Джинджифил

Ароматен и изразителен, джинджифилът добавя специален вкус към азиатските пържени ястия, както и към много плодови и зеленчукови гозби.

Джинджифилът е коренът на растението джинджифил, който расте под земята и има твърда, набраздена текстура. Вътрешността на корена може да е жълта, бяла или червена, в съответствие с разновидността му. Той е покрит с кафява кора, която в зависимост от това дали е прибран узрял или не, може да е дебела или тънка.

Научното име на джинджифила е Zingiber officinale и се смята, че е произлязло от санскритското му име singabera, което означава с форма на рог, отговарящо на външния вид на корена.

Джинджифилът произхожда от югоизточна Азия, чиито кухни все още масово използват тази подправка. Той се споменава в писанията на древен Китай, на индианците и на държавите от Средния Изток. След като римляните пренасят джинджифила от Китай преди повече от 2000 години, популярността му се централизира в районите по Средиземноморието, но през средните векове става известен и почитан и в останалите части на Европа.

Днес най-комерсиалните производители на джинджифил включват Ямайка, Индия, Индонезия и Австралия.

Състав на джинджифила

В джинджифила има около 3% есенциални масла, на които той дължи своя екзотичен аромат. Ароматните му масла съдържат различни фотохимикали, като най-голямо е количеството на зингибирин, следван от фарнезин и бисаболин. Полезните вещества в джинджифила са много - магнезий, калий, калций, фосфор, желязо, натрий и протеини.

Избор и съхранение на джинджифил- Винаги, когато Ви е възможно, избирайте пресен джинджифил - не само заради това, че има по-осезаем аромат в сравнение с изсушения, но и поради по-високите нива на гингерол, които се съдържат в него.

- Пресният джинджифил трябва да се съхранява в хладилника в хартиена кърпа. Така ще се съхрани около три седмици.

- Изсушеният джинджифил се съхранява в стъклен съд с капак на сухо, хладно и тъмно място. Можете да го оставите и в хладилника, където ще запази аромата си до една година.

Джинджифил в кулинарията

Джинджифилът има силен сладникав аромат и същевременно доста лют вкус. Парливият му вкус се дължи на съдържащото се в него вещество зингиберон. Като подправка се ползва коренът на растението. Във всяка една страна го приготвят по различен начин - варен, задушен, печен, пържен, маринован, сушен или пресен.

Пресният джинджифил има силно парещ вкус и същевременно приятен лимонов мирис. В този си вид най-популярен е в Азия. Там пресният джинджифил се настъргва или нарязва, след което се накисва във вода за няколко часа. Добавя се към ястието малко преди сервирането им. Не бива да подлагате пресния джинджифил на топлинна обработка, защото допълнително ще увеличите неговия парещ вкус.

В Индия и Шри Ланка джинджифилът се запържва и се използва за сосове към месни и зеленчукови блюда. Нарязаният джинджифил се пържи с чесън или лук, защото ароматът му се смекчава, и в същото време се разгръща още по-добре.

В тайландската кухня смления, но пресен джинджифил се добавя към кърито, комбиниран с кокосово мляко. В Индонезия пък много често използват пасти на основа на джинджифил и пресни люти чушки за намазване на месата преди печене. Колкото и странно да ви прозвучи, в горещия климат на Хималаите и Индонезия много често се пие чай от резенчета пресен джинджифил.

В кухнята на Китай джинджифилът или се запържва, или се вари. В ястията, които изискват по-дълго варене /като супите/ джинджифилът се нарязва на едри резени, за да отдава аромата си постепенно. При ястия за бързо запържване в уок се прибавя ситно нарязан/настърган джинджифил.

В китайската кухня друг начин за обработка на джинджифила е захаросването. Кората му се обелва, накисва се в хладка вода, след което се вари в много гъст захарен сироп.

В САЩ и Англия варят бира от джинджифилов екстракт, а в някои части на Азия правят сладка, бонбони и мармалади. Използва се и за ароматизиране на компоти - особено от круши. Много често се добавя в сладкиши и курабийки. В специалните немски сладки за Коледа също присъства подправката. Корените се използват за направа на ликьори и сиропи. Джинджифиловия сироп и бонбони са много подходящи за добавяне към сладоледи и дори плодови салати.

