Нека вашата храна бъде вашето лекарство и вашето лекарство бъде вашата храна!

събота, 19 ноември 2011 г.

Праз лук

Празът придава индивидуалност и различен вкус на всяка една гозба и носи славата на едно от най-древните лекарства. С право може да се нарече "верният зеленчук", тъй като се среща на нашия пазар почти през цялата година. Ароматният праз е най-популярен в периодите от ноември до април и от май до юли. Праз (Allium porrum) представлява зеленчук, който принадлежи към семейството на луковите кулутури (Alliaceae), с тази разлика, че не образува грудка, а избуява на височина, защото листните основи почти не надебеляват. Тръбестото влагалище се удължава с помощта на междинно включваща се нарастваща тъкан толкова силно, че т. нар. тръби образуват цилиндрични, дебели, дълги няколко сантиметра стъбла. Той е и единственият чисто зеленчуков вид от род Allium. Смята се за една от основните храни на българина и присъства почти във всяка гозба. Разделя се на две основни групи, в зависимост от сезона и от дължината на стеблото: Зимен праз - от ноември до април, с големи плътни глави. Това е т. нар. европейска група, която се отглежда широко в страните от Средна, Западна и Северна Европа. Характеризира се с голяма студоустойчивост, като от тази група са създадени много сортове праз. Летен праз - от май до юли, фин и крехък. Това също е сезонът на пръчките праз - тънки и прави, с правилна форма, достигат височина до 50 см и имат отлични вкусови качества. 


Притежава по-слаба студоустойчивост и съхраняемост. През август се появяват видовете за засаждане. Тези сортове носят названието втора или още българска група. Чрез селекциониране са създадени редица сортове праз: Български, Шуменски и др., като най-разпространен е Старозагорският камуш. Старозагорски камуш - отличава се с по-дълго, тънко, равномерно цилиндрично и нежно стъбло, достигащо до 70 см височина. Листата са тесни и оцветени в светлозелено. Днес този сорт се отглежда в цялата страна, за разлика от миналото, когато е бил приоритет само на старозагорския регион. Обикновено летните сортове са по-дребни от зимните, които по-принцип имат и по-силен аромат (и съответно по-тежък вкус). Празът, сравнен с другите видове лук, съдържа по-малко захари, повече азотни вещества и значително повече витамини. История В Древна Месопотамия използвали праза като лек за всичко и векове наред той се славел със своите лечебни качества. Древните римляни считали, че консумацията на праз прочиства гърлото и гласа, поради което той нерядко гостувал на тяхната трапеза. Дори Нерон изяждал значително количество от ароматния зеленчук, преди да излезе да говори пред публика. В Европа празът навлиза чрез същите тези римляни, като през V век става национален зеленчук при галите, а векове по-късно се превръща в емблема на националния отбор на Франция по ръгби. И не само - зелено-бялата лента, която французите присъждат за различни постижения в селското стопанство, се нарича именно "праз".

Здравословни ползи

Взависимост от начина, по който е приготвен празът, той е с различно съдържание на полезни вещества. Отчитайки факта, че векове наред е приеман за "широкоспектърно" лекарство, той е богат не само на витамини (А, К и С) и минерали (натрий, калий, калций и магнезий), но и на баластни вещества.
Здравословните ползи, свързани с консумацията на праз не са никак малко:
  • Смята се, че празът е изключително мощен антиоксидант, борещ се успешно със свободните радикали.
  • Специалисти препоръчват консумацията на праз като превантивна мярка и профилактика срещу рак на стомаха.
  • Има теории, че снижава нивото на холестерол в кръвта, съобразно народната медицина.
  • Има свойството да разрежда кръвта, като предпазва от образуването на съсиреци.
  • Изключително подходящ е за състояния, като астма, хроничен бронхит, диабет, атеросклероза и различни инфекции.


