Нека вашата храна бъде вашето лекарство и вашето лекарство бъде вашата храна!

събота, 6 декември 2014 г.

Нони - чудото на природата


Нони е растение от семейство Брошови. Среща се главно в Тихоокеанския район, особено на островите на Френска Полинезия. Определя се буквално като суперхрана, която можете да намерите и на нашия пазар, под формата на хранителна добавка.  Нони определено не е най-красивият и вкусен плод на света, но затова пък компенсира с невероятните си качества. Плодовете и сокът от тях съдържат въглехидрати, фибри, Витамин С, В3, А, желязо, калий, калций, натрий, фитохимикали, олиго и полизахариди, флавонооиди, мастни киселини, алкалоиди.

Полезните  лечебни свойства на Нони

Нони, както и добавките които го съдържат, осигурява необходимите количества витамини, минерали, аминокиселини, антиоксиданти и ензими. Плодът стимулира ефективно  имунната система, увеличава прилива на енергия и работоспособността, подобрява храносмилането. Нони   съдържа много елементи, които могат да бъдат използвани при лечение на различни заболявания. Xeronin – алкалоидът, който стимулира имунната система, може да бъде открит в плода на индийската черница.  Нони съдържа в голяма концентрация веществото Proxeronin , което регенерира, съживява клетките и увеличава способността им да усвояват хранителните вещества от храната. По този начин оздравява организма, намалявайки недостига на вещества. Засилва имунната система и подобрява обмяната на веществата.
Добавките с Нони могат  да бъдат  употребявани както от възрастни, така и от деца.  Плодовете Нони  съдържат  селен, който  може да бъде доста ефективно средство  за превенция срещу рака.  Нони се отличава и със способността  да пречиства тялото от токсините, както и да подпомага изгарянето на мазнините, затова се препоръчва на хората, подложили се на диети и на тези, които се опитват да отслабнат. Нони също така се използва и като средство за  подобряване на  паметта и концентрацията, има свойства на анти-депресант, намалява нивото на стрес, омекотява кожата, подобрява състоянието на косата и ноктите. Много важна е и способността на Нони да обновява резервите от витамини и хранителните резерви и спомага за тяхното усвояване.
Плодът Нони се използва  като хранителна добавка при диабет, атеросклероза, артрит и други заболявания на ставите. Може да помогне и при състояния свързани с проблеми с дихателната, храносмилателната, обменната и имунната системи, както и за предотвратяване на рак. Изпълнява функцията на  противовъзпалителен агент, както и за потискане на болката.  Нони притежава и  силни антиоксидантни свойства. Повлиява положително  сърдечно-съдовата дейност. Също така  има тонизиращо и болкоуспокояващо действие, стимулира способността за концентрация. Препоръчва се в подкрепа на диетичния режим при възпаления, алергии, бактериални и вирусни инфекции, както и за повишаване на имунната защита.


Нони е изключително ефикасна билка срещу болката – затова е наречена „Убиец на болката“, както и “ Природния аспирин“. Някои учени смятат, че силата на болкоуспокояващите свойства на Нони, доста се доближава до тази на морфина. Нони притежава  силни антибактериални и антисептични свойства, поради които се използва при изгаряния, наранявания, различни възпаления, ухапвания от насекоми, кожни проблеми, включително и псориазис. Нормализира инсулина и нивото на захарта,  понижава кръвното налягане, подобрява храносмилането и сексуалния живот.
Покрива ежедневната необходимост на организма от минерални вещества
- Подпомага развитието на мускулите и възпрепятства деградацията им
- Има регенериращо клетките действие
- Стабилизира цикъла на съня
- Възпрепятства променливостта в настроението
- Има антиоксидантно действие
- Контролира деленето на клетките, може да играе роля в превенцията на рака
- Засилва имунната система
- Има адаптогенно действие
- Има противовъзпалително действие
- Намалява алергичните оплаквания
- Може да представлява разрешение на храносмилателни проблеми
Стимулира енергията на тялото
Влияе върху производството на хормоните и работата на ензимите
Растението Noni се прилага при алергия, артрит, астма, болки (включително главоболие), наднормено тегло, депресия, диабет тип І и ІІ, при недостиг на енергия, при менструални проблеми, ментална будност, изграждане на мускули, инсулт, множествена склероза, за общо тонизиране, при храносмилателни проблеми, при проблеми с бъбреците, проблеми със сърцето, отказване при тютюнопушене, при рак, подобрява съня, повишава сексуалноста, при СПИН, при стрес, високо кръвно налягане и др.

