Знаете ли, че сливата е плод, консумиран от хората в Източна Европа преди повече от 2 000 години? И както неведнъж досега се е случвало, природата сама е намерила начин да защити своите творения, снабдявайки сливите с тънка бяла пелена от фин прашец, която ги обвива с цел да ги предпази от високите температури и е своевременно доказателство за тяхната свежест.
История на сините сливи
Най-често срещаните сортове сини сливи
- Кюстендилска синя слива - много стар сорт, за родина на който се приема Източна Азия (Иран и Сирия), а днес може да бъде открит във всяка една европейска страна. Неговите плодове са със средна големина и тегло 22 г, формата му е удължено-овална, симетрична и узрява през първата половина на септември. Основният цвят на кожицата е тъмнопурпурен, а покривният - от тъмносин до черно-син. Вътрешността на плода е с плътен, сочен, сладък и определено специфичен вкус, със светлочервеникаво оцветяване. Плодовете от този сорт са подходящи за прясна консумация, приготвяне на компоти, конфитюр, сушене и висококачествени алкохолни питиета.
- Калифорнийска синя слива - американски сорт с много едри плодове, с тегло 47 г и овална, сплесната странично форма. Кожицата на плода е със зеленикав основен цвят, а покривният цвят е тъмносин, с голям брой дребни точици. Вътрешността на плода е жълтеникаво-оранжева, със сочен, плътен вкус. Калифорнийската синя слива показва отлични вкусови качества, като тя е изключително подходяща за направата на компоти, както и за директна консумация.
- Габровска синя слива - български сорт, получен при кръстосването на Кюстендилска синя слива и Монфорска, под опитното ръководство на български учени. Плодовете узряват в началото на август, те са едри, със средно тегло 32 г, овално-сплеснати отстрани и сравнително симетрични. Плодовата кожица е тъмносиня с нежна, сочна и сладка вътрешност, оцветена в светло-жълтеникаво. Този сорт синя слива е подходящ за директна консумация, сушене, замразяване, компоти и сладка.
- Стринава - също български сорт, селектиран в не толкова далечната 1957 година, отново под ръководството на български учени. Плодовете узряват преди края на месец август. Те са едри, със средно тегло 30 г и обратнояйцевидна форма. Тяхната кожица е оцветена в тъмновиолетово синьо, със силен восъчен налеп. Отличава се с отлични вкусови качества и е подходяща за сушене, мариноване, замразяване, както и за направата на различни сладка и конфитюри.
Класифицират сините сливи като добър източник на витамин А (бета-каротин), а само четвърт чаша сушени плодове е достатъчна, за да осигури приблизително 16.9 % от необходимата дневна доза. Бета-каротинът успешно се бори със свободните радикали, което своевременно го превръща в добро превантивно и профилактично средство срещу различни патологични състояния (ревматоиденартрит, атеросклероза, астма, сърдечни заболявания, диабет, рак на дебелото черво).Здравословни ползи
- Сините сливи са пълноценен източник и на калий, а само четвърт чаша от вкусния плод може да задоволи до 9% от дневната нужда. Калият, като основен минерал, поддържащ нормално кръвно налягане и сърдечна дейност, осигурява добра протекция за организма.
- Наличието на фибри увеличава чувствителността към инсулин и по този начин играе полезна роля в лечението и профилактиката на диабет тип 2.
- Сините сливи са надеждно слабително, а също така пикочогонно средство.
- Препоръчват се срещу анемия и стомашни проблеми.
- Сливите успешно намират приложение и в козметиката.
- Имат гликемичен лоудинг 40 и гликемичен индекс 61.53 за пресните плодове и съответно 57 и 64.04 за сушените сливи.