Моркови

Суров или варен, печен или задушен, морковът притежава отлични вкусови и хранителни качества, диетични и лечебни свойства. Свойствата им са известни още на древните гърци. Знаменитите лекари Хипократ и Гален ги препоръчват като болкоуспокояващо и противовъзпалително средство, както и срещу кашлица. Прилагат се за лечение на кокоша слепота, кръвоизливи и пикочно-каменна болест, както и за увеличаване на кърмата. По-късно Авицена също прилага морковите при лечението на някои заболявания.

Произходът на моркова датира от преди 5 000 г. в централна Азия, региона на Афганистан. Постепенно се разпространяват по Средиземноморието. Първите моркови са били бели, розови, жълти, зелени, лилави и черни, но не и оранжеви. През 16 век холандски градинари успяват да култивират познатите ни оранжеви моркови. В наши дни най-популярни са именно те, следвани от жълтите и червени разновидности, които се срещат често в азиатската кухня. Морковът е познат и обичан още от дълбока древност. Елините го наричали Caroton, римляните Carota, а египтяните Galica (галски).

Провитамин А (бета-каротин)

От всички зеленчуци морковът има най-високо съдържание на провитамин А (бета-каротин - до 17 мг/100 гр).Това вещество има доказани свойства като антиоксидант и предпазва хората от злокачествени заболявания. Витаминът действа профилактично на инфекциозните заболявания на бронхите, гърлото и гласните връзки. Чаша сок или нектар осигурява необходимата дневна доза от провитамин А, който освен това:

• Въздейства благоприятно на зрението;
• Подобрява вида на кожата, ноктите и косата, т.е., действа като естествена козметика.

Не се притеснявайте, че кожата ви може да промени своята пигментация и да стане жълто-оранжева на цвят. За да се случи подобно нещо, трябва да пиете над 500 гр. сок дневно в продължение на повече от 5 дни.

Целулоза

Съдържащата се в нектарите и соковете от моркови целулоза:

• Помага в грижата за фигурата;
• Подпомага отслабването;
• Има благотворно въздействие върху храносмилателната система;
• Освобождава тялото от токсините.

Витамини и минерали

Витамините и минералите, съдържащи се в соковете и нектарите от моркови:

• Помагат при ежедневната грижа за организма и увеличават имунитета (особено витамините А и С).
• Витамините от група В усилват паметта и концентрацията, а калият регулира кръвното налягане.

Полезни и лековити

Редовното консумиране на моркови укрепва зрението поради високото съдържание на витамин А. Морковеният сок съдържа 4 пъти повече каротин, отколкото доматите, например. Добре е да знаете, че каротинът много по-лесно и бързо би се усвоил от организма, ако се подправи с растително масло или с малко лимонов сок. Големият набор на витамини от групата В укрепва нервната система. Високото съдържание на целулоза стимулира функцията на храносмилането и перисталтиката на дебелото черво. Затова морковите се препоръчват във всички диети за отслабване. Зеленчукът е полезен за диабетиците, които често страдат от дефицит на витамин А. Те биха могли да си го набавят с редовна, но умерена консумация на моркови. Всички части на моркова са много полезни, включително корените и зелените листа. Морковът се различава от другите зеленчуци и с повишеното си съдържание на калиеви соли. А те са крайно необходими при болести на сърцето, кръвоносните съдове и бъбреците.

Сравнително наскоро е открито, че по съдържание на фитонциди (тези вещества действат пагубно на "лошата" микрофлора) морковите почти не отстъпват на лука и чесъна. Ако изядете един пресен морков, количеството микроби в устната кухина значително намалява. Общото въздействие върху организма благодарение на съдържащите се в морковите биоактивни вещества се проявява в повишаване на жизнения тонус, намаляване възприемчивостта към инфекции, както и регулиране на обмяната на соли и вода в организма. Морковите оказват също така противовъзпалително, диуретично, слабително, спазмолитично, противотуморно, заздравяващо въздействие. Те са полезни и при наличие на глисти. При хроничен запек морковът има лек слабителен ефект. Морковите са богати и на йод, поради което са от първа необходимост при заболявания, свързани с понижаване функцията на щитовидната жлеза.