Известният биохимик, д-р Ралф Хайнике, започва изследвания в началото на седемдесетте години в областта на алкалоид, наречен ксеронин. От тези изследвания се установява, че основното вещество в Нони е ксеронинът, който е в големи количества, а също наличието на проксеронин. Оказа се, че това вещество – влизайки във взаимодействие с един специален ензим Ф- спомага за образуването на ксеронин. Ако потребността от ксеронин на един орган или тъкан нарастне, а в черния дроб няма запас, който да изпрати на болните клетки, тогава на помощ идва Нони.
Другото вещество / проксеронин / , намиращо се в Нони, въздейства върху работата на конусовидната жлеза и повишава произвеждането на хормоните серотонин и мелатонин. По този начин спомага за регулиране промяната в настроението, цикъла на заспиване и събуждане и има антидепресивен ефект. Намалява стреса, предпазва от високо кръвно налягане, сърдечен инфаркт и мозъчен инсулт. Съдържащите се в Нони активни вещества го правят отлично обезболяващо средство. Подпомага намаляването на риска от дегенерирането на клетките, засилва имунната система. е храст или малко дърво, който расте в сенчести гори, както и в отворени места на скалисти и песъчливи почви. Достига зрялост на 18 месеца и след това дава плодове всеки месец през цялата година. Открива се на вулканични терени или сформирани от лава брегове. Казват, че наличието на тази изключителна и безподобна минерализация се дължала на факта,че расте върху вулканична почва.  Родината му е Полинезия в Тихия океан, Таити, Хавайските острови, Карибските острови, остров Фиджи. Наричат го "кралица на плодовете", заради изключителните му възможностите за защита на имунната система. Екстрактът от плод на НОНИ е богат на витамини, минерални вещества (натрий, калий, желязо манган и магнезий) и 18 аминокиселини и ензими.


Счита се за свещено растение поради многостранното му действие върху човешкия организъм и като мощен източник на енергия. Малките плодове на Нони (Noni), които са с големина на картоф, крият в себе си такива вещества, каквито не се намират в никой друг плод или зеленчук на земята.

В миналото племенните лечители са го използвали за лечение на треска, възпаления, разстройство, запек, ухапване от животни, ужилване от насекоми и множество заболявания. По-късно растението Noni попада в научните лаборатории за изследвания. Познатите активни съставки са: мориндон, мориндин, скубин осперулосидин, ализарин, копър и копърна (каприлна) киселина, скополетин, дамнакантал, както и множество алкалоиди. Плодът на растението Нони съдържа 18 основни аминокиселини. Трябва да се отбележи, че според мнението на изследователите и след 40-годишни изследвания не са успяли да разкрият всички тайни на плодовете на растението Нони. Най-вероятно все още не са известни многобройни негови благоприятни действия. Според мнението на американските лекари, НОНИ може да лекува над 100 различни здравословни проблема.
Една от най-важните съставки на Нони - Damnacanthal, способства образуването на т.нар. Т- и В- клетки и за формирането на оптимално равнище на лимфоцити и фагоцити. Служи като своеобразен надзирател при процеса на делене на клетките и тъканите, и "не позволява" те да се изродят. Осигурява оптимална работа на имунната система. Активните елементи, ксеронин (Xeronine) ипроксеронин, също подобряват работата на имунната система и имат антидепресивно действие. Тези вещества усилват отделянето на ендрофин, чието действие се изразява в подтискане на болката и подобряване на настроението. Освен това ксеронинът активира противовъзпалителните механизми на организма, има антиалергично действие и усилва съпротивителните му способности срещу бактерии и вируси. Веществото скополетин подпомага функционирането на епифизата, увеличава нивото на серотонин и мелатонин, като по този начин предпазва от колебания в настроението и оказва благоприятно въздействие по отношение на адаптацията на организма към измененията на денонощния цикъл.


                                                    Нони комплекс за жени                   



































                                                                                                                                                                                    

четвъртък, 27 ноември 2014 г.

Зелено кафе


За ползите от зеленото кафе знаят малцина, а то крие в себе си качества, от които много от нас могат да се възползват.



Зеленото кафе е продукт, чиито качества и употреба мнозина всъщност не познават. А иначе, като цяло, кафето е един от най-популярните стимуланти и, след водата и чаят, третата най-често употребявана напитка в света.

Зеленото кафе всъщност не е нищо повече от сурови, т.е. неизпечени, кафеени зърна. То е изключително богато на хлорогенова киселина – силен антиоксидант, на който се дължи неговата нарастваща популярност най-вече в козметиката.

Без да се подвеждаме по маркетинговите трикове, зеленото кафе все пак може да се препоръча по няколко различни причини, както за външна употреба, така и вътрешно – не толкова като напитка, колкото като съставка в различни хранителни добавки.

Зеленото кафе - външна употреба:

• Екстрактът от зелено кафе има способността да ускорява и увеличава отделянето на излишните течности от организма, а с тях и на натрупаните токсини (т.нар. лимфодренажен ефект).

• Козметичното масло от зърна зелено кафе подобрява растежа на косата, а се препоръчва и за сухата и чувствителна кожа на лицето.

Екстрактът от зелено кафе има антицелулитно действие, поради което е често добавяне съставка в различни кремове и емулсии за масаж.

• Топли компреси с масло се прилагат за лечение на изгаряния и белези, вкл. след раждане.

• Мазила на основата на „зелено” масло се използват в дерматологията – при дерматити, екземи и псориазис.

• Същото масло е сред основните съставки на очните кремове, предназначени за набръчкванията около очите, като успяват да намалят дори и дълбоките бръчки.

• Пяната и гелът, съдържащи екстракт от зелено кафе, имат меко овлажняващо действие, намаляват възпаленията и отделянето на себум.

• Масло от това кафе се ползва в емулсиите, предназначени за след престой на слънце, заради успокояващото овлажняващото и подхранващото му действие.
Зеленото кафе - вътрешна употреба:

• Зеленото кафе е много популярно  в различни хранителни добавки и средства за контрол на теглото. Съчетаването на хлорогенова киселина, заради нейната антиоксидантна активност, и кофеина възпрепятстват отлагането на мазнини.

• Дъбилните вещества, съдържащи се в неизпечените кафеени зърна, имат укрепващо за стомаха действие.

