Нека вашата храна бъде вашето лекарство и вашето лекарство бъде вашата храна!

събота, 4 декември 2010 г.

Маслините


Маслините са род бавнорастящи , но дълголетни дървета от семейство Маслинови. Маслината е най-старото известно култивирано дърво в историята на човечеството. Най-напред маслините са култивирани в Африка, след това финикийците ги разпространяват в Мароко, Алжир и Тунис.
Първо са били култивирани в Крит и Сирия преди повече от 5 000 години. В около 600 г. преди Христа маслиновото дърво достигнало Гърция, Италия и други средиземноморски страни. Град Атина бил наречен на името на богиня Атина, която донесла маслиновото дърво.
МаслиниОт историческа гледна точка маслината е играла важна роля в религията, храненето и изкуството. Позната е като символ на мира, мъдростта и победата. По време на първите олимпийски игри победителите били короновани с венци от маслинови клонки. Свети хора били помазвани със зехтин, а Мозес освобождавал от военна служба мъже, които отглеждат маслини.
Не е известно със сигурност кой е ботаническият предшественик на съвременната маслина, но се вярва, че това е диворастящият Oleaster olea sylvestris в Северна Африка, Португалия, Южна Франция, Италия и районите около Черно и Каспийско море. Някои ботаници смятат, че маслината произхожда от дърво, което е покривало пустинята Сахара преди ледниковия период.
Маслините са достъпни целогодишно по пазарите, за да ни послужат като чудесно допълнение към салатите, месните ястия и разбира се - пицата.
Маслините не могат да се ядат веднага след като са обрани от дървото. Те изискват прилагането на специални методи, които да смекчат присъщата им горчивина и които се прилагат в зависимост от разновидността на маслините, региона, в който се отглеждани, желаният вкус, цвят и текстура. Някои маслини се откъсват зелени и неузрели, докато други се оставят да узреят напълно на дървото и да придобият черен цвят. Някои методи на обработка излагат суровите зелени маслини на въздух. По-късно последвалата оксидация им предава по-тъмния цвят. Като добавка към естествения цвят на маслината, окраската й зависи и от ферментацията, и от мариноването й в зехтин, вода, или сол.
Ползи от маслините
Маслините са концентрирани на мононенаситени мазнини и са добър източник на витамин Е.
• Защитават клетките срещу свободните радикали. Витамин Е е основният мастно-разтворим антиоксидант в тялото. Той директно неутрализира свободните радикали във всички мастни области на тялото.
• Предпазват от сърдечни болести. Свободните радикали могат да доведат до различни заболявания. Например когато причиняват оксидация на холестерола, оксидираният холестерол от своя страна уврежда кръвоносните съдове и покачва риска от сърдечен удар или инфаркт.
• Предпазват ни от заболявания на червата. Ако свободните радикали увредят ДНК в клетките на колона, тези клетки може да мутират в ракови. Неутрализирайки свободните радикали, нутриентите в маслините ни предпазват от рак на колона.
• Имат анти възпалителни ефекти. Анти-възпалителните действия на мононенаситените мазнини, витамин Е и полифенолите в маслините помагат за редуциране на риска от астма, остеоартрит и ревматоиден артрит.
Маслини
Произход на маслините
Маслините са плодове от дърво, известно като Olea europaea. “Olea” е латинската дума за „зехтин/олио”, отговаряйки на високата им масленост, а „Europaea” ни напомня, че маслините са родом от средиземноморския регион на Европа.
Някои от многото достъпни видове маслини са Мароканските, Каламата, Никоа, Пиколини и Манзанала.
Зехтинът е достъпен в различни разновидности в зависимост от градуса, до който е достигнала обработката му. Екстра - върджин е нерафинираният зехтин от първото пресоване. Върджин също е от първо пресоване, но има по-голямо киселинно ниво от екстра-върджина (както и по-малко фитонутриенти и не толкова деликатен вкус). Чистият зехтин (pure olive oil) обикновено е с по-ниско качество, резултат от няколко пресования.
Смята се, че маслините - една от най-древните храни - са произлезли от о-в Крит преди от пет до седемхиляди години, а зехтинът преди около трихиляди години.
Днес най-комерсиалните производители на маслини са Испания, Италия, Гърция иТурция.
Съхранение на маслините
Най-добре купувайте маслини насипно, тъй като това ще Ви позволи да експериментирате с различните видове и ще сте сигурни в качеството им. Освен цели маслини, се продават и такива, пълнени с бадеми, чушки, чесън и др. Независимо дали ги купувате насипно или не, винаги гледайте в тях да има останала течност, тъй като това ги запазва влажни и ги предпазва от изсъхване.
Ако трябва да ги съхранявате за по-дълго време, можете да ги сложите в найлонови пликове в хладилника.
Маслини
Няколко бързи съвета за сервирането им
• Лесно можете да си приготвите маслинена паста, която да използвате за намазване върху филия хляб или за добавка към риба или птици. Тя става бързо само като добавите малко зехтин, чесън и любимите Ви подправки.
• Добавете нарязани маслини в любимата си пилешка салата или салата с риба тон.
• Поставете малка купичка с различнимаслини заедно с останалите предястия, които ще сервирате за гостите си.
Източник: BB-team. Бг-готвач

