Броколи

Броколите са растения с дървовидна форма, които разполагат с компактна глава на цветче, прикрепена към различни по размер дръжки и стебла. Поради различните му компоненти, този зеленчук има комплекс от вкусове и текстури, вариращи от меки и цветисти (цветчето) до влакнисти и хрупкави (стъблото и дръжките).

Неговият цвят може да варира от сивозелен и тъмнозелен до моравозелен в зависимост от сорта. Един от най-популярните видове броколи, е известен като Италиански зелен или Калабрезе, кръстен на италианската провинция Калабрия, където е растял първоначално. Броколите са от семейството на карфиола. Други зеленчуци, свързани с броколите са броколини (смесица между броколи и зеле) и брокофлауър (кръстоска между броколи и карфиол).

Броколите произхождат от Италия. В древноримските времена този зеленчук е бил произведен от дивото зеле. Той бързо се разпространява в Близкия изток, където е бил ценен поради своите ядивни цветни глави и в последствие е бил допълнително култивиран в Италия. Броколите са пренесени в Съединените щати през колониалните времена и популяризиран от италианските емигранти.

При избора на броколи трябва да се селектират тези с компактни цветни глави, които не са натъртени. Те трябва да бъдат с еднакъв цвят - или тъмнозелен, или лилаво-зелен, в зависимост от сорта, но не с жълтеникав оттенък. В допълнение, броколите не трябва да имат жълтеникав цъфтеж по тях, тъй като това е знак, че са презрели. Стъблата и дръжките трябва да бъдат твърди, без слизести петна по тях.

Броколите е необходимо да се съхраняват в разтворени найлонови торбички вхладилник, където могат да останат свежи в продължение на седмица. Преди да се поставят в хладилника те не трябва да се мият. Броколитемогат да се съхраняват в продължение на една година, ако се бланшират и след това замразят.

При готвенето на броколите се отделя остра миризма на серни съединения, освободени при обработката, която е доста неприятна.

За какво са полезни броколите

Броколите съдържат естествени вещества, наречени гойтрогени, които могат да повлияят на работата на щитовидната жлеза. Хора с проблеми на щитовидната жлеза трябва да избягват консумацията на броколи.

Броколите съдържат гликосинолати - фитохимикали, които се разграждат до съединения, наречени индоли и изотиосианати (като сулфорафан). Броколите също съдържат каротеноиди и лутеин. Те са отличен източник на витамини К, С и А, както и на фолати, фибри, фосфор, калий, магнезий и витамини B6 и Е. 156 гр. броколи съдържат 43, 68 калории и 4, 66 гр. протеини.

Съдържащите се в броколите сулфорафан и индоли помагат за борбата с някоиракови заболявания като рак на белите дробове, на дебелото черво, на гърдата, на яйчниците, както и рак на пикочния мехур. Нови изследвания доказват, че тези вещества в броколите работят и на много по-задълбочено ниво. Тези съединения действително дават сигнал на гените, за да увеличат производството на ензими, участващи в детоксификацията – процес на прочистване, чрез който органите премахват вредните съединения.

Богатите на сулфорафан броколи помагат и при лечение или профилактика на инфекцията, която е основен причинител на язви. Сулфорафанът може да помогне и за възстановяване на повредена от слънцето кожа. Броколите също допринасят за намаляване на риска от сърдечни заболявания. Съдържащите се в тях мощниантиоксиданти от семейството на каротеноидите, наречени лутеин и зеаксантин, са полезни за зрението и очните лещи.

Броколите също помагат и за изграждане на силни кости. Една чаша сварени броколи съдържа 74 мг калций плюс 123 мг витамин С, който значително подобрява усвояването на калция. Тези зеленчуци са полезни и за изграждане насилна имунна система. Броколите намаляват и риска от вродени дефекти, тъй като една чаша броколи доставя 94 mcg фолиева киселина и витамин В, които са от съществено значение за правилното клетъчно делене при ДНК синтеза.Броколито е роднина на зелето, брюкселското зеле и карфиола. Този смарагдово-зелен зеленчук расте на стегнати гроздове върху здрави, годни за ядене, стъбла. Броколите е чудесен зеленчук за нашата диета.

