Малината

Леко кисели на вкус и с приятен червеникав цвят, малините направо предизвикват да ги изядеш. Заедно с високото си съдържание на фибри, те внасят и богат коктейл от антиоксиданти, с които могат да допълнят здравословните ползи на плодовата ви салата или на любимото ви кисело мляко.

Mалините са плодовете на малиновия храст (Rubus spp., Rosaceae). Подобно на ягодите и малините растат в умерените климатични зони по света.

В Европа, Северна Америка и Азия се срещат различни видове местни малини. В Европа най-разпространени са Rubus ideaus, или известни още като европейски червени малини.

Историята на малините на Стария континент започва, когато кръстоносците я донасят със себе си на връщане от светите земи.

Смята се, че първоизточникът е планината Ида в днешна Турция. Макар че през 18-ти век малините са вече познати в Европа, широкото им култивиране започва век по-късно.

Малиновите храсти достигат до два метра височина, корените са плитко разположени и от тях израстват множество прави стебла.

По тях растат тъмночервени шипове, чиято цел е да пазят плодовете от дивите животни. По време на цъфтежа малиновите стебла се покриват с малки бели цветчета, които отделят много нектар, предпочитан от пчелите.

Плодовете на малината всъщност са сложна структура от малки плодчета, долепени едно до друго, всяко от които носи собствена ядлива семка.

Видове продукти от малини

• Пресни малини - ако имате възможност, винаги предпочитайте пресните плодове;
• Замразени малини - в случай че на пазара няма пресни плодове, насочете се към замразените. Макар и с по-ниско ниво на витамин С, те пак ще ви дадат повече в сравнение с натуралните сокове и конфитюрите;
• Сушени малини - те най-често биват влагани в мюсли продукти или пълнозърнести десерти;
• Компоти (стерилизирани малини) - като че през последните години по-радко можем да срещнем компот от малини на пазара. Добрата новина е, че не сме загубили много това, понеже този тип ястия не могат да предложат друго освен захар и приятен вкус.
• Нектари и натурални сокове - стига да имате възможност, правете си свеж сок от малини или използвайте натурални сокове без добавена захар;
• Сладка, мармалади, конфитюри - можете да добавите мъничко върху пълнозърнест хляб, в мюслито си или да хапнете малко веднага след тренировка за покачване на тегло, заедно с чаша протеинов шейк. 

Здравословни ползи от консумацията на малини

• Богати са на витамин С, като 200 гр малини покриват препоръчваната доза за деня;
• Добър източник са на минералите: калий и магнезий;
• Съдържат значителни количества полифенолни антиоксиданти, като антоцианиновия пигмент. Сред полифенолите е и доказалата се в подпомагане лечението на различни заболявания елагична киселина;
• В състава на малините има още: кварцетин, галиева киселина, цианидини, салицилова киселина, кетахини и други вещества със значими биохимични ползи за човешкия организъм;
• Имат високо съдържание на фибри, което спомага за чревната перисталтика, като подобрява усвояването на хранителните вещества.

Здравословни рискове

Хората с алергия към малини са основната застрашена група. Други опасности носят химическите обезпаразитяващи разтвори, с които се предпазват плодовете на малиновите насаждения.

Търсете опаковани малини (в малки пластмасови кутии) със знак за произход и сертификационен номер на продукта, което е гарант за качеството.

Как да изберем и съхраним малините?

Малините са нетрайни плодове. Те не издържат на натиск и на топлина и това ги прави трудно съхраними при транспорт.

Можете да си купите малини директно от някоя ферма около града, в който живеете.

Избирайте плодове с листенца, които са твърди на пипане и имат приятен лъскав цвят.

Съхранявайте малините в хладилник, без да ги миете. Бъдете внимателни, когато ги носите към дома.

За препоръчване е купуването и съхранението им в хладилни чанти. Преди да поставите в хладилника, отделете меките и разкашкани плодчета от останалите, за да не ферментират всички.

Разредени в хладилник в кутия за храна с капак, малините могат да запазят вкуса си до три дни. Можете да запазите малините за период до един месец във фризера.

Идеи за използване на малини

• Пресни: самостоятелно, в комбинация с други свежи плодове (ягоди, боровинки), нарязани в сухо мюсли или пасирани с лед на домашен сладолед. Ако консумирате малини с банани например, ще намалите гликемичния индекс на последните;
• Замразени: като част от сухо мюсли, в мюсли с мляко, с кисело мляко или за направа на домашен сладолед;
• Сушени: в мюслита с мляко, в пълнозърнести-многозърнести кейкове с ядки.

