Чай от липа

Няма съмнение, че липовият чай е една от най-медоносните и ароматни напитки, а липата като билка, особено богата на лечебни вещества, намира приложение както в медицината, така и в козметиката. Липата (Tilia) представлява високо до 25-30 метра дърво, силно разклонено и с гъста корона. Листата са последователни, с неправилна сърцевидна форма, с назъбени краища и дълги дръжки.

Като билка е позната още от древността, където келтите са я превърнали в свещено дърво, под което провеждали своите племенни събрания. Те вярвали, че дървото бди над тях и следи за изпълнението на справедливостта и правосъдието. А сърцевидната форма на листата винаги е била в пряка връзка с богинята на любовта.

Съществуват три вида липи, като всяка една от тях се характеризира с определени особености:

• Дребнолистна - т. нар. сърцевидна липа, със синкави отдолу и голи отгоре листа, с меки плодове, разпространена е на места с надморска височина около 1500 м, като периодът й на цъфтеж е от края на юни до август.

• Едролистна - листата са гъсто покрити с власинки от обратната страна, обикновено цъфти в началото на лятото.

• Сребролистна - едро декоративно дърво, достигащо 30 м височина, с широки сърцевидни листа, цъфти най-късно (през юли).

Химически състав на липата

Цветовете от липа съдържат около 0.06 % етерично масло с главна съставна част алифатни сесквитерпенови алкохоли (фарнезоли), на които се дължи приятният аромат; флавоноиден гликозид тилирозид, които представлява производно на кемпферола и р-кумаринова киселина, както и флавоноиди, производни на кверцетина. В трицветниците се съдържа слузно вещество и танини, производни на β-амирина, аскорбинова киселина, каротин, гликозиди, агликони и восък.

Здравословни ползи

• Липовият цвят притежава потогонно и диуретично действие.

• Често намира приложение като помощно средство при лечение на бъбречни заболявания.

• Действа противомикробно, противовъзпалително и противоспастично.

• Чаят, приготвен от цвят на липа, спомага при възпаление на горните дихателни пътища (ларингит, бронхит, пневмония, ангина) и при повишена температура.

• В народната медицина липовия цвят намира приложение при: виене на свят, главоболие, епилепсия, хистерия, пресипнал глас. А отварата от липов цвят се използва под формата на бани при лечение на изгаряния, кожни обриви, ставни болки, хемороиди и шарка, както и за гаргара при възпаление на гърлото и устната кухина.

• Чаят от липа, поднесен с мед, е прекрасно успокояващо средство за добър сън.

• Липата намира приложение в ароматерапията: релаксиращото етерично масло подобрява съня; намалява треската и ефективно се справя с възпаленията, като повишава потната секреция, но намалява нощното изпотяване; етеричното масло от липов цвят повлиява благотворно върху психиката на човека.

• Успокояващите качества на отварата от липа я превръщат в ценна съставка при производството на успокояващи кремове, тонизиращи средства за чувствителна кожа, както и за различни маски за коса.

• Много фризьори препоръчват изплакването на косата след измиване с липов чай срещу косопад.

Цветовете от липа съдържат около 0.06 % етерично масло с главна съставна част алифатни сесквитерпенови алкохоли (фарнезоли), на които се дължи приятният аромат; флавоноиден гликозид тилирозид, които представлява производно на кемпферола и р-кумаринова киселина, както и флавоноиди, производни на кверцетина. В трицветниците се съдържа слузно вещество и танини, производни на β-амирина, аскорбинова киселина, каротин, гликозиди, агликони и восък.

Здравословни рискове

За хората, страдащи от сезонни алергии, цъфтежът на липите е едно от най-неприятните явления през пролетта и началото на лятото.

Съхранение на цветовете

Цветовете от липа започват да се събират по време на цъфтежа (юни-юли). Берат се на ръка, като е необходимо те да не са напълно разцъфтели. Не трябва да се мачкат, защото при процеса на сушене потъмняват. Температурата, подходяща за сушене е 45°С и процесът продължава докато цветната дръжка не стане чуплива.

Как да си приготвим чай от липа?

