има много фосфор, желязо, микроелементи и ензими. Те са богати на минерали и витамините А, В1 и В2. Съотношението между натрий и калий в яйцата пък ги прави подходящи за лечение на високо кръвно, сърдечни проблеми и анемии. Препоръчват се още при лабилна нервна система, белодробна туберкулоза, диабет и язви. Подобряват обмяната на веществата, тонуса, образуването на кръв.
  • Пъдпъдъчите яйца могат и дори трябва да се консумират сурови, защото така се запазват напълно техните хранителни вещества, които могат да бъдат загубени при обработка.
  • Използването на яйцата от пъдпъдък помага при лечението на гастрит - язва на стомаха и дванадесетопръстника, както и панкреатит.

Яйца от пъдпъдък срещу радиоактивното лъчение

Те съдействат за изхвърлянето от организма на тежки метали и отрови. Премахват радионуклиди от тялото и затова се препоръчват на хората, изложени на радиоактивно лъчение.  Яйца от пъдпъдъци са били включени в храната на децата, изложени на радиация по време на Чернобилската авария.
Резултатите от изследванията позволяват да се заключи, че пъдпъдъчите яйца са за предпочитане в терапевтично подхранване на слаби деца и възрастни, предимно населяващи екологично необлагодетелствани райони. На деца се дават от 1 до 5 бр. на ден в зависимост от възрастта, на възрастни - по 3-5 яйца дневно сутрин на празен стомах. Полезно е да се употребяват сурови, като се пие топла вода. Приемът трябва да бъдат постоянен за период от 3-4 месеца. Още след първите две седмици се усеща благоприятното им въздействие върху организма.
Пъдпъдъчето яйце се използва не само за храна. То се използва също и в областта на медицината и в производството на козметика.

Здравословни рискове:

По принцип не се препоръчва консумирането на повече от 5 пъдпъдъчи яйца на ден при хора с проблеми с черния дроб. Въпреки че не е известно да предизвикват алергия, добре е да имате едно наум и да не прекалявате с количествата.

Любопитни факти за яйцата от пъдпъдък:

Благодарение предимно на фосфора, който съдържат, пъдпъдъчите яйца са известни като добър стимулант на потентността. Според някои учени те превъзхождат по ефективност виаграта. Популярна е следната рецепта:


събота, 16 юни 2012 г.

Малината





Леко кисели на вкус и с приятен червеникав цвят, малините направо предизвикват да ги изядеш. Заедно с високото си съдържание на фибри, те внасят и богат коктейл от антиоксиданти, с които могат да допълнят здравословните ползи на плодовата ви салата или на любимото ви кисело мляко.
Mалините са плодовете на малиновия храст (Rubus spp., Rosaceae). Подобно на ягодите и малините растат в умерените климатични зони по света.
В Европа, Северна Америка и Азия се срещат различни видове местни малини. В Европа най-разпространени са Rubus ideaus, или известни още като европейски червени малини.
Историята на малините на Стария континент започва, когато кръстоносците я донасят със себе си на връщане от светите земи.

Смята се, че първоизточникът е планината Ида в днешна Турция. Макар че през 18-ти век малините са вече познати в Европа, широкото им култивиране започва век по-късно.
Малиновите храсти достигат до два метра височина, корените са плитко разположени и от тях израстват множество прави стебла.

По тях растат тъмночервени шипове, чиято цел е да пазят плодовете от дивите животни. По време на цъфтежа малиновите стебла се покриват с малки бели цветчета, които отделят много нектар, предпочитан от пчелите.
Плодовете на малината всъщност са сложна структура от малки плодчета, долепени едно до друго, всяко от които носи собствена ядлива семка.

