Гроздето – лекарство и хляб

От началото на XIX век лечението с грозде и гроздов сок е известно като ампелотерапия. Благодарение на достъпността му и широкото му разпространение, гроздето от древността е използвано като храна, лекарство, лек за отмора и забавление. Широкият му спектър на действие го прави най-популярното лекарство в народната медицина.
Съвременните изследвания са доказали това. Установено е, че в гроздето се съдържат много органични киселини като ябълкова, винена, лимонена, кехлибарена и фосфорна, които са полезни за стимулирането на обмяната на веществата.
Затова консумацията на грозде и прясно изцеден гроздов сок се препоръчва при безапетитие, при стомашно-чревни възпаления, чернодробни и жлъчни възпаления, при запек и хемороиди. Гроздето очиства, алкализира и минерализира организма. Според народната медицина гроздето помага при ранна форма на туберкулоза, очни и ушни болести, заболявания на далака и на черния дроб, невротично сърцебиене, възпаление на венците, скорбут и нарушена обмяна на веществата. Смята се, че има много добро действие и при мигрена и артритни заболявания.
Съдържанието на захар е много по-голямо, отколкото при другите плодове над 25%. Захарите в гроздето – глюкоза и фруктоза, навлизат направо в кръвта и се усвояват бързо от организма и това подпомага сърцето и черния дроб. Благодарение на тези му качества гроздето е много подходяща храна за злояди деца, за спортисти и за хора с големи физически натоварвания.
Гроздето е богато и на витамини – C, B и провитамин A, които укрепват нервната система, стените на кръвоносните съдове, костите, ноктите и имат благотворно влияние за зрението.
Наличието на много калий подкрепя сърдечния мускул, отделя излишните течности, затова гроздето и сокът му се препоръчват при високо кръвно налягане, прекарани инфаркти, атеросклероза, артрити, подагра, камъни в бъбреците или в жлъчката.
Магнезият, калцият, фосфорът, желязото, помагат за лечение на рахит, за изграждане на младите кости и зъби, предпазват от анемия.
Багрилните вещества в гроздето имат съдоразширяващ ефект, което предпазва от инфаркт.
Препоръчва се прясно изцеден гроздов сок да се пие по половин литър сутрин, обед и вечер и лечението да продължи поне 2-3 месеца. Ако ще се яде прясно грозде с лечебна цел, препоръчва се поне по 1,5 килограма на ден.
Въпреки че гроздето е изключително хранително, то може да се използва и за диета и разтоварване на организма. Определяте ден от седмицата или няколко последователни дни, в които консумирате само грозде и така хем изчиствате организма от ненужни вещества и токсини, хем не гладувате.
Когато се консумира грозде и гроздов сок, добре е да се избягват храни като месо, зеле, салами, яйца, сирене и бира. Семките на гроздето дразнят възпалено гърло и в такива моменти не се препоръчва консумацията им.
Сушеното грозде – стафидите са също храна и лекарство. Единствените противопоказания за употребата на по-големи количества са затлъстяването, захарният диабет, язвата на стомаха или на дванадесетопръстника.
Както виждаме, навремето почти всяко заболяване са лекували с грозде и гроздов сок, дори и любовната мъка. Но днес въпреки затруднения достъп до квалифицирани лекари и диетолози, добре е за сериозните болести да се консултираме със специалист и да използваме гроздето като съпътстваща терапия, съобразена с основните, изписани от лекаря медикаменти.
А ако сме здрави, млади и красиви, за да сме по-дълго време такива – да имаме редовен стомах, нечуплив маникюр, лъскава коса, кадифена кожа и искри в очите нека да консумираме повече грозде и гроздов сок и да се радваме на живота.
Източник: Az-jenata.bg

Read more »

Зелето

Зелето е лесен и силен зеленчук за отглеждане. То е евтино и се намира почти в целия свят.

През годините зелето е изследвано и за него са открити питателната и лечебната му стойности. Напоследък бе установено, че то може да понижи риска от някои форми на тумор (като тумор на дебелото черво и рак на гърдата).

Хранителни съставки

Някои от хранителните съставки на зелето са следните:

- Зелето спомага за намаляне на теглото при някои хора. Това е поради съдържанието в зелето на витамин С, който спомага за изгарянето на мазнини, както и витамин В който усилва метаболизма и по този начин помага на тялото да се освободи от мазнините.

- Ако някой се интересува от компонентите на нискокалорична диета, зелето стои на първо място в списъка. Една купа със зеле съдържа само 15 калории. Това определено е най – ниско калоричната храна.

- Съдържание на витамин А: Зелето е източник на витамин А, от който човешкото тяло се нуждае за здрава кожа и очи.

- Съдържание на витамин С: Поради високото съдържание на витамин С, зелето спомага за повишаването на имунната система така добре, както и участва в премахването на токсини  от тялото и играе важна роля в горенето на мазнините.

- Съдържание на витамин Е: Витамин Е е познат с това, че поддържа кожата здрава, както и спомага за повишаването на въздуха в кръвните клетки. Достатъчно количество на витамин Е в едно тяло, помага за предотвратяването на акнето.

