Нека вашата храна бъде вашето лекарство и вашето лекарство бъде вашата храна!

вторник, 30 септември 2014 г.

Джинджифил



Ароматен и изразителен, джинджифилът добавя специален вкус към азиатските пържени ястия, както и към много плодови и зеленчукови гозби.
Джинджифилът е коренът на растението джинджифил, който расте под земята и има твърда, набраздена текстура. Вътрешността на корена може да е жълта, бяла или червена, в съответствие с разновидността му. Той е покрит с кафява кора, която в зависимост от това дали е прибран узрял или не, може да е дебела или тънка.
Научното име на джинджифила е Zingiber officinale и се смята, че е произлязло от санскритското му име singabera, което означава с форма на рог, отговарящо на външния вид на корена.
Джинджифилът произхожда от югоизточна Азия, чиито кухни все още масово използват тази подправка. Той се споменава в писанията на древен Китай, на индианците и на държавите от Средния Изток. След като римляните пренасят джинджифила от Китай преди повече от 2000 години, популярността му се централизира в районите по Средиземноморието, но през средните векове става известен и почитан и в останалите части на Европа.
Днес най-комерсиалните производители на джинджифил включват Ямайка, Индия, Индонезия и Австралия.

Състав на джинджифила

В джинджифила има около 3% есенциални масла, на които той дължи своя екзотичен аромат. Ароматните му масла съдържат различни фотохимикали, като най-голямо е количеството на зингибирин, следван от фарнезин и бисаболин. Полезните вещества в джинджифила са много - магнезий, калий, калций, фосфор, желязо, натрий и протеини.

Избор и съхранение на джинджифил- Винаги, когато Ви е възможно, избирайте пресен джинджифил - не само заради това, че има по-осезаем аромат в сравнение с изсушения, но и поради по-високите нива на гингерол, които се съдържат в него.

- Пресният джинджифил трябва да се съхранява в хладилника в хартиена кърпа. Така ще се съхрани около три седмици.
- Изсушеният джинджифил се съхранява в стъклен съд с капак на сухо, хладно и тъмно място. Можете да го оставите и в хладилника, където ще запази аромата си до една година.

Джинджифил в кулинарията

Джинджифилът има силен сладникав аромат и същевременно доста лют вкус. Парливият му вкус се дължи на съдържащото се в него вещество зингиберон. Като подправка се ползва коренът на растението. Във всяка една страна го приготвят по различен начин - варен, задушен, печен, пържен, маринован, сушен или пресен.
Пресният джинджифил има силно парещ вкус и същевременно приятен лимонов мирис. В този си вид най-популярен е в Азия. Там пресният джинджифил се настъргва или нарязва, след което се накисва във вода за няколко часа. Добавя се към ястието малко преди сервирането им. Не бива да подлагате пресния джинджифил на топлинна обработка, защото допълнително ще увеличите неговия парещ вкус.
В Индия и Шри Ланка джинджифилът се запържва и се използва за сосове към месни и зеленчукови блюда. Нарязаният джинджифил се пържи с чесън или лук, защото ароматът му се смекчава, и в същото време се разгръща още по-добре.
В тайландската кухня смления, но пресен джинджифил се добавя към кърито, комбиниран с кокосово мляко. В Индонезия пък много често използват пасти на основа на джинджифил и пресни люти чушки за намазване на месата преди печене. Колкото и странно да ви прозвучи, в горещия климат на Хималаите и Индонезия много често се пие чай от резенчета пресен джинджифил.
В кухнята на Китай джинджифилът или се запържва, или се вари. В ястията, които изискват по-дълго варене /като супите/ джинджифилът се нарязва на едри резени, за да отдава аромата си постепенно. При ястия за бързо запържване в уок се прибавя ситно нарязан/настърган джинджифил.
В китайската кухня друг начин за обработка на джинджифила е захаросването. Кората му се обелва, накисва се в хладка вода, след което се вари в много гъст захарен сироп.
В САЩ и Англия варят бира от джинджифилов екстракт, а в някои части на Азия правят сладка, бонбони и мармалади. Използва се и за ароматизиране на компоти - особено от круши. Много често се добавя в сладкиши и курабийки. В специалните немски сладки за Коледа също присъства подправката. Корените се използват за направа на ликьори и сиропи. Джинджифиловия сироп и бонбони са много подходящи за добавяне към сладоледи и дори плодови салати.