Седем причини да ядем повече праз лук

  • укрепва съпротивителните сили на организма;
  • укрепва нервната система;
  • подпомага по-бързото зарастване на рани;
  • предпазва клетките от вредни субстанции;
  • подпомага дейността на мускулите;
  • поддържа водния баланс на организма;
  • поддържа кожата гладка и здрава.


Здравословни рискове, свързани с консумацията на праз

Не се препоръчва неговата консумация при патологични състояния на бъбреците.
Ако имате болен стомах или непоносимост към острия вкус на зеленчука, можете предварително да го бланширате за кратко в подсолена вряща вода, след което обилно да го измиете със студена вода.
Не се препоръчва на хора, страдащи от язви и гастрити.

Как да изберем и съхраним праз?

Когато купувате праз, избягвайте големите глави със силен аромат, тъй като те могат да бъдат влакнести. Тук съвсем не важи максимата, че колкото по-дебели са стъблата на лука, толкова по-вкусен е той.
Винаги избирайте лук, чийто листа са все още здрави и зелени и главите му са с относително еднаква големина, за да могат да се приготвят за едно и също време.
Пречупените листа бързо губят сока си и зеленчукът започва постепенно да гние. Омекване на стръка, пожълтяване на места и лепкава течност са знак за престарял праз или развален заради висока температура при съхранение.
Праз лукът не може да се съхранява прекалено дълго. Максималното време за съхранение в хладилник е 5 дни.
Ако искате да поставите лук във фризера, първо го изчистете, измийте и нарежете на колелца. Разпределете го на порции в пластасови кутии или найлонови торбички. Важно е преди да ги затворите, да изкарате максимално въздуха от тях.


Източник:  http://www.bb-team.org

вторник, 4 октомври 2011 г.

Сусам



Сусамът е едно от най-старите култивирани растения, неразделна част от кулинарния свят на Близкия и Далечния Изток. Сусаменото зрънце не само придава идентичност на всяко ястие, то е истинска находка в света на диетичната кухня. Зрънцето с дължина 3 мм, ширина 2 мм и дебелина 1 мм играе незаменима превантивна роля не само за храносмилателната, но и за нервната и сърдечно-съдовата система.


Сусамът (Sesamum indicum) е едногодишно тревисто маслодайно растение от семейство Сусамови. Произлиза от африканските видове Sesamum alatum и Sesamum capence.
От Африка сусамът е пренесен в Индия и Китай, откъдето по-късно се появява най-голямото разнообразие на форми на сусама.
Представлява кичест храст с дължина от 50 см до приблизително 2 метра и мъхести листа, които излъчват омаен аромат по време на цъфтеж. Листата му са с къси дръжки, назъбени и оформени по различен начин, в зависимост от дължината на деня и интензивността на светлината.
Сусамовите бели или розови цветове се превръщат в шушулки с две до четири камери, пълни с около 20 малки, плоски, овални семенца, оцветени в бяло, кремаво, кафяво или черно (според сорта).
Всеки цвят е отворен само един ден, като след оплождането се образува двугнездна кутийка. Докато шушулките не са напълно узрели, клонките се отрязват и се окачват на рогозки, шушулките постепенно се разтварят и малките семенца падат.
Съществуват 12 вида сусам, като по-светлите семенца са ценени на Запад и в Средния Изток, докато черните са предпочитани главно в Далечния Изток.
Отглеждането на сусам е сравнително дълъг и труден процес, ето защо голяма част от страните в света предпочитат да внасят, вместо сами да отглеждат ароматната подправка.
Твърди се, че сусамът произхожда от Индонезия и Източна Африка, като по-късно се разпространява в останалата част на Азия и Северна Африка. Днес сравнително голям брой страни се занимават с производство: Индия, Китай, Пакистан, Судан, Мексико, Нигерия, Турция, Венецуела, както и множество страни в Африка и Централна Америка, а основни негови консуматори са Европа, Япония и САЩ.
Заради ценните свойства на малките зрънца и ролята им особено в диетичната кухня, лавинообразно започва да нараства търсенето на подправката.