Малинови кетони за отслабване

Източник: Малини 

Read more »

Ванилия

Ванилията се води една от най-скъпите подправки след шафрана и кардамона. Нейна родина са влажните тропически гори на Мексико. По-късно е пренесена и се отглежда в Мадагаскар, Мартиника, Таити, Хавайските и Коморските острови, Гваделупе и Шри-Ланка.
Ванилията е била добре позната на древните мексиканци - ацтеките. Те я наричали tlilxochitl - черно цвете, и я използвали за ароматизиране на стимулираща шоколадова напитка от какао, мед, гореща вода и лют червен пипер.

Може би първият европеец усетил вкуса и аромата на ванилията е Христофор Колумб по време на последното му, 4-во пътешествие. Това се е случило 1502 г. на територията на съвременна Никарагуа, където местните управляващи му поднесли чаша шоколад, ароматизиран с ванилия. Въпреки това испанските конквистадори на Фернандо Кортес са първите пренесли ванилията и какаото в Европа. Скоро ванилията и какаото добили популярност в цяла Европа.
През 1602 г. придворният фармацевт на английската кралица Елизабет I открил, че ванилията може да се използва за ароматизиране на печива. Малко след това френските аристократи въвели модата да се употребява ароматизиран с ванилия тютюн. Но най-вече за големия интерес към подправката допринесли твърденията на немския изследовател Цимерман през 1762 г., че ванилията е изключително силно възбуждащо средство.
Други медицински светила на 18в. твърдели, че ванилията може да излекува язва, да повиши умствените способности на човек и най-вече, че е незаменима противоотрова. В наши дни тези твърдения могат да извикат само усмивка, но значението на ванилията като подправка не намалява.

Ванилията е многогодишно тревисто растение с дължина до 20 м от семейство Orchi-daceae. Растението е с виещи се стебла и въздушни корени, с овални, месести тъмнозелени листа. Цветовете са едри, жълтозелени и се разтварят само за един ден. Опрашват се само от един вид пчели от рода Melipona и определен вид колибри, живеещи само в Мексико.
Заради формата на цвета обикновено се опрашват около 5% от цветовете. Европейците пренасят ванилията и в други тропически области, но не могли да получат плодове на нито едно място, докато през 1836 г. белгийският ботаник Чарлс Морен, не открива че цветовете не се опрашват и е необходима човешка намеса.
Ръчното опрашване и допълнителната ръчна обработка и ферментация определя високата цена на подправката. Ванилията започва да дава плод на третата година след посаждането и в продължение на 35-40 години. Плодовете (шушулките) се берат се зелени и се подлагат на ферментация, при което добиват тъмнокафяв цвят, а по повърхността им се образуват кристалчета ванилии с характерен приятен аромат. Освен ванилии плодовете съдържат още полизахариди, смоли, дъбилни вещества и др.

Търговските видове ванилия обаче се различават по географския си произход. Най-добрата е мексиканската ванилия. Шушулките и достигат 25-30 см дължина. Бурбонската или реюнионската (отглеждана на остров Réunion) е с една трета по-къса от мексиканската и е с по-тъмен цвят. Цейлонскта и явайската се характеризират с подобни свойства. Шушулките на ванилията от остров Маврикий са с дължина около 15 см. По-светла е от мексиканската и има по-слаб аромат. Таитянската е с червеникаво оцветяване и с дължина 12-14 см. Като подправка тя е значително по-евтина от другите сортове. Ванилията е много трайна подправка. При правилно съхранение може да се съхранява повече от 36 години.
Класическата рецепта предписва шушулката на ванилията да се разреже с остър нож по дължина и да се добавят в мляко семената и течността, намираща се в нея. За по-силен аромат млякото се кипва с ванилията, след това се прецежда и така се добавя към тестото. А за още по-наситен аромат, шушулката може да се нареже на ситно или да се стрие на прах и така да се добавя към ястията.


Скъпата подправка трябва да се използва икономично. Може да се кипне в мляко цяла шушулка, след това да се подсуши и да се сложи в плътно затворен съд със захар. Така захарта се ароматизира и може да се използва за приготвяне на сладкиши. Една и съща шушулка може да се използва многократно за ароматизиране на захар. В тестото ванилията се добавя преди топлинната обработка. В други блюда се добавя след приготвяне, преди да изстинат. Трябва да се внимава с дозата, по-голямото количество от подправката ще придаде горчив вкус на блюдата.