- Съдържание на витамин В: Това е съществен витамин за нервната система, както и за намаляването на стреса и повишаването на метаболизма.

- Пиенето на сок от зеле спомага за лечението на стомашни и чревни язви.

- Зелето е познато и като продукт, който поддържа кожата в добро състояние, което се дължи на съдържанието на витамин Е в него.

Съдържа също и количество от фибри и желязо, които спомагат за храносмилателния тракт и поддържат дебелото черво в добро здравословно състояние.

Това е без съмнение завършен списък с всички ползи на зелето. Той служи за обща оценка на зеленчука.

Преди време евреите са използвали изгорени листа от зеле за основна съставка на дезинфекциращ мехлем. В наши дни разпространените дезинфектанти са широко приложими. Първоначалнта полза на зелето в съвременния свят е при използването му в някои диети. Съществуват диети, които са основани върху действието на зелето.

Има много различни варианти на зелето. Зеленото зеле и червеното зеле са най – широко разпространени и са видовете, които са ни най-познати. Другите видове включват зимното къдраво зеле, китайското зеле Bok Choy и друг вид също китайско зеле – Напа, което се използва предимно в азиатската кухня.

Означава ли всичко това, че ако ядем само зеле, това ще е една чудесна диета? Разбира се, че не! Съществуват толкова много други зеленчуци с подобни хранителни компоненти. Включването на правилна част от зелето в някоя диета, би допринесло за ползотворни резултати и загуба на тегло.

Зелето може с право да се нарече царица на зеленчуците. Редовно консумирайки прясно зеле, кисело зеле, задушено, в супа, като гарнитура на месни и рибни ястия, хората постоянно се възползват от лечебните му свойства и укрепват своя организъм. Лечебните свойства на зелето са известни още от древността, и в народната медицина от древността се използва за лечение на стомаха и черния дроб. Сред зелето с най-ценни лечебни свойства е бялото зеле.

Прясното зеле се съхранява на определени за целта стелажи, на които зелето се складира на 2-3 слоя, така че да има добро проветрение. На всяка зелка се оставят 3-4 външни листа иначе може да изгние. Зеле се съхранява и в малки щайги с дръжката нагоре. Някои градинари понякога връзват зелките по двойки и да ги закачат на греда. Зелето е много чувствително към температура: при минусови температури зелето замръзва, а при плюсови - над 6°С - изсъхва. Затова не винаги е възможно да се запази зелето свежо до пролетта. Много по-добре се запазва осолено или мариновано. Полезните хранителните елементи се запазват повече, ако се направи киселото зеле с цели глави.

Всички сортове зеле имат доста високо съдържание на аскорбинова киселина. Наскоро в него са открити вещества, които предотвратяват затлъстяването и имат противосклеротично действие. Освен това зелето съдържа захар и протеини, в него е установено и наличието на витамин U, лекуващ язва и черен дроб.

Терапевтичният ефект на зелето е в пряка зависимост от начина и условията на неговото съхранение. Най-добрата напитка за здравето е сок от прясно зеле. Но той може да се получи само през лятото и есента. По-малко ефективен, въпреки че също има лечебен ефект е зелевата чорба. При стомашна язва се пие сок от зеле 40-50 минути преди ядене. Лечението продължава един месец. Също така, сок от прясно зеле или кисело се използва при гастрит с ниска киселинност, холецистит и улцерозен колит. По една чаша на ден сутрин на празен стомах сок от зеле се използва като профилактично средство при атеросклероза. В същата доза, но топъл и с добавка на захар сок от зеле може да се използва като отхрачващо средство за лечение на белодробни заболявания. Мус от зелеви листа, смесени с яйчен белтък, се прилагат за ускоряване на зарастването на рани и язви. При главоболие, мястото се налага със зелеви листа.

И как да се получи пресен сок? На първо място, трябва да се помни, че сока от прясно зеле е нетраен, така че трябва да се приготвя в деня на употребата. Витамин U се съдържа в сухата маса повече, отколкото в сока, затова може да се пусне два пъти на сок машината. Пресен сок от зеле не се съхранява повече от един ден.

Зелевата чорба се източва от контейнера, когато започне да придобива приятен кисел вкус. Процесът на ферментация обикновено се извършва при температура 18-24°С. Зелевата чорба се отделя от ферментиралото зеле, изсипва се в стъклен буркан, покрива се с капак и се оставя стои на хладно място 2 часа. След това се отделя утайката, бързо се нагрява в емайлиран съд до 80°С и след това се насипва в бутилки или буркани и се пастьоризира. Зелевата чорба с добро качество трябва да съдържа 1,5-1,8% натриев хлорид и 1,4% млечна киселина, така че при насоляването на зелето не се препоръчва добавянето на повече от 1,8% сол.

Източник: БГ.готвач, Агросъвети

Read more »

Гъбите - уникално творение на природата

Широко известни са повече от сто вида ядливи гъби. Благодарение на ароматните си и полезни вещества, гъбите придават на ястия, супи, яхнии, салати прятен вкус. Количеството на протеини  в гъбите е 30%, което е повече от месото. В гъбите се съдържат още фибри, въглехидрати, аминокиселини и много различни като вещества като мастни киселини, етерични масла.

