ШИЙТАКЕ - Еликсирът на живота

Гъбата Шиитаке (наричана Императорската гъба и „Гъба Жен-Шен”) има три хиляди годишна история на култивиране и използване за лечебни и кулинарни цели.

Тази  медицинска гъба, взела името си от „ший” – кестен и „таке” – дърво, означаващо „гъба, която расте върху кестен”. В действителност тя расте и върху клен, габър и дъб. Гъбата е много вкусна и се отглежда за ядене и лечебни цели в Азия. (В България тя се намира само в консервиран вид или във вид на добавки).

Шийтаке печели името си „императорска гъба”, защото в дълбока древност, по времето на императорската династията Мин, официално се превръща в гъба с лековити качества и средство за достигане до дълбоки старини. Всички набрани гъби отивали в императорския двор. Тогава гъбата не е била никак известна сред масовото общество.

Въпреки че тази гъба присъства в хранителната култура на Азия повече от 2000 години, едва днес и в Европа шийтаке гъбата става известна поради изключително голямата си хранителна стойност. Известна също и като еликсир на живота, тя съдържа ценни минерали, аминокиселини и голямо количество витамини.
Състав: Шийтаке гъбата съдържа ценни полизахариди, лентинан и алкалоида еритаденин (лентинацин). Гъбата съдържа също така и незаменими аминокиселини, белтъчини, витамин A, B1, B2, B6, B12, C, D и E, калций, магнезий, калий, натрий, фосфор, желязо, силиций и около 30 ензима.

Гъбата Шиитаке (наричана Императорската гъба и „Гъба Жен-Шен”) има три хиляди годишна история на култивиране и използване за лечебни и кулинарни цели.

Въпреки че тази гъба присъства в хранителната култура на Азия повече от 2000 години, едва днес и в Европа шийтаке гъбата става известна поради изключително голямата си хранителна стойност. Гъбата шийтаке засилва отбранителните сили на организма, предотвратява нарастването на тумори, намалява нивото на холестерол, регулира кръвното налягане, предпазва от сърдечен удар и т.н. Известна също и като еликсир на живота, тя съдържа ценни минерали, аминокиселини и голямо количество витамини.

Състав: Шийтаке гъбата съдържа ценни полизахариди, лентинан и алкалоида еритаденин (лентинацин). Гъбата съдържа също така и незаменими аминокиселини, белтъчини, витамин A, B1, B2, B6, B12, C, D и E, калций, магнезий, калий, натрий, фосфор, желязо, силиций и около 30 ензима.


Приложение:

• ядлива гъба, съдържаща ценни минерали, аминокиселини и много витамини
• съдържа силни имуноактивни субстанции, които засилват отбранителните сили на организма
• основната и субстанция е полизахаридът Лентинан - изключителни лековити свойства при злокачествени заболявания, след химиотерапия и облъчване
• предотвратява нарастването на туморите, намалява холестерола, регулира кръвното налягане, предпазва от сърдечен удар, действа антивирусно потребява се за подобряване на здравето и общото състояние на организма

Препоръчват се:

• в борбата срещу сърдечно-съдовите болести
• в борбата с високото кръвно налягане и холестерол
• заради липсата на калории и изключителното въздействие върху разграждането на мазнините се препоръчват и за премахване на целулита
• в борбата срещу канцерогенните заболявания
• за намаляване, съответно поддържане на нормалното ниво на масти в кръвта
• за превенция на атеросклерозата и сърдечния удар
• за укрепване отбранителната система на организма
• за регулиране на храносмилателната система
• за повече сила и жизненост на организма
• за ефикасно облекчаване на хроничните заболявания на сърцето и кръвоносните съдове и ускоряване на възстановяването след остри усложнения
• при тромбози на дълбоки вени, бъбречна емболия, суха гангрена, коронарна склероза, исхемия, мозъчен удар, причинени от атеросклероза болести на бъбреците и очите, хиперлипидемия, жлъчни камъни, смущения в потенцията, подагра и др.

 
Препоръка за употреба:
Да се приемат 2 пъти дневно по 1 капсула след ядене. Да се взима заедно с витамин С - за по-добро усвояване.

