Череши

Обичате ли череши? Всъщност кой не обича! Черешата е един от плодовете, с които често преяждаме добронамерено. Добрата новина е, че черешите имат нисък гликемичен индекс и можем да хапваме повечко - без риск да трупаме мазнини, стига да съумеем да ги разпределим в малки порции през първите 2/3 от деня.

Черешите, които познаваме, са плодовете на черешовото дърво от вида Дива череша, известна и като Сладка череша (Prunus avium., Rosaceae). Вишната пък е "братовчед" на черешата, а не неин подвид, противно на общоприетото схващане. Макар доста да си приличат, черешите и вишните силно се различават по вкус. Появата на дивите череши в човешката история съвпада с началото на бронзовата епоха или няколко хилядолетия назад във времето.

Пътят на черешите към Европа започва от изток. Смята се, че черешите са се оформили като самостоятелен вид някъде на територията на средна Азия. Внесени са в Римската империя един век преди новата ера от древният град Понтус, разположен по онова време в Мала Азия. Седем века преди това черешите вече са култивирани на територията на цяла Азия и проправят пътя си към Елада и Балканите. В Англия черешите пристигат през Средновековието. През епохата на великите географски открития, черешите са пренесени към Северна и Южна Америка, Австралия и Нова Зеландия. Днес основни производители на череши за храна в глобален мащаб са страните-членки на Европейския съюз с около 40% от световното производство, докато САЩ произвеждат около 13%, което ги прави втори по производство след Турция.

Видове продукти от череши

• Сурови череши - бели, червени, червено-черни и др.
• Сушени череши - най-често се използват за влагане в мюслита, сладкиши и торти.
• Замразени череши - опаковани в малки прозрачни чашки, у нас замразените череши се предлагат из фризерите на големите супермаркети през цялата година.
• Консервирани череши - захаросани, компоти от цели плодове и сладка.
• Нектар от череши - продава се като натурален сок или в по-гъста форма като сиропи, ароматизирани подсладители за сладки и торти и др.

Хранителен състав на черешите

Ориентировъчно съдържание на вещества в 100 гр. храна:

Продукт	вода в %	ккал	белт. /гр	мазн. /гр	смилаеми въгл. /гр	фитостероли./мг	захари/гр	фибри/гр
Сурови череши	82%	63	1	0.2	14	-	12.9	2.1

Здравословни ползи

• Съдържат умерени дози витамини. Богати са на витамин С.
• Съдържат ниски към умерени дози минерали и най-вече калий;
• Имат нисък гликемичен индекс (22) и нисък гликемичен лоудинг (5);
• Съдържат антоцианини. Това са червени пигменти, за които се знае, че редуцират възпалението и болката при опитни животни. Смята се, че  антоцианините притежават антиоксидантни свойства.

Здравословни рискове

Рисковете, свързани с консумация на череши, са:

• Алергични реакции. В случай, че проявявате алергия към вишни или череши, по-добре избягвайте консумацията им дори в термично преработени продукти.

Как да изберем и съхраним черешите?

Когато купувате череши, предпочитайте тези, които са набрани с дръжките. Разчупете една череша и проверете за равномерен цвят в сърцевината й, което подсказва, че е узряла добре. Подбирайте черешите, които купувате, да бъдат с равномерен цвят. Избягвайте череши с меки участъци, както и тези, които изпускат нектар, защото това са явни признаци за презряване.

Черешите са нетрайни плодове, които лесно презряват на стайна температура. Най-добре е да купувате плодовете сезонно всеки ден или през ден. Когато закупувате череши, поставете ги в кошница за плодове. Да пренасяте черешите в полиетиленови пазарни торбички особено с килограми е лоша идея, защото така плодовете се смачкват и се развалят предсрочно.

Можете да съхраните черешите в хладилник, като ги поставите в хартиен перфориран плик или кошница за срок от пет до седем дни. За да им върнете свежестта, преди консумация ги потопете за половин час в съд със студена чешмяна вода. Можете да замразите черешите във фризер за срок до един месец.

