Домати

Замисляли ли сте се върху казуса плодове или зеленчуци са доматите? Много е просто! Ботанически доматите се класифицират като плодове, близки по устройство с ягоди, малини, къпини. Понеже нямат техният сладък вкус обаче, готвачите ги сервирали не като десерт, а като предястие със зеленчуци. Именно затова днес в кулинарията е прието те да се водят зарзават.

Доматът (Solanum lycopersicum, Solanaceae) e храстовидно многогодишно растение с кратък живот, което се отглежда едногодишно. Любопитно е, че доматите са растение от семейство картофови. Може би вече сте се досетили какво подсказва това сродство. Подобно на картофите и доматите произлизат от Южна Америка и по-точно западното крайбрежие на континента и островите Галапагос.

Култивацията на доматите обаче се случила по на север в Централна Америка (днешно Мексико), където местните индианци свързвали новия зеленчук с важния за тях по онова време зарзават - томатилйо (мексикански зелен псевдо домат). Името "домат" произлиза от думата "томалт", с която Ацтеките наричали червения зарзават, когато го представили пред Испанските търговци.

Преди много хилядолетия жителите на Перу, Чили и Еквадор започнали да отглеждат някои от тях в своите градини и ги превърнали в полезни културни растения.
Наскоро след откриването на Америка семената от тези домати били пренесени и в Европа. Но столетия наред европейските народи ги отглеждали в саксии наред с мушкатото, индришето, обичката само за украса.
Едва през ХVІІІ век започнала да се разнася славата на домата като хранително растение из всички континенти.

В съвременната кухня доматите се използват почти ежедневно в прясно или консервирано състояние – консерви, концентрати, сушени, замразени и др. Благодарение на оранжериите пресни домати се осигуряват и през зимните месеци.

Пристигането на доматите в Европа се случва през 15-16 век, когато конкестадорите донасят семената им в Испания. Най-рано новият зеленчук се налага в италианската кухня, където местните готвачи и търговци го наричат "златна ябълка". Минават десетилетия, а в някои части на Европа дори столетия, докато доматите спечелят слава на всекидневна храна и на храна изобщо. Причината била в това, че по онова време местните хората се страхували от червените домати, заради отровния им далечен роднина - кучето грозде. Така доматите били развъждани най-често като декоративно растение заради красивите си червени плодове.

Първоначално плодовете на доматите са били дребни с размера на череши, точно като днешните "коктейлни домати". През векове на селекции размерът им бива увеличен няколкократно от древните 1-2 гр. до днешните рекордни екземпляри, тежащи до 500 гр. за брой.

Една чаша доматен сок може да достави половината от необходимата за човека дневна доза витамин А и витамин С.
Освен това се счита, че доматеният сок е добра храна при заболявания с нарушение на обмяната на веществата, като артрит, затлъстяване, захарна болест и др.
Диетолозите смятат, че доматите са особено полезни при болести на сърдечно-съдовата система. Ниската им калоричност ги прави много подходящи за затлъстели хора.

Изследване, проведено от учените от Харвардския университет показва, че доматите са изключително полезна храна за профилактика на редица сериозни и опасни заболявания Съдържащият се в доматите ликопен, който се съдържа още в динята, кайсията и червения грейпфрут. В този зеленчук се съдържа и голямо количество 5-хидро-кситриптамин – вещество сходно по действие със серотонина, който има отношение и към спокойствието и увереността на човека в неговите отношения. Не е случаен и фактът, че доматите понякога ги наричат “ябълките на любовта”

Видове домати

Има над 1000 разновидности на домата, включително "чери доматите, розовите домати, сливовообразните италиански домати и др. По размери доматите варират, в среден диаметър от 5 до 10 см. По форма могат да бъдат кръгли, сплескани или продълговати, крушовидни и овални. На цвят различаваме жълти, светло оранжеви, розови и най-вече червени домати. Има и сортове, които остават зелени на цвят дори след узряване. Вкусът на доматите зависи от много фактори, включително времето на бране (преди/след узряване), съдържанието им на захар, киселини, мекотата на плътта и жилавостта на кожестата обвивка.