Популярни продукти от сусам

  • Сусамови ядки (семена);
  • Сусамово масло;
  • Сусамова паста - прави се от смлян сусам.

История

Асирийска легенда разказва как в дълбоката древност, когато боговете се срещнали, за да създадат света, те пиели вино, направено от сусамово семе.
Сусамът, като една от най-древните подправки, неведнъж е споменаван в различни стари текстове и исторически писмени свидетелства.
Приказният герой Али Баба е направил много за славата на сусама. Може би няма човек на тази земя, който да не е чувал поне веднъж магическото заклинание: "Сезам, отвори се!"
В българския език по-правилно би звучало: "Сусам, отвори се!", като заклинанието всъщност отразява едно от отличителните свойства на малкото семенце - да разтваря пашкула си, когато достигне фазата на узряване.
Първите сведения за съществуването на тази маслодайна култура идват от Китай, където още 5 000 г. пр.н.е. правели мастило от черните сажди, получени при горенето на сусамово олио за осветление. Жените в Древен Вавилон пък вярвали, че сусам, смесен с мед и халва подсилва тяхната хубост. В Индия сусамът бил символ на безсмъртие.
Приблизително 4 000 г. пр.н.е. се появяват стенописи в египетски гробници, изобразяващи пекар, който поставя сусам в тесто. Това е и периодът, през който Близкият Изток се превръща в център за производство на сусам.
След това сусамът бързо навлиза в кухните на Древна Гърция и Рим и се превръща в част от менюто на древните воини: хранителен запас, осигуряващ енергия и сила.


Сусамът облекчава признаците при менопауза и значително повишава съпротивителните сили на организма. Често намира 
приложение при различни гинекологични и урологични инфекции, а безценното сусамово олио оказва изключително благотворен ефект върху кръвоносните съдове и подходящо за лечение на хемороиди.

Все по-често сусамът започва да навлиза в диетичната кухня и това не е случайно. Сусамът е добър източник на калций, магнезий, мед и селен.
Като се добави богатото съдържание на белтъчини, целулоза, витамини от групата В и фолиева киселина, става ясно защо консумацията му се увеличава непрекъснато.
Специалисти в областта на здравословното хранене съветват сусамът да бъде консумиран небелен, тъй като съдържанието на полезни вещества, витамини и минерали се редуцира значително при отстраняване на повърхностните обвивки на семенцето.
Сусамът има гликемичен индекс 2 и гликемичен лоудинг 26.2.

Здравословни рискове, свързани с консумацията на сусам

Потенциален риск, свързан с консумацията на ароматната подправка, съществува само за хора, проявяващи непоносимост към нея.

Как да съхраним сусама?

Сусамът се съхранява в условията на стайна температура, в добре затворен съд. По този начин срокът му на годност може да достигне до пет години.

Роля на сусама в различните национални кухни

Сусамът е подправка, за която няма кулинарни граници - независимо дали ще бъде добавен в предястие, основно ястие или десерт, дали ще бъде в съчетание с месо, риба, птици, плодове, зеленчуци или тестени изделия, той придава изключителна идентичност на гозбите, съчетана с неповторим аромат.
В арабските страни сусамът е предпочитан под формата на сусамово олио или като част от ястието хумус - нахут със сусамово олио. В Далечния Изток сусамовото олио често намира приложение като подправка или за пържене в уок. Тънка струйка от него, прибавена към риба, ориз или юфка придава лек арабски привкус и особен финес на ястията.
И ако в тази част на света сусамовото олио намира сравнително ограничено приложение, в Близкия Изток той се радва на особена почит. С негова помощ се приготвя тахан, в съчетание с лимонов сок, сол, черен пипер, както и други характерни за арабския кулинарен свят подправки, за овкусяване на салати, зеленчукови ястия и предястия.
В Европа сусамовото олио се произвежда от суров, бял сусам, като при процесите на преработка ценните витамини и другите активни съставки не се унищожават, а специфичното за сусама вещество - сезамолин предотвратява развалянето на олиото и има понижаващ нивото на холестерол в организма ефект и същевременно увеличава запасите на витамин Е.
Факт, който позволява на много учени горещо да препоръчват употребата на сусамово олио като мощен антиоксидант срещу процесите на стареене на клетките. Сусамовото олио, произведено от непечен сусам има мек, натурален вкус, силно напомнящ лешник, и кехлибарено оцветяване.
С помощта на печен сусам се приготвя особено ароматно олио с доста добре изявен вкус, което означава, че употребата му трябва да бъде добре дозирана.
В България сусамовият тахан се свързва предимно със сусамовата тахан халва, докато в Турция и Гърция той се използва предимно за овкусяване на многобройни видове хляб и сладкиши.