Tрадиционната медицина от хилядолетия използва лековитите гъби при различни болести, включително и най тежките, злокачествени заболявания. Най-старото писмено свидетелство за прилагане на традиционната японска медицина датира от 199 година, когато цар Кху Ай получава като дар от едно местно племе именно гъби Шийтаке.

Определени компоненти, съдържащи се в гъбата Шийтаке, притежават способността да модулират ефикасно клетъчния имунитет, намаляват повишеното кръвно налягане и мазнините в кръвта, преустановяват определени туморни действия, както и действията на патогенните микроби.

В Азия още от древността, гъбата Шийтаке се цени като тонизиращ препарат за дълголетие, лек за сърце, срещу злокачествени заболявания, при това както срещу тяхната поява, така и при лечението им. Изключително полезна е и при болести с вирусен произход: грип, херпес симплекс и зостер, полиомиелит, повишено ниво на холестерол в кръвта, агрегация - слепване на тромбоцити, съответно за регулиране на повишено кръвно налягане.

Препаратът може да се приема продължително време като хранителна добавка с подчертано положителен ефект при рак на гърдата и дебелото черво, както и при болести на панкреаса, тъй като регулира и нивото на кръвната захар, а също така при заболявания на шийката на матката, яйчниците, белите дробове, синусите, при меланом и различни метастазни тумори.

Азиатско лечение на рак 

Затова  и Капсули Шийтаке се използват в Азия за лечение на рака. Дори и да прибегнете до химио-терапия (което аз лично не бих направила), вземете Шийтаке за да засилите имунитета и предпазите здравите клетки.

Лентинианът, който се намира в състава на гъбата Шийтаке, е модератор на биологичнаата реакция, който засилва действието на имунната система срещу рака, подобрява действието на макрофагите и Т-лимфоцитите, съответно увеличава производството на интерлевикин-1, веществото, което директно се бори срещу злокачествените агенти.

Лентианът модифицира клетките, така че те да се противопоставят на колонизацията и разпространението на раковите клетки в белите дробове.

Полизахаридите на гъбата Шийтаке искоряват растежа на "естествените убийци" - клетките НК, които убиват нападащите вируси. Те са най-добрата отбрана за организма срещу вирусите и раковите клетки. След химиотерапия или тежка операция е важно да вземете  и Капсули Шийтаке за да спрете разсейките - метастазата.

Гъбата Шийтаке

Read more »

Гъбата Рейши – лекарството на легендарните вълшебници

Гъбата Рейши

Преди две хилядолетия в Япония излиза книгата „Shinnoh Honsohkyo”, която се превръща в настолна книга за източната медицина. В нея се споменават 365 вида билки и гъби, класифицирани основно в три категории – „висококачествени” лекарства, „средни” и „прости”. Към „висококачествени” се числят т.нар. „растения на Бога”, те се прилагат за подмладяване и дълъг живот. Това са лекарствата на легендарни вълшебници. Към „средни” принадлежат тонизиращите лекове, а към „прости” – билките и гъбите, които лекуват конкретни заболявания. На първо място в списъка с „висококачествени” лекарства стои гъбата Рейши. Това не е случайно. Дървесната гъба е позната на човечеството вече четири хилядолетия. Характерна нейна особеност е, че в дивата природа намирането й било почти невъзможно. А когато някой я откриел, пазел в тайна местонахождението й. И така до 1972 година, когато японски фермер успява да я култивира. Оттогава насетне рейши се отглежда за производството на много лекарства.

В Япония и Китай екстракт от Божествената гъба на дълголетието се използвал при лечението на най-различни заболявания, но за всяко едно от тях се прилагали различна методология и дозиране. В наши дни науката е установила, че Рейши повлиява благоприятно редица здравословни проблеми:

- Алергични и автоимунни заболявания; Приложението на Рейши дава добри резултати при лечението на псориазис, витилиго, лупус, артрит и др. В гъбата се съдържат лентинан и други полизахариди като бета-глюкан, които регулират функцията на имунната система;

- Сърдечно-съдови заболявания. Гъбата понижава кръвното налягане и притежава силно изразено противосклеротично въздействие, като намалява нивото на лошия холестерол в кръвта. Подобрява метаболизма в миокарда при хронична хипоксия;