• Чашка зелено кафе понижава главоболието.

• Също както и „обикновеното” кафе, прясно смляното и сварено зелено кафе ободрява и повишава качеството на мозъчната дейност, без обаче излишно да възбужда нервната система.

• Витамин РР, който се съдържа в зърната, понижава „лошия” холестерол, регулира работата на черния дроб и панкреаса.

• Зърната зелено кафе са добър допълнителен източник на желязо, калций, селен, витамини Е и С, които са сред най-популярните антиоксиданти, препоръчвани и за здравето на косата и ноктите.

Екстрактът от зелено кафе понижава кръвната захар, с което още веднъж подпомага отслабването. Затова се препоръчва и за хора с диабет.

При язва, високо кръвно и заболявания на щитовидната жлеза зеленото кафе, под формата на напитка или в състава на хранителна добавка трябва да се употребява внимателно и най-добре след консултация с лекар.

Зелено кафе



вторник, 4 ноември 2014 г.

Алое Вера



Алоето e тропическо растение, натурално за региона на Северна Африка. Изкуствено се култивира в Южна Европа от преди четири века. Отглежда се във ферми из Китай, Индия, Австралия, Парагвай.
 

Растението е вечнозелено и достига до метър и половина на височина. Листата му са дълги, заострени наподобяващи тези на кактус. Именно те са ефективната част от растението, която е довела до международното му култивиране. От сока, който отделят листата след сушене и и сгъстяване, се получава стъкловидна маса, наречена Алое.


Алое Вера се използва в козметиката и медицината. Употребата му с медицинска цел е спомената през първия век от новата ера в Новия завет на Библията. През вековете и до днес алтернативната медицина придава на Алое освежаващи и подмладяващи свойства. В миналото екстракти от растението се използвали за лечение на изгаряния, за предотвратяване на инфекции в рани и други кожни проблеми.


Днес погледът към Алоето е все така оптимистичен, макар науката да гледа към ефективността на растението по-критично от всякога.
 
 
Основно подсилва имунната система, поради богатия си състав от минерали, витамини и аминокиселини. Заедно с това е полезен за храносмилателната система и за бъбреците (особено в съчетание с мляко). Има антивирусно и антигъбично действие. Редовното му приемане забавя стареенето на организма и предотвратява образуването на туморни клетки. Помага още за високо кръвно налягане, артрит, диабет, констипация, астма. Гинеколозите го препоръчват поради благоприятния ефект, който оказва срещу кисти и сраствания.







В листата на Алое се съдържат голямо количество биологично активни вещества: манани, полиманан, антраквинон, C-гликозиди, антрони и лектини.
 

Доказаните  ползи при употреба на препарати съдържащи екстракт от алое са:
 
     Намалява нивото на кръвната захар при болни от диабет тип 2 при орален прием.
     Намалява нивата на липидите в кръвта при болни от хиперлипидемия при орален прием.
     Подпомага лечението на генитален херпес при локално приложение.
     Намалява тежестта на симптомите на себореята при локално приложение върху засегнатите участъци.
 

Съществуват и множество предположения за въздействието на алоето върху човешкия организъм. Повечето от тят не са научно доказани:
 
     Подпомага заздравяването на рани. Данни, получени при лабораторни животни, дават повод да се твърди подобен ефект, но проучванията с хора се провалят в откриване на позитивни аспекти от подобно лечение. Споменават се негативи и затова информацията е конфликтна.
     Подтиска развитието на определени видове бактерии и гъбички, без да притежава антибиотичен ефект. Изследванията са в начален етап.
     Придават му се противовирусни свойства срещу вируси, атакуващи кожата. Това прави екстрактите от алое приложими в продукти, борещи се с последиците от СПИН.
    Лечението на рак на кожата при кучета и котки се повлиява от продукти с алое, но терапията не е тествана при хора.
    Повлиява симптомите на псориазиса. Тук информацията е конфликтна. Едно изследване показва подобен ефект, а друго го отхвърля напълно.
 

Отхвърлени ползи:
 
    Не подпомага зарастването на кожата след слънчеви и термични изгаряния. Изследванията, проведени с хора, дават основания да се твърди, че екстрактите от алое, приложени върху наранената кожа, не само не подобряват заздравяването, а в някои случаи го затрудняват.
    Няма данни екстрактите от Алое Вера да оказват общ имуностимулиращ ефект.
 

Странични ефекти

Освен принципно често срещаните алергии няма други преки противопоказания за използването на продукти с алое (козметика, балсами, шампоани, гелове). Няма изследвания, потвърждаващи безопасността на оралния прием на продукти, съдържащи екстракт от алое при бременни и кърмещи жени, хора с хронични чернодробни и бъбречни заболявания.

При орален прием от диабетици или хора, подложени на високо протеинова диета , кетонна диета  и други състояния, при които се приемат ниски количества въглехидрати, е добре да се следи нивото на кръвната захар. Оралният прием на продукти с екстракт от алое имат склонността да понижават нивата на кръвната глюкоза.



Дозировка

Следвайте дозата на етикета за закупения от Вас продукт. Обикновено концентрацията на екстракт от Алое Вера в геловете е в рамките на 0,5%.
 