Здравословни ползи

Доматите са чудесен източник на витамин C и витамин А. Доматите са много богати на витамини, минерални соли и други полезни вещества. Достатъчно е да се изяжда дневно по един голям домат, за да си набави човек почти цялото количество витамин С и Витамин А, което му е необходимо всекидневно. Доматите съдържат 17 пъти повече желязо от млякото, два пъти повече от яйцата, три пъти повече от рибата

Химичният състав на доматите варира в зависимост от сорта и почвено-климатичните условия.
Те съдържат 94,5% вода, 0,9% белтъчини, 3,5% въглехидрати, незначителен процент скорбяла, 0,7% целулоза, органични киселини (лимонена, ябълчна, оксалова), минерални соли (калий, фосфор, калций, магнезий, натрий, желязо и др.).
Доматите са богати на витамини – 30мг% витамин С, 0,60мг% каротин (провитамин А), 0,85мг% витамин Е, 0,50% витамин К, 0,50% витамин РР и в по-малки количества витамините В1, В2 и др.

Зрелите пресни домати съдържат 2-3 пъти повече витамин С от зелените.

Значително съдържание на киселини в съчетание със захар придава на доматите приятен вкус.
Поради това, че витамин С е крайно неустойчив и бързо се руши в присъствие на светлина и въздух, а също и при допир с метал, доматите трябва да се нарязват непосредствено преди употреба им, и то с неръждаем нож.

Пастьоризираният и добре съхраняван доматен сок запазва витаминното си съдържание в продължение на две години с минимални загуби. (т.е. консерви домати, доматен сок и доматено пюре може да се съхраняват до две години)

• 
  

Здравословни рискове

При хората с хронични и активни алергии е възможно е да се проявят алергични симптоми, което съвсем не прави доматите опасна храна за останалите, които не са алергични към тях.

Как да изберем домати?

Изберете твърди лъскаво домати, без меки места. Избягвайте домати с нарушена кожена обвивка. Когато пазарувате, оглеждайте доматите един по един. Забележете цвета на мястото, където е била дръжката, в случай че е откъсната. Ако то е все още бяло-към зелено, значи доматът е откъснат преди седем до десет дни. Ако е зелено-кафяво, доматът е на две-три седмици. В случай че е изцяло кафяво, значи че доматът е набран преди повече от три седмици зелен и е съхраняван на тъмно, за да узрява бавно.

Доматите, които са напълно узрели, могат да се съхраняват в хладилник за два до ти дни, след което започват да омекват. За по добър вкус извадете доматите от хладилника за тридесет минути навън, преди да ги нарежете в салатата на вечеря. Като цяло температури до десет градуса по Целзий силно забавят узряването на доматите. Поддават се на замразяване, но в течение на процеса губят много от водата и свежестта си.

Източник: 

Read more »

Тиквички

Тиквичката е отглеждана от индианците преди повече от 10 000 години на американския континент на територията на днешна Гватемала и Мексико. Наричали я „аскута скуош" (зелен, неузрял, суров), вероятно защото първоначално диворастящите видове имали неприятен вкус на сурово, дори нагарчали. Консумирали предимно семената. С времето култивирали сортове тиквички със сочна сърцевина и сладък вкус. Почитали я като една от „Трите сестри", заедно с боба и царевицата, взаимно подпомагащи своя растеж и добив. Тиквичката пази сянка и задържа влага в почвата, а бобът се вие около царевицата, която спомага усвояването на азот от почвата.

Както много други култури, така и тиквичката достига Европа едва през 16 век, благодарение на испанските пътешественици. Италианците я оценили високо и ласкаво я нарекли малка тиква - zucchina. В началото на 19 в. под това наименование тиквичката се завръща като „емигрантка" в Америка.

Тиквичката (Cucurbita) е зеленчук, за разлика от големите тикви, които се причисляват към плодовете. Узрява в средата на лятото и е близък родственик на динята, краставицата и много други зеленчуци.

Зеленчук, които достига завидна дължина, нараствайки с по седем милиметра на денонощие, при това без да се нуждае от по-специални грижи.

Важно е да се запомни, че се бере 2 до 7 дни след цъфтежа, като се внимава да не достигне дължина, по-голяма от 15 см, тъй като значително променя вкусовите си качества.

Тиквичката, заедно с картофите и царевицата, е била пренесена от Централна Америка в страните от Средиземноморието.

Твърди се, че този дар на природата е бил оценен и отглеждан още преди 10 000 години, като векове по-късно мекият вкус и задоволителните хранителни качества на зеленчука са се оказали напълно достатъчни, за да започне масово отглеждане. Днес българите успешно могат да класифицират тиквичката като "национален" зеленчук.