Продължителната употреба на настъргани моркови, подправени със сметана или масло, както и морковеният сок повишават устойчивостта на организма към инфекции. Съставът на соковете и нектарите от моркови е близък до състава на моркова, а част от ценните хранителни съставки, например бета-каротинът се усвоява по-добре от организма, когато се приема чрез сокове и нектари. 

Яжте моркови, за сте красиви и да помните по-добре

Витамин В е отговорен за добрата памет и способността ни да се концентрираме. Той подпомага организма ни в борбата му със стреса. Той е и основен враг на анемията. Витамин Е е другата съставка на морковите, която се бори с малокръвието. Той помага на организма да произвежда червени кръвни телца в случай на анемия. Провитамин А, или бета-каротинът, е виновен за оранжевия цвят на морковите. Освен че помага да запазим очите си здрави, витамин А често е наричан "витаминът на растежа", тъй като е необходим и за правилното развитие на организма на бебетата и децата. Той участва в изграждането на костите и зъбите, а освен това (както вече стана дума) е изключително полезен за кожата - прави я сияйна и помага при лечението на акне.

Морковите имат доста висок гликемичен индекс, така че биха могли много бързо да вдигнат нивото на инсулина, ако се прекалява с количеството им. Бета-каротинът и другите каротеноиди се считат за безопасни. Не е възможно да се стигне до неблагоприятни ефекти в резултат на голяма консумация на храни, богати на тези вещества. Установено е обаче, че бета-каротин, приеман като хранителна добавка в прекомерни количества може да увеличи риска от рак на белия дроб при пушачите.
Бета-каротинът, който се съдържа в моркова, има още една важна роля. Той предпазва кожата от стареене и я защитава от UV лъчите. Бета-каротинът е безопасен за организма, тъй като неизползваното количество се изхвърля в процеса на обмяна на веществата. Благодарение на калия в морковите кожата става стегната и гладка, а бръчките не се задълбочават.

Любопитни факти за морковите:

• В древен Рим морковът е бил считан за афродизиак. На пировете на император Калигула всички ястия били приготвяни само с моркови, за да дадат сили на поканените гости.
• В келтската литература морковът е наричан "подземен мед" заради сладкия му вкус.
• Заедно с откриването на витамин А се увеличава интересът към моркова. Правителството в Англия провежда акция, популяризираща консумацията на моркови. Във връзка с високото съдържание на провитамин А, който подобрява зрението, менюто на пилотите по нареждане е обогатено с голямо количество моркови.
• През Втората световна война са били произвеждани бонбони, конфитюри и сладкиши от моркови. В Португалия до днес е много популярен мармаладът от моркови, а в Канада и САЩ - сладкишът от моркови.
• Първият сок от моркови е бил направен в Англия и се е наричал Carrolade.

Източник: BB Team

Read more »

Портокали

Портокалите са кръгли цитрусови плодове с фино-текстурирана кора, разбира се оранжева на цвят, както и вътрешността им. Размерът напортокалите обикновено варира от около два до три инча в диаметър.

Портокалите се класифицират най-общо в две категории - сладки и горчиви. Популярни сортове сладкипортокали (Citrus sinensis) включват Валенсия, Навел и Джафа – вид голям портокал, както и червени портокали - хибридни видове, които са по-малки по размер, по-ароматни и имат червени нюанси. Горчивите портокали (Citrus aurantium) са често използвани за направата на конфитюр или мармалад, както и служат като есенция за ликьори като Гранд Марние и Коантро.

Портокалите водят своя произход преди хиляди години в Азия, в района южно от Китай до Индонезия, от където са разпространени и в Индия. Те не са култивирани в Близкия изток до към 9-ти век. Сладките портокали са внесени в Европа около 15-ти век от различни групи, като маврите, португалски и италиански търговци.