Ползи от джинджифила

- Облекчава стомашно-чревните болки. Джинджифилът е способен да редуцира всички симптоми, асоциирани с болестта на пътуването (например морската) като замаяност, повдигане и избиване на студена пот.

- Има анти-възпалителни ефекти. Джинджифил съдържа много потентни анти-възпалителни съединения, наречени гингероли, което обяснява защо много хора, страдащи от остеоартрит и ревматичен артрит, изпитват облекчение след консумирането на джинджифил.- Предпазва ни от колоректален рак. Гингеролите, основите активни компоненти на джинджифила, които са отговорни и за отчетливия му вкус, са в състояние да ограничат растежа на колоректалните ракови клетки. Това свойство на гингеролите е станало ясно след проведени проучвания върху мишки.

- Джинджифилът предизвиква клетъчна смърт при раковите клетки на яйчниците. Лабораторни изследвания са показали, че гингеролите - активните фитонутриенти в джинджифила, убиват раковите клетки като предизвикват апоптоза (програмирана смърт) и автофагоцитоза (асимилация).

Освен това екстрактът от джинджифил има антиоксидантни, антивъзпалителни и антитуморни ефекти върху клетките.

- Подобрява реакцията на имунната ни система. Джинджифилът може да е не само загряващ през студения ден, но може и да ни помогне в предизвикване на целебно потене, което често е полезно по време на настинки и грип. Немски учени са установили, че при потенето се получава един вид защита срещу някои микроорганизми, включително и срещу E.coli, Stahhylococcus aureus (често срещано кожно възпаление) и Candida albicans.

Вреди от джинджифил

Възможни са прояви на алергични реакции към джинджифил. В редки случаи са отчитани промени в настроението на хора, консумирали билката. Джинджифилът е противопоказен за бременни жени, кърмачки и малки деца. Не е желателна консумацията му и при хора, страдащи от сърдечно-съдови проблеми, камъни в жлъчката, мозъчни тумори или други заболявания в областта на мозъчните тъкани.

Read more »

Хималайска сол

Хималайската сол се добива от планината Солната верига (Salt Range), която се намира в подножието на Хималайте на територията на Северен Пакистан. 

Според легендата солодобивът започва от 320 година пр. Хр., когато Александър Македонски разположил войската си край поречието на река Инд в подножието на планината и забелязъл, че конят му ближе скалите. 

Солната верига се разпростира на приблизително 300 км. дължина и около 20 км. ширина. Формирането й се изчислява между 250 и 500 милиона години. Счита се за един от най-големите и най-старите солни депозити в света. На територията на планината са разработени 4 солни мини, от които Кевра е втората по големина в света.

Добивът на сол от мините се осъществява ръчно. Солта се добива на големи каменни блокове, които се сортират, измиват се и се изсушават на слънце. Натрошават се до необходимите размери и се пакетират. Поради високата степен на чистота, съхранена от съвременното замърсяване, Хималайската сол не се деминерализира и не се пречиства. Това позволява да се запази кристалната й структура. 

СЪСТАВ

Хималайската кристална сол е 100% чист натурален продукт. Тя съдържа над 97% натриев хлорид и редица жизнено важни минерали и елемнти за човешкия организъм, които са в усвоима йонна форма. Това са калий, калций, магнезий, фосфор, а розовият й цвят се дължи на съдържащото се в нея желязо.

В своята книга „Вода и сол, есенцията на живота” д-р Барбара Хендел и Питър Ферейра правят задълбочен анализ на Хималайската кристална сол, като съчетават холистичните схващания със съвременните научни достижения. Според тяхното изследване Хималайската кристална сол съдържа 94 елемента от Менделеевата таблица, от които 84 елемента участват в метаболизма на човешкия организъм. Те се намират в солта в същото съотношение, в което са били в първичния океан, от който се счита, че се е зародил живота на Земята.

Всичко в природата, всеки човек, всяка клетка, всеки атом, притежават своя собствена честота на вибрация. Хималайската сол съдържа пълния спектър от вибрации на атомно ниво, които са хармонично вплетени в кристалната й матрица. 

РАЗЛИКАТА МЕЖДУ NaCl И ХИМАЛАЙСКАТА СОЛ

Натуралната сол бива морска, каменна или кристална. Тя се добива от солните мини или се извлича от моретата и океаните. Натуралната сол, такава каквато я срещаме в природата, се състои основно от NaCl (натриев хлорид) в съчетание с широк набор от микроелементи и минерали. Докато трапезната сол е рафинирана натурална сол, на която по химичен път са премахнати минералните й компоненти, заедно с евенуалните замърсявания. Нейната цялостна структура е нарушена, а съставът й е сведен само до натрий и хлор. Поради тази причина е по-коректно тя да се нарича не сол, а натриев хлорид.