Приготвя се запарка от една супена лъжица ситно нарязан липов цвят в 250 мл вряща вода. След около 20 минути запарката се прецежда и се пие гореща. От друга страна, липов цвят, накиснат за 8 часа в червено вино в съотношение 1:10, се превръща в прекрасна тонизираща и подпомагаща лечението на анемия напитка.

Источник: bb-team

Read more »

Копривата

Тя е непретенциозно растение, разпространено навсякъде у нас. За храна се употребяват зелените копривени връхчета и току-що развилите се листа. Ако приемем факта, че кулинарната обработка на билката е, образно казано, парещо занимание, с растението можем да приготвяме вкусни и изключително полезни ястия. Биохимичният състав на копривата е твърде богат. В сто грама пресни листа се съдържат близо 84 г вода, 2 г белтъчини, 3 г захари и 5 г разтворими вещества. При това белтъчините на копривата съдържат много незаменими аминокиселини. Зелените й листа са извънредно богати на витамини, минерални соли, органични, киселини, ферменти, хлорофил и багрени вещества. В сто грама листа са установени близо 90 мг витамин С и 8 мг провитамин А (каротин). Освен това има витамини от групата В, витамин Д и Е. Съдържа и значителни количества фолиева и пантотенова киселина, както и витамин К. Чрез ястия с коприва можем да си доставим още калиеви и калциеви соли. Приема се, че копривата е една от най-богатите на желязо растителни храни.
Всичко това я прави подходяща храна за уморени и анемични хора, за майки кърмачки и бременни жени. Подходяща е при усещане за слабост и обща умора. Може да се приготви напитка от коприва, която действа много освежаващо. Понеже чистият сок има малко неприемлив вкус, той се смесва с други плодови и зеленчукови сокове.

Коприва

Описание: Многогодишно тревисто растение, високо до 150 см, с дълго пълзящо коренище. Стъблото е четириръбесто, изправено, вдървено в основата. Листата са срещуположни, продълговати, сърцевидни. Цялото растение е покрито с парливи власинки. Цветовете са еднополови, дребни, жълтозелени. Цъфти от май до септември.
Разпространение: Широкоразпространено растение из цялата страна
Употребяема част: С лечебна цел се използват листата и коренищата. Листата се събират от май до септември, а коренищата от септември до ноември. Стъблата се окосяват и листата се обират, докато растението е още свежо. Коренищата се изчистват от пръст и тънки коренчета и се измиват веднага.
Действие: Кръвоспиращо, диуретично, омекчаващо, антианемично

Копривата е най-добре позната и най-използваната билка у нас. Среща се рано напролет по слънчевите закътани и влажни места. Като лечебно средство е била известна още от древността. Лекари като Хипократ и Гален са я препоръчвали за подсилване на организма.
Днес е известно, че 100 г пресни листа от коприва съдържат около 84 г вода, 2-3 г белтъчини, З - 4 г захари и 5-6 г разтворими вещества. Освен това копривата е една от най-богатите на белтъчини зеленчукова храна - съдържа много незаменими аминокиселини. Зелените листа на копривата са богати също на органични киселини, ферменти, хлорофил. В свежите листа има още 100 мг витамин С и 9,6 мг каротин, както и значителни количества на витамините К, Д, Е и от групата В.

 
По своя минерален състав копривата е много близка до спанака и киселеца. Но съдържанието на желязо в нея е по-голямо, отколкото при другите листни зеленчуци. Количеството на този микроелемент в копривата достига до 3,9 мг. Ето защо тя се препоръчва на хора, страдащи от изтощение, след тежки операции и на болни от анемия. Подходяща храна е за бременни и майки кърмачки. Богатото съдържание на калиеви соли прави копривата полезна при заболявания, които протичат със задържане на течности в тялото, както и при сърдечно-съдови нарушения. Особено полезна е за хората, които приемат медикаменти, извличащи калия от тялото.
Копривата отдавна присъства в нашата национална кухня. От нея особено през пролетта често се готвят супи, каши, дори се яде на салата. Във великденското меню на по-старите хора и днес се включва баница с коприва. Съвременните диетолози препоръчват за освежаване сок от коприва - самостоятелно или в съчетание с други зеленчуци и плодове - моркови, ябълки, портокали или лимони. Единствено противопоказание за сок от коприва е наличието на камъни в бъбреците. Копривата има и разхубавяващи свойства. За повече обем на косата се препоръчва отвара от 100 грама ситно нарязани листа от коприва, залети с половин литър вода и половин литър оцет. Сместа се вари 30 минути, прецежда се и косата се изплаква с нея. Стои няколко часа. Тази отвара регулира и косопада.