Най-полезното вещества в състава на гъби е, е бета глюканът. Бета-глюканите са природни полизахариди. Те са изключително важни за имунната система на човека. Учените дори смятат, че благодарение на обилното присъствие на гъби в постните менюта на хората от древността, те са успявали да поддържат добра имунна система.

Гъбите се използват и за медицински цели в така наречената фунготерапия. Медицината е наясно с важността на пеницилина и други антибиотици, съдържащи се в гъбата, за лечението на инфекциозни заболявания.

Противовъзпалително и упоително действие има и чаят от гъби, широко използван в източната медицина.

В народната медицина пък различни видове гъби се използват при лечение на заболявания на нервната система, алкохолизъм, тумори.

Ползата от употребата на гъби е очевадна. Но дали има и вреда? Първият недостатък на гъбите е, че са трудни да усвояване от организма. Затова гъбите са противопоказни при хора със заболявания на стомашно-чревния тракт. За да можете да ядете гъби и да нямате проблеми след това, трябва да имате напълно здрава храносмилателната система.

Другият недостатък на гъбите е, че притежават изключително висока способност да натрупват радиоактивни вещества и различни токсини. Ако гъбата е израснала в заразена почва, то тя може да бъде смъртоносна.

Важно е да запомните, че след като гъбите бъдат нарязани, трябва да ги сготвите възможно най-скоро, тъй като след 3-5 часа при стайна температура те ще започнат да натрупват вредни вещества. Гъбите се съхраняват в хладилник, но не повече от един ден, след като са били набрани. Добре е да ги държите в съдове с твърди стени, защото найлоновите торбички ще ускорят процеса на разпадането им.

Готовите гъбни ястия пък трябва да се съхранява в хладилник в емайлирана или керамична чиния.

По хранителната си стойност гъбите могат да се сравнят с най-пълноценните зеленчуци. Те съдържат от 88 до 92% вода, от 1,5 до 3,5% белтъчни вещества, в които се съдържат почти всички усвояеми от организма полезни аминокиселини. Съдържанието на въглехидратите в гъбите варира между 1 и 3%, като преобладават предимно глюкозата и фруктозата. Гъбите не съдържат нишесте. Следователно поради малкото им съдържание на въглехидрати те са особено полезни за консумация от хората, предразположени към затлъстяване. Гъбите съдържат от 0,3 до 0,7% мазнини. Те съдържат още важни за организма минерални соли на калия, фосфора, медта, цинка, сярата, йода и др. Незначителното съдържание на натриеви и калциеви соли прави гъбите подходящи за консумация и от по-възрастни хора с проявена атеросклероза. В гъбите са открити витамините А, В1, С, Д и РР, полезните за организма ябълчна, лимонена, винена, янтарна, фосфорна, фумарова и други органични киселини, улесняващи отделянето на стомашен сок. Гъбите са богати на ензими, екстрактни вещества, ароматни и багрилни вещества и др.
Наред с веществата, характерни за растителния свят, в гьбите се съдържат и вещества, характерни за животинските организми, като гликоген, хитин и др.
Усвояемостта на гъбите от организма до известна стенен се намалява от съдържащата се в тях пропита с хитин целулоза, тъй като хитинът е несмилаем от стомашно-чревния тракт. Тя се затруднява и поради това, че някои от белтъчините на гъбите са малко разтворими.
Що се отнася до вкусовите им качества, гъбите се нареждат на едно от първите места. Те повишават апетита и внасят разнообразие във всекидневната храна.
От казаното дотук за състава на ядливите гъби следва, че те са полезен хранителен продукт за хората, с изключение за тези, които страдат от остри колити и стомашна язва.
Гъбите са малотраен продукт. При обикновени условия на-браните гъби се развалят лесно, при което се образуват вредни за организма вещества. Ето защо те трябва да се консумират изключително в прясно състояние.


Внимание! Има и отровни гъби! Много от тях по външен вид наподобяват някои ядливи гъби и затова се наричат техни двойници. В тях се съдържат силни и бързодействащи отровни вещества, като фалин, фалоидин, аманитин, гъботропин и др.

Отровни са следните по-често срещани гъби: червена мухоморка, лъжлива печурка, бяла мухоморка, бяла леплива мухоморка, зелена мухоморка, отровна млечница, дяволска гъба, отровна пънчушка, пантерка, отровна пърхутка, лимонено-жълта мухоморка и други.
Ако сте любители на диворастящите гъби, трябва обезателно да спазвате 3 много важни условия:
1. На първо време събирайте гъби само с опитни гъбари.
2. Берете само добре познатите ви видове гъби. Гъби, в които се съмнявате, не трябва да берете. По-добре е в гората да оставите десетки хубави гъби, отколкото случайно да се натъкнете на няколко отровни.
3. Ненберете стари гъби, защото ще ви се наложи да ги изхвърлите. За сушене, солене, мариноване са пригодни само здрави и цели гъби.
Освен казаното дотук запомнете, че гъбите не трябва да се изскубват от почвата, а да се режат ниско с остър нож. Те се берат в ранните сутрешни часове. Тогава те са по-свежи, плътни и по-трайни.
Снабдете се със специална литература по гъбарство и я проучете внимателно.