събота, 27 ноември 2010 г.

Лимони

Лимоните с най-много антибактериални свойства
Считани за свещени от арабите, за моряците лимоните са били точно толкова важни, колкото и прясната вода. В наши дни обаче витамин С слагат дори в пастата за зъби. Е, антискорбутният витамин съвсем не е всичко, което лимоните могат да ни дадат. Лимонената киселина e добър инструмент в ръцете на любители готвачи. Ролята й? Да ни отваря апетит и още...
Лимоните са плодовете на лимоновото дърво (Citrus limon, Rutaceae). За последното се смята, че произлиза от диви растения, обитавали териториите на южен Китай и южна Индия преди повече от 2500 години. В древната история лимоните са извървели дълъг път, преди да стигнат до днешна Европа. За пръв път били внесени в древната Римска империя (200 г. н.е.). Широкото им култивиране обаче закъсняло с още 12 века. През това време пътят им минавал през Египет (700 г. н.е.), в средиземноморския басейн, широко търгувани от арабите, които контролирали южна Испания (1000-1150 г. н.е.). Култивацията им започнала в италианския свободен град Генуа около 15 век. Разпространението на лимоните в северна Европа се случило през 15 век, когато рицарите кръстоносци се връщали от Йерусалим.
Лимоните имат продълговато-овална форма и ароматна лъскава кора с жълт цвят, чийто тон варира според сорта. Сърцевината е мека, сочна и силно кисела. Освен витамин С (аскорбинова киселина), сърцевината на лимоните съдържа около 5% лимонена киселина, която придава киселинност на плода в рамките на 2-3 pH (справка: 7 pH = неутрална среда). 

Сортове лимони 

Лимоните по сортове се делят на кисели и сладки. Ето няколко по-популярни сорта:
  • кисел сорт "Еврика" - груба кора, пъпно образувание в единия край на лимона и малко семки
  • кисел сорт "Лисабон" - гладка кора, липса на пъпно образувание и липса на семки
  • сладък сорт "Майер" - сладък вкус, по-ниска киселинност

Учените твърдят, че няма растение, което да конкурира лимона по антибактериални свойства.
Лимоните са богати на полезни вещества, съдържат минерали, витамини A, B, B2, P, C и фитонциди. Кората налимоните е богата на ефирни масла.
Цитрусовите плодове са идеални за лечение и профикалктика на авитаминоза, стомашно-чревни заболявания, атеросклероза, скорбут, ангина, хипертония.
Лимоновият сок чисти кожата на лицето от лунички и пигментни петна и видимо я подмладява. Важно е обаче един час след процедурата да не излизате на слънце.
Ако имате мигрена, няколко капки капки лимонов сок, втрити в слепоочията ви, ще ви избавят от нея.
При простуда пийте лимонов сок с мед и правете гаргара със смес от лимонов сок, щипка сол и топла вода.
При ухапвания от насекоми сърбежът ще премине, ако намажете мястото с лимонов сок.
Започвайте деня си с чаша топла вода с лимонов сок, това повишава имунитета и изкарва токсините от тялото.
За да извлечете възможно повече сок от лимона, търкаляйте го по масата няколко секунди или го потопете за 10 секунди в съд с гореща вода.
За да изберете узрял лимон, вгледайте се в цвета на кората му – тя трябва да е яркожълта или леко оранжева. Ако има петънца, това не е страшно – отвътре лимонът е идеален.
Източник: BB-team . Бг готвач

четвъртък, 18 ноември 2010 г.