Приложения:
* при анемии, храносмилателни смущения с диария, кръвотечение от носа
* при обилна менструация, хемороиди, захарна болест, хроничен бронхит, ревматизъм
* при бъбречни заболявания като диуретично средство, при маточни кръвотечения
* външно: при отоци, натъртвания, косопад

Идеален е следният коктейл:
половин водна чаша сок от коприва, 1 непълна чаша сок от моркови и 1 супена лъжица лимонов сок.

Салата от коприва
125 г копривени листа, 25 г лук (на пера), 10 г растително масло, половин яйце, лимонов сок, малко магданоз
Копривените листа се измиват с обилно течаща вода и се нарязват на ситно. Към тях се прибавя нарязаният лук и сместа се счуква в дървено хаванче, докато се получи смес, близка до пюре. Подправя се с лимонов сок и олио и се разбърква със ситно нарязания магданоз. Салатата се украсява с парченца от свареното яйце.

Листата на копривата, както и семената й се употребяват в народната медицина.
Изсушените листа стимулират храносмилателните жлези, подпомагат дейността на черния дроб При възпаление на червата, съпроводено с диария, се препоръчва отвара от изсушени копривени листа – до 60 г на литър вода. Вари се на тих огън няколко минути. След това се оставя да изстине и се прецежда. Течността се изпива за един или за два дни.
От листа или корени от коприва, смесени с корени от репей и мащерка, се прави доста концентрирана отвара, с която се лекуват пърхот и косопад. Копривата действа и кръвоспиращо. За тази цел се пие дневно по 100 г сок, който се приготвя от цялото растение.
Билката участва и в комбинации с лечебен ефект при ставни възпаления. По 50 г листа от коприва, цветове от иглика, цветове от бъз, цветове от липа и листа от бреза. Две супени лъжици от тази смес се заливат с 500 мл вряща вода. Оставя се да кисне 1 час. След това запарката се прецежда и се пият по 100 мл, размесени с 1 супена лъжица лимонов сок, 4 пъти на ден преди ядене.

Източник

Read more »