 
Алое вера може да се приема вътрешно или външно

 Външно Алое Вера се прилага при кожни раздразнения, изгаряния, инфекции, екземи. Добавено към козметика за кожа има омекотяващо и регенериращо действие, а също така забавя симптомите на стареене и е успешен лек срещу акне. Дори самата Клеопатра е използвала алое, за да поддържа феноменалната си красота. Разпространена е употребата в шампоани и маски за коса и е особено подходящо за къдрави коси.

Вътрешното приемане на Алое Вера може да предизвика скептични погледи поради факта, че се прилага при много разнообразни симптоми. Това е изненадващо, но не и подвеждащо. Ако обелите кората на алоето, ще видите, че под нея има гелообразна консистенция, която бързо се втечнява. Тя може да се смеси със сок или мляко и да се изпие в натурален вид, но ако не сте от хората, които си падат по подобни неща, може да си набавите алое от търговската мрежа под всевъзможно форми – таблетки, капсули, чай, дори разнообразни напитки с плодови вкусове.







Чист сок от Алое Вера

Прочети още на: http://www.puls.bg/

четвъртък, 30 октомври 2014 г.

Ацерола



Плодовете на ацеролата много приличат на череши. Днес много хора по цял свят оценяват този плод поради прекрасния му аромат и ценната хранителна стойност.
Учените смятат ацеролата за ефективен антиоксидант. Той е богат на минерали и витамини и в него са открити близо 200 хранителни вещества. Растението е източник на витамин С. Ацеролата има противогъбично действие и понижава нивото на холестерол, участва в борбата с клетките, причиняващи рак, овлажнява кожата и подпомага функционирането на капилярите. Традиционно ацеролата се използва за лечение на рани, проблеми с черния дроб, като диуретично и астрингентно средство, при възпаления, диабет, туберкулоза, ревматизъм, за подпомагане на сърдечната дейност и при анемия.


Концентрацията на витамин С в ацеролата е достатъчно висока, за да се справи с процеса на стареене и предотвратяване на вредните окислителни реакции. Основното предимство на този плод е високото му съдържание на каротин, който е сравним с този в морковите. Той е добър източник на есенциални минерали като калий, ниацин, магнезий и витамини от групата В, рибофлавин (витамин В2) и тиамин (витамин В1). Съдържанието на витамини в плода помага в борбата със стреса, особено при хората в големите градове. Освен това ацеролата е полезна за хора, които са податливи на инфекции и имат нужда от голямо количество витамин С.

Билковите екстракти от това растение забавят процеса на стареене и се използват за лечение на заболявания като болестта на Паркинсон. Те служат и за поддържане на необходимите нива на витамин С в мозъчната тъкан. Растението помага при гъбични инфекции, когато се използва като средство за локално приложение. Поради всички тези качества, плодът намира широко приложение в състава на хранителните добавки.

Ацерола капсули
Състав:
Всяка капсула съдържа 400 mg ацерола на прах и 100 mg витамин С. Sanct Bernhard препоръчва за подпомагане при: срив на имунната система, настинки и грип, тежки физически и психически натоварвания, бедно на витамини хранене, алергии, при вирусни и бактериални инфекции.
Действие:
Ацеролата е плодът с най-висока концентрация на естествен витамин С, което го прави най-лесно усвояемия за човешкия организъм. Тя съдържа два пъти повече магнезий, калий и витамин В5 в сравнение с портокала. Също така съдържа витамин А, рибофлавин и витамин В3. Поради този богат състав и допълнително добавеният витамин С, капсулите с ацерола имат мощно антиоксидантно действие и предпазват организма от свободните радикали. Освен това подпомагат организма при засилване на имунната система, зарастване на рани и фрактури, подсилване на кръвоносните съдове.
Допълнително действие:
Витамин С е необходим за здрави зъби, венци, кости. Подпомага абсорбцията на желязото. Необходим е за синтеза на колаген. Предотвратява превръщането на нитратите (от смог, цигарен дим, зеленчуци, бекон и др.) в канцерогени (вещества, причиняващи ракови заболявания). Подпомага за намаляването на холестерола и за предотвратяването на атеросклерозата.
Начин на употреба:
1 капсула дневно се приема с вода. Препоръчително е сутрин. По необходимост дозата може да се увеличи до 2-3 капсули дневно.
Знаете ли, че...
Ацеролата е малко дърво или храст, което ражда малки червени плодове. Прилича на европейската череша. Расте в Южна Америка, Бразилия, Ямайка. За сравнение – портокалите дават от 500 до 4000 ppm витамин С или аскорбинова киселина, докато в тестове с ацерола тя е от порядъка 16,000 до 172,000 ppm.
Ацеролата може да съдържа до 4,5% витамин С, в сравнение с 0,05% в обелен портокал. Съдържанието на витамин С в ацеролата варира в зависимост от зрелостта на плода, сезона, климата и местността. Когато плодът започне да узрява се губи голямо количество витамин С, затова ацеролата, която се използва в капсулите, се бере, докато плодът е зелен.

неделя, 26 октомври 2014 г.

ШИЙТАКЕ - Еликсирът на живота


Гъбата Шиитаке (наричана Императорската гъба и „Гъба Жен-Шен”) има три хиляди годишна история на култивиране и използване за лечебни и кулинарни цели.

Тази  медицинска гъба, взела името си от „ший” – кестен и „таке” – дърво, означаващо „гъба, която расте върху кестен”. В действителност тя расте и върху клен, габър и дъб. Гъбата е много вкусна и се отглежда за ядене и лечебни цели в Азия. (В България тя се намира само в консервиран вид или във вид на добавки).