Новата ми електронна книга


Едва ли има човек, който да не познава и да не е опитвал тази ароматна и фина напитка! 

В тази книга ще се запознаете с всичко за чая!
Тук ще намерите материали за чая. събрани и систематизирани  от различни източници!

Приятно четене!

Изтегли от този линк!

неделя, 7 ноември 2010 г.

Витамин А

Откритият през 1913 г. витамин А е първият разпознат витмин изобщо. Той съществува в две форми – завършен витамин А (ретинол), който се среща само в животински продукти и провитамин А (каротин), който се среща както в животински, така и в раститени продукти. 
Витамин А е мастноразтворим. За правилната му абсорбция в организма са необходими както мазнини така и минерали. Може да се акумулира в организма и следователно не се налага ежедневно попълване на запасите. По-голямата част от приема чрез храната идва от каротина (наречен така поради голямата му концентрация в морковите). Висока концентрация на провитамин А се среща и в цитрусовите плодове и тъмнозелените зеленчуци. Важно е да се отбележи, че каротинът е провитамин, който се превръща в същински витамин по време на процесите на храносмилане и по-точно при преминаването му в черния дроб. 
Витамин А има профилактично действие при някои видове рак, допринася за снижаване нивата на вредния холестерол и е съществен фактор за намаляване на риска от сърдечни заболявания. Измежду неговите полезни ефекти се нареждат противодействието на нощната слепота и слабото зрение и подпомагането на лечението на редица офталмологични смущения. Витамин А увеличава съпротивителните сили срещу респираторни инфекции; стимулира правилното функциониране на имунната система като скъсява времетраенето на някои болестни състояния; допринася за отстраняване на петна, характерни за старостта; подпомага растежа, както и доброто състояние на костите, кожата, косата, зъбите и венците; съдейства за премахване на акне, повърхностни бръчки, импетиго, циреи и открити язви при външно приложение; ускорява лечението на емфизем и хипертиреоза. 
Бодибилдърите се нуждаят от витамин А за да поддържат добър вида на кожата и за да избегнат концентрацията на мазнини в организма си. Витамин А оказва оптимален ефект при взаимодействие с В-комплекс, витамин D и E, калций, фосфор и цинк (черният дроб се нуждае от цинк за да извлича витамин А от депата му). Витамин А предотвратява и окисляването на витамин С. 

Когато някое заболяване затрудни дезорбацията на витамин А може да се получи неговия недостиг. При някои форми на диабет например само от 25% от каротина се усвоява от организма. Първи симптом на дефицит на витамин А е отслабването на зрението и нощната слепота. Други симптоми могат да бъдат изсъхването на очите и кожата или появата на бъбречни камъни. По-продължителния дефицит на витамин А води до по-бърза загуба и на витамин C. Други причини за невъзможността да се усвои този витамин са алкохолът, кофеинът и кортизонът. Освен това полиненаситените мастни киселини с каротин оказват действие, противоположно на това на витамин А, освен ако не са налице антиоксиданти. 
Най-добрите източници на витамин А са морковите, рибеното масло, черния дроб, тъмнозелените и жълтите зеленчуци. 




Витамин А подпомага растежа и регулира обменните процеси в епителната тъкан. Отговорен е за правилното развитие на кожата и нейното добро състояние, имайки се предвид качества като: здравина, еластичност, равномерен и свеж тен. Необходим е за поддържане на нормално зрение, защото е важна съставка на зрителния пигмент родопсин в човешката ретина.