Източник: BB-Team



неделя, 25 септември 2011 г.

Прясно и кисело мляко


Едва ли може да се намери човек, който да отрече качествата и свойствата на млякото. Прясното мляко е характерно за всички бозайници, то е началото на ново стъпало в еволюцията - грижата за потомството, изхранването му и предаване на имуностимулатори от майката.
Човешкото мляко съдържа голямо количество имуноглобулин А, който свързва токсини, вируси и бактерии и не позволява навлизането им в организма на детето, което все още няма формирана имунна защита. Към това следва да се добави липса на обременяващи минерали и богато съдържание на витамини и калций, както и на таурин и други градивни вещества на мозъчната тъкан, ензими и бели кръвни клетки, помагащи за защитата на детския организъм. Безспорно е, че кърмените деца повече устояват на автоимунни заболявания и опитът показва, че по-рядко боледуват.

Опасна връзка?

Толкова директно предаване на органичен материал, освен всичко друго, може да има и минуси. Например, установено е, че туберкулоза и други заболявания лесно се предават чрез кърма и прясно мляко. Нещо повече, много такива заболявания се предават чрез обичайното за консумация краве мляко, като сред заразите са и бичове като хепатита. Контактът между майка и дете не може да бъде избегнат без пълна карантина, но поне що се отнася до масовото предаване, чрез млякото от магазина и кравефермата на цялото население, може да се направи много.
Други специфични опасности са свързани с прехвърлянето на вируси и имуноглобулини между видовете, т.е. между кравите и човека. Връзката между имуностимулациите тук не е пряка и няма доказателство, че прясното мляко от крава стимулира имунната система на хората. За сметка на това пък от кравата лесно се прехвърлят бактерии и вируси, без да споменаваме другия съществен проблем: генното инженерство и растежният хормон, който се използва за увеличаване на млечната продукция и чиито остатъци попадат в прясното мляко.

Решение на проблема или нови проблеми?

Масовият модел за преодоляване на проблема със заразите е пастьоризацията. Въведена от френския учен Луи Пастьор, тя представлява ударно, кратко загряване на млякото до 75 или повече градуса, с което бактериите се избиват, а вкусовите качества - запазват. Първият довод срещу този модел е фактът, че пастьоризацията не е напълно сигурна, ако е еднократна, а многократната пастьоризация не е рентабилна за предприятията (междувременно млякото трябва да се охлажда и пак да се връща в цикъла), т.е. мярката остава частична.
Вторият, сериозно навлизащ в последните години, довод е този за пробиотиците. Луй Пастьор е действал с мисълта да не преварява млякото, но да премахне опасните бактерии и безспорно го е постигнал, но някои от бактериите в млякото далеч не са вредни, а подобряват усвояването му и чревната флора, помагащи за разлагането и усвояването на храните. Пастьоризацията не прощава и на тях, т.е. тя несъзнателно влошава усвояемостта на млякото.

И какво от това? И без бактериите млякото си е мляко!

