Нека вашата храна бъде вашето лекарство и вашето лекарство бъде вашата храна!

събота, 27 ноември 2010 г.

Лимони

Лимоните с най-много антибактериални свойства
Считани за свещени от арабите, за моряците лимоните са били точно толкова важни, колкото и прясната вода. В наши дни обаче витамин С слагат дори в пастата за зъби. Е, антискорбутният витамин съвсем не е всичко, което лимоните могат да ни дадат. Лимонената киселина e добър инструмент в ръцете на любители готвачи. Ролята й? Да ни отваря апетит и още...
Лимоните са плодовете на лимоновото дърво (Citrus limon, Rutaceae). За последното се смята, че произлиза от диви растения, обитавали териториите на южен Китай и южна Индия преди повече от 2500 години. В древната история лимоните са извървели дълъг път, преди да стигнат до днешна Европа. За пръв път били внесени в древната Римска империя (200 г. н.е.). Широкото им култивиране обаче закъсняло с още 12 века. През това време пътят им минавал през Египет (700 г. н.е.), в средиземноморския басейн, широко търгувани от арабите, които контролирали южна Испания (1000-1150 г. н.е.). Култивацията им започнала в италианския свободен град Генуа около 15 век. Разпространението на лимоните в северна Европа се случило през 15 век, когато рицарите кръстоносци се връщали от Йерусалим.
Лимоните имат продълговато-овална форма и ароматна лъскава кора с жълт цвят, чийто тон варира според сорта. Сърцевината е мека, сочна и силно кисела. Освен витамин С (аскорбинова киселина), сърцевината на лимоните съдържа около 5% лимонена киселина, която придава киселинност на плода в рамките на 2-3 pH (справка: 7 pH = неутрална среда). 

Сортове лимони 

Лимоните по сортове се делят на кисели и сладки. Ето няколко по-популярни сорта:
  • кисел сорт "Еврика" - груба кора, пъпно образувание в единия край на лимона и малко семки
  • кисел сорт "Лисабон" - гладка кора, липса на пъпно образувание и липса на семки
  • сладък сорт "Майер" - сладък вкус, по-ниска киселинност

Учените твърдят, че няма растение, което да конкурира лимона по антибактериални свойства.
Лимоните са богати на полезни вещества, съдържат минерали, витамини A, B, B2, P, C и фитонциди. Кората налимоните е богата на ефирни масла.
Цитрусовите плодове са идеални за лечение и профикалктика на авитаминоза, стомашно-чревни заболявания, атеросклероза, скорбут, ангина, хипертония.
Лимоновият сок чисти кожата на лицето от лунички и пигментни петна и видимо я подмладява. Важно е обаче един час след процедурата да не излизате на слънце.
Ако имате мигрена, няколко капки капки лимонов сок, втрити в слепоочията ви, ще ви избавят от нея.
При простуда пийте лимонов сок с мед и правете гаргара със смес от лимонов сок, щипка сол и топла вода.
При ухапвания от насекоми сърбежът ще премине, ако намажете мястото с лимонов сок.
Започвайте деня си с чаша топла вода с лимонов сок, това повишава имунитета и изкарва токсините от тялото.
За да извлечете възможно повече сок от лимона, търкаляйте го по масата няколко секунди или го потопете за 10 секунди в съд с гореща вода.
За да изберете узрял лимон, вгледайте се в цвета на кората му – тя трябва да е яркожълта или леко оранжева. Ако има петънца, това не е страшно – отвътре лимонът е идеален.
Източник: BB-team . Бг готвач

четвъртък, 18 ноември 2010 г.

Новата ми електронна книга


Едва ли има човек, който да не познава и да не е опитвал тази ароматна и фина напитка! 

В тази книга ще се запознаете с всичко за чая!
Тук ще намерите материали за чая. събрани и систематизирани  от различни източници!

Приятно четене!

Изтегли от този линк!

неделя, 7 ноември 2010 г.