Съдейства за правилното развитие и здравината на костната система. В голяма степен от него зависи състоянието на зъбите и венците. Участва в регулацията на обмяната на веществата. Витамин А оказва профилактично въздействие спрямо някои видове рак, допринася за снижаване нивата на вредния холестерол. Има достатъчно доказателства за превантивната му функция по отношение на сърдечните заболявания. Особено необходим е в есенно-зимния сезон, тъй като увеличава съпротивителните сили на организма срещу респираторни инфекции, подсилва имунната система и съкращава продължителността на болестните състояния.
По-голяма необходимост от витамин А имат хората, които понасят тежки физически натоварвания на работното си място или се занимават със силови спортове. Витамин А е значим за спортистите, тъй като способства изгарянето на мазнини в организма. Комбинацията с витамини от В-групата, витамини D и E, калций, фосфор и цинк е оптимален вариант.
Витамин А е наличен в храни като: мляко, яйчен жълтък, черен дроб, хайвер, краве масло, рибено масло. Богати на каротин са много от растителните масла, а от зеленчуците: тъмните листни зеленчуци, доматите, червените пиперки, морковите; от плодовете - ябълките, прасковите, кайсиите, някои видове пъпеш. Висока е концентрацията му в цитрусовите плодове.
Необходимата дневна доза е около 2,5 мг.


Витамин А се нарича още витамина на растежа. Съдържа се в продукти от животински произход – черен дроб, масло, жълтък от яйце, мляко и др. Някои растения съдържат каротин /провитамин А/, който в червата и в черния дроб се разгражда във витамин А. Каротинът се всмуква в червата само при наличност на мазнини. Той осигурява нормално зрение, растеж на младия организъм, развитие на зъбите и костите, укрепва кожата и лигавицата, регулира дейността на хормона на щитовидната жлеза при обмяната на веществата, оказва противосклеротично действие и др. Възрастният човек се нуждае дневно от 6,0 до 8,0 мг витамин А. Плодовете съдържат малко количество каротин, с изключение на кайсиите, шипките, сливите, касиса. Повече каротин съдържат зеленчуците – морковите, червените чушки, доматите, магданозът, зеленият лук, спанакът, салатата, брюкселското зеле, тиквичките и др. Каротинът в растението се увеличава значително при торене на почвата с азотни и фосфорни торове.

Каротинът е пигмент (С40Н56) с оранжев цвят , който се съдържа в хромопластите и хлоропластите. Той е важен за фотосинтезата. На него се дължи оранжевият цвят на морковите и много други плодове и зеленчуци. Каротинът участва във фотосинтезата като предава светлинната енергия, която поглъща, на хлорофила.