И да, и не. Да, повечето белтъци и хранителни качества на млякото се запазват. Но съществен проблем остава усвояемостта. Оказва се, че с годините организмите на хората губят способността да произвеждат съществени ензими, като лактаза например. И, за разлика от повечето други ензими, тези не се възстановяват при нужда. Поне около 20% от човечеството губи с възрастта си способността да произвежда този ензим.
Установен е определен териториален признак при загубата на ензима, явно генетично обусловена. Липсата до т.нар. лактозна нетолерантност. Това означава намалена способност на организма да обработва лактозата. При прием на по-големи количества лактоза човек с непоносимост развива гадене, диария, в редки случаи и алергични реакции. Преработването на лактозата не е напълно спряно, но е силно ограничено. Има вариант от млякото да се извлече лактозата, но процесът е скъп и рядко прилаган.

Към проблема с намалената усвояемост на млякото веднага следва да добавим, че прясното мляко под въздействие на стомашните киселини се пресича и допълнително забавя усвояемостта. Подобен "враг" е и белтъкът казеин. Казеинът също има затруднено усвояване при много хора, като често това се случва и при деца, поради което на много от тях не се дава директно прясно мляко, а подквасено. На практика казеинът е сред най-бавноусвоимите белтъци, като при това той се среща в млякото не в чисто състояние, а например в съединение с калций - калциев казеинат.

Българският отговор


Да, има такъв и той е всеизвестното кисело мляко. Най-общо казано, формирането на кисело мляко от прясното е процес на ферментация, а ферментацията засяга и променя именно захаридите като лактозата. При това киселото мляко съдържа и редица бактерии, които в нашенския вариант са световноизвестните Лактобацилис Булгарикус и Стрептококус Термофилус. Двете бактерии са с растителен произход и са свързани със специфичната паша на млекодайните животни. Тези бактерии допълнително преработват лактозата и създават специфичния ферметнационен процес. Те преработват и променят и казеина до по-лесноусвоими съставки.
Съдържанието на млечната захар (лактоза) в киселото мляко се понижава с 20-30%. Останалото количество служи като източник на енергия. Киселото мляко е богат източник на калций, който е с голямо значение за правилното функциониране на нервната система и костите. Киселото мляко съдържа вещества, които подтискат развитието на редица патогенни и непатогенни микроорганизми. Установено е, че микрофлората на киселото мляко синтезира антибиотични и антимикробни вещества, които действат подтискащо върху микроорганизмите от чревния тракт, особено на гнилостните микроорганизми. Киселото мляко е мощно биологично средство за борба срещу някои хранителни отравяния.
Киселото мляко има сериозни диетични предимства. Богато на вода, то може да съдържа вариращ и управляем процент мазнини, въглехидратите са му намалени, а белтъчините са различни и голяма част от съдържанието му. То е храна за диабетици, чудесна добавка срещу остеопорозата и дори храна за малки деца. Последните изследвания доказват, че употребата на кисело мляко намалява холестерола в организма.
Българската национална асоциация на производителите е провела сериозно проучване на киселите млека в страната, показващо съдържанието му на бактерии от двата щама. Според резултатите няма ясноизразен пазарен лидер и по двете бактерии, млеката, в които едната бактерия доминира, обикновено са слабо представени с другата.
Източник: тук

сряда, 21 септември 2011 г.