- Заболявания на белите дробове. Рейши притежава отхрачващо действие, засилва регенерацията на епителите на бронхите и се препоръчва при остри и хронични възпаления на горните дихателни пътища. Гъбата притежава и антибактериални свойства, спира развитието на стафилококи и стрептококи;

- Заболявания на нервната система. Древната гъба оказва антистресово въздействие, обусловено от високото съдържание на органичен германий. Намалява стреса и тревожността, които в наши дни са сред водещите фактори за развитие на различни болести;

- Ракови заболявания. Гъбата рейши се използва не само при лечението на рак, но и за предпазване от развиване на болестта. В нея се съдържат над 154 антиоксиданта, които ефективно защитават клетките на тялото и унищожават раковите клетки;

- Гъбата оказва общотонизиращ и имуномодулиращ ефект. Съдържащите се в рейши полифеноли, флавоноиди, бета-глюкани и лентинан укрепват имунната система;

- Рейши притежава свойството да засилва силата на духа, да повишава позитивната, емоционална настройка;

- Лингжи, както е известна още гъбата, предпазва кожата от вредното въздействие на свободните радикали, като спира преждевременната поява на бръчки и стареенето на кожата;

- Рейши се използва и при лечението на хепатит В и захарен диабет;

- Японската гъба се използва при проблеми с теглото. Ефектът на отслабване се дължи на свойството на Рейши да ускорява метаболизма и оттук по-бързото горене на мазнините. Освен това гъбата е нискокалорична, богата на фибри и не съдържа мазнини.

Гъбата Рейши

Read more »

Трюфели

Едва ли са много хората в България опитали трюфели. Със сигурност много повече са тези, които не знаят абсолютно нищо за този изключително скъп продукт. Защо в България няма трюфели, въпреки че условията за съществуването им са налице.
Трюфелът е гъба, която се е адаптирала за живот под земята и расте в перфектна симбиоза с корените на приемни дървета. Прилича на грудка . Има вътрешна месеста част и кора. Ядливата част на гъбата е вътрешността, меката сърцевина. Вкусът на трюфелите е наситен и ароматичен и са ценени в кулинарията като изключителен деликатес. През миналите векове те са били храна за крале и благородници, но и днес представляват изключителен лукс.
Трюфелът е подземна гъба, която се размножава чрез спори. Новото растение се формира през пролетта между април и юни. При зараждането си има форма на чашка, чийто остър ръб се затваря и образува грудката.
След период от бездействие, горещите дни през юли и бурите през август осигуряват необходимата влага, заедно с високата температура за нарастване на грудката. Ако комбинацията от влага и топлина е оптимална, почти крайният размер на грудката ще бъде достигнат в началото на септември. След това сърцевината постепенно потъмнява, гъбата узрява, придобивайки своя аромат.                                             
Ако трюфелите не се барат навреме, те прерастват, губят качествата си и започват да гният, като освобождават спорите.
Микрокорените са органът на симбиозата между дървото и гъбата. Връзката между гъбата и корените на дървото е изградена от междуклетъчната мрежа. Микрокорените изпускат съединителни хифи, които пропускат инфекцията към другите коренови части и заместват проводящите влакна. На нивото на микрокорените се състои хранителната размяна на симбиозата. Дървото осигурява захари (въглехидрати) за трюфела, докато гъбата доставя минерални вещества - основно фосфор за дървото. Това помага на дървото да издържа на по-високи нива на калций в почвата и регулира неговите водни запаси.
Трюфелът е растение, което се нуждае от климатични условия с ясно изразени сезони. Идеалният климат за него е: зима с минимални нощни температури до минус 5 градуса по Целзии и дневни между 10-14 градуса по Целзии; пролет с редуващи се периоди на горещини и висока влажност; горещо лято с чести бури в началото на август и много дъждовна есен.
Почвата трябва да бъде мека, пореста, добре овлажнена през по-голямата част от годината и богата на калций.