ШИПКАТА царицата на билките

Древните гърци свързвали дивата роза с богинята на красотата и любовта Афродита, която щом научила за смъртта на своя любим Адонис, се втурнала към него през гъстите шипкови храсталаци. Мъката й била толкова голяма, че не забелязвала как бодливите шипове наранявали нежната й кожа. И всяка капка кръв, паднала върху зелените клонки се превръщала в червена роза. Прекрасния юноша богинята превърнала в анемона. И оттогава, когато в гората цъфнат анемониите, иглите на шипката се скриват от прелестни розови цветове. За произхода на огънатите надолу остри шипове разказват друга легенда. Изгоненият от небето Сатана възнамерявал да се върне обратно, използвайки за стълба правите клони на дивата роза и нейните големи шипове. Господ се досетил за плановете му и огънал стъблата на шипката. В отговор разсърденият Сатана огънал шиповете.  Дивата роза или шипката, символизира поетичния образ и на спящата девица красавица, омагьосана от злата орисница, заспала в очакване на своя принц. Среща се във фолклора на повечето народи. Приказката се нарича точно така "дивата розичка". Dornroschen – "Дива розичка", така наричат и героинята на "Спящата красавица", защото тя се убола не с вретено, а с клонче от шипка, което злата магьосница сложила върху възглавницата й, докато тя спяла. Легенди и приказки на много народи по света разказват за магическата сила на дивата роза, прародител на изисканата роза. Но за вълшебната сила на това растение днес сме забравили. За славянските народи шипката е била символ на младост, любов и красота. Предците ни смятали, че шипката притежава добра магия. Приписвали й чудодейна сила, способна да възроди пламъка в чувствата на влюбените. Смятали, че бялата дива роза не само събужда страст, но и пази любовта. Човек, който мечтаел да изпита радостта на любовта, използвал вана с розова вода, приготвена от листенцата на дива роза. Пръснати в жилището, листенцата на дивата роза носели спокойствие и премахвали семейните спорове. Според астролозите шипката е под доминацията на Луната. Във Франция, докато привържениците на законната монархия имали за емблеми цвета на лилията и белия карамфил, бонапартистите направили своя емблема теменужката, партията на Буланже - червения карамфил, по времето на Емил Франсуа Лубе, седмия президент на Франция, републиканците в правителството възприели червената шипка като емблема и символ на обединение. Сред емблемите на американските щати също се среща шипката. Тя е символ на на Северна Дакота. Шипков цвят е и символ на Афганистан. Дива роза присъства като хералдичен символ не само в герба на канадската провинция Алберта, но и в гербовете ни множество области, градове, държави. Царицата на билките    Шипката е една от най-познатите и широко използвани билки у нас. Нейното лечебно действие е доказано с годините. Дължи се на високото съдържание на витамин С, каротин (провитамин А), ликопен, пектин, витамини В1 и В2, РР, К. По съдържанието си на витамин С шипковия плод няма аналог в растителния свят! Обичайно пресните зрели плодове съдържат до 600мг витамин С (в 100г плод), според други източници - до 2 грама (при определени сортове). В семената се съдържа витамин Е. Високо е съдържанието на минерални соли - най-вече калиеви, калциеви, фосфорни, магнезиеви и др., флавоноиди (кемпферол, кверцетин, рутин). Съдържанието на минерали и елементи като калий, магнезий, натрий, калций и фосфор в шипката е много по-високо отколкото в много плодове и зеленчуци. Приложение на шипката може да се намери практически при всякакъв вид болести, а родството й с градинската роза е причина повечето от билкарите да я наричат царицата на билките.  Най-често се използват плодовете на шипката. В различните страни са прилагани за лечение на най-различни заболявания: в Китай – като средство, нормализиращо храносмилането и против глисти; в Тибет- при неврастении, артеросклероза, бъбречни заболявания; в Русия - при камъни в бъбреците, чернодробни заболявания, при язви, гастрити и колити. Уникалната комбинация от витамин С и останалите съставки в плодовете на шипката стимулира образуването на червени кръвни клетки, повишава работоспособността и засилва съпротивителните сили на организма. Затова се препоръчва на болни от диабет, анемии, умствена и физическа преумора, простудни заболявания, авитаминози.  В традиционната българска народна медицина плодовете от шипка се използват за повишаване защитните сили на организма, особено в късна есен, през зимата и в ранна пролет. Смята се, че шипката е особено полезна за укрепване на сърцето и кръвоносната система. Заради съдържанието на пектини и танини народната медицина изпозва шипката и при стомашно-чревни и бронхиални заболявания.  