Ползи от джинджифила

- Облекчава стомашно-чревните болки. Джинджифилът е способен да редуцира всички симптоми, асоциирани с болестта на пътуването (например морската) като замаяност, повдигане и избиване на студена пот.
- Има анти-възпалителни ефекти. Джинджифил съдържа много потентни анти-възпалителни съединения, наречени гингероли, което обяснява защо много хора, страдащи от остеоартрит и ревматичен артрит, изпитват облекчение след консумирането на джинджифил.- Предпазва ни от колоректален рак. Гингеролите, основите активни компоненти на джинджифила, които са отговорни и за отчетливия му вкус, са в състояние да ограничат растежа на колоректалните ракови клетки. Това свойство на гингеролите е станало ясно след проведени проучвания върху мишки.
- Джинджифилът предизвиква клетъчна смърт при раковите клетки на яйчниците. Лабораторни изследвания са показали, че гингеролите - активните фитонутриенти в джинджифила, убиват раковите клетки като предизвикват апоптоза (програмирана смърт) и автофагоцитоза (асимилация).
Освен това екстрактът от джинджифил има антиоксидантни, антивъзпалителни и антитуморни ефекти върху клетките.
- Подобрява реакцията на имунната ни система. Джинджифилът може да е не само загряващ през студения ден, но може и да ни помогне в предизвикване на целебно потене, което често е полезно по време на настинки и грип. Немски учени са установили, че при потенето се получава един вид защита срещу някои микроорганизми, включително и срещу E.coliStahhylococcus aureus (често срещано кожно възпаление) и Candida albicans.

Вреди от джинджифил

Възможни са прояви на алергични реакции към джинджифил. В редки случаи са отчитани промени в настроението на хора, консумирали билката. Джинджифилът е противопоказен за бременни жени, кърмачки и малки деца. Не е желателна консумацията му и при хора, страдащи от сърдечно-съдови проблеми, камъни в жлъчката, мозъчни тумори или други заболявания в областта на мозъчните тъкани.

четвъртък, 11 септември 2014 г.

Чай от липа



Няма съмнение, че липовият чай е една от най-медоносните и ароматни напитки, а липата като билка, особено богата на лечебни вещества, намира приложение както в медицината, така и в козметиката. Липата (Tilia) представлява високо до 25-30 метра дърво, силно разклонено и с гъста корона. Листата са последователни, с неправилна сърцевидна форма, с назъбени краища и дълги дръжки.
Като билка е позната още от древността, където келтите са я превърнали в свещено дърво, под което провеждали своите племенни събрания. Те вярвали, че дървото бди над тях и следи за изпълнението на справедливостта и правосъдието. А сърцевидната форма на листата винаги е била в пряка връзка с богинята на любовта.


Съществуват три вида липи, като всяка една от тях се характеризира с определени особености:
  • Дребнолистна - т. нар. сърцевидна липа, със синкави отдолу и голи отгоре листа, с меки плодове, разпространена е на места с надморска височина около 1500 м, като периодът й на цъфтеж е от края на юни до август.
  • Едролистна - листата са гъсто покрити с власинки от обратната страна, обикновено цъфти в началото на лятото.
  • Сребролистна - едро декоративно дърво, достигащо 30 м височина, с широки сърцевидни листа, цъфти най-късно (през юли).