Шийтаке печели името си „императорска гъба”, защото в дълбока древност, по времето на императорската династията Мин, официално се превръща в гъба с лековити качества и средство за достигане до дълбоки старини. Всички набрани гъби отивали в императорския двор. Тогава гъбата не е била никак известна сред масовото общество.

Въпреки че тази гъба присъства в хранителната култура на Азия повече от 2000 години, едва днес и в Европа шийтаке гъбата става известна поради изключително голямата си хранителна стойност. Известна също и като еликсир на живота, тя съдържа ценни минерали, аминокиселини и голямо количество витамини.

Състав: Шийтаке гъбата съдържа ценни полизахариди, лентинан и алкалоида еритаденин (лентинацин). Гъбата съдържа също така и незаменими аминокиселини, белтъчини, витамин A, B1, B2, B6, B12, C, D и E, калций, магнезий, калий, натрий, фосфор, желязо, силиций и около 30 ензима.



Гъбата Шиитаке (наричана Императорската гъба и „Гъба Жен-Шен”) има три хиляди годишна история на култивиране и използване за лечебни и кулинарни цели.

Въпреки че тази гъба присъства в хранителната култура на Азия повече от 2000 години, едва днес и в Европа шийтаке гъбата става известна поради изключително голямата си хранителна стойност. Гъбата шийтаке засилва отбранителните сили на организма, предотвратява нарастването на тумори, намалява нивото на холестерол, регулира кръвното налягане, предпазва от сърдечен удар и т.н. Известна също и като еликсир на живота, тя съдържа ценни минерали, аминокиселини и голямо количество витамини.

Състав: Шийтаке гъбата съдържа ценни полизахариди, лентинан и алкалоида еритаденин (лентинацин). Гъбата съдържа също така и незаменими аминокиселини, белтъчини, витамин A, B1, B2, B6, B12, C, D и E, калций, магнезий, калий, натрий, фосфор, желязо, силиций и около 30 ензима.


Приложение:

  • ядлива гъба, съдържаща ценни минерали, аминокиселини и много витамини
  • съдържа силни имуноактивни субстанции, които засилват отбранителните сили на организма
  • основната и субстанция е полизахаридът Лентинан - изключителни лековити свойства при злокачествени заболявания, след химиотерапия и облъчване
  • предотвратява нарастването на туморите, намалява холестерола, регулира кръвното налягане, предпазва от сърдечен удар, действа антивирусно потребява се за подобряване на здравето и общото състояние на организма

Препоръчват се:

  • в борбата срещу сърдечно-съдовите болести
  • в борбата с високото кръвно налягане и холестерол
  • заради липсата на калории и изключителното въздействие върху разграждането на мазнините се препоръчват и за премахване на целулита
  • в борбата срещу канцерогенните заболявания
  • за намаляване, съответно поддържане на нормалното ниво на масти в кръвта
  • за превенция на атеросклерозата и сърдечния удар
  • за укрепване отбранителната система на организма
  • за регулиране на храносмилателната система
  • за повече сила и жизненост на организма
  • за ефикасно облекчаване на хроничните заболявания на сърцето и кръвоносните съдове и ускоряване на възстановяването след остри усложнения
  • при тромбози на дълбоки вени, бъбречна емболия, суха гангрена, коронарна склероза, исхемия, мозъчен удар, причинени от атеросклероза болести на бъбреците и очите, хиперлипидемия, жлъчни камъни, смущения в потенцията, подагра и др.
 
Препоръка за употреба:
Да се приемат 2 пъти дневно по 1 капсула след ядене. Да се взима заедно с витамин С - за по-добро усвояване.


Tрадиционната медицина от хилядолетия използва лековитите гъби при различни болести, включително и най тежките, злокачествени заболявания. Най-старото писмено свидетелство за прилагане на традиционната японска медицина датира от 199 година, когато цар Кху Ай получава като дар от едно местно племе именно гъби Шийтаке.

Определени компоненти, съдържащи се в гъбата Шийтаке, притежават способността да модулират ефикасно клетъчния имунитет, намаляват повишеното кръвно налягане и мазнините в кръвта, преустановяват определени туморни действия, както и действията на патогенните микроби.

В Азия още от древността, гъбата Шийтаке се цени като тонизиращ препарат за дълголетие, лек за сърце, срещу злокачествени заболявания, при това както срещу тяхната поява, така и при лечението им. Изключително полезна е и при болести с вирусен произход: грип, херпес симплекс и зостер, полиомиелит, повишено ниво на холестерол в кръвта, агрегация - слепване на тромбоцити, съответно за регулиране на повишено кръвно налягане.

Препаратът може да се приема продължително време като хранителна добавка с подчертано положителен ефект при рак на гърдата и дебелото черво, както и при болести на панкреаса, тъй като регулира и нивото на кръвната захар, а също така при заболявания на шийката на матката, яйчниците, белите дробове, синусите, при меланом и различни метастазни тумори.




Азиатско лечение на рак 

Затова  и Капсули Шийтаке се използват в Азия за лечение на рака. Дори и да прибегнете до химио-терапия (което аз лично не бих направила), вземете Шийтаке за да засилите имунитета и предпазите здравите клетки.