Кои гъби ви препоръчваме да събирате?

Бяла ливадна печурка (има опасни отровни двойници - зелена мухоморка, бяла леплива мухоморка, лъжлива или карболова печурка).
Кафява горска печурка (няма отровен двойник).

Полска печурка (червенушка) (няма опасни отровни двойници - карболова печурка, бяла леплива мухоморка и др.)

Манатарка (меча гъба) (има отровни двойници - горчива манатарка и дяволската гъба).

Червена млечница (рижийка) (има отровен двойник - отровна млечница или мъхнатка).
Масловка (боровка) (няма отровен двойник).

Булка гъба (има отровен двойник - червената мухоморка).

Сърнела. (чадъреста гъба) (няма отровен двойник).

Челядинка (има отровен двойник - лъжлива челядинка)

Пачи крак. Съществува и лъжлив пачи крак.

Предназначените за консумация гъби трябва да са пресни, да не са червясали, да са млади и с плътно месо. Суровите пресни гъби не трябва да се държат повече от няколко часа, тъй като съдържащите се в тях белтъчини бързо се разлагат и стават отровни.
За да запазват приятната си миризма, сушените гъби трябва да се поставят в херметически затворени буркани или пластмасови кутии със завинтващи се капаци. Те трябва да се съхраняват на сухо място при почти обикновена температура. Нанизаните на канап гъби, висящи на открито, губят значителна част от аромата си.
Солените гъби не трябва да се съхраняват на топло, нито пък да се оставят да замръзнат: и в двата случая те потъмняват и не могат да се поправят.
Гъбите не трябва да се съхраняват много дълго време, тъй като вкусът им се влошава и ароматът им изчезва.
При почистване на пресни гъби отрязвайте само долната част на пънчето. Кафявата кожица на гуглата (шапката) на масловките трябва обезателно да се обели.
• Зелените клонки на касиса придават на гъбите за консервиране приятен аромат, листата от вишни - еластичност и здравина.
• Не хвърляйте остатъците от гъбите останали след почистването им, защото те са ценен тор. Заровени в градината, подобряват структурата на почвата.


• Гъбите пускат много вода при готвене; ако се засушат за малко в хладка фурна, този проблем няма да възникне.
• Не се оставят да киснат продължително време във вода, защото губят консистенцията си.
• При контакт с метал гъбите почерняват.
• Когато се препържат, стават като гумени на вкус
• Приготвяйте гъбите пресни веднага, защото бързо се развалят. Може да ги съхраните 1-2 дни на хладно в хартиен плик или между две кърпи. Ако не можете да ги приготвите веднага, то ги замразете, консервирайте, изсушете или мариновайте.
• За да изсушите гъбите, сложете ги във фурната на най-ниска степен за няколко часа.
• Пресните печурки се познават по плътно затворените шапки и по гладката и лъскава повърхност.
• Най-подходящите подправки към гъбите са чесън, магданоз, лук, риган.
• За да се запазят печурките бели, капнете във водата за варене малко лимонов сок.
Диви гъби След като ги съберете, ги сортирайте, за да махнете проядените. Берете разумни количества, за да не се намачкат. Пънчето се отрязва, махат се влакната от манатарките, очистват се от пръст и листа с четка, а не с парцал, за да се отстранят най-пълно песъчинките.
• Ако са много мръсни, се измиват под струйка вода, но не се киснат.
• Преди готвене се изкисват в захлупен тиган, за да си пуснат сока. Течността може да се изхвърли или да се запази, след това се готвят съгласно рецептата.
• За да се запазят един-два дни, малките от вида пачи крак се бланшират за 1 минута във вряща вода, което блокира развитието им и пръстта пада на дъното. Много малките сурови червенушки се замразяват. Пачият крак и млечницата се бланшират. Големите червенушки и манатарките се потапят в олио, преди да се замразят.
За да се запазят в естествено състояние, се бланшират, после се освежават със студена вода и едва след това се слагат в буркани. Покриват се със солена вода, 1 супена лъжица едра сол на 1 л вода. Затварят се херметично и се стерилизират.
За да се консервират в олио, се бланшират 2 3 минути в смес от равни части вода и бял оцет, после се подсушават и се подреждат в буркани; покриват се със зехтин и ароматни треви.
• Смело гответе няколко вида гъби заедно, задушени с див лук и малко сметана. Най-простата рецепта е да се задушат в масло заедно с чесън, див лук и фини зелени подправки.
Замразени гъби
Също както пресните, се изкисват преди готвене; студени се пускат в затоплен тиган.
Сушени гъби
Накисват се за 1 час в хладка вода, за да си върнат аромата. 

Източник: Готвач.bg, Kak-com, ХамХум

Read more »

Коензим Q10

Коензим Q10 е широко рекламиран в козметиката като вещество, даряващо здраве и дълголетие на кожата. Същинската полза за здравето на сърцето и всички клетки, преобразуващи енергия, започва с допълнителния му прием. Причината е във факта, че естествените нива на Q10 започват бавно да намаляват след достигане на 20 годишна възраст.