Портокаловите дървета започват да се отглеждат в Карибските острови в края на 15-ти век, след като Христофор Колумб носи семената им там по време на второто си пътуване до Новия свят. Испанските изследователи пренасят портокалите във Флорида през 16-ти век, докато испанските мисионери ги внасят в Калифорнияпрез 18-ти век и поставят началото на отглеждането на тези цитрусови плодове в двата щата, широко известни със своите портокали. В момента, страните, които са едни от най-големите производители и търговци на портокали са САЩ, Бразилия, Мексико, Испания, Китай и Израел.

Портокалите не е необходимо да имат ярко оранжев цвят, за да са с добро качество. В действителност, наситеният цвят на небиологичните портокали, може да се дължи на инжектирането им с изкуствени бои в техните кори. Необходимо е да се избягват тези плодове, които имат меки петна или следи от мухъл. И тъй катопортокалите са сред храните, най-често срещани с пестицидни остатъци е необходимо да се купуват био портокали, когато е възможно. Необходимо е също да се избират портокали, които са с гладко текстурирана кора и са твърди и тежки за техния размер. За най - добро антиоксидантно действие, трябва да се купуват напълно узрели портокали. Трябва да се има в предвид, че портокалите са една от храните, най-често свързани с алергични реакции.

Ползи на портокалите

Портокалите са отличен източник навитамин C. Те също са много добър източник на диетични фибри. Тези плодове също са добър източник на витамини В, включително витамин В1 и фолат, както и на витамин А,калций и калий. 131 гр. портокалисъдържат 61, 57 калории и 1, 23 гр. протеини.

Портокалите имат изключително полезно действие за човешкото здраве, а именно:

- Портокалите съдържат полезните фитохранителни вещества

При последните изследвания, лечебните свойства на портокали се свързват с широка гама от фитохранителни съединения. Те включват цитрусови флаванони(видове флавоноиди, които включват молекулите хесперетин и нарингенин), антоцианини, хидроксицинаминова киселина, както и разнообразие от полифеноли.

- Портокалите съдържат витамин С, който има антиоксидантно действие и защитава имунната система

Портокалите са отличен източник на витамин С - само един портокал доставя 116, 2% от необходимата доза витамин C на ден. Витамин С е основният водоразтворим антиоксидант в тялото, той унищожава свободните радикали и предотвратява щетите от тях, както вътре, така и извън клетките.

- По данни от проведено изследване, приемането на витамин С като добавка не предоставя същата защита, както количеството, съдържащо се в чаша портокалов сок;

- Портокалите осигуряват защита срещу сърдечно-съдови заболявания;

- Проучвания показват, че диета богата на цитрусови плодове дава значима защитна сила срещу някои видове рак, като рак на устата, ларинкса и фаринкса и рак на стомаха. Консумацията на портокали води до намаляване на риска от 40 - 50%.

- Съединения в цитрусовите плодове, включително и портокалите, нареченилимоноиди играят важна роля в борбата с рак на устата, кожата, белите дробове, гърдата, стомаха и дебелото черво;

- Портокалите са полезни за намаляване нивата на холестерол;

- Портокалите са много добър източник на фибри;

- Портокалите помагат за предотвратяване образуването на камъни в бъбреците, предотвратяват образуването на язви;

- Портокалите помагат за защита на респираторното здраве и осигуряват защита срещу ревматоиден артрит.

Източник: БГ готвач

Read more »

Сушени сини сливи

Сините сливи са невероятно полезен дар от природата. Те съдържат множество витамини (B1, B2, PP, C), провитамин A, както и минерали, микроелементи, като натрий, калий, магнезий, фосфор, желязо.

Всеизвестно е, че сините сливи се консумират освен пресни, на сладко, конфитюр,компот, и сушени. Ако смятате, че сушените сини сливи са по-малко полезни от свежите, току-що набрани плодове – грешите.

Изсушените сливи запазват абсолютно състава на полезни си вещества, с малката разлика, че са по-богати на захари и органични киселини.

В същото време сушените сини сливи имат значително по-висока енергийна стойност от пресните – 264 кал в 100 грама, но витамините и микроелементите в тях са в изобилие.

Сушените сини сливи (Prunus domestica) имат много широко приложение, защото могат да се запазят добре през цялата година. В тях съдържанието на захар достига 50 процента.