Броколи


Броколи
Броколите са растения с дървовидна форма, които разполагат с компактна глава на цветче, прикрепена към различни по размер дръжки и стебла. Поради различните му компоненти, този зеленчук има комплекс от вкусове и текстури, вариращи от меки и цветисти (цветчето) до влакнисти и хрупкави (стъблото и дръжките).
Неговият цвят може да варира от сивозелен и тъмнозелен до моравозелен в зависимост от сорта. Един от най-популярните видове броколи, е известен като Италиански зелен или Калабрезе, кръстен на италианската провинция Калабрия, където е растял първоначално. Броколите са от семейството на карфиола. Други зеленчуци, свързани с броколите са броколини (смесица между броколи и зеле) и брокофлауър (кръстоска между броколи и карфиол).
Броколите произхождат от Италия. В древноримските времена този зеленчук е бил произведен от дивото зеле. Той бързо се разпространява в Близкия изток, където е бил ценен поради своите ядивни цветни глави и в последствие е бил допълнително култивиран в Италия. Броколите са пренесени в Съединените щати през колониалните времена и популяризиран от италианските емигранти.
При избора на броколи трябва да се селектират тези с компактни цветни глави, които не са натъртени. Те трябва да бъдат с еднакъв цвят - или тъмнозелен, или лилаво-зелен, в зависимост от сорта, но не с жълтеникав оттенък. В допълнение, броколите не трябва да имат жълтеникав цъфтеж по тях, тъй като това е знак, че са презрели. Стъблата и дръжките трябва да бъдат твърди, без слизести петна по тях.

БроколиБроколите е необходимо да се съхраняват в разтворени найлонови торбички вхладилник, където могат да останат свежи в продължение на седмица. Преди да се поставят в хладилника те не трябва да се мият. Броколитемогат да се съхраняват в продължение на една година, ако се бланшират и след това замразят.
При готвенето на броколите се отделя остра миризма на серни съединения, освободени при обработката, която е доста неприятна.
За какво са полезни броколите
Броколите съдържат естествени вещества, наречени гойтрогени, които могат да повлияят на работата на щитовидната жлеза. Хора с проблеми на щитовидната жлеза трябва да избягват консумацията на броколи.
Броколите съдържат гликосинолати - фитохимикали, които се разграждат до съединения, наречени индоли и изотиосианати (като сулфорафан). Броколите също съдържат каротеноиди и лутеин. Те са отличен източник на витамини К, С и А, както и на фолати, фибри, фосфор, калий, магнезий и витамини B6 и Е. 156 гр. броколи съдържат 43, 68 калории и 4, 66 гр. протеини.
Съдържащите се в броколите сулфорафан и индоли помагат за борбата с някоиракови заболявания като рак на белите дробове, на дебелото черво, на гърдата, на яйчниците, както и рак на пикочния мехур. Нови изследвания доказват, че тези вещества в броколите работят и на много по-задълбочено ниво. Тези съединения действително дават сигнал на гените, за да увеличат производството на ензими, участващи в детоксификацията – процес на прочистване, чрез който органите премахват вредните съединения.

Богатите на сулфорафан броколи помагат и при лечение или профилактика на инфекцията, която е основен причинител на язви. Сулфорафанът може да помогне и за възстановяване на повредена от слънцето кожа. Броколите също допринасят за намаляване на риска от сърдечни заболявания. Съдържащите се в тях мощниантиоксиданти от семейството на каротеноидите, наречени лутеин и зеаксантин, са полезни за зрението и очните лещи.
Броколите също помагат и за изграждане на силни кости. Една чаша сварени броколи съдържа 74 мг калций плюс 123 мг витамин С, който значително подобрява усвояването на калция. Тези зеленчуци са полезни и за изграждане насилна имунна системаБроколите намаляват и риска от вродени дефекти, тъй като една чаша броколи доставя 94 mcg фолиева киселина и витамин В, които са от съществено значение за правилното клетъчно делене при ДНК синтеза.Броколито е роднина на зелето, брюкселското зеле и карфиола. Този смарагдово-зелен зеленчук расте на стегнати гроздове върху здрави, годни за ядене, стъбла. Броколите е чудесен зеленчук за нашата диета.