Какво е Q10?

Коензим Q10 (isoprenyl benzoquinone/ubiquinone) e витаминоподобната субстанция, естествена за човешкото тяло. 

Какво трябва да знаем за Q10? 

Q10 се среща във всички човешки клетки. В най-големи количества е съсредоточен във вътрешните мембрани на клетъчните митохондрии, но може да се открие също и в мембраните на ендоплазмения ретикулум (ЕП мрежа), пероксизомите и в лизозомите. Функциите му се свързват с ключово участие в процесите на генериране на енергия и по-точно пренасянето на електрони в енергийните вериги на вътрешните митохондриалните мембрани по време на синтез на АТФ. Най-общо казано, 95% от всички енергийни молекули АТФ се синтезират в тялото с помощта на убикуйнона (естествената форма на коензим Q10).

Предполага се, че Q10 се синтезира в ендоплазмения ретикулум. В най-големи количества се открива в клетки с голяма производствена активност: сърцеви клетки, чернодробни клетки, клетки от далак и панкреас. Настрана от важността му за енергийната ефективност на тялото, коензим Q10 (КоQ10Н2) показва доказани свойства на антиоксидант. 

За какво се използва Q10?

Смята се, че консумацията на Q10 води до натрупването му в митохондриите на клетките и така поддържа постоянния синтез на АТФ, като снижава нивата на свободните радикали преминаващи през клетъчните и митохондриалните мембрани. 

Доказани ползи: 

• увеличава/подобрява генерирането на енергия
• подсилва сърцето
• забавя стареенето - антиоксидант

Предположения и недоказани твърдения:

• подпомага и стимулира загубата на мазнини
• подобрява функциите на имунната система
• увеличава аеробната издръжливост - спорна теория, за която няма крайно общо становище
• намалява кръвното налягане - в малки граници

Най-голям конфликт на научни мнения има по предположението, че приемането на големи дози Q10 може да подобри енергийната ефективност при спортисти, увеличавайки аеробното производство на енергия. Някои изследвания поддържат теорията, други я отричат. 

Какви са възможните вредни/странични въздействия при приема му?

Q10 е добре проучено вещество. Смята се, че няма сериозни странични ефекти при приемането му в препоръчваните дози. Докладвани са случаи на стомашни дразнения, болки в корема, гадене и главоболие. 

Какви са оптималните дози?  

Консумацията на 50 до 100 мг. Q10 дневно се приема за добре проучена и достатъчна, за да се наблюдават доказаните въздействия на витаминоподобния фактор.  При едно изследване на активни спортисти с дози от 120 мг за денонощие в продължение на 20 дни се наблюдават поражения върху мускулната тъкан, вероятно заради свръхокислението и голямото наличие на свободни радикали в мускулите в следствие на всекидневните високи натоварвания.

Как да го приемаме?

По една таблетка от 50 мг. на 12 часа. По-общо казано, една сутрин и една вечер.  

В кои спортни и здравословни добавки можем да срещнем Q10?

Най-често Коензим Q10 се влага в комплексни антиоксиданти, заедно с витамин С и витамин Е. От известно време се наблюдава влагането му е ново поколение добавки за енергия и издръжливост, в качеството му на ергогеник. 

Източник: Коензим Q10 http://www.bb-team.org

Коензим Q10 (Со Q10, витамин Q10, убихинон) са все наименования на едно и също вещество, което е отдавна познато в биохимията.

Коензим Q10 е нормална съставка на човешкия организъм. Синтезира се в черния дроб на всички бозайници и голяма част от гръбначните животни, открива се и в растенията, но в незначителни количества. По същество Co Q10 е мастноразтворим витамин и се резорбира в тънките черва под формата на водоразтворими мицели заедно с другите мастноразтворими витамини и хранителни мазнини. Този процес е в тясна зависимост с жлъчната секреция.

Намаляването на Co Q10 с 25% в кръвта на човек води до възникването на различни заболявания, а концентрация под 50% е недопустима, защото води до летален край. Доказано е, че убихинонът започва да се снижава нивата си след 20-годишна възраст на индивида. Над 50-годишна възраст вече е наличен понижен синтез, чието ниво е строго индивидуално. Следователно намалява съществено ефективността на имунната система. Понижена е резистентността към различни заболявания с инфекциозен и неинфекциозен характер, понижен е противотуморният имунитет. Промените са закономерен резултат от процеса на стареене.

Не съществува диета, която да осигури достатъчен внос на коензим Q10. В най-големи количества той се открива в храните с животински произход – меса, черен дроб, риба, но концентрациите са много ниски, което означава консумацията на огромни и непосилни за храносмилателната система количества. Това налага прием на пречистен концентрат коензим Q10 в подходяща перорална форма.