Източник: BB-team.org

Read more »

Лозови листа

Лозовите листа имат затягащо действие и подобряват кръвосъсирването. В някои средиземноморски държави те се използват при хемороиди, диария и за лечение на рани и разширени вени. Ефектът се дължи на биологично активни вещества, които укрепват съдовете. Червeните лозови листа, които натрупват по- големи количества съдоукрепващи вещества, са по-целебни. Днес те се използват като суровина за изготвянето на таблетки, тинктури, кремове и гелове, с които се лекуват разширени вени и хемороиди. Всеки може сам да си приготви отвара. Две супени лъжици изсушени червени лозови листа се запарват в 500 мл вряла вода 15 минути. Листата се берат наесен, непосредствено преди да паднат сланите. От отварата се пие по 1 чаша преди храна. Същата запарка може да се използва за компреси, като се внимава да не са загряващи, ако вените са разширени.

• Сушените лозови листа помагат при вътрешни, главно маточни кръвотечения.
• Запарката от лозови листа улеснява извеждането на оксаловата киселина организма, което е особено полезно за страдащите отоксалатни камани в бъбреците.
• Със запарка от лозови листа се прави и гаргара при ангина и се промиват рани и язви от различен произход.
• Със свежи, ситно нарязани лозови листа се налагат рани и циреи.
• 
  

Read more »

Кайсия

Кайсиите са малки, златни, оранжеви плодове, с мека и гладка като кадифе повърхност, не са прекалено сочни, но определено са сладки.

Кайсиите произхождат от Китай, но чрез Армения се пренасят и в Европа, поради което и научното им наименование е Prunus armenaica.Кайсиевите дървета се пренасят във Вирджиния през 1720 г., а испанските мисионери ги разпостраняват в Калифорния през1792 г. Климатът там е напълно подходящ за кайсиевите културата, поради което основният добив на кайсии в Съединените щати е от слънчевите градини на Калифорния.

Кайсиите могат да се консумират както като пресни плодове, така и сушени или да се използват за направа на сладки изделия и сладка. Плодовете също могат да се дестилират за направа на ракия и ликьор. Етеричните масла от костилките им се продават в търговската мрежа като горчиво бадемово масло. Турция, Италия, Русия,Испания, Гърция, САЩ и Франция са водещите производители на кайсии.

Сезонът на кайсиите е от месец май до месец август. През зимата те се внасят от Южна Америка. При избора на кайсии трябва да се търсят плодове с наситен портокалов цвят, като се избягват тези, които са бледи и жълто. Кайсиите трябва също така да са леко омекнали. За да бъдат най- добри антиоксиданти, трябва да се избират напълно узрели плодове.

Сушените кайсии, които се произвеждат с търговска цел е възможно да са третирани със серен диоксид. Те се третират със сяра, за да се удължи техният срок на годност, тъй като тя е един вид консервант, който предотвратява окисляването и избеляването на цветовете. Сярата може да предизвика остри реакции при хора, страдащи от астма.

Кайсиите са отличен източник на витамин А, витамин С, фибри и калий.

Кайсиите съдържат фитохимикали, наречени каротеноиди - съединения, които придават червени, оранжеви и жълти цветове на плодовете и зеленчуците. Мощният антиоксидант ликопен е един от каротеноидите, които се съдържат в кайсиите. Една кайсия съдържа 16, 8 калории, 0, 49 гр. протеини и 0 милиграмахолестерол.

Хранителните вещества, съдържащи се в кайсиите могат да помогнат за опазване здравето на сърцето и очите. Високата концентрация на бета-каротин и ликопен в кайсиите ги прави иключително важна за здравето на сърцето храна. Те предпазват LDL холестерола от окисляване, което може да помогне за предотвратяване насърдечни заболявания. Каротиноидите и ликопенът значително намаляват и риска от развитие на рак на простатата.

Кайсиите съдържат също и хранителни вещества катовитамин А, които спомагат за добро зрение. Витамин А е мощен антиоксидант, който се бори със свободните радикали и увреждането на клетките и тъканите. Свободните радикали могат да наранят очните лещи.