От микроскопските снимките по-долу се вижда, разликата в структурата на трапезната, морската и Хималайската сол. Снимката на Хималайската сол показва как микроелементите в състава й са хармонично интегрирани в кристаланата решетка на солта, докато от снимката на трапезната сол се вижда, че молекулите на натриевия хлорид са групирани в отделни монокристални структури, които не са обединни в единна цялост. При морската сол се наблюдават характеристиките и на Хималайската, и на трапезната сол. Но следва да се има предвид, че в морската сол, наред с богатия й минерален състав, има и редица замърсители. Това е и основната причина, тя да бъде пречиствана, а от там и деминерализирана и деструктурирана.

Нарушената цялост в трапезната сол води до нарушаване на цялостния баланс в човешкия организъм.

БАЛАНС И pH

Човешкото здраве е в пряка зависимост от водно-солевия и алкално-киселинния баланс. Те се поддържат от специфичното съотношение между водата, солта и йоните на калия, калция и магнезия. Съотношението на тези минерали в кръвта на човека е сходно със съотношението им в океаните. Произхождайки от праисторическия океан, Хималайската сол се състои от 98-99% натриев хлорид и голям брой минерали, включително калий, калций и магнезий. 

“Всички окултисти, кабалисти, мистици под думата “сол” разбират “сила на равновесие”, онази сила, която сгъстява материята, пази я от разлагане и дава условия, за да може по-висшите сили в света да работят.

Когато имате сол в себе си, ще бъдете здрави хора със здраво сърце и тяло. Съсредоточете мисълта си върху солта, към този елемент на равновесие и повдигане, и постарайте се да го схванете. Този елемент индусите го наричат “прана”, т.е. сила, която носи живот в себе си. “                                                                 

      Петър Дънов: 25 март 1917г.

 

ЖИЗНЕНОСТ

Нашето тяло функционира на базата на електричество. Всяко движение в човешкото тяло се извършва благодарение на електрически импулси. Всяка мисъл също представлява електрически импулс. 

Посредством нервната система, те достигат всички части на тялото, пренасяйки информация. Тези импулси протичат благодарение на йоните на калия и натрия. Ако количеството им намалее, тялото губи електропроводимостта си и съответно жизнеността си.

КРИСТАЛНО СЪЗНАНИЕ

Солта е матричната система на тялото. Тя е елемента, който свързва духът/енергията/съзнанието с материята. Солта притежава онова дълбоко мистично съзнание, което присъства на земята. Неслучаен е фактът, че във всички популярни солни мини в света има изградени религиозни храмове, както християнски, така и мюсулмански. 

Източник

Read more »

Ванилия

Ванилията се води една от най-скъпите подправки след шафрана и кардамона. Нейна родина са влажните тропически гори на Мексико. По-късно е пренесена и се отглежда в Мадагаскар, Мартиника, Таити, Хавайските и Коморските острови, Гваделупе и Шри-Ланка.
Ванилията е била добре позната на древните мексиканци - ацтеките. Те я наричали tlilxochitl - черно цвете, и я използвали за ароматизиране на стимулираща шоколадова напитка от какао, мед, гореща вода и лют червен пипер.

Може би първият европеец усетил вкуса и аромата на ванилията е Христофор Колумб по време на последното му, 4-во пътешествие. Това се е случило 1502 г. на територията на съвременна Никарагуа, където местните управляващи му поднесли чаша шоколад, ароматизиран с ванилия. Въпреки това испанските конквистадори на Фернандо Кортес са първите пренесли ванилията и какаото в Европа. Скоро ванилията и какаото добили популярност в цяла Европа.
През 1602 г. придворният фармацевт на английската кралица Елизабет I открил, че ванилията може да се използва за ароматизиране на печива. Малко след това френските аристократи въвели модата да се употребява ароматизиран с ванилия тютюн. Но най-вече за големия интерес към подправката допринесли твърденията на немския изследовател Цимерман през 1762 г., че ванилията е изключително силно възбуждащо средство.
Други медицински светила на 18в. твърдели, че ванилията може да излекува язва, да повиши умствените способности на човек и най-вече, че е незаменима противоотрова. В наши дни тези твърдения могат да извикат само усмивка, но значението на ванилията като подправка не намалява.