В Япония коензим Q10 се използва предимно за лечение на сърдечни заболявания и хипертония, но се дава и за укрепване на имунната система, за защита на лигавицата на стомаха и дванайсетопръстника, ускоряване зарастването на язвените лезии. Коензим Q10 има положителен ефект при алергии, астма и заболявания на дихателната система. Той се прилага в лечението на шизофрения и болестта на Алцхаймер. Добри резултати са постигнати при забавяне процесите на стареене, лечение на затлъстяване, кандидози (инфекции, причинени от Candida albicans), пародонтоза, диабет.

Допълнителното приемане на коензим Q10 има благотворен ефект върху състоянието на някои болни от мигрена. Изследва се и приложението му като лекарство при рак и за облекчение на страничните ефекти от лечението на рака. Последните изследвания показват, че коензим Q10 би могъл да действа като важен антиоксидант в тялото и мозъка. Някои от тези изследвания показват, че коензим Q10 би могъл да предпазва мозъка от невродегенеративни болести като Паркинсон и също така от вредните странични ефекти на преминала исхемична атака (удар) в мозъка.

Не са установени противопоказания при допълнителен прием. Няма сведения за отрицателни ефекти от приложението на CoQ10 дори в дози, надвишаващи 500 мг дневно.

Полезното действие на коензим Q10 настъпва бавно, 2-3 седмици след началото на приема. Тези, които чувстват подобрения само няколко дни след първоначалната употреба, най-вероятно са имали много голям дефицит на коензим Q10. След 50-годишна възраст се препоръчва поддържаща доза от 10-30 мг дневно за дълъг период от време, за да се преодолее дефицитът на Co Q10.

Науката разполага с неопровержими данни, че под влияние на вредните фактори на околната среда и най-вече на слънчевите лъчи в кожата се образуват множество свободни радикали, които предизвикват нейното стареене. Блокирането на тези агресивни вещества се осъществява от антиоксидантите, поради което в козметичните средства се включват различни витамини с такива свойства.

Все се по-често се използва и коензим Q10, който е не само антиоксидант, но и мощен енергиен активатор на клетката.

Той е мастноразтворим и лесно прониква в кожата, като действа благотворно. Неутрализирайки свободните радикали в нея, коензим Q10 не само предпазва клетките от тежки увреждания, но подобрява и енергийния им баланс.

По този начин той стимулира естествените функции на кожата и повишава собствените й възможности за самообновяване. Това води не само до видимо намаляване на бръчките, но предотвратява и появата на нови.

Постепенно белезите на възрастта започват да отстъпват от повърхността на възвръщащата жизнеността си кожа, която с всеки изминал ден изглежда все по-млада.

Най-важните ефекти на козметичните продукти, съдържащи коензим Q10, са:

• възвръщат жизнеността на кожата и стимулират защитните й функции;
• предпазват кожата от преждевременно стареене, което се дължи както на действието на UV лъчите, така и на другите фактори на околната среда;
• стабилизират естествените механизми на кожата, осъществяващи самообновяването й;
• осезателно намаляват големината и броя на бръчките;
•  предотвратяват появата на нови бръчки;
•  възвръщат нормалната здравина, еластичност и гладкост на кожата.

Редовното приложение на козметичните продукти с коензим Q10 е желателно да започне колкото се може по-рано, за да се предотврати преждевременното остаряване на кожата. Като се има предвид, че бръчките около очите тип „пачи крак” се оформят към 25-годишна възраст, препоръчително е всяка жена след 30 години активно да използва такива продукти.

Източник:Puls.bg

Read more »

E - групи

Етикетите на много хранителни продукти съдържат ценна информация, но тя е загадка за повечето от нас. Става дума за добавките - вещества, които гарантират качеството на продуктите, подобряват външния им вид, вкуса и аромата. Тези добавки, които се използват във всички страни от Европейския съюз, се означават с буквата Е плюс съответни номера и задължително се слагат на етикетите.

Добавките, разрешени от ЕС, могат да бъдат разделени на няколко групи - подкислители, оцветители, консерванти, желиращи, сгъстители, регулатори на влажността, емулгатори, усилители на вкусовите свойства, антиокислители, смазочни и покривни вещества, подсладители, набухватели и др.

Колко са полезни или вредни добавките?
Разрешените за употреба вещества, разбира се, не могат да бъдат опасни за здравето. Но съвместното им въздействие върху организма, а също и взаимодействието им с други химически елементи (например лекарства) още не е достатъчно проучено. Известно е, че в зависимост от индивидуалните особености и личната възприемчивост тези продукти могат да предизвикат различни алергични прояви или да провокират други заболявания. В болшинството от тези случаи основна роля играе дозировката.




Оцветители: от Е100 до Е199

Оцветителите са вещества, които се влагат в храните за подсилване или възстановяване на цвета. Делят се на 2 групи според произхода: естествени и синтетични

Използват се за: Сладки и газирани напитки, бомбони, близалки, сладолед и др.

Е100-Е109     жълто

Е110-Е119     оранжево

Е120-Е129     червено

Е130-Е139     синьо и виолетово

Е140-Е149     зелено

Е150-Е159     кафяво

Е160-Е199     други

Консерванти: от Е200 до Е299

Консервантите са вещества, които удължават срока за съхранение на храните, като предотвратяват развалата им, причинена от микроорганизми.