Кайсиите са и добър източник на фибри, които спомагат за подобряване процеса на храносмилане.

Източник: Готвач.БГ

Read more »

Леща

Зърна от леща са открити в големи количества в езерни жилища от бронзовата епоха.

На прочутата картина от гробницата на Рамзес III в Тива е изобразена пекарната на фараона и готвач, който стои с две кошници пълни с леща.

Древните египтяни са приготвяли ястия от леща, задължително изчистена и следователно, имаща кафяво-червен цвят. Зърната от такава леща, те превръщали в брашно и печели хляб от нея, който слагали в гробниците на починалите, като храна, която придружава хората и на земята и в задгробния живот.

При древните гърци лещата е била ежедневната храна на простолюдието. Лещата бързо се разпространява на завоюваните от римляните пиринейски земи, населени от германски племена, където до наше време е основният продукт в кухнята в армията.

Любовта си към лещата германците са запазили до днес: поднасят я като традиционно ястие за Нова Година. Съществува поверие, че присъствието на лещата на масата за Нова година ще осигури благосъстоянието на дома.

Лещата също така се използва като фураж. Като фураж за добитъка обикновено се ползват дребнозърнестите сортове леща, сламата и зелената маса. Именно такава употреба на лещата са открили в Англия, където за първи път е попаднала през шестнайсети век.

От древни времена, леща отглежда и руския народ. Популярният израз „при кралицата леща”, се използва, когато се имат предвид някои далечни времена.

С въвеждането на други растителни култури, лещата почти напълно изчезва през XIX век. Днес е рядко се виждат полета с леща в страната ни. В момента, леща се отглежда главно в азиатските страни - Индия, Пакистан, Турция.

Лещата е сухоустойчива култура, тя лесно понася пролетните слани. Засява се в началото на пролетта, на дълбочина 3-5 см. Полива се в сухо време, по време на цъфтежа и при образуване на плодовете. След окосяване растенията се оставят да изсъхнат на слънце. След изсушаване се изтръсква. Ако семената не се отделят напълно, е възможна повторна вършитба след няколко дни.

Леща е отличен предшественик за културите: тя обогатява почвата с азот.

Това е интересно!

Според библейското предание Исав, първородният син на патриарха Исаак, за ястие от леща продава на по-малкият си брат Яков първородството си, даващо особени преимущества: Така възникнал израза „да продаде за паница леща”, което означава: да се замени нещо съществено за друго с нищожна полза.

Източник: Храни.бг

Read more »

Моркови

Суров или варен, печен или задушен, морковът притежава отлични вкусови и хранителни качества, диетични и лечебни свойства. Свойствата им са известни още на древните гърци. Знаменитите лекари Хипократ и Гален ги препоръчват като болкоуспокояващо и противовъзпалително средство, както и срещу кашлица. Прилагат се за лечение на кокоша слепота, кръвоизливи и пикочно-каменна болест, както и за увеличаване на кърмата. По-късно Авицена също прилага морковите при лечението на някои заболявания.

Произходът на моркова датира от преди 5 000 г. в централна Азия, региона на Афганистан. Постепенно се разпространяват по Средиземноморието. Първите моркови са били бели, розови, жълти, зелени, лилави и черни, но не и оранжеви. През 16 век холандски градинари успяват да култивират познатите ни оранжеви моркови. В наши дни най-популярни са именно те, следвани от жълтите и червени разновидности, които се срещат често в азиатската кухня. Морковът е познат и обичан още от дълбока древност. Елините го наричали Caroton, римляните Carota, а египтяните Galica (галски).

Провитамин А (бета-каротин)

От всички зеленчуци морковът има най-високо съдържание на провитамин А (бета-каротин - до 17 мг/100 гр).Това вещество има доказани свойства като антиоксидант и предпазва хората от злокачествени заболявания. Витаминът действа профилактично на инфекциозните заболявания на бронхите, гърлото и гласните връзки. Чаша сок или нектар осигурява необходимата дневна доза от провитамин А, който освен това:

• Въздейства благоприятно на зрението;
• Подобрява вида на кожата, ноктите и косата, т.е., действа като естествена козметика.