Сортове тиквички

• Zucchini - тиквички с издължено тяло, тънка зелена или жълта коричка, с нежна бяла сърцевина.
• Шайот - тиквичка с формата на круша, която много често замества авокадото. Сорт тиквичка, който изисква по-продължителна термична обработка.
• Straightneck - с цилиндрично тяло и грапава жълта кора, със сладко и сочно месо, богат вкус и изключително съдържание на каротиноиди, фибри и витамин С.
• Патисони - тиквички с по-странна форма и все по-голям кръг почитатели в последно време, и сравнително по-различна окраска, варираща от бяло, преминаващо в оранжево и зелено.

Здравословни ползи, свързани с консумацията на тиквички

Тиквичките са зеленчуци, които се отличават с високо съдържание на калий, натрий, калций, магнезий, фосфор и желязо, витамин А, С, В₁ и В₂, както и сравнително високо съдържание на органични киселини.

Богат набор от полезни вещества и в замяна - само 21 калории в 100 г, което показва, че присъствието им в ежедневното пролетно и лятно меню е задължително.

Вкусните зеленчуци са чудесни за профилактика на състояния като атеросклероза, болести на стомаха, затлъстяване и анемия. Нежните фибри действат очистващо на организма, извеждайки от него голяма част от натрупаните токсини и същевременно помагат за преодоляването на констипация.

Здравословни рискове, свързани с консумацията на тиквички

Проявата на алергична реакция към тиквички е изключително рядко срещано явление. По-скоро внимателни в консумацията на тиквички трябва да бъдат хора с бъбречни заболявания, които са свързани с трудно извеждане на калий от организма.

Как да изберем и съхраним тиквичките?

Тиквичката е зеленчук, при изборът на който най-важна се оказва твърдостта, правилната и гладка форма. Ако кората й е мека, с наранявания, без блясък и с петна, то със сигурност е загубила не само своите вкусови, но и до голяма степен хранителни качества.

Прясната, и най-важно вкусна тиквичка е тази, която боцка на пипане. Големината не е от първостепенно значение, защото много често едрите тиквички са пълни със семки и имат горчив вкус.

Максималният период, през който можем да съхраняваме тези зеленчуци, е не по-дълъг от 4-5 дни, на сухо и хладно място или в отделението за зеленчуци в хладилника. В никакъв случай не бива да ги съхраняваме в полиетиленови торбички.

Лесно можем да ги съхраняваме във фризера, като предварително са нарязани на кръгчета и бланширани в подсолена вода.

Източник

Read more »

Спанак

Спанакът (Spinacia) представлява тревисто растение с тъмнозелени листа от семейството на ряпата (Amaranthaceae). Градинският спанак е едногодишно растение, което расте при умерен климат. В началото на своя растеж образува розетка от листа с различна форма (продълговато-яйцевидни, гладки, набраздени), след което се образува цвят с тази розетка. За храна се използват листата на зеленчука, преди да образуват цвят.
 
Смята се, че родината на спанака е Персия, като съществуват данни за неговото култивиране, датиращи от III-IV век. По-късно през VII век той е пренесен в Китай. В Европа спанакът попада през средните векове, като първоначално арабите го пренасят в Испания, където дълго време той се радва на голяма популярност сред испанските монаси. Едва през XX век спанакът започва да се култивира в Европа заради богатото си съдържание на витамин С и желязо.

Хранителен състав на спанака

Диетолозите често твърдят, че не аптеката е правилното място за получаване на необходимите витамини и минерали, а пресните плодове и зеленчуци. При това витамините, които се приемат в естествен вид, по-пълноценно се усвояват от организма и оказват значителен благотворен ефект.  По съдържание на хранителни вещества и особеноминерални соли, спанакът е изключително полезен. В 100 г спанак се съдържат около 25 калории.

Листата на зеленчука са богати на белтъчини, въглехидрати, витамините А (около 4 мг/100г), В1, В2, В6, РР, С (32-72 мг/100 г) и в по-малко количество витамин К. Установено е, че 80 г пресен и 200 г сготвен спанак покриват половината от дневната нужда от витамин С. От друга страна,  изключително високо е съдържанието на фолиева киселина, която е особено важна за плода и майката, както и минерални вещества (натрий, калий, магнезий, желязо, фосфор, калций, йод, манган и мед). Не съдържа мазнини и холестерол.