От въглехидратите остават глюкоза и фруктоза, а захарозата практически изчезва. Попадайки в стомашно-чревния тракт, синята слива увеличава 6-8 пъти обема си и превишава 5-6 пъти по калоричност пресните плодове.

Множество са ползите върху здравето от пресните сливи, сушените и сливовия. Те се използват в диетотерапията за подобряване на апетита и храносмилането, повишаване калоричността на храната и доставяне на витамини през зимата. В качеството на лекарствена суровина се използват пресни и сушени плодове и листа.

Сливите са препоръчителни при хроничен запек. Слабителният ефект се проявява при изяждането на 10-20 сухи сини сливи преди сън, а също и при употребата на настойка или компот от тях.

Действието им е обусловено не само от химическото дразнене на лигавицата на червата от целулозата и захарните вещества, но и от механичната стимулация на перисталтиката от увеличаващия се обем на плодовете.

Добър лечител сините сливи са и при хипертонична болест и бъбречни патологии. Пикочогонен ефект настъпва благодарение на високото съдържание на калий в сливите, което спомага за извеждането на готварската сол и водата от организма.

Сливовият компот помага при заболявания на черния дроб, бъбреците и сърцето. Сушените сливи са мощно средство против склерозата, защото те изкарват от организма холестерола.

Източник: Готвач БГ

Read more »

Кълнове за здраве

Източник: сп. Меню
Автор: Людмил Хайдутов

Жителите на древен Китай са ответници по много обвинения – от откриването на барута до измислянето на мъчителните за някои хора клечки за хранене. Всичко това донякъде се компенсира от развиването на прелъстителни кулинарни традиции. Много от тях от векове използват растителните кълнове като основен продукт. Едва от трийсетина години тази есенция на здравословното хранене се радва на огромна популярност и в западния свят. Макар със закъснение и с по-бавни темпове, храненето с кълнове намира достойна и плодородна почва и в България.

РАЗВИТИЕ В ЗАСТОЙ
Привидно лишени от жизнени функции, семена крият в себе си мощния потенциал да станат новото поколение на своите зелени родители. Точно тази утвърждаваща живота сила е привлякла вниманието на предците ни и те са включили прорастващите семенца в ежедневното си меню.
Попаднали при подходящите условия, семената започват да развиват невидимите досега корени и първи листа. Всичко това е съпроводено с истинска биохимична буря, затворена в миниатюрното пространство на новото растение. От застиналите в покоя на семената резервни вещества се синтезира изключително богатство от витамини A, B, C и E, аминокиселини и фибри, обезпечаващи шеметните процеси на тази метаморфоза. Най-голямото предимство на прорастващите семена е, че с течение на времето те не губят, а дори увеличават концентрацията на всички тези полезни елементи.

ФЛОРИСТИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ
Всяко семенце в определен момент покълва, но естествено не всички са подходящи за трапезата ни. Въпреки това броят на тези, които са извор на кулинарна наслада е наистина впечатляващ. Основните групи са три: бобови, житни, както и роднините на зелето от семейство Кръстоцветни. Списъкът всъщност е много по-дълъг – кълновете от различните видове лук, целина, тиква, кориандър, слънчоглед, лен са също толкова вкусни и полезни като тези от изброените групи растения.
Познатите ни бобови варива са най-използваният източник за получаване на кълнове. Обикновеният фасул не се класира в този челен отряд, защото първоначално в него се образуват някои токсични вещества. Но пък популярната като фураж люцерна се изявява като истински лидер. В търговската мрежа тя се предлага под името алфа.
Всъщност китайците са развили традицията на кулинарното използване на кълновете въз основа на две растения от точно тази бобена група – соята и известното в България като китайско зелено бобче растение Vigna radiata.
В света най-използваните кълнове от житни растения са тези от ечемик, но те много рядко се предлагат у нас. По-достъпни са току-що покаралите житни и ръжени зрънца.
На запад от Балканите типичната ранно пролетна салата се състои от голямо количество покълнал кресон – представител на зелевото семейство. Той вече може да се намери и тук но засега кълновете от ряпа и броколи бият по точки. Последните се славят със силен антиканцерогенен ефект.