Бета каротинът е може би най-добре познатият от приблизително 50-те известни каротеноиди. Той представлява провитамин А съединение, което може да се конвертира в тялото в ретинол, активна форма на витамин А. Бета-каротинът е естествен пигмент, който произвежда цветове в оранжево и жълто и поради тази причина повечето от съдържащите го храни са в тези цветове.
Функции на бета каротина
Превенция на недостатъчността от витамин А - храни, които съдържат бета-каротин помагат за предотвратяването на дефицита от витамин А. В допълнение към алфа каротина и бета криптоксантина, бета-каротинът е сред най-често консумираните каротеноиди при различните видове диети.
Антиоксидант и повишаващ имунната активност – бета-каротинът помага в борбата с рака и е съединение, използвано против стареене. Той е мощен антиоксидант, защитава клетките на тялото от щетите, причинени от свободните радикали.
Насърчава правилната клетъчна комуникация - изследователите вярват, че слабата комуникация между клетките може да се окаже една от причините за прекомерното нарастване на клетките - състояние, което в последствие води до рак. Чрез насърчаване на добрата комуникация между клетките, каротеноидите играят важна роля в превенцията на раковите заболявания.
Бета каротинът подкрепя и репродуктивното здраве - счита се, че той има важно участие при репродуктивността на жените.
Ниският прием на храни, съдържащи каротеноиди като бета каротин, не е известно директно да причинява болести или здравословни усложнения, поне в краткосрочен план. Все пак, ако приемът на бета каротин и други каротеноиди е твърде нисък, може да причини симптоми, свързани с дефицит на витамин А. В дългосрочен план този недостатъчен прием се свързва с хронични заболявания, включително сърдечни заболявания и различни ракови заболявания.
От своя страна високият прием на храни и добавки, съдържащи каротеноиди, не е свързан с токсични странични ефекти. Знак на прекомерна консумация на бета-каротин е жълтеникавия цвят на кожата, който най-често се проявява на дланите на ръцете и стъпалата на краката. Това състояние се нарича каротенодермия и е обратимо и безвредно.
Каротеноидите като бета каротинът са вещества, разтварящи мазнините и като такива изискват наличието на диетични мазнини за правилното усвояване чрез храносмилателния тракт. Следователно статутът на бета каротин в тялото може да бъде нарушен от диета, която е изключително ниска на мазнини или ако е налично заболяване, което причинява намаляване на способността за усвояване на хранителните мазнини като ензимен дефицит на панкреаса, болест на Крон, кистична фиброза, хирургично отстраняване на част от стомаха, заболяване на жлъчката и черния дроб.
Установено е, че пушачите и хората пристрастени към алкохол консумират по-малко храни, които съдържат каротеноиди. Също така е доказано, че цигареният дим разрушава каротеноидите. Това води до необходимост тези хора да си набавят необходимите количества бета-каротин и каротеноиди чрез различни храни и добавки.
Лекарствата за понижаване на холестерола, свързани с изолиране на жлъчна киселина, водят до по-ниски кръвни нива на каротеноидите. Също така и някои храни като маргарин, обогатен с растителни стероли и заместителите на мазнини, които се добавят в някои снаксове могат да намалят абсорбцията на каротеноидите.
Каротеноидите са от изключителна важност за човешкото здраве и помагат за превенция на редица заболявания като СПИН, заболявания свързани с възрастта макулна дегенерация, ангина, астма, катаракта, рак на шийката на матката, цервикална дисплазия, заболяване на сърцето, рак на ларинкса, рак на белия дроб, мъжки и женски стерилитет, остеоартроза, пневмония, рак на простатата, ревматоиден артрит, рак на кожата, вагинален кандидос и др.
Бета каротин
Бета каротинът се съдържа в различни храни, включително сладки картофи, моркови, зеле, спанак, зелена ряпа, зимни тикви, кантарион, прясна мащерка,пъпеш, марули и броколи. Тези храни е необходимо да се консумират сурови или леко задушени, за да се запази тяхното съдържание на каротеноиди. В някои случаи обаче, готвенето може да подобри наличността на каротеноиди в храните. Например леко задушените моркови и спанак подобряват способността на тялото да абсорбира каротеноидите в тези храни.
Необходимо е човек да консумира пет или повече порции плодове и зеленчуцивсеки ден, тъй като това ниво на прием осигурява около три до шест милиграма бета-каротин.

Източници: gotvach.bg,  tialotto,  bodybuilder . doktor.bg

неделя, 10 октомври 2010 г.

Дюля

Дюля, а не ябълка Парис дал на богинята Афродита, според историците.

ДюляДюлята е станала „ябълката на раздора” между най-красивите богини Хера и Афродита. Афродита е обещала на Парис - сина на царя на Троя, да му даде за жена хубавата Елена, ако той признае, че тя е най-красивата богиня на света. В знак на съгласие с това Парис и е дал не ябълка, а дюля. Елена избягва с Парис в Троя по волята на Афродита, която я е накарала да се влюби в него. Това е основната причина предизвикала Троянската война.

Кои факти карат историците да мислят, че дюлята е „ябълката на раздора”:

  • по това време в Троя още не са се отглеждали ябълки;
  • по времето на управлението на цар Соломон е имало закон, според който младоженците трябвало да ядат дюли в деня на сватбата си, за да имат щастлив семеен живот.