Дърветата, които с готовност приемат тези съвместно съществуващи с техните корени растения са: топола, липа, дъб, върба, череша, габър, леска и други по-редки видове.
Трюфелите, които растат в корените на дъб имат по-тежък и наситен аромат, докато тези, растящи на липа са по-светли на цвят с по-мек аромат.
Днес бъдещето на отглеждането на трюфели като култура е много обнадеждаващо. Създаден е посадъчен материал от приемни дървета, в чийто корени са внесени гъбести спори на някои видове трюфели. Успешно се отглеждат насаждения от трюфели не сама в Централна Европа - Франция, Испания, Италия,Германия, но и в Америка - Калифорния, в Нова Зеландия, и в Австралия.
У нас могат да се отглеждат видовете „Бял трюфел от Алба” и „Черен летен трюфел”, както и други видове които се съберат през лятото и есента.
В последните години отглеждането на трюфели предоставя и допълнителни възможности, свързани с развитието на селския туризъм.
Приложение на трюфелите в кулинарията.
На практика от стотината видове трюфели само няколко са „ благородни” и представляват гасторономически интерес.
Двата най-прочути вида трюфели, които си съперничат за мястото на пазара са „Белият трюфел от Алба „ и „Черният”. Първият вид се среща основно в Италия, а вторият е малко по-широко разпространен. Негова родина е Франция. Другите основни видове са „Летен трюфел”, „Зимен трюфел”, „Черен гладък” – с лек чеснов аромат,”Бианчето” и др.
Перфектният трюфел трябва да притежава добър аромат и вкус. Щом е узрял трябва да бъде събран и да се консумира възможно най-бързо. Преди това трюфелите са почистват, като се отстраняват всички остатъци от пръст. Не трябва да се мият с вода, за да не се намали ароматът им, а само се почистват със средно твърда четчица. Непосредствено преди употребата се режат на ивици или се настъргват, защото бързо губят аромата и вкусът си.
Естествено в България не се намират пресни трюфели, но могат да бъдат открити консервирани цели или нарязани на ивици, а най-достъпен като цена е зехтинът ароматизиран с трюфели.
Според експертите гастрономи трюфелите никога не трябва да се комбинират с много комплексни ястия, богати на подправки и различни пикантни сосове. Могат да се комбинират успешно с пържени или варени яйца, варено или печено телешко месо, сирене. Те правят превъзходен вкуса на много видове паста. Ризото е другото ястие, което се съчетава перфектно с трюфелите. Много да и зеленчуците, които в различни блюда се комбинират добре с тях.
Съвременните майстори – готвачи си съперничат в творчеството с това чудесно растение. Всяко ястие, към което добавят трюфели се превръща неизменно в кралско блюдо, заради почти гарантираните вкусови качества. Това естествено развихря въображението и много майстори създават истински кулинарни шедьоври.
Източник

Read more »

Гъбите - уникално творение на природата

Широко известни са повече от сто вида ядливи гъби. Благодарение на ароматните си и полезни вещества, гъбите придават на ястия, супи, яхнии, салати прятен вкус. Количеството на протеини  в гъбите е 30%, което е повече от месото. В гъбите се съдържат още фибри, въглехидрати, аминокиселини и много различни като вещества като мастни киселини, етерични масла.

Най-полезното вещества в състава на гъби е, е бета глюканът. Бета-глюканите са природни полизахариди. Те са изключително важни за имунната система на човека. Учените дори смятат, че благодарение на обилното присъствие на гъби в постните менюта на хората от древността, те са успявали да поддържат добра имунна система.

Гъбите се използват и за медицински цели в така наречената фунготерапия. Медицината е наясно с важността на пеницилина и други антибиотици, съдържащи се в гъбата, за лечението на инфекциозни заболявания.

Противовъзпалително и упоително действие има и чаят от гъби, широко използван в източната медицина.

В народната медицина пък различни видове гъби се използват при лечение на заболявания на нервната система, алкохолизъм, тумори.

Ползата от употребата на гъби е очевадна. Но дали има и вреда? Първият недостатък на гъбите е, че са трудни да усвояване от организма. Затова гъбите са противопоказни при хора със заболявания на стомашно-чревния тракт. За да можете да ядете гъби и да нямате проблеми след това, трябва да имате напълно здрава храносмилателната система.

Другият недостатък на гъбите е, че притежават изключително висока способност да натрупват радиоактивни вещества и различни токсини. Ако гъбата е израснала в заразена почва, то тя може да бъде смъртоносна.