Ванилията е многогодишно тревисто растение с дължина до 20 м от семейство Orchi-daceae. Растението е с виещи се стебла и въздушни корени, с овални, месести тъмнозелени листа. Цветовете са едри, жълтозелени и се разтварят само за един ден. Опрашват се само от един вид пчели от рода Melipona и определен вид колибри, живеещи само в Мексико.
Заради формата на цвета обикновено се опрашват около 5% от цветовете. Европейците пренасят ванилията и в други тропически области, но не могли да получат плодове на нито едно място, докато през 1836 г. белгийският ботаник Чарлс Морен, не открива че цветовете не се опрашват и е необходима човешка намеса.
Ръчното опрашване и допълнителната ръчна обработка и ферментация определя високата цена на подправката. Ванилията започва да дава плод на третата година след посаждането и в продължение на 35-40 години. Плодовете (шушулките) се берат се зелени и се подлагат на ферментация, при което добиват тъмнокафяв цвят, а по повърхността им се образуват кристалчета ванилии с характерен приятен аромат. Освен ванилии плодовете съдържат още полизахариди, смоли, дъбилни вещества и др.

Търговските видове ванилия обаче се различават по географския си произход. Най-добрата е мексиканската ванилия. Шушулките и достигат 25-30 см дължина. Бурбонската или реюнионската (отглеждана на остров Réunion) е с една трета по-къса от мексиканската и е с по-тъмен цвят. Цейлонскта и явайската се характеризират с подобни свойства. Шушулките на ванилията от остров Маврикий са с дължина около 15 см. По-светла е от мексиканската и има по-слаб аромат. Таитянската е с червеникаво оцветяване и с дължина 12-14 см. Като подправка тя е значително по-евтина от другите сортове. Ванилията е много трайна подправка. При правилно съхранение може да се съхранява повече от 36 години.
Класическата рецепта предписва шушулката на ванилията да се разреже с остър нож по дължина и да се добавят в мляко семената и течността, намираща се в нея. За по-силен аромат млякото се кипва с ванилията, след това се прецежда и така се добавя към тестото. А за още по-наситен аромат, шушулката може да се нареже на ситно или да се стрие на прах и така да се добавя към ястията.


Скъпата подправка трябва да се използва икономично. Може да се кипне в мляко цяла шушулка, след това да се подсуши и да се сложи в плътно затворен съд със захар. Така захарта се ароматизира и може да се използва за приготвяне на сладкиши. Една и съща шушулка може да се използва многократно за ароматизиране на захар. В тестото ванилията се добавя преди топлинната обработка. В други блюда се добавя след приготвяне, преди да изстинат. Трябва да се внимава с дозата, по-голямото количество от подправката ще придаде горчив вкус на блюдата.

Ванилията действа върху храносмилателната система, засилва отделянето на жлъчка. Използва се широко в сладкарството за ароматизиране на кремове, сладоледи, напитки, сладкиши, сладки сосове, какао, шоколад. Ванилия се добавя в алкохолни и безалкохолни напитки. Широко се използва в хранително-вкусовата промишленост за ароматизиране на сладка, конфитюр, сладоледи и др.
Като лечебно средство днес ванилията не се прилага. Понякога се използва във фармацевтичното производство за ароматизиране на някои лекарства.
Ванилията, която купуваме от магазините под формата на бял прах, представлява всъщност синтетически ванилин, който е евтин и удобен за употреба, но неговият аромат не може да се сравни с този на естествената подправка.

Източник

Read more »

Сусам

Сусамът е едно от най-старите култивирани растения, неразделна част от кулинарния свят на Близкия и Далечния Изток. Сусаменото зрънце не само придава идентичност на всяко ястие, то е истинска находка в света на диетичната кухня. Зрънцето с дължина 3 мм, ширина 2 мм и дебелина 1 мм играе незаменима превантивна роля не само за храносмилателната, но и за нервната и сърдечно-съдовата система.

Сусамът (Sesamum indicum) е едногодишно тревисто маслодайно растение от семейство Сусамови. Произлиза от африканските видове Sesamum alatum и Sesamum capence.