Здравословни ползи

• Ниската калоричност на спанака го превръща в изключително подходяща диетична храна.
• За лечебни цели и по-бърз ефект, за предпочитане е приемането на изцеден пресен сок от спанак смесен със сок от моркови.
• Листният зеленчук е особено подходящ за хора, страдащи от анемия.
• Въпреки мита за Попай Моряка, спанакът съвсем не е цар на железните мускули. Той отдавна е детрониран от морските дарове с черупки, карантията, шоколада и др., но в замяна на това е богат източник на фибри.

Здравословен риск

Реален потенциален риск от консумацията на спанак съществува само за хора с установена алергия най-вече към желязото, съдържащо се в него. От друга страна спанакът съдържа и оксалова киселина, която е противопоказна при хора с бъбречна недостатъчност.

Избирайте спанака внимателно и го съхранявайте правилно

Винаги когато избирате спанак, се стремете той да бъде с тъмнозелени твърди листа, по които да няма петна и наранявания. Можете да го съхранявате в хладилник в полиетиленова торбичка до 3-4 дни или бланширан и замразен във фризера до една година.

Трябва да се отбележи, че най-полезна и препоръчителна е употребата на пресен продукт, който не е съхраняван дълго време или подложен на замразяване. Например сокът от спанак е прекрасен диетичен продукт от една страна, и много добър оцветител от друга, като придава на ястията наситен зелен цвят. За готвене пресмятайте от 375 до 500 г суров спанак на човек, защото след термична обработка намалява до 125-175 г. За салата ще ви бъдат необходими около 100 г.

Добре е да знаете...

Спанакът е много чувствителен към азотните торове, използвани при отглеждането му. За да не позволите нитратите да повлияят върху вашето здравословно състояние, винаги избирайте много пресен спанак, измивайте го внимателно, без да го оставяте да кисне във водата, приготвяйте го веднага и бързо го консумирайте. Не го претопляйте.

Източник:http://www.bb-team.org/ 

Read more »

Праз лук

Празът придава индивидуалност и различен вкус на всяка една гозба и носи славата на едно от най-древните лекарства. С право може да се нарече "верният зеленчук", тъй като се среща на нашия пазар почти през цялата година. Ароматният праз е най-популярен в периодите от ноември до април и от май до юли. Праз (Allium porrum) представлява зеленчук, който принадлежи към семейството на луковите кулутури (Alliaceae), с тази разлика, че не образува грудка, а избуява на височина, защото листните основи почти не надебеляват. Тръбестото влагалище се удължава с помощта на междинно включваща се нарастваща тъкан толкова силно, че т. нар. тръби образуват цилиндрични, дебели, дълги няколко сантиметра стъбла. Той е и единственият чисто зеленчуков вид от род Allium. Смята се за една от основните храни на българина и присъства почти във всяка гозба. Разделя се на две основни групи, в зависимост от сезона и от дължината на стеблото: Зимен праз - от ноември до април, с големи плътни глави. Това е т. нар. европейска група, която се отглежда широко в страните от Средна, Западна и Северна Европа. Характеризира се с голяма студоустойчивост, като от тази група са създадени много сортове праз. Летен праз - от май до юли, фин и крехък. Това също е сезонът на пръчките праз - тънки и прави, с правилна форма, достигат височина до 50 см и имат отлични вкусови качества. 


Притежава по-слаба студоустойчивост и съхраняемост. През август се появяват видовете за засаждане. Тези сортове носят названието втора или още българска група. Чрез селекциониране са създадени редица сортове праз: Български, Шуменски и др., като най-разпространен е Старозагорският камуш. Старозагорски камуш - отличава се с по-дълго, тънко, равномерно цилиндрично и нежно стъбло, достигащо до 70 см височина. Листата са тесни и оцветени в светлозелено. Днес този сорт се отглежда в цялата страна, за разлика от миналото, когато е бил приоритет само на старозагорския регион. Обикновено летните сортове са по-дребни от зимните, които по-принцип имат и по-силен аромат (и съответно по-тежък вкус). Празът, сравнен с другите видове лук, съдържа по-малко захари, повече азотни вещества и значително повече витамини. История В Древна Месопотамия използвали праза като лек за всичко и векове наред той се славел със своите лечебни качества. Древните римляни считали, че консумацията на праз прочиства гърлото и гласа, поради което той нерядко гостувал на тяхната трапеза. Дори Нерон изяждал значително количество от ароматния зеленчук, преди да излезе да говори пред публика. В Европа празът навлиза чрез същите тези римляни, като през V век става национален зеленчук при галите, а векове по-късно се превръща в емблема на националния отбор на Франция по ръгби. И не само - зелено-бялата лента, която французите присъждат за различни постижения в селското стопанство, се нарича именно "праз".