Важно е да запомните, че след като гъбите бъдат нарязани, трябва да ги сготвите възможно най-скоро, тъй като след 3-5 часа при стайна температура те ще започнат да натрупват вредни вещества. Гъбите се съхраняват в хладилник, но не повече от един ден, след като са били набрани. Добре е да ги държите в съдове с твърди стени, защото найлоновите торбички ще ускорят процеса на разпадането им.

Готовите гъбни ястия пък трябва да се съхранява в хладилник в емайлирана или керамична чиния.

По хранителната си стойност гъбите могат да се сравнят с най-пълноценните зеленчуци. Те съдържат от 88 до 92% вода, от 1,5 до 3,5% белтъчни вещества, в които се съдържат почти всички усвояеми от организма полезни аминокиселини. Съдържанието на въглехидратите в гъбите варира между 1 и 3%, като преобладават предимно глюкозата и фруктозата. Гъбите не съдържат нишесте. Следователно поради малкото им съдържание на въглехидрати те са особено полезни за консумация от хората, предразположени към затлъстяване. Гъбите съдържат от 0,3 до 0,7% мазнини. Те съдържат още важни за организма минерални соли на калия, фосфора, медта, цинка, сярата, йода и др. Незначителното съдържание на натриеви и калциеви соли прави гъбите подходящи за консумация и от по-възрастни хора с проявена атеросклероза. В гъбите са открити витамините А, В1, С, Д и РР, полезните за организма ябълчна, лимонена, винена, янтарна, фосфорна, фумарова и други органични киселини, улесняващи отделянето на стомашен сок. Гъбите са богати на ензими, екстрактни вещества, ароматни и багрилни вещества и др.
Наред с веществата, характерни за растителния свят, в гьбите се съдържат и вещества, характерни за животинските организми, като гликоген, хитин и др.
Усвояемостта на гъбите от организма до известна стенен се намалява от съдържащата се в тях пропита с хитин целулоза, тъй като хитинът е несмилаем от стомашно-чревния тракт. Тя се затруднява и поради това, че някои от белтъчините на гъбите са малко разтворими.
Що се отнася до вкусовите им качества, гъбите се нареждат на едно от първите места. Те повишават апетита и внасят разнообразие във всекидневната храна.
От казаното дотук за състава на ядливите гъби следва, че те са полезен хранителен продукт за хората, с изключение за тези, които страдат от остри колити и стомашна язва.
Гъбите са малотраен продукт. При обикновени условия на-браните гъби се развалят лесно, при което се образуват вредни за организма вещества. Ето защо те трябва да се консумират изключително в прясно състояние.


Внимание! Има и отровни гъби! Много от тях по външен вид наподобяват някои ядливи гъби и затова се наричат техни двойници. В тях се съдържат силни и бързодействащи отровни вещества, като фалин, фалоидин, аманитин, гъботропин и др.

Отровни са следните по-често срещани гъби: червена мухоморка, лъжлива печурка, бяла мухоморка, бяла леплива мухоморка, зелена мухоморка, отровна млечница, дяволска гъба, отровна пънчушка, пантерка, отровна пърхутка, лимонено-жълта мухоморка и други.
Ако сте любители на диворастящите гъби, трябва обезателно да спазвате 3 много важни условия:
1. На първо време събирайте гъби само с опитни гъбари.
2. Берете само добре познатите ви видове гъби. Гъби, в които се съмнявате, не трябва да берете. По-добре е в гората да оставите десетки хубави гъби, отколкото случайно да се натъкнете на няколко отровни.
3. Ненберете стари гъби, защото ще ви се наложи да ги изхвърлите. За сушене, солене, мариноване са пригодни само здрави и цели гъби.
Освен казаното дотук запомнете, че гъбите не трябва да се изскубват от почвата, а да се режат ниско с остър нож. Те се берат в ранните сутрешни часове. Тогава те са по-свежи, плътни и по-трайни.
Снабдете се със специална литература по гъбарство и я проучете внимателно.

Кои гъби ви препоръчваме да събирате?

Бяла ливадна печурка (има опасни отровни двойници - зелена мухоморка, бяла леплива мухоморка, лъжлива или карболова печурка).
Кафява горска печурка (няма отровен двойник).

Полска печурка (червенушка) (няма опасни отровни двойници - карболова печурка, бяла леплива мухоморка и др.)

Манатарка (меча гъба) (има отровни двойници - горчива манатарка и дяволската гъба).