От Африка сусамът е пренесен в Индия и Китай, откъдето по-късно се появява най-голямото разнообразие на форми на сусама.

Представлява кичест храст с дължина от 50 см до приблизително 2 метра и мъхести листа, които излъчват омаен аромат по време на цъфтеж. Листата му са с къси дръжки, назъбени и оформени по различен начин, в зависимост от дължината на деня и интензивността на светлината.

Сусамовите бели или розови цветове се превръщат в шушулки с две до четири камери, пълни с около 20 малки, плоски, овални семенца, оцветени в бяло, кремаво, кафяво или черно (според сорта).

Всеки цвят е отворен само един ден, като след оплождането се образува двугнездна кутийка. Докато шушулките не са напълно узрели, клонките се отрязват и се окачват на рогозки, шушулките постепенно се разтварят и малките семенца падат.

Съществуват 12 вида сусам, като по-светлите семенца са ценени на Запад и в Средния Изток, докато черните са предпочитани главно в Далечния Изток.

Отглеждането на сусам е сравнително дълъг и труден процес, ето защо голяма част от страните в света предпочитат да внасят, вместо сами да отглеждат ароматната подправка.

Твърди се, че сусамът произхожда от Индонезия и Източна Африка, като по-късно се разпространява в останалата част на Азия и Северна Африка. Днес сравнително голям брой страни се занимават с производство: Индия, Китай, Пакистан, Судан, Мексико, Нигерия, Турция, Венецуела, както и множество страни в Африка и Централна Америка, а основни негови консуматори са Европа, Япония и САЩ.

Заради ценните свойства на малките зрънца и ролята им особено в диетичната кухня, лавинообразно започва да нараства търсенето на подправката.

Популярни продукти от сусам

• Сусамови ядки (семена);
• Сусамово масло;
• Сусамова паста - прави се от смлян сусам.

История

Асирийска легенда разказва как в дълбоката древност, когато боговете се срещнали, за да създадат света, те пиели вино, направено от сусамово семе.

Сусамът, като една от най-древните подправки, неведнъж е споменаван в различни стари текстове и исторически писмени свидетелства.

Приказният герой Али Баба е направил много за славата на сусама. Може би няма човек на тази земя, който да не е чувал поне веднъж магическото заклинание: "Сезам, отвори се!"

В българския език по-правилно би звучало: "Сусам, отвори се!", като заклинанието всъщност отразява едно от отличителните свойства на малкото семенце - да разтваря пашкула си, когато достигне фазата на узряване.

Първите сведения за съществуването на тази маслодайна култура идват от Китай, където още 5 000 г. пр.н.е. правели мастило от черните сажди, получени при горенето на сусамово олио за осветление. Жените в Древен Вавилон пък вярвали, че сусам, смесен с мед и халва подсилва тяхната хубост. В Индия сусамът бил символ на безсмъртие.

Приблизително 4 000 г. пр.н.е. се появяват стенописи в египетски гробници, изобразяващи пекар, който поставя сусам в тесто. Това е и периодът, през който Близкият Изток се превръща в център за производство на сусам.

След това сусамът бързо навлиза в кухните на Древна Гърция и Рим и се превръща в част от менюто на древните воини: хранителен запас, осигуряващ енергия и сила.

Сусамът облекчава признаците при менопауза и значително повишава съпротивителните сили на организма. Често намира 
приложение при различни гинекологични и урологични инфекции, а безценното сусамово олио оказва изключително благотворен ефект върху кръвоносните съдове и подходящо за лечение на хемороиди.

Все по-често сусамът започва да навлиза в диетичната кухня и това не е случайно. Сусамът е добър източник на калций, магнезий, мед и селен.

Като се добави богатото съдържание на белтъчини, целулоза, витамини от групата В и фолиева киселина, става ясно защо консумацията му се увеличава непрекъснато.

Специалисти в областта на здравословното хранене съветват сусамът да бъде консумиран небелен, тъй като съдържанието на полезни вещества, витамини и минерали се редуцира значително при отстраняване на повърхностните обвивки на семенцето.

Сусамът има гликемичен индекс 2 и гликемичен лоудинг 26.2.

Здравословни рискове, свързани с консумацията на сусам

Потенциален риск, свързан с консумацията на ароматната подправка, съществува само за хора, проявяващи непоносимост към нея.

Как да съхраним сусама?