Как да избираме броколи?
Търсете малки стегнати гроздове, тъмно зелени или с лилав отенък. Избягвайте пожълтели броколи, такива с разтворени гроздове или с дебели и твърди стъбла, както и влажни броколи.
Как да съхраняваме броколи
Съхранявайте ги в хладилник до 5 дни, без да ги миете преди това.
Какво да приготвим с броколи
* За да запазите ценните съставки на броколите, използвайте ги колкото се може по-скоро след покупка, и ги приготвяйте за кратко време, за да останат хрупкаво-нежни, т.е. консумирайте го колкото се може по-свежо.
* Броколито винаги трябва да се бланшира поне за 5 минути в подсолена вода преди да се консумира и след това да се охлади със студена вода.
* Използвайте целия зеленчук, включително и стеблата, просто отрежете около 2 см от основата.
* При варене обелете стеблата, за да достигнете до по-нежната зелена част. Така розетките и стеблата ще се сварят еднакво.

* При пържене на много силен огън, начупете горната част на по-малки парчета, а стеблата нарежете на парченца. Не е необходимо да ги белите. (пърженето не е за препоръчване, но може да опитате панирано)
* Приготвяйте ги на пара или в микровълнова фурна, броколите е чъдесна гарнитура.
* За да ги включите в салата, бланширайте за минутка в гореща вода и веднага охладете в купа с ледена вода, за да запазите цвета ярък. Гарнирайте ги с любимия си салатен дресинг или със зехтин и лимонов сок. (Лимоновият сок ще ги избели, ако не се консумират скоро.)
* Сервирайте ги сурови, с маргарин и свежи подправки.
* Походящи са за замразяване, но преди това задължително трябва да се бланшира.
Броколите са богати на бета-каротин, витамините С и Е, също и на желязо, фолиева киселина, калций и цинк.
Порция от 200 г сварено броколи покрива дневните ни нужди от витамините А и С, както и от една десета от нуждите ни от витамин Е, който забавя стареенето на клетките и благоприятства за предпазване от ракови заболявания.
Освен това броколито притежава и завиден запас от витамини от групата Б.
защо броколито е толкова полезно
Изследователи от Франция и САЩ намериха обяснение на лечебните свойства на броколите. Те съдържат голямо количество сулфоран - вещество, притежаващо антимикробен ефект.
Новите експерименти свидетелстват, че сулфоранът унищожава бактерията Helicobacter pylori – основен причинител на повечето стомашно-чревни инфекции. Доказано е, че именно този патогенен микроорганизъм е основната причина за появата на язва на стомаха и гастрити, а също има роля за образуването на злокачествени образувания.
Проверена авторска рецепта за
салата от броколи и моркови със сметана
Бейби морковите и броколито ( накъсано на средно големи розички) се задушават в масло и малко вода. Към края добавяте 200 гр (малка кутийка) заквасена сметана.
Може и с растителна сметана растителна за готвене
Поднася се със синьо сирене или топено сирене.

Източник: тук и тук

Read more »

Диня

Малцина са хората, които могат да останат равнодушни при вида на добре узрялата, сочна и охладена диня. Съществуват над 1 200 разновидности на динята, но само около 60 вида са подходящи за консумация.

Citrullus lanatus е наименованието на вид тиквови растения, както и на техните плодове, към които принадлежи динята (в зависимост от района в България наричана още карпуз или любеница). Според възприетата класификация на земеделските култури динята е плодов зеленчук. Плодът на динята е ягодовиден и има гладка кора (зелена или жълта) и сочна, сладка, обикновено червена вътрешност (среща се и жълта). Кореновата система достига до 2м дълбочина и 3м диаметър.Стъблото е стелещо се с 3-4 скелетни разклонения - овласени.

Смята се, че произлиза от Южна Африка-Етиопия,Еритрея,Сомалия. Някои историци твърдят, че динята първоначално е била диворастящо растение в пустинята Калахари. Използвали я като заместител на водата. Постепенно търговците се досещат,че би могла да се култивира и започват да продават семките в градовете, през които минавали маршрутите на керваните. Култивирането на плода започва в Африка, а през ХVII век динята вече е позната във Великобритания, Испания, Китай и други държави. Сочният плод достига до Северна Америка благодарение на европейските колонизатори и на африканските роби. Други източници твърдят, че древният Египет е родината на динята.