 Като овощна култура дюлята е била позната от дълбока древност - около2000г преди новата ера. Днес тя е  разпространена из целия свят, но се отглежда най- вече в средиземноморските държави, на Балканския полуостров, в някои страни от Азия и САЩ.
   Дюлевия плод е богат на захари (предимно фруктоза), на органични киселини, пектинови вещества, слузести вещества и целулоза. Има много витамини - най-силно е присъствието на РР, С и Е. От минералните соли,най-голям дял се пада на калия, следван от калция и фосфора.От микроелементите впечатлява изобилието на мед-140мг на 100г плод. ОТ органичните киселини в най-голямо количество е ябълчната, след което се нарежда винената. Етеричните масла придават специфичния приятен аромат на плода, а пектиновите вещества са със силно изразен благоприятен ефект върху стомаха и червата. 
   Какво цери дюлята? Именити древни лекари Хипократ, Гален, Авицена са предписвали пресни дюли, сок или мармалад от тях като ободряващо, апетито възбуждащо средство и при различни стомашни смущения. 
   Отвара от дюлеви плодове и семена и днес се препоръчва при стомашни разстройства и кръвотечения. Лечебния ефект се дължи на пектиновите и дъбилни вещества. За болните от белодробна туберкулоза дюлята е особено полезна , а пък печена се препоръчва като затягащо средство при диарии. 
   Слузестият извлек от дюлевите семена действа омекчаващо и противовъзпалително при гастрити, гастроентероколити, при бронхити, трахеити и кашлица. Външно същият извлек се прилага за компреси при възпаление на очите, за гаргара при ангина, за намазвания при изгаряния и кожни възпаления.

   Отварата от нарязани плодове има диуретичен ефект при воднянка, препоръчва се и при сърдечни и бъбречни заболявания, при недостиг ха желязо в организма.Мъхът на плодовете се прилага от народната медицина като кръвоспиращо средство при порязване. 
   Как да си приготвим лекове? Отвара от плод - Четвърт дюлев плод се нарязва на малки парчета, без да се бели, като се отстранява семенната част. В емайлиран съд плодът се залива с две чаени чаши вряла вода и се оставя да ври  25 мин. Разтворът се прецежда и по желание се подслажда със захар или мед. Пие се по половин чаена чаша три пъти на ден преди хранене. 
   Слузест извлек - Семената се ползуват цели, в никакъв случай да не се счукват, защото тогава отделят отровен глюкозид. 
   Една чаена лъжичка дюлеви семена се заливат с една чаена чаша хладка вода и се оставят да киснат 4 часа в емайлиран съд. Полученият слузест извлек се прецежда и по желание се подслажда с една чаена лъжичка пчелен мед. Взема се по една супена лъжица четири,пет пъти дневно преди хранене. 


Дюлята лекува - По записките на Петър Димков
&Плодът
 *При възпалена стомашна и чревна лигавица: Да се нарежат 1-2 необелени и измити дюли (като за компот), сваряват се във вода, покриваща ги, но без захар. Напълно изстинали се изяждат само резенчетата - 30мин. след ядене.
 *При умствена и физическа преумора и за успокояване на сърцето да се пие сокът от сварените дюлеви резенчета, подсладени с една лъжичка мед, по 1 чашка 3 пъти дневно, 1 час преди ядене. 
   Сокът от малка, добре узряла дюля, рендосана или прекарана през сокоизстисквачка, действа общо ободряващо и освежаващо на кожата на лицето, като се нанесе по него с памучно тампонче и така престои 15 мин. до пълното му попиване. Да се прави само вечер, половин час преди лягане, без да се поставя какъвто и да е крем на лицето. 
&Семената
От тях заедно с ципата която ги обвива, се приготвя гъста, слузеста течност, като в 600г вода се пускат семената на 5-6 дюли (с обвивката) и се сваряват на средно силен огън, докато течността остане на половината. След като изстине се прецежда. Употреба: при суха кашлица, дължаща се на настинка, при внезапни чревни разстройства и лека начална форма на диабет се пие по една супена лъжица, няколко пъти дневно докато течността свърши. Много облекчава.На другия ден се сварява нова и така,докато неразположението премине. Забележка: при настинка, течността се подслажда с лъжица мед, но не и при диабетици.
&Листата
Могат да се използуват за чай, не само пресни, но и изсушени, самостоятелно или примесени с други градински или полски билки през цялата година. Те са ободряваща, ароматична напитка и за млади и за стари. 