Сусамът се съхранява в условията на стайна температура, в добре затворен съд. По този начин срокът му на годност може да достигне до пет години.

Роля на сусама в различните национални кухни

Сусамът е подправка, за която няма кулинарни граници - независимо дали ще бъде добавен в предястие, основно ястие или десерт, дали ще бъде в съчетание с месо, риба, птици, плодове, зеленчуци или тестени изделия, той придава изключителна идентичност на гозбите, съчетана с неповторим аромат.

В арабските страни сусамът е предпочитан под формата на сусамово олио или като част от ястието хумус - нахут със сусамово олио. В Далечния Изток сусамовото олио често намира приложение като подправка или за пържене в уок. Тънка струйка от него, прибавена към риба, ориз или юфка придава лек арабски привкус и особен финес на ястията.

И ако в тази част на света сусамовото олио намира сравнително ограничено приложение, в Близкия Изток той се радва на особена почит. С негова помощ се приготвя тахан, в съчетание с лимонов сок, сол, черен пипер, както и други характерни за арабския кулинарен свят подправки, за овкусяване на салати, зеленчукови ястия и предястия.

В Европа сусамовото олио се произвежда от суров, бял сусам, като при процесите на преработка ценните витамини и другите активни съставки не се унищожават, а специфичното за сусама вещество - сезамолин предотвратява развалянето на олиото и има понижаващ нивото на холестерол в организма ефект и същевременно увеличава запасите на витамин Е.

Факт, който позволява на много учени горещо да препоръчват употребата на сусамово олио като мощен антиоксидант срещу процесите на стареене на клетките. Сусамовото олио, произведено от непечен сусам има мек, натурален вкус, силно напомнящ лешник, и кехлибарено оцветяване.

С помощта на печен сусам се приготвя особено ароматно олио с доста добре изявен вкус, което означава, че употребата му трябва да бъде добре дозирана.

В България сусамовият тахан се свързва предимно със сусамовата тахан халва, докато в Турция и Гърция той се използва предимно за овкусяване на многобройни видове хляб и сладкиши.

Източник: BB-Team

Read more »

Канелата

Далечна „братовчедка" на дафиновия лист.
Тя се ценнена и като лекарство, и като подправка.
Кората на дървото се обелва и се суши на слънце.
Миризмата се дължи на т. нар. цинамоново дърво.
Един от специалитетите по цял свят е ...
Счукана канела със захар върху намаслена препечена филия.
Използва се най-вече в десерти и към състава на къри.
Канелата като подправка се добива от кората на дървото, която през 2 г. се обелва и след това се изсушава, докато стане като фин пергамент. Навива се на ролца, но в търговската мрежа се продава и стрита на фин прах. Родината на канеленото дърво са влажните тропически гори на Югоизточна Азия. Цейлонската канела е разространена в Шри-Ланка, Индия, Маями, а китайската се отглежда в Китай, Виетнам и Индонезия. 

Тя се използва най-вече в сладкарството, като се добавя към десерти, сладки питиета, конфитюри и сладка, но също така в малки количества може да се използва и за подправяне на агнешко и птиче месо, печена гъска, ябълков и сливов мус, греяно вино, печени ябълки и плодови супи, на които придава приятен вкус. Кафето на зърна също получава по-хубав вкус, ако към него се добави малко канела. 

Отдавна известна като подправка, в по-ново време канелата е обект и на изследвания като лекарство. Самостоятелно или в комбинация с други храни тя се използва за лечение на различни болестни състояния. Едно от приложенията й е в борбата с наднорменото тегло при диабетици. Смята се, че тази подправка съдържа молекула, чиято структура е сходна с тази на инсулина, също така и проантоцианидин, който усилва чувствителността на клетките към инсулина. При затлъстели хора обвитите в тлъстини клетки са лениви към действието на антидиабетния хормон. 

Има изразен антиоксидантен ефект. В минимални количества канеленото масло стимулира кръвообращението и храненето на клетките на стареещата кожа, подобрява кръвоснабдяването на корените на косата, укрепва зъбите. Ароматът на канелата подобрява храносмилането. 

Лечебното действие на канелата в храненето е особено полезно при:

 - преохлаждане; 

- простуди; 

- болести на ставите; 

- гръбначния стълб; 

- подсилва и имунната система; 

- помага за преодоляване на умората; 

- при депресии; 

- слабост; 

- има превантивна роля срещу Алцхаймер; 

- помага за понижаване на кръвната захар, за което се препоръчва на хора, страдащи от диабет. 