Здравословни ползи

Взависимост от начина, по който е приготвен празът, той е с различно съдържание на полезни вещества. Отчитайки факта, че векове наред е приеман за "широкоспектърно" лекарство, той е богат не само на витамини (А, К и С) и минерали (натрий, калий, калций и магнезий), но и на баластни вещества.

Здравословните ползи, свързани с консумацията на праз не са никак малко:

• Смята се, че празът е изключително мощен антиоксидант, борещ се успешно със свободните радикали.
• Специалисти препоръчват консумацията на праз като превантивна мярка и профилактика срещу рак на стомаха.
• Има теории, че снижава нивото на холестерол в кръвта, съобразно народната медицина.
• Има свойството да разрежда кръвта, като предпазва от образуването на съсиреци.
• Изключително подходящ е за състояния, като астма, хроничен бронхит, диабет, атеросклероза и различни инфекции.

• 
  

Седем причини да ядем повече праз лук

• укрепва съпротивителните сили на организма;
• укрепва нервната система;
• подпомага по-бързото зарастване на рани;
• предпазва клетките от вредни субстанции;
• подпомага дейността на мускулите;
• поддържа водния баланс на организма;
• поддържа кожата гладка и здрава.

Здравословни рискове, свързани с консумацията на праз

Не се препоръчва неговата консумация при патологични състояния на бъбреците.

Ако имате болен стомах или непоносимост към острия вкус на зеленчука, можете предварително да го бланширате за кратко в подсолена вряща вода, след което обилно да го измиете със студена вода.

Не се препоръчва на хора, страдащи от язви и гастрити.

Как да изберем и съхраним праз?

Когато купувате праз, избягвайте големите глави със силен аромат, тъй като те могат да бъдат влакнести. Тук съвсем не важи максимата, че колкото по-дебели са стъблата на лука, толкова по-вкусен е той.

Винаги избирайте лук, чийто листа са все още здрави и зелени и главите му са с относително еднаква големина, за да могат да се приготвят за едно и също време.

Пречупените листа бързо губят сока си и зеленчукът започва постепенно да гние. Омекване на стръка, пожълтяване на места и лепкава течност са знак за престарял праз или развален заради висока температура при съхранение.

Праз лукът не може да се съхранява прекалено дълго. Максималното време за съхранение в хладилник е 5 дни.

Ако искате да поставите лук във фризера, първо го изчистете, измийте и нарежете на колелца. Разпределете го на порции в пластасови кутии или найлонови торбички. Важно е преди да ги затворите, да изкарате максимално въздуха от тях.

Източник:  http://www.bb-team.org

Read more »

Броколи

Броколите са растения с дървовидна форма, които разполагат с компактна глава на цветче, прикрепена към различни по размер дръжки и стебла. Поради различните му компоненти, този зеленчук има комплекс от вкусове и текстури, вариращи от меки и цветисти (цветчето) до влакнисти и хрупкави (стъблото и дръжките).

Неговият цвят може да варира от сивозелен и тъмнозелен до моравозелен в зависимост от сорта. Един от най-популярните видове броколи, е известен като Италиански зелен или Калабрезе, кръстен на италианската провинция Калабрия, където е растял първоначално. Броколите са от семейството на карфиола. Други зеленчуци, свързани с броколите са броколини (смесица между броколи и зеле) и брокофлауър (кръстоска между броколи и карфиол).

Броколите произхождат от Италия. В древноримските времена този зеленчук е бил произведен от дивото зеле. Той бързо се разпространява в Близкия изток, където е бил ценен поради своите ядивни цветни глави и в последствие е бил допълнително култивиран в Италия. Броколите са пренесени в Съединените щати през колониалните времена и популяризиран от италианските емигранти.