Не изхвърляйте нищо от дюлята
     Семките помагат при кашлица, листата понижават кръвното, а плодовете подмладяват кожатаДюлята е траен плод, който на хладно място може да се запази през цялата зима. Запасете се с него,защото ще ви помогне при редица здравословни проблеми. 
    Семките подпомагат отхрачването при бронхити и кашлици, облекчават язвата на стомаха. Използуват се изсушени. Приготвя се запарка от 1 чаена лъжичка семки, които се киснат около час в 300 мл вряла вода. Действието им се усилва, като се прибавят няколко сухи листа подбел и течността се вари, 10 минути. Замазане и компреси при възпаление на устните, афти, гингивити и др. инфекции в устата, се използува образуваната слуз след накисването на 1 чаена лъжичка семки в 100мл вода. От нея е добре да се пие по малко преди приемането на силни лекарства, тъй като намалява дразненето на стомаха. 
    Гъста отвара от дюлеви листа или студен спиртен извлек от тях (накиснати листа в спирт за 8 часа) понижават кръвното налягане. От отварата може да се пият до 2 чаени чаши дневно, разделени на 4 приема, а от спиртния извлек - по 20-30 капки във вода 1-2пъти дневно, в зависимост от стойността на кръвното налягане.
    В народната медицина плодовете се използуват като запичащо средство-пресни или печени, приготвени на компот, желе, нектар.
    Мъхът по плода действа кръвоспиращо. Прави се студена настойка (нарязаните на парчета кори на една средна дюля с мъха по тях се киснат няколко часа в 1 чаена чаша вода и се прецеждат) или запарка (същото количество кори се залива с вряла вода и престоява в нея 1/2 до 1 час).Пият се при храчене на кръв маточни кървения 3 пъти дневно по 1 чаена чаша.
    Лосион и маска от дюли са чудесни за мазна кожа. Те са истински балсам за стареещото лице. За получаването на лосиона, парчета дюля се покриват със слаб спирт или ракия. След две седмици течността се прецежда и се прибавя равно количество розова вода. Кожата на лицето се натрива всеки ден, оставя се да изсъхне и се намазва с подходящ за нея крем. Маската се прави от свежи настъргани дюли, оставя се 15минути върху лицето и се измива с хладка вода. Полезно е кожата да се масажира леко с резенче плод.

Източник:http://www.mirolm.hit.bg/

вторник, 5 октомври 2010 г.

Тиквата

Няма съмнение, че печената тиква се превръща в сладко изкушение за сетивата за повечето хора. Освен че е ароматна и вкусна, тиквата може да бъде и много полезна. И въпреки че често се спори дали е плод или зеленчук, тя изпъстря есенния пазар с екзотични форма и цвят, като недвусмислено ни напомня за наближаващата зима.
Тиквата (Cucurbita) представлява род растение от семейство Тиквови. Стъблото на тиквата достига дължина до 4-5 метра, с цилиндрична или ръбеста форма, покрито с твърди бели космици. Листата са големи, с дълги, кухи дръжки. Тиквата, както при по-голяма част от културните растения, се среща в различни сортове, с голямо разнообразие във формата и цвета (оранжев, жълт, бял, кремав) на плодовете.
Известни са три вида тикви:
  • Обикновена готварска тиквичка - узрява през късната пролет и началото на лятото, като за нейна родина се смята Централна Азия. Тя е сравнително дребна, с цилиндрична форма и нежна месеста част.
  • Голяма бяла тиква, известна още като "кестенка".
  • Мускатна жълта тиква, наричана още "цигулка".
Последните два вида тикви узряват през есента, като произхождат от Централна и Южна Америка. Плодовете им са едри, кората им е дебела и корава, а месестата част е нежна и вкусна.
Смята се, че историята на тиквата започва в Перу преди 5000 год., а индианците са първите хора, които са се занимавали с отглеждането на културното растение. При археологически разкопки са открити следи, които потвърждават тези факти. За първи път през XVI век Христофор Колумб пренася тикви в Европа и не след дълго те са разпространяват из целия континент.
Днес тя е основната героиня на празника Хелоуин или т. нар. Келтска Нова година, който носи радост предимно на децата - все повече млади хора и у нас с удоволствие се маскират и събират заедно, за да се позабавляват на празника.