Плодовете се използват за приготвяне на мармалад, билкови чайове и шипково вино. Плодовете на шипката могат да се ядат сурови или се използват за приготвяне на сладко и мармалад. От тях може да се приготви и сироп. Сиропът от шипки е особено подходящ за бебетата и малките деца като хранителна добавка. КАК СЕ ПРАВИ НАСТОЙКА ОТ ШИПКИ? За една чаша шипкова настойка: 1 супена лъжица шипки се заливат с чаша вряла вода в емайлиран или стъклен съд. Съдът се поставя на водна баня за 10 минути. След това се оставя за около 10-12 часа, прецежда се и се пие през деня. За да стане шипковата настойка по-вкусна и да придобие още по-полезни свойства, може да се добавят мед и сушени плодове. Настойката на шипка в термос съдържа повече аскорбинова киселина и витамин Р. Шипките се заливат с кипнала вода в същата пропорция, термосът се затваря и се оставя за 10-12 часа. Ако плодовете на шипката се раздробят предварително, може да се намали времето за приготвяне в термоса до 6-8 часа. Днес всеки знае, че шипката е главният растителен източник на витамин С. Плодовете на шипката съдържат 50 пъти повече аскорбинова киселина от лимоните и 10 пъти повече от касиса, затова подобряват окислително-редукционните процеси в клетките, уплътняват капилярите, имат холагонно, диуретично и адстрингентно действие. Използват се при хипо- и авитаминоза, при пролетна умора, състояния след тежко боледуване. Подкрепят защитните сили на организма, повишават жизнения тонус, активират обмяната на веществата. Освен че се бори успешно с инфекциите, шипката повишава умствената работоспособност, укрепва сърдечно-съдовата система, предпазва от артритни заболявания ставите. Преди да бъдат открити дезинфекциращите средства лечението с шипка било нещо обикновено. Съвременните учени подтвърждават силното бактерицидно действие на плодовете на шипката. Препаратите, създадени на тяхна основа, се използват за лечение на кожни заболявания и язви. Плодовете на шипката са полезни и при заболявания на отделителната и полова система. Те са суровина и за производство на жлъчногонни средства. От медицинска гледна то полезни са всички части на шипката, но най-вече семената. Семената са диуретици и когато се изсушат и стрият на прах, могат да се използват като лекарство срещу камъни в пикочния мехур. Дозата е около една чаена лъжица, размита в чаша вода. Помагат и при разстройство - за затягане на стомаха, премахват треската при висока температура, препоръчват се при кашлица, анемия и скорбут. Най-добрият начин за запазване на ценните вещества в растението е, като се консервира. Листата на шипката също са били използвани като съставка за чай. Чай от листата и семената на растението може да се купи от почти всяка аптека. Противопоказания Шипката е силно природно средство, затова една консултация с лекар никога не е излишна. • Настойката от шипка съдържа голямо количество киселини, затова не се препоръчва при заболявания на стомаха с повишена киселинност. • След всеки прием на настойка от шипка се препоръчва да се изплаква устата с вода, за да се избегне повреждането на емайла на зъбите. • Шипката повишава кръвосъсирването, затова не следва да се приема при тромбофлебит и сърдечна недостатъчност. Шипковата отвара е целебен еликсир, който помага на хората да запазят двете най-главни неща в живота - здравето и любовта. Източник:Блогът на GoddessLight Шипката е изключително ценно здравословно богатство - незаслужено пренебрегвана, макар , че се среща из цяла България. От дивите плодове, през есента, се приготвя  неповторимият шипков мармалад, както и лечебен чай и специфично плодово вино. Обикновената шипка е вид диворастяща роза – бодлив храст, който цъфти от май до юли в бледорозови/бели цветове, а месестите червени плодове узряват през есента и са пълни с космати семена. Расте край реки, в гори, равнини и планини до 2000 м н.в.. Разпространена е в Европа, Северозападна Африка, Западна Азия и Северна Америка. Склад за витамини и минерали Химичният състав на шипката е изключително богат, а по съдържание на витамин С в плодовете, тя няма аналог в растителния свят: витамин С – до 600 мгр на 100 гр пресни зрели плодове каротин (провитамин А) ликопен пектин витамин В1 и В2 витамините РР и К витамин Е – в семената минерални соли – калиеви, калциеви, фосфорни, магнезиеви флавоноиди (кемпферол, кверцетин, рутин) Лечебни свойства С уникалния си състав , шипката: стимулира образуването на червени кръвни телца, повишава работоспособността засилва съпротивителните сили; По тези причини се препоръчва на болни от: диабет, анемии, умствена и физическа преумора, простудни заболявания, авитаминози. Българската народна медицина цени и използва шипките като: високовитаминен източник за повишаване защитните сили на организма от късна есен до ранна пролет; за укрепване на сърцето и кръвоносната система при стомашно-чревни и бронхиални заболявания – заради съдържанието на пектини и танини. В Азия шипката е много широко използвана: в Китай: за нормализиране на храносмилането и против глисти в Тибет: при неврастении, артеросклероза, бъбречни заболявания Източник:здравея.com