При избора на броколи трябва да се селектират тези с компактни цветни глави, които не са натъртени. Те трябва да бъдат с еднакъв цвят - или тъмнозелен, или лилаво-зелен, в зависимост от сорта, но не с жълтеникав оттенък. В допълнение, броколите не трябва да имат жълтеникав цъфтеж по тях, тъй като това е знак, че са презрели. Стъблата и дръжките трябва да бъдат твърди, без слизести петна по тях.

Броколите е необходимо да се съхраняват в разтворени найлонови торбички вхладилник, където могат да останат свежи в продължение на седмица. Преди да се поставят в хладилника те не трябва да се мият. Броколитемогат да се съхраняват в продължение на една година, ако се бланшират и след това замразят.

При готвенето на броколите се отделя остра миризма на серни съединения, освободени при обработката, която е доста неприятна.

За какво са полезни броколите

Броколите съдържат естествени вещества, наречени гойтрогени, които могат да повлияят на работата на щитовидната жлеза. Хора с проблеми на щитовидната жлеза трябва да избягват консумацията на броколи.

Броколите съдържат гликосинолати - фитохимикали, които се разграждат до съединения, наречени индоли и изотиосианати (като сулфорафан). Броколите също съдържат каротеноиди и лутеин. Те са отличен източник на витамини К, С и А, както и на фолати, фибри, фосфор, калий, магнезий и витамини B6 и Е. 156 гр. броколи съдържат 43, 68 калории и 4, 66 гр. протеини.

Съдържащите се в броколите сулфорафан и индоли помагат за борбата с някоиракови заболявания като рак на белите дробове, на дебелото черво, на гърдата, на яйчниците, както и рак на пикочния мехур. Нови изследвания доказват, че тези вещества в броколите работят и на много по-задълбочено ниво. Тези съединения действително дават сигнал на гените, за да увеличат производството на ензими, участващи в детоксификацията – процес на прочистване, чрез който органите премахват вредните съединения.

Богатите на сулфорафан броколи помагат и при лечение или профилактика на инфекцията, която е основен причинител на язви. Сулфорафанът може да помогне и за възстановяване на повредена от слънцето кожа. Броколите също допринасят за намаляване на риска от сърдечни заболявания. Съдържащите се в тях мощниантиоксиданти от семейството на каротеноидите, наречени лутеин и зеаксантин, са полезни за зрението и очните лещи.

Броколите също помагат и за изграждане на силни кости. Една чаша сварени броколи съдържа 74 мг калций плюс 123 мг витамин С, който значително подобрява усвояването на калция. Тези зеленчуци са полезни и за изграждане насилна имунна система. Броколите намаляват и риска от вродени дефекти, тъй като една чаша броколи доставя 94 mcg фолиева киселина и витамин В, които са от съществено значение за правилното клетъчно делене при ДНК синтеза.Броколито е роднина на зелето, брюкселското зеле и карфиола. Този смарагдово-зелен зеленчук расте на стегнати гроздове върху здрави, годни за ядене, стъбла. Броколите е чудесен зеленчук за нашата диета.

Как да избираме броколи?
Търсете малки стегнати гроздове, тъмно зелени или с лилав отенък. Избягвайте пожълтели броколи, такива с разтворени гроздове или с дебели и твърди стъбла, както и влажни броколи.
Как да съхраняваме броколи
Съхранявайте ги в хладилник до 5 дни, без да ги миете преди това.
Какво да приготвим с броколи
* За да запазите ценните съставки на броколите, използвайте ги колкото се може по-скоро след покупка, и ги приготвяйте за кратко време, за да останат хрупкаво-нежни, т.е. консумирайте го колкото се може по-свежо.
* Броколито винаги трябва да се бланшира поне за 5 минути в подсолена вода преди да се консумира и след това да се охлади със студена вода.
* Използвайте целия зеленчук, включително и стеблата, просто отрежете около 2 см от основата.
* При варене обелете стеблата, за да достигнете до по-нежната зелена част. Така розетките и стеблата ще се сварят еднакво.