Витамин А

Откритият през 1913 г. витамин А е първият разпознат витмин изобщо. Той съществува в две форми – завършен витамин А (ретинол), който се среща само в животински продукти и провитамин А (каротин), който се среща както в животински, така и в раститени продукти. 
Витамин А е мастноразтворим. За правилната му абсорбция в организма са необходими както мазнини така и минерали. Може да се акумулира в организма и следователно не се налага ежедневно попълване на запасите. По-голямата част от приема чрез храната идва от каротина (наречен така поради голямата му концентрация в морковите). Висока концентрация на провитамин А се среща и в цитрусовите плодове и тъмнозелените зеленчуци. Важно е да се отбележи, че каротинът е провитамин, който се превръща в същински витамин по време на процесите на храносмилане и по-точно при преминаването му в черния дроб. 
Витамин А има профилактично действие при някои видове рак, допринася за снижаване нивата на вредния холестерол и е съществен фактор за намаляване на риска от сърдечни заболявания. Измежду неговите полезни ефекти се нареждат противодействието на нощната слепота и слабото зрение и подпомагането на лечението на редица офталмологични смущения. Витамин А увеличава съпротивителните сили срещу респираторни инфекции; стимулира правилното функциониране на имунната система като скъсява времетраенето на някои болестни състояния; допринася за отстраняване на петна, характерни за старостта; подпомага растежа, както и доброто състояние на костите, кожата, косата, зъбите и венците; съдейства за премахване на акне, повърхностни бръчки, импетиго, циреи и открити язви при външно приложение; ускорява лечението на емфизем и хипертиреоза. 
Бодибилдърите се нуждаят от витамин А за да поддържат добър вида на кожата и за да избегнат концентрацията на мазнини в организма си. Витамин А оказва оптимален ефект при взаимодействие с В-комплекс, витамин D и E, калций, фосфор и цинк (черният дроб се нуждае от цинк за да извлича витамин А от депата му). Витамин А предотвратява и окисляването на витамин С. 

Когато някое заболяване затрудни дезорбацията на витамин А може да се получи неговия недостиг. При някои форми на диабет например само от 25% от каротина се усвоява от организма. Първи симптом на дефицит на витамин А е отслабването на зрението и нощната слепота. Други симптоми могат да бъдат изсъхването на очите и кожата или появата на бъбречни камъни. По-продължителния дефицит на витамин А води до по-бърза загуба и на витамин C. Други причини за невъзможността да се усвои този витамин са алкохолът, кофеинът и кортизонът. Освен това полиненаситените мастни киселини с каротин оказват действие, противоположно на това на витамин А, освен ако не са налице антиоксиданти. 
Най-добрите източници на витамин А са морковите, рибеното масло, черния дроб, тъмнозелените и жълтите зеленчуци. 




Витамин А подпомага растежа и регулира обменните процеси в епителната тъкан. Отговорен е за правилното развитие на кожата и нейното добро състояние, имайки се предвид качества като: здравина, еластичност, равномерен и свеж тен. Необходим е за поддържане на нормално зрение, защото е важна съставка на зрителния пигмент родопсин в човешката ретина.

Съдейства за правилното развитие и здравината на костната система. В голяма степен от него зависи състоянието на зъбите и венците. Участва в регулацията на обмяната на веществата. Витамин А оказва профилактично въздействие спрямо някои видове рак, допринася за снижаване нивата на вредния холестерол. Има достатъчно доказателства за превантивната му функция по отношение на сърдечните заболявания. Особено необходим е в есенно-зимния сезон, тъй като увеличава съпротивителните сили на организма срещу респираторни инфекции, подсилва имунната система и съкращава продължителността на болестните състояния.
По-голяма необходимост от витамин А имат хората, които понасят тежки физически натоварвания на работното си място или се занимават със силови спортове. Витамин А е значим за спортистите, тъй като способства изгарянето на мазнини в организма. Комбинацията с витамини от В-групата, витамини D и E, калций, фосфор и цинк е оптимален вариант.
Витамин А е наличен в храни като: мляко, яйчен жълтък, черен дроб, хайвер, краве масло, рибено масло. Богати на каротин са много от растителните масла, а от зеленчуците: тъмните листни зеленчуци, доматите, червените пиперки, морковите; от плодовете - ябълките, прасковите, кайсиите, някои видове пъпеш. Висока е концентрацията му в цитрусовите плодове.
Необходимата дневна доза е около 2,5 мг.


Витамин А се нарича още витамина на растежа. Съдържа се в продукти от животински произход – черен дроб, масло, жълтък от яйце, мляко и др. Някои растения съдържат каротин /провитамин А/, който в червата и в черния дроб се разгражда във витамин А. Каротинът се всмуква в червата само при наличност на мазнини. Той осигурява нормално зрение, растеж на младия организъм, развитие на зъбите и костите, укрепва кожата и лигавицата, регулира дейността на хормона на щитовидната жлеза при обмяната на веществата, оказва противосклеротично действие и др. Възрастният човек се нуждае дневно от 6,0 до 8,0 мг витамин А. Плодовете съдържат малко количество каротин, с изключение на кайсиите, шипките, сливите, касиса. Повече каротин съдържат зеленчуците – морковите, червените чушки, доматите, магданозът, зеленият лук, спанакът, салатата, брюкселското зеле, тиквичките и др. Каротинът в растението се увеличава значително при торене на почвата с азотни и фосфорни торове.