СГОТВИ МИ ЕНЕРГИЯ!
На Запад е прието кълновете масово да се употребяват като част от салатите или техен основен продукт. Въпреки че замяната на пресния лук с покълналите дребни черни лучени зрънца е добра идея, Азия е много по-широко кулинарно скроена и там кълновете се готвят по всевъзможни начини. Поради малките си размери те са благодатен материал за китайската техника за бързо пържене в малко количество силно загрята мазнина, наречена stir-fry. Така приготвени кълновете запазват хрупкавостта и полезните си свойства. Комбинацията им с всякакви меса придава на ястията забележителна свежест и лекота. За да участват по най-добрия начин в някоя вкусна супа, те се прибавят броени минути, преди да се свали тенджерата от огъня.
Дребните кълнове като тези от люцерна или лук рядко се нуждаят от почистване, но по-едрите е добре да се измият предварително. Това се прави съвсем за кратко с хладка вода, като не се киснат, защото поемат много течност, която отделят по време на готвенето.

СЕЙ, ГОТВАЧО, СЕЙ!
Всички изброени досега добри страни на кълновете се допълват и от лесното им и евтино получаване в домашни условия. Най-простият начин е да сложите семената в стъклен буркан, да прибавите малко вода и да ги оставите на топло покрити с хартия или тензух. Водата трябва да се сменя на всеки 12 часа, но това трае не повече от 3-4 дена.
За отглеждане на свежо зелени кълнове много по-удобни са плитки съдове, в които семената се насипват на слой, дебел около 2 см. В този случай светлината е важен фактор, но директното слънчево греене е недопустимо.
Изненадващо разнообразни на вкус и вид, лесно достъпни и с неоспорими полезни качества, кълновете вече не са екзотичен и претенциозен вариант за бягство от рутината на трапезата ни, а истински фаворити в насладата от храната.

Read more »

Кисело зеле

Киселото зеле - метла за стомаха

Помага и срещу рак на дебелото черво

Киселото зеле, продукт от ферментацията на млечната киселина, от векове е любимият начин за консервиране на получената реколта от бяло зеле. То е спасението за оцеляване в тежки и гладни времена: моряците в ранните векове на новото време дължали здравето и оживяването си на витамин С от каците с киселото зеле. Какво отличава киселото зеле от бялото зеле? Многото труд - само че не трудът на човека. Нашият дял от работата се ограничава в почистването, нарязването и подреждането в кацата със солена вода. Но всичко започва едва тогава. В този момент милиони микроорганизми - бактериите на млечната киселина, се нахвърлят върху въглехидратите на зелето и ги разлагат на млечна и оцетна киселина. А в това има няколко предимства - първо, по този начин зелето се запазва по-дълго, солта и киселината не позволяват на причинителите на гниене да се развиват, и второ - самите бактерии на млечната киселина имат много положителни здравословни ефекти.

---

Цяр

---

Киселото зеле помага при храносмилателни проблеми. Суровото кисело зеле е отлично старо и утвърдено средство при възпаления на стомаха и червата, както и при диарии (даже и при такива, причинени от лечение с антибиотици). Куриозното е, че самите млечно-кисели бактерии имат противомикробно действие, тъй като влияят благоприятно на чревната флора в полза на полезните чревни бактерии, а пречат на растежа на болестотворните организми. Те произвеждат продукти на обмяната на веществата, които са отровни за другите бактерии - това е истинска вътрешнобактериална война, при която ние сме печелещият трети. Необходимо е 2-3 седмици да ядете по 200 г кисело зеле дневно, като го дъвчете добре, за да се отървете от стомашни проблеми.

---

Премахва тумори

---

Суровото кисело зеле може да подпомогне организма в борбата срещу рака. Бактериите на млечната киселина активират имунната система, а по този начин и съпротивата срещу тумори. Киселото зеле предлага особено ефикасна защита срещу рака на дебелото черво. И тук важна роля играят бактериите на млечната киселина заедно с биоактивните вещества на прясното (неферментиралото) зеле, които сами по себе си вече са ценно противораково средство. Те намаляват превръщането на първичните галеново киселини във вторични - в онези съединения, които се смятат за силни стимулатори на туморите.