Ванилията действа върху храносмилателната система, засилва отделянето на жлъчка. Използва се широко в сладкарството за ароматизиране на кремове, сладоледи, напитки, сладкиши, сладки сосове, какао, шоколад. Ванилия се добавя в алкохолни и безалкохолни напитки. Широко се използва в хранително-вкусовата промишленост за ароматизиране на сладка, конфитюр, сладоледи и др.
Като лечебно средство днес ванилията не се прилага. Понякога се използва във фармацевтичното производство за ароматизиране на някои лекарства.
Ванилията, която купуваме от магазините под формата на бял прах, представлява всъщност синтетически ванилин, който е евтин и удобен за употреба, но неговият аромат не може да се сравни с този на естествената подправка.

Източник

Read more »

Тиквички

Тиквичката е отглеждана от индианците преди повече от 10 000 години на американския континент на територията на днешна Гватемала и Мексико. Наричали я „аскута скуош" (зелен, неузрял, суров), вероятно защото първоначално диворастящите видове имали неприятен вкус на сурово, дори нагарчали. Консумирали предимно семената. С времето култивирали сортове тиквички със сочна сърцевина и сладък вкус. Почитали я като една от „Трите сестри", заедно с боба и царевицата, взаимно подпомагащи своя растеж и добив. Тиквичката пази сянка и задържа влага в почвата, а бобът се вие около царевицата, която спомага усвояването на азот от почвата.

Както много други култури, така и тиквичката достига Европа едва през 16 век, благодарение на испанските пътешественици. Италианците я оценили високо и ласкаво я нарекли малка тиква - zucchina. В началото на 19 в. под това наименование тиквичката се завръща като „емигрантка" в Америка.

Тиквичката (Cucurbita) е зеленчук, за разлика от големите тикви, които се причисляват към плодовете. Узрява в средата на лятото и е близък родственик на динята, краставицата и много други зеленчуци.

Зеленчук, които достига завидна дължина, нараствайки с по седем милиметра на денонощие, при това без да се нуждае от по-специални грижи.

Важно е да се запомни, че се бере 2 до 7 дни след цъфтежа, като се внимава да не достигне дължина, по-голяма от 15 см, тъй като значително променя вкусовите си качества.

Тиквичката, заедно с картофите и царевицата, е била пренесена от Централна Америка в страните от Средиземноморието.

Твърди се, че този дар на природата е бил оценен и отглеждан още преди 10 000 години, като векове по-късно мекият вкус и задоволителните хранителни качества на зеленчука са се оказали напълно достатъчни, за да започне масово отглеждане. Днес българите успешно могат да класифицират тиквичката като "национален" зеленчук.

Сортове тиквички

• Zucchini - тиквички с издължено тяло, тънка зелена или жълта коричка, с нежна бяла сърцевина.
• Шайот - тиквичка с формата на круша, която много често замества авокадото. Сорт тиквичка, който изисква по-продължителна термична обработка.
• Straightneck - с цилиндрично тяло и грапава жълта кора, със сладко и сочно месо, богат вкус и изключително съдържание на каротиноиди, фибри и витамин С.
• Патисони - тиквички с по-странна форма и все по-голям кръг почитатели в последно време, и сравнително по-различна окраска, варираща от бяло, преминаващо в оранжево и зелено.

Здравословни ползи, свързани с консумацията на тиквички

Тиквичките са зеленчуци, които се отличават с високо съдържание на калий, натрий, калций, магнезий, фосфор и желязо, витамин А, С, В₁ и В₂, както и сравнително високо съдържание на органични киселини.

Богат набор от полезни вещества и в замяна - само 21 калории в 100 г, което показва, че присъствието им в ежедневното пролетно и лятно меню е задължително.

Вкусните зеленчуци са чудесни за профилактика на състояния като атеросклероза, болести на стомаха, затлъстяване и анемия. Нежните фибри действат очистващо на организма, извеждайки от него голяма част от натрупаните токсини и същевременно помагат за преодоляването на констипация.