Не се притеснявайте, че кожата ви може да промени своята пигментация и да стане жълто-оранжева на цвят. За да се случи подобно нещо, трябва да пиете над 500 гр. сок дневно в продължение на повече от 5 дни.

Целулоза

Съдържащата се в нектарите и соковете от моркови целулоза:

• Помага в грижата за фигурата;
• Подпомага отслабването;
• Има благотворно въздействие върху храносмилателната система;
• Освобождава тялото от токсините.

Витамини и минерали

Витамините и минералите, съдържащи се в соковете и нектарите от моркови:

• Помагат при ежедневната грижа за организма и увеличават имунитета (особено витамините А и С).
• Витамините от група В усилват паметта и концентрацията, а калият регулира кръвното налягане.

Полезни и лековити

Редовното консумиране на моркови укрепва зрението поради високото съдържание на витамин А. Морковеният сок съдържа 4 пъти повече каротин, отколкото доматите, например. Добре е да знаете, че каротинът много по-лесно и бързо би се усвоил от организма, ако се подправи с растително масло или с малко лимонов сок. Големият набор на витамини от групата В укрепва нервната система. Високото съдържание на целулоза стимулира функцията на храносмилането и перисталтиката на дебелото черво. Затова морковите се препоръчват във всички диети за отслабване. Зеленчукът е полезен за диабетиците, които често страдат от дефицит на витамин А. Те биха могли да си го набавят с редовна, но умерена консумация на моркови. Всички части на моркова са много полезни, включително корените и зелените листа. Морковът се различава от другите зеленчуци и с повишеното си съдържание на калиеви соли. А те са крайно необходими при болести на сърцето, кръвоносните съдове и бъбреците.

Сравнително наскоро е открито, че по съдържание на фитонциди (тези вещества действат пагубно на "лошата" микрофлора) морковите почти не отстъпват на лука и чесъна. Ако изядете един пресен морков, количеството микроби в устната кухина значително намалява. Общото въздействие върху организма благодарение на съдържащите се в морковите биоактивни вещества се проявява в повишаване на жизнения тонус, намаляване възприемчивостта към инфекции, както и регулиране на обмяната на соли и вода в организма. Морковите оказват също така противовъзпалително, диуретично, слабително, спазмолитично, противотуморно, заздравяващо въздействие. Те са полезни и при наличие на глисти. При хроничен запек морковът има лек слабителен ефект. Морковите са богати и на йод, поради което са от първа необходимост при заболявания, свързани с понижаване функцията на щитовидната жлеза.

Продължителната употреба на настъргани моркови, подправени със сметана или масло, както и морковеният сок повишават устойчивостта на организма към инфекции. Съставът на соковете и нектарите от моркови е близък до състава на моркова, а част от ценните хранителни съставки, например бета-каротинът се усвоява по-добре от организма, когато се приема чрез сокове и нектари. 

Яжте моркови, за сте красиви и да помните по-добре

Витамин В е отговорен за добрата памет и способността ни да се концентрираме. Той подпомага организма ни в борбата му със стреса. Той е и основен враг на анемията. Витамин Е е другата съставка на морковите, която се бори с малокръвието. Той помага на организма да произвежда червени кръвни телца в случай на анемия. Провитамин А, или бета-каротинът, е виновен за оранжевия цвят на морковите. Освен че помага да запазим очите си здрави, витамин А често е наричан "витаминът на растежа", тъй като е необходим и за правилното развитие на организма на бебетата и децата. Той участва в изграждането на костите и зъбите, а освен това (както вече стана дума) е изключително полезен за кожата - прави я сияйна и помага при лечението на акне.