Произход на динята

Водата съставлява около 92% от масата на динята, което е най-високият процент сред плодовете. Динята съдържа голямо количество захари и е отличен източник на витамин C. Има лек диуретичен ефект и не е сериозен източник на други витамини и минерали, освен ако не изяждате по няколко килограма на ден. Аминокиселината цитрулин е изолирана и проучена за първи път именно от динята. Дините съдържат значително количество цитрулин, така че след консумацията на няколко килограма диня е възможно при изследване на кръвната плазма резултатите погрешно да покажат наличие на цитрулинемия или друго нарушение, свързано с пикочните канали. Семената на динята са богати на мазнини и белтъчини и се ядат самостоятелно, добавят се в други ястия или се използват за производство на растително масло. Отглеждат се специализирани сортове, които имат много малко водниста маса и концентрират енергията си в семената.

Начини за консумация

На много места по света динята може да се допълва с добавянето във вътрешността ѝ на някаква алкохолна напитка. Това става като се пробие отвор в кората, добави се напитката и се изчака тя да се смеси с тъканта на плода. След това динята се нарязва и сервира по обичайния начин. Прясната диня може да бъде ядена по различни начини, а често се използва и за ароматизиране на напитки. Кората на динята също може да се яде и понякога се използва подобно на зеленчук. В Китай тя се пържи, вари или най-често се маринова. При пържене кората се обелва и се готви със зехтин, чесън, люти чушки, лук, захар и ром. Маринованата кора от диня е разпространена и в Русия. В Западна Африка се изстискват за масло или се използват за приготвянето на супа и други ястия. В Китай семките от диня се продават печени и с подправки, подобно на слънчогледовите.

Полезни свойства

Динята подпомага изчистването на токсични продукти от тъканите. Затова се препоръчва и при проблеми с отделителната система. Заради високото съдържание на течности и химическия състав дините се използват в диетичното хранене (до 2.5 кг на ден) при заболявания на бъбреците (предпазват от образуване на камъни в бъбреците и при някои заболявания на сърцето), черния дроб и жлъчката, също и при лечение на подагра. Благодарение на ниското си калорийно съдържание се прилагат и в диети при затлъстяване. Съдържанието на въглехидрати в динята е по-ниско от това в зеления грах, ябълките, портокалите и е почти колкото в червения касис, малината и боровинката. Това я прави подходяща храна и за диабетици, които могат да консумират диня до 200-300 грама на ден. Тъй като динята съдържа плодова захар, която се усвоява без да изисква инсулин, плодът не вреди на диабетиците. Фруктозата дори подобрява работата на черния дроб и заедно с това усвояването на белтъци, мазнини и въглехидрати.

Динята се прилага и при лечение на  хроничен запек заради съдържащите се в нея магнезий и фина целулоза. Освен това тя регулира перисталтиката и стимулира отделянето на жлъчен сок. При диети с цел намаляване на телесното тегло динята е особено подходяща в случаите, когато в режима на хранене е предвиден разтоварващ ден.

Как да избираме диня?

Няма сигурен признак дали една диня е узряла, но ако се съмнявате, купете само парче или помолете предварително да ви я срежат. Абсолютно точен метод за определяне зрелостта на дините не съществува. Някои от признаците са, че при почукване зрялата диня издава чист, ясен, а не глух звук, жълто (а не бяло) петно на обратната страна, лъскава кора, а също така възможността лесно да се бели горния слой на кората при надраскване с нокът.

Как се съхранява динята?

Динята позволява да бъде съхранявана на стайна температура до 1 седмица, ако не е разрязана. В противен случай трябва веднага да бъде поставена в хладилник, като е най-добре да се консумира не по-късно от ден-два след това.

Източник: http://www.bb-team.org/

Read more »

Пъпеш

Пъпешите са изключително сладък и сочен плод, член на същото растително семейство като тиквите и краставиците.

Произходът на пъпешите води своето началото от Близкия изток и постепенно те добиват популярност в цяла Европа. Още древните египтяни и римляните са хапвали така популярния днес вид кaнтaлупили още маскмелън. Семена от пъпеши са били пренесени в Съединените щати от Христофор Колумб и култивирани от испанските изследователи в Калифорния.

Познати са следните основни видове пъпеши:

Канталуп - Този вид, наречен още маскмелън, има ярко оранжева вътрешност и кора с цвят каки. Това е видът пъпеш, който съдържа най – много бета каротин. Той обикновено може да се намери целогодишно, но от юни до август е в своя пиков сезон.