Червена млечница (рижийка) (има отровен двойник - отровна млечница или мъхнатка).
Масловка (боровка) (няма отровен двойник).

Булка гъба (има отровен двойник - червената мухоморка).

Сърнела. (чадъреста гъба) (няма отровен двойник).

Челядинка (има отровен двойник - лъжлива челядинка)

Пачи крак. Съществува и лъжлив пачи крак.

Предназначените за консумация гъби трябва да са пресни, да не са червясали, да са млади и с плътно месо. Суровите пресни гъби не трябва да се държат повече от няколко часа, тъй като съдържащите се в тях белтъчини бързо се разлагат и стават отровни.
За да запазват приятната си миризма, сушените гъби трябва да се поставят в херметически затворени буркани или пластмасови кутии със завинтващи се капаци. Те трябва да се съхраняват на сухо място при почти обикновена температура. Нанизаните на канап гъби, висящи на открито, губят значителна част от аромата си.
Солените гъби не трябва да се съхраняват на топло, нито пък да се оставят да замръзнат: и в двата случая те потъмняват и не могат да се поправят.
Гъбите не трябва да се съхраняват много дълго време, тъй като вкусът им се влошава и ароматът им изчезва.
При почистване на пресни гъби отрязвайте само долната част на пънчето. Кафявата кожица на гуглата (шапката) на масловките трябва обезателно да се обели.
• Зелените клонки на касиса придават на гъбите за консервиране приятен аромат, листата от вишни - еластичност и здравина.
• Не хвърляйте остатъците от гъбите останали след почистването им, защото те са ценен тор. Заровени в градината, подобряват структурата на почвата.


• Гъбите пускат много вода при готвене; ако се засушат за малко в хладка фурна, този проблем няма да възникне.
• Не се оставят да киснат продължително време във вода, защото губят консистенцията си.
• При контакт с метал гъбите почерняват.
• Когато се препържат, стават като гумени на вкус
• Приготвяйте гъбите пресни веднага, защото бързо се развалят. Може да ги съхраните 1-2 дни на хладно в хартиен плик или между две кърпи. Ако не можете да ги приготвите веднага, то ги замразете, консервирайте, изсушете или мариновайте.
• За да изсушите гъбите, сложете ги във фурната на най-ниска степен за няколко часа.
• Пресните печурки се познават по плътно затворените шапки и по гладката и лъскава повърхност.
• Най-подходящите подправки към гъбите са чесън, магданоз, лук, риган.
• За да се запазят печурките бели, капнете във водата за варене малко лимонов сок.
Диви гъби След като ги съберете, ги сортирайте, за да махнете проядените. Берете разумни количества, за да не се намачкат. Пънчето се отрязва, махат се влакната от манатарките, очистват се от пръст и листа с четка, а не с парцал, за да се отстранят най-пълно песъчинките.
• Ако са много мръсни, се измиват под струйка вода, но не се киснат.
• Преди готвене се изкисват в захлупен тиган, за да си пуснат сока. Течността може да се изхвърли или да се запази, след това се готвят съгласно рецептата.
• За да се запазят един-два дни, малките от вида пачи крак се бланшират за 1 минута във вряща вода, което блокира развитието им и пръстта пада на дъното. Много малките сурови червенушки се замразяват. Пачият крак и млечницата се бланшират. Големите червенушки и манатарките се потапят в олио, преди да се замразят.
За да се запазят в естествено състояние, се бланшират, после се освежават със студена вода и едва след това се слагат в буркани. Покриват се със солена вода, 1 супена лъжица едра сол на 1 л вода. Затварят се херметично и се стерилизират.
За да се консервират в олио, се бланшират 2 3 минути в смес от равни части вода и бял оцет, после се подсушават и се подреждат в буркани; покриват се със зехтин и ароматни треви.
• Смело гответе няколко вида гъби заедно, задушени с див лук и малко сметана. Най-простата рецепта е да се задушат в масло заедно с чесън, див лук и фини зелени подправки.
Замразени гъби
Също както пресните, се изкисват преди готвене; студени се пускат в затоплен тиган.
Сушени гъби
Накисват се за 1 час в хладка вода, за да си върнат аромата. 

Източник: Готвач.bg, Kak-com, ХамХум

Read more »