Видове продукти от малини

  • Пресни малини - ако имате възможност, винаги предпочитайте пресните плодове;
  • Замразени малини - в случай че на пазара няма пресни плодове, насочете се към замразените. Макар и с по-ниско ниво на витамин С, те пак ще ви дадат повече в сравнение с натуралните сокове и конфитюрите;
  • Сушени малини - те най-често биват влагани в мюсли продукти или пълнозърнести десерти;
  • Компоти (стерилизирани малини) - като че през последните години по-радко можем да срещнем компот от малини на пазара. Добрата новина е, че не сме загубили много това, понеже този тип ястия не могат да предложат друго освен захар и приятен вкус.
  • Нектари и натурални сокове - стига да имате възможност, правете си свеж сок от малини или използвайте натурални сокове без добавена захар;
  • Сладка, мармалади, конфитюри - можете да добавите мъничко върху пълнозърнест хляб, в мюслито си или да хапнете малко веднага след тренировка за покачване на тегло, заедно с чаша протеинов шейк. 


Здравословни ползи от консумацията на малини

  • Богати са на витамин С, като 200 гр малини покриват препоръчваната доза за деня;
  • Добър източник са на минералите: калий и магнезий;
  • Съдържат значителни количества полифенолни антиоксиданти, като антоцианиновия пигмент. Сред полифенолите е и доказалата се в подпомагане лечението на различни заболявания елагична киселина;
  • В състава на малините има още: кварцетин, галиева киселина, цианидини, салицилова киселина, кетахини и други вещества със значими биохимични ползи за човешкия организъм;
  • Имат високо съдържание на фибри, което спомага за чревната перисталтика, като подобрява усвояването на хранителните вещества.

Здравословни рискове

Хората с алергия към малини са основната застрашена група. Други опасности носят химическите обезпаразитяващи разтвори, с които се предпазват плодовете на малиновите насаждения.
Търсете опаковани малини (в малки пластмасови кутии) със знак за произход и сертификационен номер на продукта, което е гарант за качеството.

Как да изберем и съхраним малините?

Малините са нетрайни плодове. Те не издържат на натиск и на топлина и това ги прави трудно съхраними при транспорт.
Можете да си купите малини директно от някоя ферма около града, в който живеете.
Избирайте плодове с листенца, които са твърди на пипане и имат приятен лъскав цвят.
Съхранявайте малините в хладилник, без да ги миете. Бъдете внимателни, когато ги носите към дома.
За препоръчване е купуването и съхранението им в хладилни чанти. Преди да поставите в хладилника, отделете меките и разкашкани плодчета от останалите, за да не ферментират всички.
Разредени в хладилник в кутия за храна с капак, малините могат да запазят вкуса си до три дни. Можете да запазите малините за период до един месец във фризера.


Идеи за използване на малини

  • Пресни: самостоятелно, в комбинация с други свежи плодове (ягоди, боровинки), нарязани в сухо мюсли или пасирани с лед на домашен сладолед. Ако консумирате малини с банани например, ще намалите гликемичния индекс на последните;
  • Замразени: като част от сухо мюсли, в мюсли с мляко, с кисело мляко или за направа на домашен сладолед;
  • Сушени: в мюслита с мляко, в пълнозърнести-многозърнести кейкове с ядки.




Източник: Малини 

събота, 2 юни 2012 г.

Ванилия

Пръчки истинска ванилия


Ванилията се води една от най-скъпите подправки след шафрана и кардамона. Нейна родина са влажните тропически гори на Мексико. По-късно е пренесена и се отглежда в Мадагаскар, Мартиника, Таити, Хавайските и Коморските острови, Гваделупе и Шри-Ланка.
Ванилията е била добре позната на древните мексиканци - ацтеките. Те я наричали tlilxochitl - черно цвете, и я използвали за ароматизиране на стимулираща шоколадова напитка от какао, мед, гореща вода и лют червен пипер.

Може би първият европеец усетил вкуса и аромата на ванилията е Христофор Колумб по време на последното му, 4-во пътешествие. Това се е случило 1502 г. на територията на съвременна Никарагуа, където местните управляващи му поднесли чаша шоколад, ароматизиран с ванилия. Въпреки това испанските конквистадори на Фернандо Кортес са първите пренесли ванилията и какаото в Европа. Скоро ванилията и какаото добили популярност в цяла Европа.
През 1602 г. придворният фармацевт на английската кралица Елизабет I открил, че ванилията може да се използва за ароматизиране на печива. Малко след това френските аристократи въвели модата да се употребява ароматизиран с ванилия тютюн. Но най-вече за големия интерес към подправката допринесли твърденията на немския изследовател Цимерман през 1762 г., че ванилията е изключително силно възбуждащо средство.
Други медицински светила на 18в. твърдели, че ванилията може да излекува язва, да повиши умствените способности на човек и най-вече, че е незаменима противоотрова. В наши дни тези твърдения могат да извикат само усмивка, но значението на ванилията като подправка не намалява.