Касаба - За разлика от другите пъпеши, този вид не разполага с аромат. Касаба е голям пъпеш, който достига бледо жълт цвят, когато узрее и има бяла вътрешност със сладък вкус. Пиковият сезон на този вид пъпеш е през есента.

Крийшоу - Този вид пъпеш достига тежина до пет килограма и има уникален едновременно сладък и пикантен вкус. Той е хибрид между касаба и персийски пъпеш, има жълтеникава кора и вътрешност с цвят на сьомга. Пиков сезон за този вид пъпеши е от август до септември.

Медена роса - Това е най-сладкият от всички видове пъпеши и е сравнително малък по размер. Видът Медена роса е със светло жълта, почти зеленикава кора и бледо зелена вътрешност. Пиков сезон за този вид пъпеши е от юни до октомври.

Персийски пъпеш - Този вид пъпеш е доста подобен на вида Кентълуп, но малко по-голям по размер и външната страна на кората е обградена от подобие на фина мрежа. Персийските пъпеши имат пиков сезон през август и септември.

Дядо Коледа - Този вид пъпеш е също така известен като Коледен пъпеш, защото пиковият му сезон е през месец декември. Този сорт е подобен на диня и има зелени и златни ивици, но не е толкова сладък като другите пъпеши.

Шарлийн - Този вид пъпеш наподобява комбинация на Канталуп и Медена роса. Той е сладък сорт, със зеленикаво-оранжева кора и бяла вътрешност.

Като цяло, пъпешите трябва да бъдат оформени в съответствие с техния сорт. Например, видът Канталуп трябва да бъде с кръгла форма и т.н.

При избора на пъпеши, е необходимо да се избират тези, които нямат пукнатини, меки петна или натъртвания. Трябва да се търсят тези пъпеши, които имат чиста и гладка дръжка и плодов аромат.

Ненарязан пъпеш може да се съхранява при стайна температура в продължение на два до четири дни или докато напълно узрее, а след това трябва да се постави в хладилник, където издържа до 5 дни. Нарязан пъпеш е необходимо да се съхранява в хладилник, в затворен контейнер и издържа до 3 дни.

Пъпешът съдърва средно около 18% захари. Те са подходящи за хора страдащи отанемия и болести на кръвоносната система. Хора с жлъчни проблеми биха получили подобрение, ако включат пъпеши в менюто си. Вкусният плод е чудесно козметично средство за тези, които искат да избистрят тена на лицето си.

Пъпешите съдържат голямо количество витамин С и калий. Тези вкусни плодове са характерни високото си съдържание на вода и много ниско съдържание на калории. Известно е, че пъпешите не съдържат мазнини и холестерол.

Маските от пъпеш премахват пигментните петна и заличават повърхностните капиляри. За болни от диабет и за по-пълничките се препоръчват пъпешите от сорта галия. Те са с най-ниско съдържание на захари, затова пък са много сочни и ароматни.

По своето съдържание прилича много на динята – вода, захари (захароза, фруктоза и глюкоза), разнообразие от витамини и минерали. Плодовото месо има високи диетични качества, като се препоръчва консумиране на празен стомах. Подобрява апетита и улеснява храносмилането поради съдържание на ензими. Богатството на фолиева киселина и желязо го препоръчва като полезна храна при анемии, а високото му съдържание на каротин го прави подходящ и при болести на черния дроб.
Пъпешът има диуретично и слабително действие. Народната медицина го предписва при запек, хемороиди, подагра, при пясък и камъни в бъбреците, като при последните особено добър ефект има запарката от пъпешови семки.
Пъпешът е противопоказан при хронични заболявания на червата, както и при болни с диспепсия. За разлика от динята, той е богат на захароза и не е подходящ за болни от захарен диабет.

Поради своето уникално съдържание той е особено подходящ като храна – лекарство за сърдечно болни и за хора, застрашени от ракови заболявания.
Не бива да го забравяме и при един много важен период от живота какъвто е бременността. Особено бременност протичаща със желязо-дефицитна анемия или с чести инфекции и обща отпадналост. Със своето общо благотворно действие върху организма, пъпешът прави бременността един по-комфортен и щастлив период от живота.

Пъпешът намира приложение и в козметиката, като кашица от плода се използва в състава на различни маски, които действат освежаващо на кожата.

Read more »

Жабешки бутчета

Жабите са като жените, бедрата им са най-хубавите хапки, твърди французинът Рене Клеман, основател на известния кулинарен фестивал в град Вител.