Морковите имат доста висок гликемичен индекс, така че биха могли много бързо да вдигнат нивото на инсулина, ако се прекалява с количеството им. Бета-каротинът и другите каротеноиди се считат за безопасни. Не е възможно да се стигне до неблагоприятни ефекти в резултат на голяма консумация на храни, богати на тези вещества. Установено е обаче, че бета-каротин, приеман като хранителна добавка в прекомерни количества може да увеличи риска от рак на белия дроб при пушачите.
Бета-каротинът, който се съдържа в моркова, има още една важна роля. Той предпазва кожата от стареене и я защитава от UV лъчите. Бета-каротинът е безопасен за организма, тъй като неизползваното количество се изхвърля в процеса на обмяна на веществата. Благодарение на калия в морковите кожата става стегната и гладка, а бръчките не се задълбочават.

Любопитни факти за морковите:

• В древен Рим морковът е бил считан за афродизиак. На пировете на император Калигула всички ястия били приготвяни само с моркови, за да дадат сили на поканените гости.
• В келтската литература морковът е наричан "подземен мед" заради сладкия му вкус.
• Заедно с откриването на витамин А се увеличава интересът към моркова. Правителството в Англия провежда акция, популяризираща консумацията на моркови. Във връзка с високото съдържание на провитамин А, който подобрява зрението, менюто на пилотите по нареждане е обогатено с голямо количество моркови.
• През Втората световна война са били произвеждани бонбони, конфитюри и сладкиши от моркови. В Португалия до днес е много популярен мармаладът от моркови, а в Канада и САЩ - сладкишът от моркови.
• Първият сок от моркови е бил направен в Англия и се е наричал Carrolade.

Източник: BB Team

Read more »

Портокали

Портокалите са кръгли цитрусови плодове с фино-текстурирана кора, разбира се оранжева на цвят, както и вътрешността им. Размерът напортокалите обикновено варира от около два до три инча в диаметър.

Портокалите се класифицират най-общо в две категории - сладки и горчиви. Популярни сортове сладкипортокали (Citrus sinensis) включват Валенсия, Навел и Джафа – вид голям портокал, както и червени портокали - хибридни видове, които са по-малки по размер, по-ароматни и имат червени нюанси. Горчивите портокали (Citrus aurantium) са често използвани за направата на конфитюр или мармалад, както и служат като есенция за ликьори като Гранд Марние и Коантро.

Портокалите водят своя произход преди хиляди години в Азия, в района южно от Китай до Индонезия, от където са разпространени и в Индия. Те не са култивирани в Близкия изток до към 9-ти век. Сладките портокали са внесени в Европа около 15-ти век от различни групи, като маврите, португалски и италиански търговци.

Портокаловите дървета започват да се отглеждат в Карибските острови в края на 15-ти век, след като Христофор Колумб носи семената им там по време на второто си пътуване до Новия свят. Испанските изследователи пренасят портокалите във Флорида през 16-ти век, докато испанските мисионери ги внасят в Калифорнияпрез 18-ти век и поставят началото на отглеждането на тези цитрусови плодове в двата щата, широко известни със своите портокали. В момента, страните, които са едни от най-големите производители и търговци на портокали са САЩ, Бразилия, Мексико, Испания, Китай и Израел.

Портокалите не е необходимо да имат ярко оранжев цвят, за да са с добро качество. В действителност, наситеният цвят на небиологичните портокали, може да се дължи на инжектирането им с изкуствени бои в техните кори. Необходимо е да се избягват тези плодове, които имат меки петна или следи от мухъл. И тъй катопортокалите са сред храните, най-често срещани с пестицидни остатъци е необходимо да се купуват био портокали, когато е възможно. Необходимо е също да се избират портокали, които са с гладко текстурирана кора и са твърди и тежки за техния размер. За най - добро антиоксидантно действие, трябва да се купуват напълно узрели портокали. Трябва да се има в предвид, че портокалите са една от храните, най-често свързани с алергични реакции.

Ползи на портокалите

Портокалите са отличен източник навитамин C. Те също са много добър източник на диетични фибри. Тези плодове също са добър източник на витамини В, включително витамин В1 и фолат, както и на витамин А,калций и калий. 131 гр. портокалисъдържат 61, 57 калории и 1, 23 гр. протеини.