Ванилията е многогодишно тревисто растение с дължина до 20 м от семейство Orchi-daceae. Растението е с виещи се стебла и въздушни корени, с овални, месести тъмнозелени листа. Цветовете са едри, жълтозелени и се разтварят само за един ден. Опрашват се само от един вид пчели от рода Melipona и определен вид колибри, живеещи само в Мексико.
Заради формата на цвета обикновено се опрашват около 5% от цветовете. Европейците пренасят ванилията и в други тропически области, но не могли да получат плодове на нито едно място, докато през 1836 г. белгийският ботаник Чарлс Морен, не открива че цветовете не се опрашват и е необходима човешка намеса.
Ръчното опрашване и допълнителната ръчна обработка и ферментация определя високата цена на подправката. Ванилията започва да дава плод на третата година след посаждането и в продължение на 35-40 години. Плодовете (шушулките) се берат се зелени и се подлагат на ферментация, при което добиват тъмнокафяв цвят, а по повърхността им се образуват кристалчета ванилии с характерен приятен аромат. Освен ванилии плодовете съдържат още полизахариди, смоли, дъбилни вещества и др.

Екстрактът от ванилия трае вечно и е афродизиак Търговските видове ванилия обаче се различават по географския си произход. Най-добрата е мексиканската ванилия. Шушулките и достигат 25-30 см дължина. Бурбонската или реюнионската (отглеждана на остров Réunion) е с една трета по-къса от мексиканската и е с по-тъмен цвят. Цейлонскта и явайската се характеризират с подобни свойства. Шушулките на ванилията от остров Маврикий са с дължина около 15 см. По-светла е от мексиканската и има по-слаб аромат. Таитянската е с червеникаво оцветяване и с дължина 12-14 см. Като подправка тя е значително по-евтина от другите сортове. Ванилията е много трайна подправка. При правилно съхранение може да се съхранява повече от 36 години.
Класическата рецепта предписва шушулката на ванилията да се разреже с остър нож по дължина и да се добавят в мляко семената и течността, намираща се в нея. За по-силен аромат млякото се кипва с ванилията, след това се прецежда и така се добавя към тестото. А за още по-наситен аромат, шушулката може да се нареже на ситно или да се стрие на прах и така да се добавя към ястията.

Шушулки ванилия. След като използвате семената им, можете да накиснете шушулките в чист спирт или качествена водка, за да си пуснат аромата и да си направите сами истинска ванилова есенция.
Скъпата подправка трябва да се използва икономично. Може да се кипне в мляко цяла шушулка, след това да се подсуши и да се сложи в плътно затворен съд със захар. Така захарта се ароматизира и може да се използва за приготвяне на сладкиши. Една и съща шушулка може да се използва многократно за ароматизиране на захар. В тестото ванилията се добавя преди топлинната обработка. В други блюда се добавя след приготвяне, преди да изстинат. Трябва да се внимава с дозата, по-голямото количество от подправката ще придаде горчив вкус на блюдата.

Ванилията действа върху храносмилателната система, засилва отделянето на жлъчка. Използва се широко в сладкарството за ароматизиране на кремове, сладоледи, напитки, сладкиши, сладки сосове, какао, шоколад. Ванилия се добавя в алкохолни и безалкохолни напитки. Широко се използва в хранително-вкусовата промишленост за ароматизиране на сладка, конфитюр, сладоледи и др.
Като лечебно средство днес ванилията не се прилага. Понякога се използва във фармацевтичното производство за ароматизиране на някои лекарства.
Ванилията, която купуваме от магазините под формата на бял прах, представлява всъщност синтетически ванилин, който е евтин и удобен за употреба, но неговият аромат не може да се сравни с този на естествената подправка.

Източник

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

 
Powered by Blogger