Опитвали ли сте жабешки бутчета? Ако не, не се колебайте. Може у нас, а и навсякъде в Европа, Азия и Америка.

Парченцата месо, наподобяващо пилешкото, отдавна са национален деликатес за французите. Те обаче не са единствените ценители на жабешките бедра. Яли са ги още китайците през първи век от новата ера, ацтеките също са си угаждали с тях.

Римляните обаче, изглежда, не са харесвали деликатеса, защото той не е споменат никъде в огромната гастрономическа литература, оставена от тях. Никой не обръща внимание на жабите и техните бедра до XII век в Европа, когато те, малко странно, се появяват в ръкописите на католическата църква - разбира се, във Франция.

През средните векове много често монасите там дебелеели и църковните власти им наредили да не ядат месо в определен брой дни в годината, за да не угаждат толкова много на плътта и да обърнат повече внимание на духа. Духовните служители обаче се изхитрили и обявили жабите за риби, които не влизат в групата на месото и могат спокойно да се ядат през цялата година. Религиозните, но иначе страдащи от хроничен глад френски селяни покорно последвали примера на монасите и така се оформил известният национален деликатес.

Както пише Александър Дюма в своя “Голям кулинарен речник”, около началото на 1600-ата г. в Париж живеел мъж на име Симон, който правел цяло състояние от търговията с жаби. Пращали му животинките от неговия роден край, той ги угоявал и след това ги продавал на най-изисканите ресторанти във френската столица.

Жабешките бутчета били смятани за деликатес дори във Великобритания в началото на миналия век. През 1908 г. известният френски майстор готвач Огюст Ескофие сервира на вечеря в лондонския хотел “Савой” в чест на принца на Уелс ястие от жабешки бутчета, наречено “Бедрата на нимфите на зората”. Блюдото се превърнало в кулинарния хит на сезона. Бутчетата, накиснати в различни сосове и украсени с подправки до неузнаваемост, били от големи американски жаби и се внасяли през океана.

Впоследствие обаче британците престанали да ядат жаби и това продължава и до днес, пише в. “Гардиън”. Още от XVI век насам те засипват с подигравки всеки, който го прави, като наричат вечните си врагове французите за по-кратко Жабарите.


Всяка година 7 тона бутчета се изяждат на Фестивала на жабите във френския град Вител, който е в последната седмица на април. Близо 20 000 души от цяла Европа и САЩ се събират да хапнат. Тази година бе 37-ото издание на фестивала. Срещу сума от около 7 евро получавате пълна чиния с жабешки бутчета и пържени картофи. Предлагат се и много по-засукани рецепти с различни видове сосове, каквито само французите могат да правят.

Въпреки голямата веселба и яденето на корем обаче напоследък се появи проблем. Когато фестивалът се организирал за първи път, основателят му Рене Клеман можел да захрани всички заведения с жаби от езерото си на 30 км от града. Днес фестивалните земноводни не са нито от езерото, нито дори от Франция, а са вносни - най-вече от Азия.

Жабите са част от френското меню от 1000 г. насам. Напоследък обаче и във Франция, както и навсякъде по света, те намаляват все повече заради замърсяването, пресушаването на езерата и блатата и различни други злини, извършени от човека. За да запазят видовете, френските власти вече са забранили лова на жаби за търговски цели. На някои места се позволява да си хванеш малко жаби, но само ако ги приготвиш, опечеш или изпържиш и изядеш на място - а това е обида за изтънчения френски кулинарен вкус, която малцина могат да преглътнат. (24часа)


И Обама ги хапва, хит са в Луизиана

Франция унищожава най-много жабешки бутчета. Само от местни езера се изяждат до 70 т, внасят се още 4000 т на година.

Белгия и Люксембург също са големи ценители на жабите, но втори след Франция по внос на бутчета са САЩ. Деликатесът е особено популярен в щата Луизиана, който е бивша френска колония. Там градчето Рейн се е самообявило за световната столица на жабите. Бутчетата са много популярни също и в Арканзас и Тексас, където най-често ги поднасят пържени и с препечени филийки.

Американският президент Барак Обама ги яде с удоволствие. Фотографи успяха да го хванат как се наслаждава на деликатеса по време на предизборната си обиколка в южната част на страната миналата година.