Класическа противоотрова, облекчаваща състоянието при отравяния: 

- хранително; 

- алкохолно; 

- никотиново. 

Полезна е при заболявания на: - стомаха; 

- червата; 

- черния дроб; 

- бъбреците; 

- пикочния мехур. 

Канелата ускорява обмяната на веществата и кръвоснабдяването, възпрепятства образуването на целулит, използва се за регулиране на храносмилателния процес. Помага при простудни и грипни заболявания. Използва се и в състава на масажни масла, като средство против световъртеж, припадък, гадене. Неутрализира ухапванията от насекоми. Отстранява неприятния дъх. Древните са смятали, че ароматът на канелата прави човека непобедим в открита борба, сексуално силен и инициативен. 

Установено е, че смес от пчелен мед и канела лекува множество болести. 

Ето и някои рецепти: 

Сърдечно–съдови заболявания: 

направете смес от мед и канела на прах, намажете върху филийка хляб и яжте редовно на закуска.С напредване на възрастта стената на артериалните съдове губи своята еластичност, по нея се отлагат плаки от холестерол и в последствие се получават запушвания на съдовете.Така настъпват сърдечната атака и инфарктът.Редовното използване на мед и канела забавя и облекчава този процес. 

Ухапване от насекоми: 

вземете 1част мед, 2 части хладка вода, смесете и добавете 1 чаена лъжичка канела на прах.Нанесете от сместа върху болезнената зона и леко масажирайте. Забелязано е, че болката намалява и изчезва за около 1-2 минути. 

Артрит: хората с хроничен артрит могат да вземат по 1 чаена чаша сутрин и вечер смес от гореща вода, 1 чаена лъжичка мед и 1 чаена лъжичка канела на прах. Ако тази смес се приема редовно симптомите на хроничен артрит видимoсе облекчават. В изследване, проведено в Университета на Копенхаген върху 200 души страдащи от хроничен артрит се е установило следното – всички са приемали в продължение на един месец преди закуската смес от равни части мед и канела. Още първата седмица 73 души са получили пълно облекчение на болката, а след 30 дни повечето от пациентите, които били сковани и трудно подвижни са започнали да се движат без усилие и болка. 

Инфекции на жлъчния мехур: 

смес от мед и канела в равни части в чаша гореща вода, приемана редовно два пъти дневно, унищожава бактериите в жлъчния мехур. 

Холестерол: 

сместа от мед и канела в гореща вода намалява холестерола в кръвта с 10% два часа след приема. 

Заболявания на стомаха: 

сместа от мед и канела облекчава и премахва болките. Освен това е установено в проучвания, направени в Индия и Япония, че настъпва изчистване на газовете образувани след нахранване в стомаха и червата. Премахва се и чувството за парене/киселини/ и тежест след нахранване. 

Имунна система: 

редовната употреба на мед и канела укрепва имунната система и предпазва организма от бактериални и вирусни атаки.Изследователите са установили, че медът съдържа витамини и желязо в големи количества. Редовната употреба на мед и канела укрепва белите кръвни клетки, които се борят срещу различни инфекции в организма. 

Инфекции на кожата: 

поставете смес от мед и канела на прах в равни части върху възпалена част от кожата.След редовни апликации оздравяването настъпва бързо. 

Наднормено тегло: 

сутрин рано ½ час преди закуска на празен стомах и вечер преди заспиване изпийте чаша гореща вода с мед и канела. Ако се приема редовно, намалява теглото и на много пълни хора. Освен това не се натрупват мазнини дори и при хора на високо калорийна диета. 

Умора: 

Последни изследвания сочат, че уникалната комбинация от витамини, минерали и биофлавоноиди, заедно с монозахаридите фруктоза и глюкоза, съдържащи се в пчелния мед спомагат за бързото преодоляване на умора и отпадналост, дължащи се на различни причини.Д-р Милтон, който е провел проучването твърди,че приемането на чаша вода с 1 чаена лъжичка мед и поръсени с канела увеличава виталността и силата на организма за повече от 24 часа. Добре е тази смес да се приема около 3 часа след обяд, когато умората в организма започва рязко да се увеличава. 

Източник: Лечебни свойства на храните

Read more »