* При пържене на много силен огън, начупете горната част на по-малки парчета, а стеблата нарежете на парченца. Не е необходимо да ги белите. (пърженето не е за препоръчване, но може да опитате панирано)
* Приготвяйте ги на пара или в микровълнова фурна, броколите е чъдесна гарнитура.
* За да ги включите в салата, бланширайте за минутка в гореща вода и веднага охладете в купа с ледена вода, за да запазите цвета ярък. Гарнирайте ги с любимия си салатен дресинг или със зехтин и лимонов сок. (Лимоновият сок ще ги избели, ако не се консумират скоро.)
* Сервирайте ги сурови, с маргарин и свежи подправки.
* Походящи са за замразяване, но преди това задължително трябва да се бланшира.
Броколите са богати на бета-каротин, витамините С и Е, също и на желязо, фолиева киселина, калций и цинк.
Порция от 200 г сварено броколи покрива дневните ни нужди от витамините А и С, както и от една десета от нуждите ни от витамин Е, който забавя стареенето на клетките и благоприятства за предпазване от ракови заболявания.
Освен това броколито притежава и завиден запас от витамини от групата Б.
защо броколито е толкова полезно
Изследователи от Франция и САЩ намериха обяснение на лечебните свойства на броколите. Те съдържат голямо количество сулфоран - вещество, притежаващо антимикробен ефект.
Новите експерименти свидетелстват, че сулфоранът унищожава бактерията Helicobacter pylori – основен причинител на повечето стомашно-чревни инфекции. Доказано е, че именно този патогенен микроорганизъм е основната причина за появата на язва на стомаха и гастрити, а също има роля за образуването на злокачествени образувания.
Проверена авторска рецепта за
салата от броколи и моркови със сметана
Бейби морковите и броколито ( накъсано на средно големи розички) се задушават в масло и малко вода. Към края добавяте 200 гр (малка кутийка) заквасена сметана.
Може и с растителна сметана растителна за готвене
Поднася се със синьо сирене или топено сирене.

Източник: тук и тук

Read more »

Моркови

Суров или варен, печен или задушен, морковът притежава отлични вкусови и хранителни качества, диетични и лечебни свойства. Свойствата им са известни още на древните гърци. Знаменитите лекари Хипократ и Гален ги препоръчват като болкоуспокояващо и противовъзпалително средство, както и срещу кашлица. Прилагат се за лечение на кокоша слепота, кръвоизливи и пикочно-каменна болест, както и за увеличаване на кърмата. По-късно Авицена също прилага морковите при лечението на някои заболявания.

Произходът на моркова датира от преди 5 000 г. в централна Азия, региона на Афганистан. Постепенно се разпространяват по Средиземноморието. Първите моркови са били бели, розови, жълти, зелени, лилави и черни, но не и оранжеви. През 16 век холандски градинари успяват да култивират познатите ни оранжеви моркови. В наши дни най-популярни са именно те, следвани от жълтите и червени разновидности, които се срещат често в азиатската кухня. Морковът е познат и обичан още от дълбока древност. Елините го наричали Caroton, римляните Carota, а египтяните Galica (галски).

Провитамин А (бета-каротин)

От всички зеленчуци морковът има най-високо съдържание на провитамин А (бета-каротин - до 17 мг/100 гр).Това вещество има доказани свойства като антиоксидант и предпазва хората от злокачествени заболявания. Витаминът действа профилактично на инфекциозните заболявания на бронхите, гърлото и гласните връзки. Чаша сок или нектар осигурява необходимата дневна доза от провитамин А, който освен това:

• Въздейства благоприятно на зрението;
• Подобрява вида на кожата, ноктите и косата, т.е., действа като естествена козметика.

Не се притеснявайте, че кожата ви може да промени своята пигментация и да стане жълто-оранжева на цвят. За да се случи подобно нещо, трябва да пиете над 500 гр. сок дневно в продължение на повече от 5 дни.

Целулоза

Съдържащата се в нектарите и соковете от моркови целулоза:

• Помага в грижата за фигурата;
• Подпомага отслабването;
• Има благотворно въздействие върху храносмилателната система;
• Освобождава тялото от токсините.

Витамини и минерали

Витамините и минералите, съдържащи се в соковете и нектарите от моркови:

• Помагат при ежедневната грижа за организма и увеличават имунитета (особено витамините А и С).
• Витамините от група В усилват паметта и концентрацията, а калият регулира кръвното налягане.