---

Не го мийте!

---

Суровото кисело зеле, приготвено на салата, е много вкусно и е най-здравословно. Ако искате да го сготвите, не го варете повече от 20-25 минути. Не го мийте преди това с вода, в противен случай ще отмиете много биоактивни вещества. Ако купувате киселото зеле, търсете такова от утвърдени екопроизводители. Там то не е пресолено и е с по-малко нитрати. Бактериите на млечната киселина като живи организми могат да развиват активната си дейност само в свежо кисело зеле. Киселото зеле в консервени кутии или буркани е стерилизирано и вече не съдържа живи бактериални култури.

Източник: в.Стандарт

Read more »

Мандарините

От всички цитрусови плодове всъщност именно мандарините съдържат най-много витамин С. Освен това те са богати на витамин D (предпазващ децата от рахит) и на витамин К, особено важен за еластичността на кръвоносните съдове.
В мандарините не може да има нитрати – те не се съвместяват с лимонената киселина.
Не е трудно да се избере най-вкусната мандарина. Вкусът й може да се определи с просто око. Най-киселите (сортът Уншиу) са леко сплескани, със среден размер. Единственият им плюс, който обаче няма отношение към вкуса, е липсата на семки.

Огромните и с дебела кора мандарини (Сантра) се белят най-лесно, но на тях също не им достига сладост.

Предлагаме ви цели 17 причини, заради които си заслужава този плод да е често на масата ви. Някои от тях са и алтернативно лечебно средство:

1. Мандариновият сок е диетична и лечебна напитка, която е еднакво полезна и за децата (дори за бебетата!) и за възрастните.

2. При висока температура на тялото сокът от мандарини утолява много добре жаждата.

3. Мандарините се използват при лечението на астма и бронхити. Те съдържат голямо количество феноликова аминокиселина (синефрин), която е прекрасно лечебно средство срещу отоци. За прочистване на белите дробове от слузта всяка сутрин се препоръчва да се изпива по чаша мандаринов сок.

4. Отварата от изсушените кори на мандарините смекчава кашлицата и оказва отхрачващо действие при бронхит и трахеит.

5. Пресните мандарини са полезни при заболявания на стомашно-чревния тракт, съпроводени с разстройство.

6. Кората на мандарините влиза в състава на смес от билки, която се прилага в медицината за повишаване на апетита и подобряване на храносмилането. Приготвена по специален начин, тя се приема по 10-20 капки дневно 15-30 минути преди ядене.

7. За стимулиране на апетита се препоръчва отвара от изсушените кори на мандарините.

8. Редовната употреба на мандаринов сок ще ви избави от хелминтите.

9. Мандарините са ценен диетичен продукт, който през зимата насища организма с витамини.

10. Мандарините повишават апетита и подобряват обменните процеси.

11. Етеричното масло, добито от плода, повишава настроението.

12. Отварата от корите спомага за намаляване нивото на захарта в кръвта. Кората от 3 мандарини се сварява за 10 минути в литър вода. Отварата не трябва да се прецежда. Приема се всеки ден, като остатъкът задължително да се съхранява в хладилник.

13. Благодарение на фитонцидните си свойства мандарините оказват антимикробно действие.

14. Външното прилагане на сока им помага срещу млечница.

15. И сокът и плодовете действат ефективно при дизентерия.

16. Мандарините се използват като средство за спиране на кръвотечението (особено при обилни кръвотечения през климактериума).

17. Мандарините са полезни и при кожни заболявания – пресният сок убива някои гъбички (трихофития, микроспория). За да излекувате кожата и ноктите си, поразени от гъбичките, трябва многократно да втривате в тях сок от плодовете или кората на мандарините.

Внимание! Въпреки лечебните си свойства мандарините могат и съществено да навредят. Те могат да раздразнят бъбреците, лигавицата на стомаха и червата. Затова не се препоръчват при язва на стомаха и дванадесетопръстника, при гастрити с повишена киселинност на стомашния сок, при ентерити, колити и изострени чревни заболявания, а също така при холецистит, хепатит и остър нефрит.