Read more »

Мащерка

 Мащерката е силно здравословна билка с редица лечебни свойства. Освен полезна за здравето мащерката е и чудесна подправка и кулинарна тайна, както и козметична съставка. 

Мащерката (Thymus – от гръцки: смелост, сила, мисъл), известна още като бабина душица и овчарски босилек, е тревисто многогодишно растение с наситено лилав цвят и силен аромат, който се дължи на етеричномаслените жлези на билката. Използва се цъфтящата част на растението, която се бере в периода май-юли и се суши на сянка при температура 35 градуса. Мащерката расте на туфи и вирее из цяла България по поляни, ливади, край гори, открити, широки и слънчеви скалисти пространства.

Мащерката е една от най-широко използваните билки, богата е на етерично масло, тимол,  флавонови гликозиди, минерални соли, дъбилни вещества,  и др. 

Мащерката с право може да бъде наречена универсално лекарство за всякакви болежки. Билката има ефикасно действие при грип, възпаление на горните дихателни пътища, хроничен бронхит, бронхиална астма, коклюш, главоболие, стомашни и чревни заболявания (язва, колит, хроничен гастрит, колики, диария). Мащерката има и противовъзпалително, газогонно, нервноуспокоително, болкоуспокоително, дезинфектиращо, отхрачващо и антисептично действие. Притъпява сухата кашлицата. Според народната медицина мащерката има положително влияние при безсъние, ниско кръвно и кожни заболявания.

Ако замените сутрешното кафе с чай от мащерка, ефектът няма да закъснее. Ще се почувствате по-свежи, бодри и здрави.

С мащерка може да правите бани и компреси при заболявания на ставите, мускулите, радикулит, неврит. Компресите с мащерка са ефикасни и при проблемна, мазна кожа и акне. Запарка от изсушената билка се прилага при проблеми с изпотяването на ръцете и краката. Ставните болки и спортните травми се повлияват добре и от масажи с мащерка.Гаргарата с мащерка пък има благоприятен ефект при възпаленията на лигавицата на устата и гърлото както и при зъбобол. Чай от мащерка, подправен с мед, е също ефикасно лекарствено средство. Мащерката може да се комбинира и с жълт кантарион, мента, цвят от бъз, маточина. Този еликсир от билки е не само вкусен чай, но и прекрасно лекарство.

Етеричното масло е също чудодеен лек, който се прилага под формата на инхалации при простуда и грип.

За бани и компреси - Супена лъжица от изсушената билка се залива с 400 мл. вряла вода и се запарва за 10-15 мин.
Запарка от мащерка – Една шепа от изсушената билка се залива с един литър вряла вода и се оставя да престои така една нощ, след което се прецежда. Краката и ръцете се потапят многократно в течността.
Чай от мащерка – чаена лъжица се залива с 200 мл. вряла вода и се запарва 5-10 мин.

Мащерката се използва и в кулинарната и козметичната индустрия. Мащерката е важна съставна на шампоани против пърхот и стимулиращи растежа на косата, маски за лице и кремове (тъй като мащерката има регенериращ ефект). Листата от прясна мащерка пък се използват като подправка на салати (шопска, зелена и т.н.), супи, сосове, маринати. 

В Древен Египет мащерката е била  основна съставка на маслото, с което са балсамирали фараоните.

Изглеждаща деликатно подправка с наситен аромат, мащерката е прекрасно допълнение към боб, яйца и зеленчукови ястия. Изсушената мащерка е достъпна целогодишно в магазините.

Листата на мащерката са накъдрени, с елипсовидна форма и много малки по размер. Горният лист е зелено-сивкав на върха си, а долната му част е бяла на цвят. Заедно със стрък магданоз и дафинов лист, мащерката се включва във френската кухня към бульони, яхнии и супи.

Мащерката идва от райони като Азия, южна Европа и средиземноморските региони.

Избор и съхранение на мащерката

- Винаги, когато е възможно, избирайте прясна мащерка вместо изсушена, тъй като тя е по-благоуханна.

- Листата на прясната мащерка трябва да са свежи и ярко зеленикаво-сиви, а стъблата твърди.

- Предпочитайте органично отглеждана мащерка.

- Прясната мащерка трябва да се съхранява в хладилника в хартиена кърпа.

- Изсушената мащерка се съхранява в стъклен съд с капак на сухо, хладно и тъмно място.

Бързи съвети как да използваме мащерката

- Винаги добавяйте мащерката в края на приготвяне на ястието, за да може максимално да запази аромата си.

- Добавяйте мащерка в любимия си сос за спагети, макарони или всякакъв друг вид паста.

- Прясната мащерка е чудесна добавка за всякакви ястия с боб.

- Подправяйте с мащерка супите и яхниите си.

- Когато варите или правите риба на пара, добавете няколко стръка прясна мащерка.

Източник: Домашно приготвена храна

Read more »