Полезни и лековити

Редовното консумиране на моркови укрепва зрението поради високото съдържание на витамин А. Морковеният сок съдържа 4 пъти повече каротин, отколкото доматите, например. Добре е да знаете, че каротинът много по-лесно и бързо би се усвоил от организма, ако се подправи с растително масло или с малко лимонов сок. Големият набор на витамини от групата В укрепва нервната система. Високото съдържание на целулоза стимулира функцията на храносмилането и перисталтиката на дебелото черво. Затова морковите се препоръчват във всички диети за отслабване. Зеленчукът е полезен за диабетиците, които често страдат от дефицит на витамин А. Те биха могли да си го набавят с редовна, но умерена консумация на моркови. Всички части на моркова са много полезни, включително корените и зелените листа. Морковът се различава от другите зеленчуци и с повишеното си съдържание на калиеви соли. А те са крайно необходими при болести на сърцето, кръвоносните съдове и бъбреците.

Сравнително наскоро е открито, че по съдържание на фитонциди (тези вещества действат пагубно на "лошата" микрофлора) морковите почти не отстъпват на лука и чесъна. Ако изядете един пресен морков, количеството микроби в устната кухина значително намалява. Общото въздействие върху организма благодарение на съдържащите се в морковите биоактивни вещества се проявява в повишаване на жизнения тонус, намаляване възприемчивостта към инфекции, както и регулиране на обмяната на соли и вода в организма. Морковите оказват също така противовъзпалително, диуретично, слабително, спазмолитично, противотуморно, заздравяващо въздействие. Те са полезни и при наличие на глисти. При хроничен запек морковът има лек слабителен ефект. Морковите са богати и на йод, поради което са от първа необходимост при заболявания, свързани с понижаване функцията на щитовидната жлеза.

Продължителната употреба на настъргани моркови, подправени със сметана или масло, както и морковеният сок повишават устойчивостта на организма към инфекции. Съставът на соковете и нектарите от моркови е близък до състава на моркова, а част от ценните хранителни съставки, например бета-каротинът се усвоява по-добре от организма, когато се приема чрез сокове и нектари. 

Яжте моркови, за сте красиви и да помните по-добре

Витамин В е отговорен за добрата памет и способността ни да се концентрираме. Той подпомага организма ни в борбата му със стреса. Той е и основен враг на анемията. Витамин Е е другата съставка на морковите, която се бори с малокръвието. Той помага на организма да произвежда червени кръвни телца в случай на анемия. Провитамин А, или бета-каротинът, е виновен за оранжевия цвят на морковите. Освен че помага да запазим очите си здрави, витамин А често е наричан "витаминът на растежа", тъй като е необходим и за правилното развитие на организма на бебетата и децата. Той участва в изграждането на костите и зъбите, а освен това (както вече стана дума) е изключително полезен за кожата - прави я сияйна и помага при лечението на акне.

Морковите имат доста висок гликемичен индекс, така че биха могли много бързо да вдигнат нивото на инсулина, ако се прекалява с количеството им. Бета-каротинът и другите каротеноиди се считат за безопасни. Не е възможно да се стигне до неблагоприятни ефекти в резултат на голяма консумация на храни, богати на тези вещества. Установено е обаче, че бета-каротин, приеман като хранителна добавка в прекомерни количества може да увеличи риска от рак на белия дроб при пушачите.
Бета-каротинът, който се съдържа в моркова, има още една важна роля. Той предпазва кожата от стареене и я защитава от UV лъчите. Бета-каротинът е безопасен за организма, тъй като неизползваното количество се изхвърля в процеса на обмяна на веществата. Благодарение на калия в морковите кожата става стегната и гладка, а бръчките не се задълбочават.

Любопитни факти за морковите:

• В древен Рим морковът е бил считан за афродизиак. На пировете на император Калигула всички ястия били приготвяни само с моркови, за да дадат сили на поканените гости.
• В келтската литература морковът е наричан "подземен мед" заради сладкия му вкус.
• Заедно с откриването на витамин А се увеличава интересът към моркова. Правителството в Англия провежда акция, популяризираща консумацията на моркови. Във връзка с високото съдържание на провитамин А, който подобрява зрението, менюто на пилотите по нареждане е обогатено с голямо количество моркови.
• През Втората световна война са били произвеждани бонбони, конфитюри и сладкиши от моркови. В Португалия до днес е много популярен мармаладът от моркови, а в Канада и САЩ - сладкишът от моркови.
• Първият сок от моркови е бил направен в Англия и се е наричал Carrolade.

Източник: BB Team

Read more »