Химически състав на липата


Цветовете от липа съдържат около 0.06 % етерично масло с главна съставна част алифатни сесквитерпенови алкохоли (фарнезоли), на които се дължи приятният аромат; флавоноиден гликозид тилирозид, които представлява производно на кемпферола и р-кумаринова киселина, както и флавоноиди, производни на кверцетина. В трицветниците се съдържа слузно вещество и танини, производни на β-амирина, аскорбинова киселина, каротин, гликозиди, агликони и восък.

Здравословни ползи

  • Липовият цвят притежава потогонно и диуретично действие.
  • Често намира приложение като помощно средство при лечение на бъбречни заболявания.
  • Действа противомикробно, противовъзпалително и противоспастично.
  • Чаят, приготвен от цвят на липа, спомага при възпаление на горните дихателни пътища (ларингит, бронхит, пневмония, ангина) и при повишена температура.
  • В народната медицина липовия цвят намира приложение при: виене на свят, главоболие, епилепсия, хистерия, пресипнал глас. А отварата от липов цвят се използва под формата на бани при лечение на изгаряния, кожни обриви, ставни болки, хемороиди и шарка, както и за гаргара при възпаление на гърлото и устната кухина.
  • Чаят от липа, поднесен с мед, е прекрасно успокояващо средство за добър сън.
  • Липата намира приложение в ароматерапията: релаксиращото етерично масло подобрява съня; намалява треската и ефективно се справя с възпаленията, като повишава потната секреция, но намалява нощното изпотяване; етеричното масло от липов цвят повлиява благотворно върху психиката на човека.
  • Успокояващите качества на отварата от липа я превръщат в ценна съставка при производството на успокояващи кремове, тонизиращи средства за чувствителна кожа, както и за различни маски за коса.
  • Много фризьори препоръчват изплакването на косата след измиване с липов чай срещу косопад.
Цветовете от липа съдържат около 0.06 % етерично масло с главна съставна част алифатни сесквитерпенови алкохоли (фарнезоли), на които се дължи приятният аромат; флавоноиден гликозид тилирозид, които представлява производно на кемпферола и р-кумаринова киселина, както и флавоноиди, производни на кверцетина. В трицветниците се съдържа слузно вещество и танини, производни на β-амирина, аскорбинова киселина, каротин, гликозиди, агликони и восък.




Здравословни рискове
За хората, страдащи от сезонни алергии, цъфтежът на липите е едно от най-неприятните явления през пролетта и началото на лятото.

Съхранение на цветовете
Цветовете от липа започват да се събират по време на цъфтежа (юни-юли). Берат се на ръка, като е необходимо те да не са напълно разцъфтели. Не трябва да се мачкат, защото при процеса на сушене потъмняват. Температурата, подходяща за сушене е 45°С и процесът продължава докато цветната дръжка не стане чуплива.




Как да си приготвим чай от липа?
Приготвя се запарка от една супена лъжица ситно нарязан липов цвят в 250 мл вряща вода. След около 20 минути запарката се прецежда и се пие гореща. От друга страна, липов цвят, накиснат за 8 часа в червено вино в съотношение 1:10, се превръща в прекрасна тонизираща и подпомагаща лечението на анемия напитка.
Источник: bb-team

Червени боровинки


Червената боровинка - вкусна и свежа съкровищница на витамин С и диетични фибри, "чистач" на лошия холестерол и стабилизатор на кръвното налягане, и може би следващата надежда в борбата с рака.
Червената боровинка (Vaccinium vitis-idaea L.) е вечнозелен малък полухраст, висок до 40 см и с изправено стъбло.
Листата са елипсовидни, целокрайни, кожести, отгоре тъмнозелени, отдолу светлозелени, с тъмни точици.
Цветовете са звънчевидни, бледорозови и са събрани в групи. Плодовете след узряване са червени сочни ягоди.
Цъфти през първата половина на лятото. За лечебна цел се събират листата, които след изсушаване са овално елипсовидни.
Събират се преди или по време на цъфтенето. Растението е много издръжливо на ниски температури под -40 °C.
Храстът е разпространен по каменливи поляни и в иглолистни гори.