Как да избираме броколи?
Търсете малки стегнати гроздове, тъмно зелени или с лилав отенък. Избягвайте пожълтели броколи, такива с разтворени гроздове или с дебели и твърди стъбла, както и влажни броколи.
Как да съхраняваме броколи
Съхранявайте ги в хладилник до 5 дни, без да ги миете преди това.
Какво да приготвим с броколи
brokoli* За да запазите ценните съставки на броколите, използвайте ги колкото се може по-скоро след покупка, и ги приготвяйте за кратко време, за да останат хрупкаво-нежни, т.е. консумирайте го колкото се може по-свежо.
* Броколито винаги трябва да се бланшира поне за 5 минути в подсолена вода преди да се консумира и след това да се охлади със студена вода.
* Използвайте целия зеленчук, включително и стеблата, просто отрежете около 2 см от основата.
* При варене обелете стеблата, за да достигнете до по-нежната зелена част. Така розетките и стеблата ще се сварят еднакво.

* При пържене на много силен огън, начупете горната част на по-малки парчета, а стеблата нарежете на парченца. Не е необходимо да ги белите. (пърженето не е за препоръчване, но може да опитате панирано)
* Приготвяйте ги на пара или в микровълнова фурна, броколите е чъдесна гарнитура.
* За да ги включите в салата, бланширайте за минутка в гореща вода и веднага охладете в купа с ледена вода, за да запазите цвета ярък. Гарнирайте ги с любимия си салатен дресинг или със зехтин и лимонов сок. (Лимоновият сок ще ги избели, ако не се консумират скоро.)
* Сервирайте ги сурови, с маргарин и свежи подправки.
* Походящи са за замразяване, но преди това задължително трябва да се бланшира.
Броколите са богати на бета-каротин, витамините С и Е, също и на желязо, фолиева киселина, калций и цинк.
Порция от 200 г сварено броколи покрива дневните ни нужди от витамините А и С, както и от една десета от нуждите ни от витамин Е, който забавя стареенето на клетките и благоприятства за предпазване от ракови заболявания.
Освен това броколито притежава и завиден запас от витамини от групата Б.
защо броколито е толкова полезно
Изследователи от Франция и САЩ намериха обяснение на лечебните свойства на броколите. Те съдържат голямо количество сулфоран - вещество, притежаващо антимикробен ефект.
Новите експерименти свидетелстват, че сулфоранът унищожава бактерията Helicobacter pylori – основен причинител на повечето стомашно-чревни инфекции. Доказано е, че именно този патогенен микроорганизъм е основната причина за появата на язва на стомаха и гастрити, а също има роля за образуването на злокачествени образувания.

Проверена авторска рецепта за
салата от броколи и моркови със сметана
Бейби морковите и броколито ( накъсано на средно големи розички) се задушават в масло и малко вода. Към края добавяте 200 гр (малка кутийка) заквасена сметана.
Може и с растителна сметана растителна за готвене
Поднася се със синьо сирене или топено сирене.

Източник: тук и тук

неделя, 31 юли 2011 г.

Диня








Малцина са хората, които могат да останат равнодушни при вида на добре узрялата, сочна и охладена диня. Съществуват над 1 200 разновидности на динята, но само около 60 вида са подходящи за консумация.
Citrullus lanatus е наименованието на вид тиквови растения, както и на техните плодове, към които принадлежи динята (в зависимост от района в България наричана още карпуз или любеница). Според възприетата класификация на земеделските култури динята е плодов зеленчук. Плодът на динята е ягодовиден и има гладка кора (зелена или жълта) и сочна, сладка, обикновено червена вътрешност (среща се и жълта). Кореновата система достига до 2м дълбочина и 3м диаметър.Стъблото е стелещо се с 3-4 скелетни разклонения - овласени.


Смята се, че произлиза от Южна Африка-Етиопия,Еритрея,Сомалия. Някои историци твърдят, че динята първоначално е била диворастящо растение в пустинята Калахари. Използвали я като заместител на водата. Постепенно търговците се досещат,че би могла да се култивира и започват да продават семките в градовете, през които минавали маршрутите на керваните. Култивирането на плода започва в Африка, а през ХVII век динята вече е позната във Великобритания, Испания, Китай и други държави. Сочният плод достига до Северна Америка благодарение на европейските колонизатори и на африканските роби. Други източници твърдят, че древният Египет е родината на динята.