Най-запалените любители на жабите обаче все пак са в Азия - в Индонезия, Китай, Тайланд и Виетнам. Южна Америка също е доста голям пазар за деликатеса. Противно на някои представи, че жабите са ястие само за отделни френски почитатели на кулинарията, жабешките бутчета всъщност са основно блюдо на масата в развиващия се свят.

Днес най-големият износител на деликатеса е Индонезия. Тя изпраща с кораби повече от 5000 тона годишно. Някои от тях са от ферми, но повечето живеят свободно. Изследователите нямат почти никаква представа колко жаби и от какви видове отиват редовно в световния тиган. (24часа)

Read more »

Череши

Обичате ли череши? Всъщност кой не обича! Черешата е един от плодовете, с които често преяждаме добронамерено. Добрата новина е, че черешите имат нисък гликемичен индекс и можем да хапваме повечко - без риск да трупаме мазнини, стига да съумеем да ги разпределим в малки порции през първите 2/3 от деня.

Черешите, които познаваме, са плодовете на черешовото дърво от вида Дива череша, известна и като Сладка череша (Prunus avium., Rosaceae). Вишната пък е "братовчед" на черешата, а не неин подвид, противно на общоприетото схващане. Макар доста да си приличат, черешите и вишните силно се различават по вкус. Появата на дивите череши в човешката история съвпада с началото на бронзовата епоха или няколко хилядолетия назад във времето.

Пътят на черешите към Европа започва от изток. Смята се, че черешите са се оформили като самостоятелен вид някъде на територията на средна Азия. Внесени са в Римската империя един век преди новата ера от древният град Понтус, разположен по онова време в Мала Азия. Седем века преди това черешите вече са култивирани на територията на цяла Азия и проправят пътя си към Елада и Балканите. В Англия черешите пристигат през Средновековието. През епохата на великите географски открития, черешите са пренесени към Северна и Южна Америка, Австралия и Нова Зеландия. Днес основни производители на череши за храна в глобален мащаб са страните-членки на Европейския съюз с около 40% от световното производство, докато САЩ произвеждат около 13%, което ги прави втори по производство след Турция.

Видове продукти от череши

• Сурови череши - бели, червени, червено-черни и др.
• Сушени череши - най-често се използват за влагане в мюслита, сладкиши и торти.
• Замразени череши - опаковани в малки прозрачни чашки, у нас замразените череши се предлагат из фризерите на големите супермаркети през цялата година.
• Консервирани череши - захаросани, компоти от цели плодове и сладка.
• Нектар от череши - продава се като натурален сок или в по-гъста форма като сиропи, ароматизирани подсладители за сладки и торти и др.

Хранителен състав на черешите

Ориентировъчно съдържание на вещества в 100 гр. храна:

Продукт	вода в %	ккал	белт. /гр	мазн. /гр	смилаеми въгл. /гр	фитостероли./мг	захари/гр	фибри/гр
Сурови череши	82%	63	1	0.2	14	-	12.9	2.1

Здравословни ползи

• Съдържат умерени дози витамини. Богати са на витамин С.
• Съдържат ниски към умерени дози минерали и най-вече калий;
• Имат нисък гликемичен индекс (22) и нисък гликемичен лоудинг (5);
• Съдържат антоцианини. Това са червени пигменти, за които се знае, че редуцират възпалението и болката при опитни животни. Смята се, че  антоцианините притежават антиоксидантни свойства.

Здравословни рискове

Рисковете, свързани с консумация на череши, са:

• Алергични реакции. В случай, че проявявате алергия към вишни или череши, по-добре избягвайте консумацията им дори в термично преработени продукти.

Как да изберем и съхраним черешите?

Когато купувате череши, предпочитайте тези, които са набрани с дръжките. Разчупете една череша и проверете за равномерен цвят в сърцевината й, което подсказва, че е узряла добре. Подбирайте черешите, които купувате, да бъдат с равномерен цвят. Избягвайте череши с меки участъци, както и тези, които изпускат нектар, защото това са явни признаци за презряване.

Черешите са нетрайни плодове, които лесно презряват на стайна температура. Най-добре е да купувате плодовете сезонно всеки ден или през ден. Когато закупувате череши, поставете ги в кошница за плодове. Да пренасяте черешите в полиетиленови пазарни торбички особено с килограми е лоша идея, защото така плодовете се смачкват и се развалят предсрочно.