Използват се за: Всякакъв вид консервирани храни (гъби, сокове, компоти, сладка, конфитюри и др.).

Е200-Е209     сорбати

Е210-Е219     бензоати

Е220-Е229     сулфиди

Е230-Е239     феноли и формати

Е240-Е259     нитрати

Е260-Е269     ацетати

Е270-Е279     лактати

Е280-Е289     пропионати

Е290-Е299     други

Антиоксиданти и киселинни регулатори: от Е300 до Е399

Антиоксидантите са вещества, които удължават срока за съхранение на храните, като ги предпазват от развала, причинена от окисление. Делят се на 2 групи според произхода: естествени и синтетични. Един от най-често използваните антиоксиданти е Витамин С, известен още като аскорбинова киселина, с номер: Е300.

Киселинните регулатори са вещества, които променят или регулират киселинността или алкалността на храните.

Използват се за: Млечно-кисели продукти, колбаси, краве масло, шоколад и десерти.

Е300-Е309     аскорбати

Е310-Е319    галати и еритробати

Е320-Е329     лактати

Е330-Е339     цитрати и тартрати

Е340-Е349     фосфати

Е350-Е359     малати и адипати

Е360-Е369     суцианти и фумарати

Е370-Е399     други

Сгъстители, стабилизатори, емулгатори: от Е400 до Е499

Вещества, които се използват да подобрят консистенцията на хранителните продукти,

сочността, вкуса и аромата.

Използват се за: Млечни продукти и кондензирани млека, сладка, конфитюри, желета и шоколадови десерти.

Е400-Е409     алигнати

Е410-Е419     натурални дъвки

Е420-Е429     други натурални агенти

Е430-Е439     полиокситенови съединения

Е440-Е449     натурални емулгатори

Е450-Е459     фосфати

Е460-Е469     целулозни

Е470-Е489     мастни киселини и съединения

Е490-Е499     други

Киселинни регулатори и противовтвърдители: от Е500 до Е599

Киселинните регулатори са вещества, които променят или регулират киселинността или алкалността на храните.

Е500-Е509     мин.киселини и основи

Е510-Е519     хлориди и сулфати

Е520-Е529     сулфати

Е530-Е549     съединения на алкалните метали

Е550-Е559     силикати

Е570-Е579     стеарати и глюконати

Е580-Е599     други

Ароматизатори и овкусители – усилватели на вкуса: от Е600 до Е699

Овкусителите са вещества, които засилват съществуващ вкус и/или аромат. Най-често се използват  глутаминовата киселина и нейните соли (Е620 и Е621 – мононатриев глутамат).

Е620-Е629     глутамати

Е630-Е639     инозинати

Е640-Е649     други

Резерв: Е700-Е899

Запазени за нови подобрители

Разни: Е900-Е999

Е900-Е909     восъци

Е910-Е919     изкуствени глазури

Е920-Е929     подобрители

Е930-Е949     консервиращи газове

Е950-Е969     подсладители

Е990-Е999     пенители

Други добавки с Е-номера: от Е1000 до Е1999

Дуги добавки, които не попадат в стандартната схема. Например нишестетата и първоизточниците им – картофено, пшенично и царевично брашно, които подобряват консистенци.
Източник:  Здравея. com

Read more »

Витамин Е

Еликсир на плодовитостта, „чистач" на свободни радикали и страж на младостта - това  са все названия на един от най-известните витамини - токоферол.

Преведено буквално от гръцки витамин Е означава „плодовитост" (от токос - потомство, и феро - нося). Напоследък за него се говори повече като за антиоксидант, отколкото като за витамин. Наричат го еликсир на младостта, защото чисти организма от вредните свободни радикали, които се образуват при нормалните обменни процеси, но и от цигарен дим, замърсители, ултравиолетови лъчи и радиация.

С най-много витамин Е ще се заредим, ако хапваме повече растителни масла - царевично, слънчогледово, соево и от пшенични зародиши. Орехи, бадеми, фъстъци и всякакви ядки и семена също са богати на този витамин. Има го и в пълнозърнестите храни, листовите зеленчуци, зеления боб, граха, марулите, доматеното пюре, патладжаните, морковите. Продуктите от животински произход са бедни на витамин Е. Съдържа се и в някои плодове като боровинки, къпини, авокадо.

Витамин Е е известен още и като страж на младостта, тъй като подобрява кръвообращението, поддържа здрави нервите и мускулите. Освен това той подхранва кожата, косата и ноктите. Комбинира се отлично с витамин А и други мастноразтворими субстанции. Той може да възобновява „ензима на живота" Q10 и удължава действието му. Витамин Е намира широко приложение в слънцезащитните средства, хидратиращите кремове и препаратите против стареене на кожата.

Според научни изследвания витамин Е бори още сърдечните болести, раковите клетки, облекчава дихателните проблеми и симптомите на алцхаймер и паркинсон. Този витамин помага на имунната ни система да надвие инфекциозните болести. Добавки от витамин Е се предписват при терапия на коронарни сърдечни болести, повишени мазнини в кръвта, артрит, очно перде, чревни болести, заболявания на черния дроб и жлъчката, пушене и консумация на алкохол, бременност.