Произход на динята

Водата съставлява около 92% от масата на динята, което е най-високият процент сред плодовете. Динята съдържа голямо количество захари и е отличен източник на витамин C. Има лек диуретичен ефект и не е сериозен източник на други витамини и минерали, освен ако не изяждате по няколко килограма на ден. Аминокиселината цитрулин е изолирана и проучена за първи път именно от динята. Дините съдържат значително количество цитрулин, така че след консумацията на няколко килограма диня е възможно при изследване на кръвната плазма резултатите погрешно да покажат наличие на цитрулинемия или друго нарушение, свързано с пикочните канали. Семената на динята са богати на мазнини и белтъчини и се ядат самостоятелно, добавят се в други ястия или се използват за производство на растително масло. Отглеждат се специализирани сортове, които имат много малко водниста маса и концентрират енергията си в семената.


Начини за консумация

На много места по света динята може да се допълва с добавянето във вътрешността ѝ на някаква алкохолна напитка. Това става като се пробие отвор в кората, добави се напитката и се изчака тя да се смеси с тъканта на плода. След това динята се нарязва и сервира по обичайния начин. Прясната диня може да бъде ядена по различни начини, а често се използва и за ароматизиране на напитки. Кората на динята също може да се яде и понякога се използва подобно на зеленчук. В Китай тя се пържи, вари или най-често се маринова. При пържене кората се обелва и се готви със зехтин, чесън, люти чушки, лук, захар и ром. Маринованата кора от диня е разпространена и в Русия. В Западна Африка се изстискват за масло или се използват за приготвянето на супа и други ястия. В Китай семките от диня се продават печени и с подправки, подобно на слънчогледовите.

Полезни свойства

Динята подпомага изчистването на токсични продукти от тъканите. Затова се препоръчва и при проблеми с отделителната система. Заради високото съдържание на течности и химическия състав дините се използват в диетичното хранене (до 2.5 кг на ден) при заболявания на бъбреците (предпазват от образуване на камъни в бъбреците и при някои заболявания на сърцето), черния дроб и жлъчката, също и при лечение на подагра. Благодарение на ниското си калорийно съдържание се прилагат и в диети при затлъстяване. Съдържанието на въглехидрати в динята е по-ниско от това в зеления грах, ябълките, портокалите и е почти колкото в червения касис, малината и боровинката. Това я прави подходяща храна и за диабетици, които могат да консумират диня до 200-300 грама на ден. Тъй като динята съдържа плодова захар, която се усвоява без да изисква инсулин, плодът не вреди на диабетиците. Фруктозата дори подобрява работата на черния дроб и заедно с това усвояването на белтъци, мазнини и въглехидрати.
Динята се прилага и при лечение на  хроничен запек заради съдържащите се в нея магнезий и фина целулоза. Освен това тя регулира перисталтиката и стимулира отделянето на жлъчен сок. При диети с цел намаляване на телесното тегло динята е особено подходяща в случаите, когато в режима на хранене е предвиден разтоварващ ден.

Как да избираме диня?

Няма сигурен признак дали една диня е узряла, но ако се съмнявате, купете само парче или помолете предварително да ви я срежат. Абсолютно точен метод за определяне зрелостта на дините не съществува. Някои от признаците са, че при почукване зрялата диня издава чист, ясен, а не глух звук, жълто (а не бяло) петно на обратната страна, лъскава кора, а също така възможността лесно да се бели горния слой на кората при надраскване с нокът.

Как се съхранява динята?

Динята позволява да бъде съхранявана на стайна температура до 1 седмица, ако не е разрязана. В противен случай трябва веднага да бъде поставена в хладилник, като е най-добре да се консумира не по-късно от ден-два след това.







Източник: 
http://www.bb-team.org/

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

 
Powered by Blogger