Здравословни рискове, свързани с консумацията на тиквички

Проявата на алергична реакция към тиквички е изключително рядко срещано явление. По-скоро внимателни в консумацията на тиквички трябва да бъдат хора с бъбречни заболявания, които са свързани с трудно извеждане на калий от организма.

Как да изберем и съхраним тиквичките?

Тиквичката е зеленчук, при изборът на който най-важна се оказва твърдостта, правилната и гладка форма. Ако кората й е мека, с наранявания, без блясък и с петна, то със сигурност е загубила не само своите вкусови, но и до голяма степен хранителни качества.

Прясната, и най-важно вкусна тиквичка е тази, която боцка на пипане. Големината не е от първостепенно значение, защото много често едрите тиквички са пълни със семки и имат горчив вкус.

Максималният период, през който можем да съхраняваме тези зеленчуци, е не по-дълъг от 4-5 дни, на сухо и хладно място или в отделението за зеленчуци в хладилника. В никакъв случай не бива да ги съхраняваме в полиетиленови торбички.

Лесно можем да ги съхраняваме във фризера, като предварително са нарязани на кръгчета и бланширани в подсолена вода.

Източник

Read more »

Спанак

Спанакът (Spinacia) представлява тревисто растение с тъмнозелени листа от семейството на ряпата (Amaranthaceae). Градинският спанак е едногодишно растение, което расте при умерен климат. В началото на своя растеж образува розетка от листа с различна форма (продълговато-яйцевидни, гладки, набраздени), след което се образува цвят с тази розетка. За храна се използват листата на зеленчука, преди да образуват цвят.
 
Смята се, че родината на спанака е Персия, като съществуват данни за неговото култивиране, датиращи от III-IV век. По-късно през VII век той е пренесен в Китай. В Европа спанакът попада през средните векове, като първоначално арабите го пренасят в Испания, където дълго време той се радва на голяма популярност сред испанските монаси. Едва през XX век спанакът започва да се култивира в Европа заради богатото си съдържание на витамин С и желязо.

Хранителен състав на спанака

Диетолозите често твърдят, че не аптеката е правилното място за получаване на необходимите витамини и минерали, а пресните плодове и зеленчуци. При това витамините, които се приемат в естествен вид, по-пълноценно се усвояват от организма и оказват значителен благотворен ефект.  По съдържание на хранителни вещества и особеноминерални соли, спанакът е изключително полезен. В 100 г спанак се съдържат около 25 калории.

Листата на зеленчука са богати на белтъчини, въглехидрати, витамините А (около 4 мг/100г), В1, В2, В6, РР, С (32-72 мг/100 г) и в по-малко количество витамин К. Установено е, че 80 г пресен и 200 г сготвен спанак покриват половината от дневната нужда от витамин С. От друга страна,  изключително високо е съдържанието на фолиева киселина, която е особено важна за плода и майката, както и минерални вещества (натрий, калий, магнезий, желязо, фосфор, калций, йод, манган и мед). Не съдържа мазнини и холестерол.


Здравословни ползи

• Ниската калоричност на спанака го превръща в изключително подходяща диетична храна.
• За лечебни цели и по-бърз ефект, за предпочитане е приемането на изцеден пресен сок от спанак смесен със сок от моркови.
• Листният зеленчук е особено подходящ за хора, страдащи от анемия.
• Въпреки мита за Попай Моряка, спанакът съвсем не е цар на железните мускули. Той отдавна е детрониран от морските дарове с черупки, карантията, шоколада и др., но в замяна на това е богат източник на фибри.

Здравословен риск

Реален потенциален риск от консумацията на спанак съществува само за хора с установена алергия най-вече към желязото, съдържащо се в него. От друга страна спанакът съдържа и оксалова киселина, която е противопоказна при хора с бъбречна недостатъчност.

Избирайте спанака внимателно и го съхранявайте правилно

Винаги когато избирате спанак, се стремете той да бъде с тъмнозелени твърди листа, по които да няма петна и наранявания. Можете да го съхранявате в хладилник в полиетиленова торбичка до 3-4 дни или бланширан и замразен във фризера до една година.

Трябва да се отбележи, че най-полезна и препоръчителна е употребата на пресен продукт, който не е съхраняван дълго време или подложен на замразяване. Например сокът от спанак е прекрасен диетичен продукт от една страна, и много добър оцветител от друга, като придава на ястията наситен зелен цвят. За готвене пресмятайте от 375 до 500 г суров спанак на човек, защото след термична обработка намалява до 125-175 г. За салата ще ви бъдат необходими около 100 г.