Каротинът е пигмент (С40Н56) с оранжев цвят , който се съдържа в хромопластите и хлоропластите. Той е важен за фотосинтезата. На него се дължи оранжевият цвят на морковите и много други плодове и зеленчуци. Каротинът участва във фотосинтезата като предава светлинната енергия, която поглъща, на хлорофила.

Бета каротинът е може би най-добре познатият от приблизително 50-те известни каротеноиди. Той представлява провитамин А съединение, което може да се конвертира в тялото в ретинол, активна форма на витамин А. Бета-каротинът е естествен пигмент, който произвежда цветове в оранжево и жълто и поради тази причина повечето от съдържащите го храни са в тези цветове.
Функции на бета каротина
Превенция на недостатъчността от витамин А - храни, които съдържат бета-каротин помагат за предотвратяването на дефицита от витамин А. В допълнение към алфа каротина и бета криптоксантина, бета-каротинът е сред най-често консумираните каротеноиди при различните видове диети.
Антиоксидант и повишаващ имунната активност – бета-каротинът помага в борбата с рака и е съединение, използвано против стареене. Той е мощен антиоксидант, защитава клетките на тялото от щетите, причинени от свободните радикали.
Насърчава правилната клетъчна комуникация - изследователите вярват, че слабата комуникация между клетките може да се окаже една от причините за прекомерното нарастване на клетките - състояние, което в последствие води до рак. Чрез насърчаване на добрата комуникация между клетките, каротеноидите играят важна роля в превенцията на раковите заболявания.
Бета каротинът подкрепя и репродуктивното здраве - счита се, че той има важно участие при репродуктивността на жените.
Ниският прием на храни, съдържащи каротеноиди като бета каротин, не е известно директно да причинява болести или здравословни усложнения, поне в краткосрочен план. Все пак, ако приемът на бета каротин и други каротеноиди е твърде нисък, може да причини симптоми, свързани с дефицит на витамин А. В дългосрочен план този недостатъчен прием се свързва с хронични заболявания, включително сърдечни заболявания и различни ракови заболявания.
От своя страна високият прием на храни и добавки, съдържащи каротеноиди, не е свързан с токсични странични ефекти. Знак на прекомерна консумация на бета-каротин е жълтеникавия цвят на кожата, който най-често се проявява на дланите на ръцете и стъпалата на краката. Това състояние се нарича каротенодермия и е обратимо и безвредно.
Каротеноидите като бета каротинът са вещества, разтварящи мазнините и като такива изискват наличието на диетични мазнини за правилното усвояване чрез храносмилателния тракт. Следователно статутът на бета каротин в тялото може да бъде нарушен от диета, която е изключително ниска на мазнини или ако е налично заболяване, което причинява намаляване на способността за усвояване на хранителните мазнини като ензимен дефицит на панкреаса, болест на Крон, кистична фиброза, хирургично отстраняване на част от стомаха, заболяване на жлъчката и черния дроб.
Установено е, че пушачите и хората пристрастени към алкохол консумират по-малко храни, които съдържат каротеноиди. Също така е доказано, че цигареният дим разрушава каротеноидите. Това води до необходимост тези хора да си набавят необходимите количества бета-каротин и каротеноиди чрез различни храни и добавки.
Лекарствата за понижаване на холестерола, свързани с изолиране на жлъчна киселина, водят до по-ниски кръвни нива на каротеноидите. Също така и някои храни като маргарин, обогатен с растителни стероли и заместителите на мазнини, които се добавят в някои снаксове могат да намалят абсорбцията на каротеноидите.
Каротеноидите са от изключителна важност за човешкото здраве и помагат за превенция на редица заболявания като СПИН, заболявания свързани с възрастта макулна дегенерация, ангина, астма, катаракта, рак на шийката на матката, цервикална дисплазия, заболяване на сърцето, рак на ларинкса, рак на белия дроб, мъжки и женски стерилитет, остеоартроза, пневмония, рак на простатата, ревматоиден артрит, рак на кожата, вагинален кандидос и др.
Бета каротин
Бета каротинът се съдържа в различни храни, включително сладки картофи, моркови, зеле, спанак, зелена ряпа, зимни тикви, кантарион, прясна мащерка,пъпеш, марули и броколи. Тези храни е необходимо да се консумират сурови или леко задушени, за да се запази тяхното съдържание на каротеноиди. В някои случаи обаче, готвенето може да подобри наличността на каротеноиди в храните. Например леко задушените моркови и спанак подобряват способността на тялото да абсорбира каротеноидите в тези храни.
Необходимо е човек да консумира пет или повече порции плодове и зеленчуцивсеки ден, тъй като това ниво на прием осигурява около три до шест милиграма бета-каротин.

Източници: gotvach.bg,  tialotto,  bodybuilder . doktor.bg

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

 
Powered by Blogger