Можете да съхраните черешите в хладилник, като ги поставите в хартиен перфориран плик или кошница за срок от пет до седем дни. За да им върнете свежестта, преди консумация ги потопете за половин час в съд със студена чешмяна вода. Можете да замразите черешите във фризер за срок до един месец.

Източник: BB-team.org

Read more »

Лозови листа

Лозовите листа имат затягащо действие и подобряват кръвосъсирването. В някои средиземноморски държави те се използват при хемороиди, диария и за лечение на рани и разширени вени. Ефектът се дължи на биологично активни вещества, които укрепват съдовете. Червeните лозови листа, които натрупват по- големи количества съдоукрепващи вещества, са по-целебни. Днес те се използват като суровина за изготвянето на таблетки, тинктури, кремове и гелове, с които се лекуват разширени вени и хемороиди. Всеки може сам да си приготви отвара. Две супени лъжици изсушени червени лозови листа се запарват в 500 мл вряла вода 15 минути. Листата се берат наесен, непосредствено преди да паднат сланите. От отварата се пие по 1 чаша преди храна. Същата запарка може да се използва за компреси, като се внимава да не са загряващи, ако вените са разширени.

• Сушените лозови листа помагат при вътрешни, главно маточни кръвотечения.
• Запарката от лозови листа улеснява извеждането на оксаловата киселина организма, което е особено полезно за страдащите отоксалатни камани в бъбреците.
• Със запарка от лозови листа се прави и гаргара при ангина и се промиват рани и язви от различен произход.
• Със свежи, ситно нарязани лозови листа се налагат рани и циреи.
• 
  

Read more »

Кайсия

Кайсиите са малки, златни, оранжеви плодове, с мека и гладка като кадифе повърхност, не са прекалено сочни, но определено са сладки.

Кайсиите произхождат от Китай, но чрез Армения се пренасят и в Европа, поради което и научното им наименование е Prunus armenaica.Кайсиевите дървета се пренасят във Вирджиния през 1720 г., а испанските мисионери ги разпостраняват в Калифорния през1792 г. Климатът там е напълно подходящ за кайсиевите културата, поради което основният добив на кайсии в Съединените щати е от слънчевите градини на Калифорния.

Кайсиите могат да се консумират както като пресни плодове, така и сушени или да се използват за направа на сладки изделия и сладка. Плодовете също могат да се дестилират за направа на ракия и ликьор. Етеричните масла от костилките им се продават в търговската мрежа като горчиво бадемово масло. Турция, Италия, Русия,Испания, Гърция, САЩ и Франция са водещите производители на кайсии.

Сезонът на кайсиите е от месец май до месец август. През зимата те се внасят от Южна Америка. При избора на кайсии трябва да се търсят плодове с наситен портокалов цвят, като се избягват тези, които са бледи и жълто. Кайсиите трябва също така да са леко омекнали. За да бъдат най- добри антиоксиданти, трябва да се избират напълно узрели плодове.

Сушените кайсии, които се произвеждат с търговска цел е възможно да са третирани със серен диоксид. Те се третират със сяра, за да се удължи техният срок на годност, тъй като тя е един вид консервант, който предотвратява окисляването и избеляването на цветовете. Сярата може да предизвика остри реакции при хора, страдащи от астма.

Кайсиите са отличен източник на витамин А, витамин С, фибри и калий.

Кайсиите съдържат фитохимикали, наречени каротеноиди - съединения, които придават червени, оранжеви и жълти цветове на плодовете и зеленчуците. Мощният антиоксидант ликопен е един от каротеноидите, които се съдържат в кайсиите. Една кайсия съдържа 16, 8 калории, 0, 49 гр. протеини и 0 милиграмахолестерол.

Хранителните вещества, съдържащи се в кайсиите могат да помогнат за опазване здравето на сърцето и очите. Високата концентрация на бета-каротин и ликопен в кайсиите ги прави иключително важна за здравето на сърцето храна. Те предпазват LDL холестерола от окисляване, което може да помогне за предотвратяване насърдечни заболявания. Каротиноидите и ликопенът значително намаляват и риска от развитие на рак на простатата.

Кайсиите съдържат също и хранителни вещества катовитамин А, които спомагат за добро зрение. Витамин А е мощен антиоксидант, който се бори със свободните радикали и увреждането на клетките и тъканите. Свободните радикали могат да наранят очните лещи.

Кайсиите са и добър източник на фибри, които спомагат за подобряване процеса на храносмилане.

Източник: Готвач.БГ

Read more »