Лентинианът, който се намира в състава на гъбата Шийтаке, е модератор на биологичнаата реакция, който засилва действието на имунната система срещу рака, подобрява действието на макрофагите и Т-лимфоцитите, съответно увеличава производството на интерлевикин-1, веществото, което директно се бори срещу злокачествените агенти.

Лентианът модифицира клетките, така че те да се противопоставят на колонизацията и разпространението на раковите клетки в белите дробове.

Полизахаридите на гъбата Шийтаке искоряват растежа на "естествените убийци" - клетките НК, които убиват нападащите вируси. Те са най-добрата отбрана за организма срещу вирусите и раковите клетки. След химиотерапия или тежка операция е важно да вземете  и Капсули Шийтаке за да спрете разсейките - метастазата.


Гъбата Шийтаке

петък, 24 октомври 2014 г.

Нарът и неговото чудотворно действие


Есента дойде, а заедно с нея и типичните сезонни плодове и зеленчуци, богати на витамини. Започваме да мислим как да си набавяме нужните вещества на организма като включваме пресните сезонни плодове. Тази седмица ще ви запознаем с предимствата на един целогодишен, но не толкова познат и застъпен плод у нас, наречен нар. Ще ви предложим и рецепти с този екзотичен плод, който за наша радост започва да се отглежда все повече и у нас.

Малко повече за нара
Нарът е мистичен плод, познат ни още от Библията, символ на плодовитостта. Според легендите той е расъл в Райските градини и от хиляди години се използва от народната медицина. Това е истинско чудотворно произведение на природата. В последно време е обявен за един от групата „супер-плодове”, които повлияват успешно симптомите на множество заболявания. 

Наричан е още и „granatum”, от латински „зърнест“. Гранат се нарича и скъпоценен камък с типичния алено-червен цвят. Нарът е изграден от стотици малки семенца с красив червен цвят и с неповторим вкус и свежест. За негова родина се смята Персия или Афганистан. Едва ли има човек, който да е опитвал нар и да не е негов голям привърженик. 

Полезни действия 
Полезните свойства на нара са неизброими. Консумацията му влияе благотворно при сърдечно-съдови заболявания (понижава холестерола), има диуретично и обезболяващо действие, намалява кръвотечението. Друго негово положително качество е, че сокът от кисел нар може да се консумира и от диабетици! От кората пък може да се свари чай, който да ви помогне при кашлица, ангина, пневмония, анемии, температури. Приеман редовно нарът намалява риска от рак на кожата и рак на гърдата. И дори подобрява здравината на зъбите.

Богат източник на витамините С, В- групата, Р и малко витамин А и на минералите калий, мед, манган, хром, силиций, магнезий, калций, натрий, желязо в количества, важни за доброто функциониране на организма ви. Нарът е най-мощния природен антисептик и антиоксидант, който същевременно ви предпазва от стареене. Той има доказано подхранващо и избелващо действие за кожата, стимулира растежа на косата и заздравява ноктите. Подмладява кожата ви с години и това става благодарение на редовната консумация на вкусния червен сок. Това е една удобна и „вкусна“ козметика! 



Консумирането на нар - истинско изкуство
Всеки, който е опитвал да похапне нар със сигурност се е сблъскал с проблема, че при опитите да го извадите от кората може добре да се опръскате. За да избегнете това неудобство, трябва много внимателно да направите прорези в кората на нара, така както режете портокал. Леко разтворете плода над купа или чиния, така че зрънцата, които се ронят при разтварянето да паднат вътре. После с ръка много лесно можете да обелите кората, без да се изпръскате. 

Ако сте любител на коктейлите може би консумирате често нар под формата на гренадир. Ако пък не сте привърженик на тези комбинации, ви предлагаме три невероятни рецепти за зелена салата с нарсалата с печени картофи и нар и за апетитен десерт , които са много лесни за изпълнение и със сигурност ще ви заинтригуват. 

Спецификата на сладко-киселия сок от нар му позволява да бъде включен както в десертни, така и в салатни рецепти. Което пък позволява на вас да се развихрите в кухнята и да направите едно витаминозно меню от нар за цялото семейство. Трябва да знаете, че сокът от нар се консумира разреден с вода или друг сок, поради високата киселинност, която може да подразни стомаха. Най-приятен е за консумация, комбиниран с портокал. Така приготвеният фреш има изключително мек вкус и кремообразна консистенция. Да не говорим за полезните свойства на тази комбинация...
Предлагаме ви още няколко приложения, които може да намерите на нара във вашите рецепти. Може да го използвате: 

• в кремове и желета
• към мюсли и овесени или други ядки 
• в сосове към ястия
• поръсен върху салатата
• на сок (задължително разреден с друг плод или вода)
• с кисело мляко

Източник: http://www.zdravosloven.com/

сряда, 22 октомври 2014 г.

Прополис



Факт е, че продуктите: мед, прополис, пчелен прашец, пчелно млечице са се доказали многократно в полза на човешкото здраве и дълголетие на човека. Прополисът (пчелен клей) е пчелен продукт, който заслужено се радва на все по-голяма популярност в козметиката и фармацията. Редица ефективни препарати са базирани на прополис. Сред тях е и спиртният разтвор на прополис (клеева тинктура), който притежава редица приложения.