Добре е да знаете...

Спанакът е много чувствителен към азотните торове, използвани при отглеждането му. За да не позволите нитратите да повлияят върху вашето здравословно състояние, винаги избирайте много пресен спанак, измивайте го внимателно, без да го оставяте да кисне във водата, приготвяйте го веднага и бързо го консумирайте. Не го претопляйте.

Източник:http://www.bb-team.org/ 

Read more »

Ягоди

Със своя примамлив външен вид и отлични вкусови качества, ягодите си осигуряват място в списъка на любими храни на мнозина. 

Известно е, че горските плодове са богати на антиоксиданти, и ягодите не правят изключение. Те съдържат и ценни хранителни вещества, осигуряващи поддържането на добро здраве и превенция на редица заболявания. Ягодите са добър източник на витамин С, витамини от В  група, минералите калий, желязо, магнезий.

 

Сред основните причини за нарушения на функциите на очите са свободните радикали и недостигът на определени хранителни вещества. С увеличаване на възрастта и липсата на тези защитни вещества, вредните свободни радикали в организма могат да нанесат тежки поражения на очите, като ги правят податливи на инфекции, или изсъхване на очите, дегенерация на зрителните нерви, макулна дегенерация, зрителни дефекти. Антиокислителите, като витамин С, флавоноиди, фенолни фитовещества, съдържащи се в ягодите, могат да помогнат за облекчаване на подобни състояния. Плодът може да е полезен и при нарушения на очното налягане. Съдържанието на калий в ягодите спомага за поддържане на правилното налягане. 

 

Витамин С, фолиевата киселина и флавоноидите в ягодите притежават отлични антиоксидантни и антиканцерогенни свойства. Изследване показа, че дневният прием на плода помага за намаляване растежа на туморни клетки. 

Според учени, консумацията на ягоди помага за предотвратяването на ранните увреждания, които водят до развитието на тумори. Проучване на китайски изследователи сочи, че приемането на плода в големи количества може да се окаже помощно средство при медикаментозна терапия за предпазване от рак на хранопровода.

Ягодите, както и повечето растения от род Розоцветни, имат високо съдържание на полифеноли, които до голяма степен обезпечават нормалното функциониране на мозъка. Според изследване, редовната консумация на ягоди, боровинки и къпини е в състояние да забави дегенеративните процеси в мозъка и да предотврати когнитивните нарушения. Полифенолите в плодовете, зеленчуците и ядките притежават антиоксидантни и противовъзпалителни ефекти и чрез консумацията им се спомага забавянето процеса на стареене на тъканите, в това число и мозъчните.

 

Ягодите са богати на калий и магнезий. Смята се, че тези минерални вещества са ефективни при намаляване на високо кръвно налягане, причинено от натрий. 

Консумацията на ягоди е полезна и при сърдечно-съдови проблеми, поради високото съдържание на фибри, фолиева киселина, антиоксиданти и наличието на малко мазнини. Този състав благоприятства понижаването на нивото на вредния холестерол. Някои от витамините от група В, които присъства в ягодите, са полезни за укрепването на сърдечния мускул и така помагат за по-доброто функциониране на сърцето. 

Източник

Read more »

Боровинки

Боровинките са плодове, растящи на храст, които принадлежат към семейството на Пирена, чиито членове включват блатната боровинка, азалията, планинския лавър и рододендрона. Боровинките растат на чепки и могат да имат размер от този на малко грахово зърно до този на топче за игра. Те са в наситени цветове, вариращи от тъмно синьо до лилаво-кафяв и черен цвят и имат бяло-сиво восъчно покритие, което служи като защитно покритие. Вътрешната им част е полу-прозрачна, а семената са малки. Култивираните боровинки обикновено са леко сладки, докато дивите имат по-кисел и остър вкус.

Боровинките произхождат от Северна Америка, където растат в гористите и планински райони на Съединените щати и Канада. Този плод расте рядко в Европа и е съвсем наскоро въведен в Австралия. Боровинките не са били култивирани до началото на 20-ти век, а в търговската мрежа се появяват през 1916 г.

Съществуват около 30 различни вида боровинки, отглеждани в различните региони.

При избора на боровинки, трябва да се селектират тези, които са твърди и имат жизнен цвят с белезникав отенък. Трябва да се избягват плодовете, които са с по-матов цвят или са меки и по-бледи. Най-добър антиоксидант са напълно узрелите плодове.