Портокалите имат изключително полезно действие за човешкото здраве, а именно:

- Портокалите съдържат полезните фитохранителни вещества

При последните изследвания, лечебните свойства на портокали се свързват с широка гама от фитохранителни съединения. Те включват цитрусови флаванони(видове флавоноиди, които включват молекулите хесперетин и нарингенин), антоцианини, хидроксицинаминова киселина, както и разнообразие от полифеноли.

- Портокалите съдържат витамин С, който има антиоксидантно действие и защитава имунната система

Портокалите са отличен източник на витамин С - само един портокал доставя 116, 2% от необходимата доза витамин C на ден. Витамин С е основният водоразтворим антиоксидант в тялото, той унищожава свободните радикали и предотвратява щетите от тях, както вътре, така и извън клетките.

- По данни от проведено изследване, приемането на витамин С като добавка не предоставя същата защита, както количеството, съдържащо се в чаша портокалов сок;

- Портокалите осигуряват защита срещу сърдечно-съдови заболявания;

- Проучвания показват, че диета богата на цитрусови плодове дава значима защитна сила срещу някои видове рак, като рак на устата, ларинкса и фаринкса и рак на стомаха. Консумацията на портокали води до намаляване на риска от 40 - 50%.

- Съединения в цитрусовите плодове, включително и портокалите, нареченилимоноиди играят важна роля в борбата с рак на устата, кожата, белите дробове, гърдата, стомаха и дебелото черво;

- Портокалите са полезни за намаляване нивата на холестерол;

- Портокалите са много добър източник на фибри;

- Портокалите помагат за предотвратяване образуването на камъни в бъбреците, предотвратяват образуването на язви;

- Портокалите помагат за защита на респираторното здраве и осигуряват защита срещу ревматоиден артрит.

Източник: БГ готвач

Read more »

Сушени сини сливи

Сините сливи са невероятно полезен дар от природата. Те съдържат множество витамини (B1, B2, PP, C), провитамин A, както и минерали, микроелементи, като натрий, калий, магнезий, фосфор, желязо.

Всеизвестно е, че сините сливи се консумират освен пресни, на сладко, конфитюр,компот, и сушени. Ако смятате, че сушените сини сливи са по-малко полезни от свежите, току-що набрани плодове – грешите.

Изсушените сливи запазват абсолютно състава на полезни си вещества, с малката разлика, че са по-богати на захари и органични киселини.

В същото време сушените сини сливи имат значително по-висока енергийна стойност от пресните – 264 кал в 100 грама, но витамините и микроелементите в тях са в изобилие.

Сушените сини сливи (Prunus domestica) имат много широко приложение, защото могат да се запазят добре през цялата година. В тях съдържанието на захар достига 50 процента.

От въглехидратите остават глюкоза и фруктоза, а захарозата практически изчезва. Попадайки в стомашно-чревния тракт, синята слива увеличава 6-8 пъти обема си и превишава 5-6 пъти по калоричност пресните плодове.

Множество са ползите върху здравето от пресните сливи, сушените и сливовия. Те се използват в диетотерапията за подобряване на апетита и храносмилането, повишаване калоричността на храната и доставяне на витамини през зимата. В качеството на лекарствена суровина се използват пресни и сушени плодове и листа.

Сливите са препоръчителни при хроничен запек. Слабителният ефект се проявява при изяждането на 10-20 сухи сини сливи преди сън, а също и при употребата на настойка или компот от тях.

Действието им е обусловено не само от химическото дразнене на лигавицата на червата от целулозата и захарните вещества, но и от механичната стимулация на перисталтиката от увеличаващия се обем на плодовете.

Добър лечител сините сливи са и при хипертонична болест и бъбречни патологии. Пикочогонен ефект настъпва благодарение на високото съдържание на калий в сливите, което спомага за извеждането на готварската сол и водата от организма.

Сливовият компот помага при заболявания на черния дроб, бъбреците и сърцето. Сушените сливи са мощно средство против склерозата, защото те изкарват от организма холестерола.

Източник: Готвач БГ

Read more »