Хранителен състав на тиквата

Тиквата притежава ценни диетични и вкусови качества, а хранителната й стойност силно наподобява тази на картофите. В зрелите плодове от сравнително качествени сортове се съдържат значително малко количество белтъчини и мазнини, по-голямо количество захари (захароза и глюкоза), както и вода.
Ориентировъчно съдържание на вещества в 100 гр продукт:
Белт./грВъгл./грМазн./грХолестеролКалоричност
1.0006.5000.1000.00026.000

Здравословни ползи

  • Добър източник на минералите калий и фосфор, което превръща тиквата в подходяща храна при бъбречни и сърдечно-съдови заболявания. Освен това не липсват и калций, магнезий, желязо, мед и кобалт.
  • Високо съдържание на витамин С (около 15 мг в 100 гр продукт), както и на каротин, особено в мускатните тикви. А колкото по-ярко оцветена в жълто или оранжево е месестата част на тиквата, толкова по-високо е съдържанието на полезния витамин.
  • Съдържанието на целулоза (около 1 гр) повлиява благоприятно лечението на болестите на стомашно-чревния тракт.
  • Тиквата намира приложение в диетичното хранене със своето леко слабително действие, но тя е и мощен диуретик. Богата е на пектин, които спомага за изчистването на дебелото черво и за намаляване на нивото на холестерола. Повлиява благоприятно атеросклерозата.
  • В състава й се откриват витамините В1, В2 и РР.
  • Препоръчва се и при заболявания на черния дроб и жлъчката.
  • Ниската й калоричност я превръща в добра алтернатива за хората с наднормено тегло и за диабетици.
Изключително полезни са и семките на тиквата. Те са богати на масла, белтъчни и смолисти вещества. Важно е обаче при консумация да се избегне прекомерното им осоляване. Тиквени семки могат да бъдат открити в състава на: мюсли, хляб и др. Полезни са за страдащите от хронични чернодробни възпаления, гастрит, колит, анемия,хипертония и остеопороза.

Как да изберем и съхраним тиквите?

За да е вкусна една тиква, тя трябва да бъде достатъчно твърда и с гладка кора. Малките тикви са най-подходящи за консумация, защото вътрешността им е по-сочна и ароматна, докато големите са чудесни за декорация. Специалисти твърдят, че белите тикви са най-качествени, те имат нежна месеста част и тънка кора. Много често тиквите, които се предлагат на есенния пазар, са разрязани на две или повече парчета. Тиквата е прясна, ако повърхността на парчето е влажна и равна, с ярък цвят, в противен случай можетеда сте сигурни, че вкусовите качества са силно влошени. Освен това, ако тиквата е много лъскава, това означава, че е откъсната преди да узрее добре и е с блудкав вкус.
Тиквата, разрязана на парчета, може да се съхранява в хладилник до два-три дни, добре увита в стреч фолио. Цяла тиква издържа до две седмици на стайна температура и няколко седмици на студено, тъмно и проветриво място. Оптималната температура за съхранение е от 1 до 14ºС (важно е тя да не пада под 0ºС). Тиквата може да бъде замразена във фризер, ако предварително е обелена, почистена от семките и нарязана на кубчета.

Идеи за използване на тиква

Тъй като месото на тиквата няма силно изразен аромат, е необходимо то да бъде допълнително овкусявано с по-силни подправки, като джинджифилчесън, червен пипер, къри, лимонов сок, ванилия и канела.
  • Сварена на пара тиква - тя е особено подходяща за спортуващите, като не е необходимо използване на подсладител.
  • Печена тиква, подправена с мляко, яйца, захар и ванилия.
  • Пюрирана тиква, която е прекрасна гарнитура към по-мазни ястия.
  • За приготвяне на всякакви супи, сладкиши и кремове.
  • И не на последно място - сок от тиква, който рядко се консумира в ежедневието, но е особено полезен при лечение на гастрит, повишена стомашна киселинност, както и безсъние.


Източник: BB-team

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

 
Powered by Blogger