Узрелите боровинки трябва да се съхраняват в контейнер в хладилник, където те могат да се запазят за около една седмица, макар че най-добре е да се консумират в рамките на няколко дни. Винаги преди съхраняването трябва да се проверяват плодовете и да се отстранят всички повредени зърна, за да се предотврати разпространението на мухъл. Преди съхраняването боровинките не се мият, тъй като по този начин ще се премахне защитното покритие, което предпазва кожата им от деградация.

Боровинките са сред малкото храни, които съдържат измерими количества оксилати. Когато оксилатите станат прекалено концентрирани в телесните течности, те могат да се захаросат и да причинят здравословни проблеми. Поради тази причина хората с проблеми с бъбреците или жлъчката трябва да избягват яденето на боровинки.

Боровинките съдържат значителни количества антоцианидини, антиоксидантни съставки, които придават сини, лилави и червени цветове на плодовете и зеленчуците. Тези плодове съдържат и ellagic киселина, друг фитохимикал, който възпрепятства разрушаването на клетките. Боровинките също са много добър източник на витамин С, манган, разтворими и неразтворими фибри като пектин. Те са добър източник и на витамин D. 145 гр. боровинки съдържат 81, 2 калории и 0, 98 гр.протеини.

Полза на боровинките

Боровинките са плодовете с най-висока способност да разграждат свободни радикали. Съдържащите се в тяхантоцианидини неутрализират вредното влияние на свободните радикали върху колагеновото междуклетъчно вещество на клетките и тъканите, което може да доведе до катаракта, глаукома, разширени вени, хемороиди, пептична язва, сърдечни заболявания и рак. Антоцианините спомагат за подобряване на интегритета в поддържащите структури на вените в цялата съдова система.

Боровинките имат кардиозащитна функция. В множество проучвания е доказано, че те могат да подобрят и нощната зрителна острота. Те помагат да се намали риска от свързана с възрастта макулна дегенерация.

Боровинките помагат също да се предпази мозъка от оксидативен стрес и да се намали риска от болести катоАлцхаймер и деменция.

Боровинките съдържат и друго антиоксидантно съединение, което блокира метаболитните пътища, които могат да доведат до рак. Благодарение на него, те осигуряват защита срещу рак на дебелото черво, рак на яйчниците и др.

Източник

Read more »

Копривата

Тя е непретенциозно растение, разпространено навсякъде у нас. За храна се употребяват зелените копривени връхчета и току-що развилите се листа. Ако приемем факта, че кулинарната обработка на билката е, образно казано, парещо занимание, с растението можем да приготвяме вкусни и изключително полезни ястия. Биохимичният състав на копривата е твърде богат. В сто грама пресни листа се съдържат близо 84 г вода, 2 г белтъчини, 3 г захари и 5 г разтворими вещества. При това белтъчините на копривата съдържат много незаменими аминокиселини. Зелените й листа са извънредно богати на витамини, минерални соли, органични, киселини, ферменти, хлорофил и багрени вещества. В сто грама листа са установени близо 90 мг витамин С и 8 мг провитамин А (каротин). Освен това има витамини от групата В, витамин Д и Е. Съдържа и значителни количества фолиева и пантотенова киселина, както и витамин К. Чрез ястия с коприва можем да си доставим още калиеви и калциеви соли. Приема се, че копривата е една от най-богатите на желязо растителни храни.
Всичко това я прави подходяща храна за уморени и анемични хора, за майки кърмачки и бременни жени. Подходяща е при усещане за слабост и обща умора. Може да се приготви напитка от коприва, която действа много освежаващо. Понеже чистият сок има малко неприемлив вкус, той се смесва с други плодови и зеленчукови сокове.