За "Пчелния град" и неговия пазител

Терминът прополис (пчелен клей) е от гръцки произход. В превод означава "защита на града" – има отношение към сложната йерархия на пчелното семейство в  кошера.
Прополисът е смолисто вещество с доказани антибактериални, противогъбични, противоплесенни и противовирусни свойства.
Събирайки прополис, пчелите го използват за строителен материал и за дезинфекция на своя кошер. Средно едно пчелно семейство годишно събира от 100 до 300 грама прополис.
Значение за количеството имат породата на пчелите, географското положение, климатичните особености, растителните видове върху територията, която е достъпна за тях.
Пчелите събират пчелен клей от растенията - най-честите източници на прополис са тополите, върбите, конският кестен, елдата и др.
Буквално целият кошер бива застлан с прополис, включително и самите пчели, като по този начин те се предпазват от вредни микроорганизми.
Полирането на стените на килийките с прополис води до повишаване на тяхната физическа устойчивост.
В студено време по този начин се ограничават въздушните потоци в кошера, следователно ролята му е на термоизолатор.
Със своята бактериостатична, бактерицидна, антисептична, антимикотична, антирадиационна активност прополисът е основният фактор, който възпрепятства развитието на заболявания в един кошер.
Средно кошерът е с обем от около 50 литра и се населява от 40 000-60 000 пчели, влажността е около 70%, температурата е 37-38 °С, съдържанието на захари е високо – това е идеална среда за развитие на бактерии, гъби и плесени.

Физични свойства на прополиса

Прополисът е смолисто вещество с блестящ тъмножълт до кафявозелен цвят. Прясно изваденият от кошера прополис представлява мека, лепкава маса.
Ароматът, физическите и химическите свойства зависят главно от вида на растенията в радиуса на летежа на пчелите.
Прополисът има приятен аромат на растителни пъпки, мед и восък, възгорчив и лют вкус и потъмнява при по-продължително съхранение.
При горене отделя приятна миризма на смола. При затопляне бързо омеква и става удобен за обработка. При стайна температура се втвърдява, а при по-ниска става крехък.
Има относително тегло между 1,112 и 1,136, няма определена точка на топене, но обикновено се топи между 80-105°С.
Разтваря се слабо в студена вода, а в  гореща от 7 до 11%. В етилов алкохол се разтваря 50-75%.
Основната му баластна съставка представляват различни растителни смоли, гуми и восъци.
В него има много флавоноиди, както в чая и виното, антиоксидантни вещества, органични киселини и техни естери, феноли, алдехиди, витамини, минерали, растителни есенции.

Химичен състав на прополиса

Прополисът има сложен химичен състав, който все още е дискусионен.
Съдържа растителни смоли, восък, етерни масла, цветен прашец, дъбилни вещества, механични примеси, глюкозиди, флавоноиди, органични киселини, алдехиди, естери, алкохоли, терпени, аминокиселини, въглеводороди, свободни мастни киселини, алкохоли, витамини A, B1, B2, B6, C, E, множество микроелементи.
Прополисът съдържа още:
  • Около 55% растителни смоли, в които влизат флавоноиди, фенолни киселини и етери;
  • Восъци и мастни киселини: 25-35% от растителен и пчелен произход;
  • Eтерични масла - 10%;
  • Цветен прашец - 5 %, в това число протеини (вероятно от полена) и свободни аминокиселини – 16;
  • Агринин + пролин до 45,8%;
  • Дъбилни вещества, 14 микроелементи – най-вече желязо и цинк;
  • витамини – само В3;
  • механични примеси и други – общо 5%.

Методика на събиране на прополис от кошера

Най-често пчелният клей се събира чрез остъргване на горната повърхност на рамките или на стените на кошера с рамкоповдигач, формирането на рехави топчета, които се поставят в целофанови или пластмасови пликове. Последните се съхраняват в хладилник.
Възможно е над рамките да се поставят специални мрежи или решетки, чиито отвори не превишават 5 мм, и които се запушват от пчелите с прополис.
След това тези решетки и мрежи се поставят в хладилник.
При ниски температури прополисът става чуплив и лесно се отделя от тях.
Разтварянето му става с медицински спирт, като обикновено се приготвя 30% тинктура.


Какво представлява клеевата тинктура?

Клеевата тинктура представлява спиртен разтвор на прополис. Употребява се вътрешно и външно.
В зависимост от предназначението й се използват различни проценти: 2%, 4% в стоматологията, 10%, 15%, 20%, 30% за вътрешно и външно приложение.
Най-добре е да се приготви 30% разтвор, от който лесно чрез разреждане могат да бъдат получени всички останали концентрации.

Как се получава 30% спиртен разтвор на прополис?

За практически цели разтворът на прополис може да бъде 20-30%.
Той се приготвя по следния начин: 100 гр. пречистен и стрит на прах прополис се поставят във флакон и постепенно към него се прибавят 500 мл 96ºС медицински спирт.
Разклаща се в продължение на 30 мин. В рамките на 5-7 дни сместа трябва да се разбърква по 1-2 пъти дневно.
На дъното на флакона се получава утайка, която се филтрира.
Така приготвеният разтвор се съхранява на тъмно и при стайна температура, а срокът на годност е 3 години.