Отдавна е известно, че този витамин помага и за забременяване, като се пие както от бъдещите майки, така и от татковците.

Преди да нарамите ските или да се отправите към фитнес залата, пийнете от този витамин, тъй като той помага при излагане на слънце и при интензивни спортни занимания. Тъй като поддържа кожата и свързващата тъкан жизнени, витамин Е често се използва при лечението на кожни проблеми. Доказано е, че раните зарастват по-бързо и белезите избледняват благодарение на него.

Помнете обаче, че силата му се губи при излагане на топлина и светлина, така че го съхранявайте на хладни и тъмни места. Дозировката и начинът на употреба са различни за всеки човек. Най-добре е за необходимата  доза да се консултирате с лекар.

Източник: Health.bg

Много важен и мощен витамин имащ редица благоприятни ефекти за човешкото здраве.Мастноразтворим. Складира се в черния дроб, мастните тъкани, сърцето, мускулите, тестисите, матката, кръвта, надбъбречната и хипофизната жлеза.

Препоръчителните дневни дози за възрастни са 8-10  IU. Тази доза е базирана на натуралната форма на витамина.

Безопасна горна граница: 1 500  IU натурален; 1 100 IUсинтетичен

60-70% от дневния прием на витамин Е, се изхвърля с фекалиите. За разлика от другите мастноразтворими витамини, витамин Е се складира в тялото сравнително кратко време (като витамините В и С).

Съставен е от съединения наречени  токофероли. Алфа-токоферолът е най-активен и ефективен от осемте (алфа, бета, гама, делта, епсилон, дзета, ета и тета).

Мощен  антиоксидант.

Усилва активността на витамин А..

ПОЛЕЗНИ ЕФЕКТИ

- забавя стареенето на клетките
- предотвратява оксидацията на „лошия” холестерол
- снабдява тялото с повече кислород и повишава общата издържливост
- заедно с витамин А защитава белите дробове от вредните ефекти на мръсния въздух
- профилактично средство срещу много видове рак
- предотвратява образуването на тромби в кръвоносните съдове
- облекчава умората
- ускорява оздравяването от изгаряния
- може да намали кръвното налягане
- облекчава дихателните проблеми
- намалява риска от исхемични заболявания и инфаркт
- намалява риска от Алцхаймер
- може да предотврати някои от пораженията, които диабета нанася на тялото, особено на очите. ЗАБОЛЯВАНИЯ ПРИ НЕДОСТИГ
Разрушаване на червените кръвни телца, мускулна дистрофия, поява на някои видове анемия,репродуктивни разстройства.
НАЙ-ДОБРИ НАТУРАЛНИ ИЗТОЧНИЦИ

Житни зародиши, растителни масла, ядки, спанак, шипки, яйца.
КАТО ХРАНИТЕЛНА ДОБАВКА

Обикновено се предлага в дози от 100 – 1,500  IU. ТОКСИЧНОСТ И СИМПТОМИ НА ПРЕДОЗИРАНЕ
Естествения витамин Е не е токсичен.
ВРАГОВЕ

Кислород, неорганично желязо, термична обработка и замразяване на храните.

ОЩЕ НЕЩО...
Селенът и витамин Е имат синергично действие. 25 mcg селен на всеки 200 IU витамин Е, засилват значително неговото действие.

Проучвания показват, че много възрастни може би не получават дори препоръчителната дневна доза от витамин Е.

Хората, които са на диета богата на  полиненаситени мастни киселини (полезните мазнини) се нуждаят от допълнителни количества витамин Е.

Високите дози витамин Е повишават действието на  антикоагулантните лекарства (лекарства разреждащи кръвта). Също така високите дози витамин Е действат противоположно на витамин К, който е отговорен за съсирването на кръвта. Тези, на които им предстои операция е добре да преустановят приема на витамин Е две седмици преди и след операцията и задължително да се консултират с лекар.

Тялото усвоява натуралния витамин Е два пъти по-добре от синтетичния. Натуралния извлек на витамин Е се отбелязва като д-алфа- токоферол, а синтетичния като дл-алфа-токоферол.

Неорганичното желязо ( феро сулфат) разрушава витамин Е, така че двете не бива да се вземат заедно. Нужен е интервал от 8 часа между приема на желязото и витамин Е. Органичното желязо (фероглюконат, пептонат, цитрат и фумарат) НЕ разрушават витамин Е.

Когато водата е хлорирана, нуждите от витамин е се повишават значително.

Бременните жени и майките кърмачки,  както и тези употребяващи противозачатъчни, също имат повишени нужди от витамин Е.

Ролята на витамин Е в  бодибилдинга също не е за подценяване. Този витамин заздравява клетъчните стени, което прави мускулните клетки по здрави и устойчиви – важен фактор за мускулния растеж и сила. Въздействието му се изразява в поддържане на високо енергийно ниво от една страна, а от друга действа каталитично на белтъчния синтез, като при по-големи дози анаболният му ефект е значителен.

Източник: Храната

Read more »