Състав и антиоксидантен капацитет на червената боровинка

Плодовете на боровинката са богати на витамини, микроелементи, минерали, дъбилни вещества и флавоноиди, есенциални мастни киселини - линолеова киселина (OMEGA-6), алфа линолеова киселина (OMEGA-3), каротеноиди и фитостероли.
Съдържат около 6% арбутин, следи от хидрохинон, около 8% катехинови танини, флавоноидните вещества кверцетин, хиперозид, изокверцетин, урзолова, хлорогенова и кафеена киселина, витамин С.
Поради наличие на дъбилни вещества от катехинов тип листата на червената боровинка се понасят по-добре от тези на мечото грозде.
Те са мощен антиоксидант - активността на витамин А ефективно неутрализира действието на свободните радикали. Притежават и антисептични свойства.
Днес повече от 20 млн. души в Европа използват боровинката като антиоксидант. Най-ефективният, съдържащ се в диви плодове - токотриенол, рядко срещана форма на витамин Е, беше открит в червената боровинка.
Този антиоксидант е 40-60 пъти по-ефективен от токоферол, най-често срещаната форма на витамин Е.
От всички натурални масла, това от червената боровинка съдържа най-голямо количество от въпросния антиоксидант.  
Забележителни са големите количества желязо, както и ниският гликемичен индекс.





12.7-8.54

Здравословни ползи от консумацията на червена боровинка

    • От 2002 г. насам непрекъснато се проучва ролята на боровинковите полифеноли в превенцията на няколко вида рак.  Различни антоцианини, проантоцианидини, танини и фитохимикалите пеонидин и кверцетин редуцират риска от рак. Изследвания показват, че тези вещества инхибират метаболизма на раковите клетки in vitro. Те са с недостатъчно изучено действие върху човешкото здраве, вероятно в човешките клетки in vivo абсорбцията на тези вещества е по-малка и се елиминират бързо от кръвта, но опитите в лабораторни условия са доста обнадеждаващи;
    • Миналата година се установи, че имат забележителна положителна роля при болестта на Алцхаймер и други невро-дегенеративни изменения, свързани със стареенето;
    • Листата й се използват при възпаление и камъни в пикочните пътища като пикочогонно и противовъзпалително средство. Танините имат антиадхезивни свойства срещу бактериите (възпрепятстват полепването и задържането им за стената на пикочния мехур и уретрата), с което предпазват от инфекции на уринарния тракт;
    • Понижава холестерола и тоталното липидно ниво в кръвта, което от своя страна е свързано с благоприятни ефекти върху сърцето и кръвното налягане;
    • Сокът от червени боровинки съдържа високомолекулния химичен компонент NDM (non-dializable material), който е способен да инхибира образуването на зъбни плаки от бактерията Streptococcus mutans, причинител на зъбния кариес.

    Продукти от боровинки и съхранение:

    По-голямата част от реколтата от червени боровинки се превръща в сок, сос или в захаросани сушени плодове.
    Сокът от боровинки е неделима част от традиционния Ден на благодарността в Америка и Канада, както и от европейските зимни фестивали.
    Пресните боровинки може да бъдат замразени в домашни условия и по този начин да се съхранят над девет месеца, като след това се използват директно, без размразяване.
    Боровинковият сок, обикновено изкуствено подслаждан, за да се редуцира натуралният му тръпчив вкус, често се смесва с други плодови сокове в коктейли.
    Сушените червени боровинки са идеални за добавка към мюсли, както и за приготвяне на сладкиши.
    Нека да поканим още днес на трапезата си тези "дребосъци" - червените боровинки, за да се насладим на уникална свежест и да сме по-здрави всеки ден.


    Източник: bb-team.

    Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

     
    Powered by Blogger