Коприва

Описание: Многогодишно тревисто растение, високо до 150 см, с дълго пълзящо коренище. Стъблото е четириръбесто, изправено, вдървено в основата. Листата са срещуположни, продълговати, сърцевидни. Цялото растение е покрито с парливи власинки. Цветовете са еднополови, дребни, жълтозелени. Цъфти от май до септември.
Разпространение: Широкоразпространено растение из цялата страна
Употребяема част: С лечебна цел се използват листата и коренищата. Листата се събират от май до септември, а коренищата от септември до ноември. Стъблата се окосяват и листата се обират, докато растението е още свежо. Коренищата се изчистват от пръст и тънки коренчета и се измиват веднага.
Действие: Кръвоспиращо, диуретично, омекчаващо, антианемично

Копривата е най-добре позната и най-използваната билка у нас. Среща се рано напролет по слънчевите закътани и влажни места. Като лечебно средство е била известна още от древността. Лекари като Хипократ и Гален са я препоръчвали за подсилване на организма.
Днес е известно, че 100 г пресни листа от коприва съдържат около 84 г вода, 2-3 г белтъчини, З - 4 г захари и 5-6 г разтворими вещества. Освен това копривата е една от най-богатите на белтъчини зеленчукова храна - съдържа много незаменими аминокиселини. Зелените листа на копривата са богати също на органични киселини, ферменти, хлорофил. В свежите листа има още 100 мг витамин С и 9,6 мг каротин, както и значителни количества на витамините К, Д, Е и от групата В.

 
По своя минерален състав копривата е много близка до спанака и киселеца. Но съдържанието на желязо в нея е по-голямо, отколкото при другите листни зеленчуци. Количеството на този микроелемент в копривата достига до 3,9 мг. Ето защо тя се препоръчва на хора, страдащи от изтощение, след тежки операции и на болни от анемия. Подходяща храна е за бременни и майки кърмачки. Богатото съдържание на калиеви соли прави копривата полезна при заболявания, които протичат със задържане на течности в тялото, както и при сърдечно-съдови нарушения. Особено полезна е за хората, които приемат медикаменти, извличащи калия от тялото.
Копривата отдавна присъства в нашата национална кухня. От нея особено през пролетта често се готвят супи, каши, дори се яде на салата. Във великденското меню на по-старите хора и днес се включва баница с коприва. Съвременните диетолози препоръчват за освежаване сок от коприва - самостоятелно или в съчетание с други зеленчуци и плодове - моркови, ябълки, портокали или лимони. Единствено противопоказание за сок от коприва е наличието на камъни в бъбреците. Копривата има и разхубавяващи свойства. За повече обем на косата се препоръчва отвара от 100 грама ситно нарязани листа от коприва, залети с половин литър вода и половин литър оцет. Сместа се вари 30 минути, прецежда се и косата се изплаква с нея. Стои няколко часа. Тази отвара регулира и косопада.

Приложения:
* при анемии, храносмилателни смущения с диария, кръвотечение от носа
* при обилна менструация, хемороиди, захарна болест, хроничен бронхит, ревматизъм
* при бъбречни заболявания като диуретично средство, при маточни кръвотечения
* външно: при отоци, натъртвания, косопад

Идеален е следният коктейл:
половин водна чаша сок от коприва, 1 непълна чаша сок от моркови и 1 супена лъжица лимонов сок.

Салата от коприва
125 г копривени листа, 25 г лук (на пера), 10 г растително масло, половин яйце, лимонов сок, малко магданоз
Копривените листа се измиват с обилно течаща вода и се нарязват на ситно. Към тях се прибавя нарязаният лук и сместа се счуква в дървено хаванче, докато се получи смес, близка до пюре. Подправя се с лимонов сок и олио и се разбърква със ситно нарязания магданоз. Салатата се украсява с парченца от свареното яйце.

Листата на копривата, както и семената й се употребяват в народната медицина.
Изсушените листа стимулират храносмилателните жлези, подпомагат дейността на черния дроб При възпаление на червата, съпроводено с диария, се препоръчва отвара от изсушени копривени листа – до 60 г на литър вода. Вари се на тих огън няколко минути. След това се оставя да изстине и се прецежда. Течността се изпива за един или за два дни.
От листа или корени от коприва, смесени с корени от репей и мащерка, се прави доста концентрирана отвара, с която се лекуват пърхот и косопад. Копривата действа и кръвоспиращо. За тази цел се пие дневно по 100 г сок, който се приготвя от цялото растение.
Билката участва и в комбинации с лечебен ефект при ставни възпаления. По 50 г листа от коприва, цветове от иглика, цветове от бъз, цветове от липа и листа от бреза. Две супени лъжици от тази смес се заливат с 500 мл вряща вода. Оставя се да кисне 1 час. След това запарката се прецежда и се пият по 100 мл, размесени с 1 супена лъжица лимонов сок, 4 пъти на ден преди ядене.

Източник

Read more »