Лечебни свойства на клеевата тинктура

За противомикробните свойства на прополиса е известно много:
  • Той притежава изразен бактерициден и бактериостатичен ефект спрямо много патогенни бактерии. Съхранявани при нормални условия, прополисът и спиртният му екстракт запазват антибактерийната си активност в продължение на 3-4 години. Антибактерийните вещества са термостабилни и практически устойчиви на високи температури.
  • Противогъбичното (антимикотичното) действие на прополиса е силно изразено спрямо много от причинителите на редица заболявания по кожата и окосмените части на тялото на човека. Особено изразено е действието му спрямо гъбични заболявания на устната кухина, дихателните пътища и стомашно-чревния тракт. Ефективната концентрация в този случай е 0.01%.
  • Противовирусният ефект на прополиса е доказан по отношение на грипните и херпесните вируси;
  • Антипротозойните (антипаразитните) свойства на спиртните разтвори на прополиса се запазват до 0.25% спиртен разтвор. При водните разтвори този процент е 4%;
  • Обезболяващо действие - прополисът действа обезболяващо дори в ниски концентрации от 0.25% спиртен разтвор. Ефектът настъпва 5-10 мин. след прилагането и продължава около 1 час;
  • Противосърбежно действие;
  • Противовъзпалително действие - ускорява заздравяването на рани, особено на тежки декубитални рани след хирургична обработка. Настъпва бързо изчистване с намаляване на ексудацията, образуване на зряла съединителна тъкан в мястото на некротизиралата тъкан;
  • Лекуване на изгаряния, абсцеси, фурункули;
  • Засилва апетита;
  • Хипотензивно действие – понижава кръвното налягане;
  • Антисклеротично действие;
  • Анаболен ефект;
  • При лечение на парадонтози, гингивити и други патологични състояния в устната кухина;
  • Имуностимулиращо действие;
  • Спазмолитичен ефект;
  • Антиоксидантна активност;
  • Противотуморна активност;
  • Противорадиационна активност;
  • Детоксикираща активност.
Във всеки район прополисът е различен в зависимост от преобладаващата растителност, и въпреки това основните лечебни свойства на прополиса се отличават пренебрежимо малко в различните видове.
Той се прилага под форма на тинктури, таблети, гранули, сиропи, аерозоли, спрейове, кремове.

Дозировка на клеевата тинктура

Обикновено за възрастни се препоръчва профилактичен прием веднъж дневно по 30 капки от 30% спиртен разтвор (клеева тинктура), разтворени в чаша хладка вода половин час преди храна.
С лечебна цел това количество се приема 2-3 пъти дневно.
При деца се прилага 1/5 до 1/2 от дозата на възрастните в зависимост от заболяването.
Препоръчва се прием веднъж дневно на толкова капки, на колкото години е детето, в чаша хладка вода или сок.
Приемането трябва да бъде преди храна. С лечебна цел дозата може да се дава 2-3 пъти дневно.
При деца е по-подходящ водният разтвор на прополис, поради отсъствието на спирт в него.
Към 100 гр чист и стрит на прах прополис се добавя 100 мл дестилирана вода.
Разбърква се и се оставя на водна баня няколко часа. Филтрира се.
Прилага се както спиртният екстракт на прополис. Съхранява се на тъмно. Срок на годност - 3 години.

Препоръки при използването на клеева тинктура

Трябва да се подхожда внимателно и отговорно при първото приемане на продукта. Не бива да се препоръчва като абсолютно безопасен препарат.
Възможно е в някои случаи да провокира появата на по-леки или по-тежки алергични реакции, особено при деца.
Не се препоръчва продуктът да се дава на деца под 3-годишна възраст.
Винаги да се започва с външно прилагане на прополис - намазва се ограничен участък от кожата с 30% спиртен разтвор от вътрешната страна на лявата ръка.
Ако в рамките на 24 часа не се наблюдават зачервяване, подуване и други признаци на алергична реакция, може да се пристъпи към лечение.
Намазва се ограничен участък венеца с 30% спиртен разтвор на прополис, както се постъпва при лечение на парадонтози и гингивити.
Ако в рамките на 24 часа липсват алергични реакции се пристъпва към лечение.
Една капка от 30% спиртен разтвор на прополисова тинктура се разтваря в чаша вода. Разбърква се и се изпива.
Ако в рамките на 24 часа липсват алергични реакции, капките може да се увеличат до достигане на препоръчителната дозировка.
При вътрешен прием алергичните прояви могат да бъдат по-тежки и генерализирани. Отново се наблюдават алергични обриви, придружени със сърбеж, падане на кръвното на пациента, а при по-изразени реакции може да се стигне до алергичен шок.

Външно приложение на клеева тинктура

Външно приложение на спиртен разтвор от прополис е подходящо при заболявания на устната кухина - херпеси, афти, гингивит, пародонтози, глосити, стоматити (в т.ч. и радиационни), ангини, болки в гърлото.
Ефектът от външното приложение е забележителен при заболявания на кожата - повърхностни наранявания, акне, пустули, рагади, херпес.
Локалните промени по кожата или в устната кухина могат да се обработват с тампон, напоен с 30% клеева тинктура.
Гаргари могат да се правят с 2-4% водно-спиртна емулсия на прополис.
2% емулсия се приготвя, като 1 мл 30% спиртен разтвор се добавя към 14 мл вода. Това е приблизително 1 супена лъжица.
Съответно 4% разтвор се приготвя, като 1 мл 30% разтвор се прибави към 7-8 мл вода.

Вътрешно приложение на клеева тинктура

Определената доза капки от клеевата тинктура се накапват в чаша с хладка вода и се изпиват наведнъж.
Препоръчително е приемът да стане 20-30 минути преди хранене.
Спрей с пронолис

Прочети повече: http://www.bb-team.org/

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

 
Powered by Blogger