Копривата

Тя е непретенциозно растение, разпространено навсякъде у нас. За храна се употребяват зелените копривени връхчета и току-що развилите се листа. Ако приемем факта, че кулинарната обработка на билката е, образно казано, парещо занимание, с растението можем да приготвяме вкусни и изключително полезни ястия. Биохимичният състав на копривата е твърде богат. В сто грама пресни листа се съдържат близо 84 г вода, 2 г белтъчини, 3 г захари и 5 г разтворими вещества. При това белтъчините на копривата съдържат много незаменими аминокиселини. Зелените й листа са извънредно богати на витамини, минерални соли, органични, киселини, ферменти, хлорофил и багрени вещества. В сто грама листа са установени близо 90 мг витамин С и 8 мг провитамин А (каротин). Освен това има витамини от групата В, витамин Д и Е. Съдържа и значителни количества фолиева и пантотенова киселина, както и витамин К. Чрез ястия с коприва можем да си доставим още калиеви и калциеви соли. Приема се, че копривата е една от най-богатите на желязо растителни храни.
Всичко това я прави подходяща храна за уморени и анемични хора, за майки кърмачки и бременни жени. Подходяща е при усещане за слабост и обща умора. Може да се приготви напитка от коприва, която действа много освежаващо. Понеже чистият сок има малко неприемлив вкус, той се смесва с други плодови и зеленчукови сокове.

Коприва

Описание: Многогодишно тревисто растение, високо до 150 см, с дълго пълзящо коренище. Стъблото е четириръбесто, изправено, вдървено в основата. Листата са срещуположни, продълговати, сърцевидни. Цялото растение е покрито с парливи власинки. Цветовете са еднополови, дребни, жълтозелени. Цъфти от май до септември.
Разпространение: Широкоразпространено растение из цялата страна
Употребяема част: С лечебна цел се използват листата и коренищата. Листата се събират от май до септември, а коренищата от септември до ноември. Стъблата се окосяват и листата се обират, докато растението е още свежо. Коренищата се изчистват от пръст и тънки коренчета и се измиват веднага.
Действие: Кръвоспиращо, диуретично, омекчаващо, антианемично

Копривата е най-добре позната и най-използваната билка у нас. Среща се рано напролет по слънчевите закътани и влажни места. Като лечебно средство е била известна още от древността. Лекари като Хипократ и Гален са я препоръчвали за подсилване на организма.
Днес е известно, че 100 г пресни листа от коприва съдържат около 84 г вода, 2-3 г белтъчини, З - 4 г захари и 5-6 г разтворими вещества. Освен това копривата е една от най-богатите на белтъчини зеленчукова храна - съдържа много незаменими аминокиселини. Зелените листа на копривата са богати също на органични киселини, ферменти, хлорофил. В свежите листа има още 100 мг витамин С и 9,6 мг каротин, както и значителни количества на витамините К, Д, Е и от групата В.

 
По своя минерален състав копривата е много близка до спанака и киселеца. Но съдържанието на желязо в нея е по-голямо, отколкото при другите листни зеленчуци. Количеството на този микроелемент в копривата достига до 3,9 мг. Ето защо тя се препоръчва на хора, страдащи от изтощение, след тежки операции и на болни от анемия. Подходяща храна е за бременни и майки кърмачки. Богатото съдържание на калиеви соли прави копривата полезна при заболявания, които протичат със задържане на течности в тялото, както и при сърдечно-съдови нарушения. Особено полезна е за хората, които приемат медикаменти, извличащи калия от тялото.
Копривата отдавна присъства в нашата национална кухня. От нея особено през пролетта често се готвят супи, каши, дори се яде на салата. Във великденското меню на по-старите хора и днес се включва баница с коприва. Съвременните диетолози препоръчват за освежаване сок от коприва - самостоятелно или в съчетание с други зеленчуци и плодове - моркови, ябълки, портокали или лимони. Единствено противопоказание за сок от коприва е наличието на камъни в бъбреците. Копривата има и разхубавяващи свойства. За повече обем на косата се препоръчва отвара от 100 грама ситно нарязани листа от коприва, залети с половин литър вода и половин литър оцет. Сместа се вари 30 минути, прецежда се и косата се изплаква с нея. Стои няколко часа. Тази отвара регулира и косопада.

Приложения:
* при анемии, храносмилателни смущения с диария, кръвотечение от носа
* при обилна менструация, хемороиди, захарна болест, хроничен бронхит, ревматизъм
* при бъбречни заболявания като диуретично средство, при маточни кръвотечения
* външно: при отоци, натъртвания, косопад

Идеален е следният коктейл:
половин водна чаша сок от коприва, 1 непълна чаша сок от моркови и 1 супена лъжица лимонов сок.

Салата от коприва
125 г копривени листа, 25 г лук (на пера), 10 г растително масло, половин яйце, лимонов сок, малко магданоз
Копривените листа се измиват с обилно течаща вода и се нарязват на ситно. Към тях се прибавя нарязаният лук и сместа се счуква в дървено хаванче, докато се получи смес, близка до пюре. Подправя се с лимонов сок и олио и се разбърква със ситно нарязания магданоз. Салатата се украсява с парченца от свареното яйце.

Листата на копривата, както и семената й се употребяват в народната медицина.
Изсушените листа стимулират храносмилателните жлези, подпомагат дейността на черния дроб При възпаление на червата, съпроводено с диария, се препоръчва отвара от изсушени копривени листа – до 60 г на литър вода. Вари се на тих огън няколко минути. След това се оставя да изстине и се прецежда. Течността се изпива за един или за два дни.
От листа или корени от коприва, смесени с корени от репей и мащерка, се прави доста концентрирана отвара, с която се лекуват пърхот и косопад. Копривата действа и кръвоспиращо. За тази цел се пие дневно по 100 г сок, който се приготвя от цялото растение.
Билката участва и в комбинации с лечебен ефект при ставни възпаления. По 50 г листа от коприва, цветове от иглика, цветове от бъз, цветове от липа и листа от бреза. Две супени лъжици от тази смес се заливат с 500 мл вряща вода. Оставя се да кисне 1 час. След това запарката се прецежда и се пият по 100 мл, размесени с 1 супена лъжица лимонов сок, 4 пъти на ден преди ядене.

Източник