източник zdrave.bg

Read more »

Нахут - Леблебия

Нахутът е известен още като леблебия и сланутък. Той е едногодишно растение от семейство бобови. Нахутът (Cicer arietinu) се счита за една от най-рано култивираните от човека култури. От археологически разкопки е установено, че е леблебията е използвана от човека още отдревността. В Гърция са открити семена от нахут от 5450 г. пр. н.е., а в Ирак са намерени семена, датирани от бронзовата ера.

За родина на тази бобова култура се счита районът на Малайзия и по-специално в околностите на библейския пра-град Йерихон. Според археологическите сведения нахутът е била използван за храна от йерихонците още преди 7500 години. Като култивирана култура леблебията започва да се отглежда преди 5000 години по Средиземноморието, а в Индия растението се разпространява само хилядолетие по-късно.

През хилядолетията и вековете нахутът пуска дълбоки корени в кулинарията на различни народи. Бобовото насаждение е любимо на много цивилизации – на елините, римляните и египтяните. В кулинарните традиции на много държави по света нахутът отдавна има извоювано място. В Северна Африка, Близкия Изток, по Средиземноморието (Испания, южна Франция), в Индия се приготвят традиционно специалитети с нахут. За разпространението на нахута по света са отговорни не само испанските и португалските търговци, но и многобройните индийските емигранти, пренесли го в субтропичните зони.

Видове нахут

Обикновено нахутът е голям едногодишен храст, достигащ височина от 20 до 70 см. Семената са с кръгла форма с издатина и напомнят овча глава, поради което на много места е известен и с прякорите „овчи грах”, или „птичи грах”. Сортовете с бели, жълто-розови и бледожълти зърна се използват за храна. Тъмните на цвят зърна нахут, отличаващи се с повишено съдържание на белтъчини се използват за храна за животни. Черният нахут обаче е високо ценен в индийската кухня и се приготвя често под формата на ястието “Кала Чана”.

Основно обаче има два вида леблебия - деси и кабули, които дават десетките познати сортове, различаващи се по цвят, вкус, гладкост на бобовете, текстура, плътност и т.н. Нахутът от вида "Деси" дава малки и тъмни бобчета, с груба повърхност и се култивира основно в Индия, Мексико, Етиопия и Иран. "Кабули" дава по-големи и светло бежoви бобчета с гладка повърхност. Отглежда се предимно в средиземноморската част на Европа, Северна Африка, Афганистан и Чили.

Полезни вещества

- Лецитин

- Фосфор

- Калий

- Витамини В1, В2, В6, В9, РР, А.

- Витамин С - варира 2, 2 -20 мг на 100 г биомаса, а в прораслите семена се увеличава до 147.6 мг на 100 г сухо вещество.

- Мазнини – в зависимост от сорта варират 4, 1-7, 2% и по този показател нахутът превъзхожда останалите бобови култури с изключение на соята.

- Белтъчини: варират 20, 1-32, 4% .

- Амино-киселини. Съдържат се много малко в нахута. Соята и грахът съдържат по-голямо количество белтъчини, по качество и балансираност на амино-киселинния състав, нахутът превъзхожда останалите бобови култури.

В 100 г нахут се съдържат следните хранителни вещества:

Протеин – 19 г

Въглехидрати – 60 г

Мазнини – 6 г

Минерали:

Калций – 100 мг

Желязо – 6 мг.

Магнезий – 115 мг

Фосфор – 366 мг

Калий – 875 мг

Натрий – 24 мг

Цинк – 3 мг

Мед – 0.8 мг

Манган – 2 мг

Селен – 8 мг

Още в нахута се съдържат минералите желязо, магнезий, фосфор и цинк, молибден, манган и мед. Леблебията има нисък гликемичен индекс (10) и нисък индекс на гликемично зареждане (3). Това я прави отлична диетична храна и подходяща за хора, които искат да отслабнат.

Ползи от нахута

Още от древността нахутът се е използвал и като лекарство – предполагало се, че влияе благотворно на дейността на стомаха. Смятало се е, че компреси от млади растения лекуват възпаления, язви, ракови образувания, подобряват цветът на кожата, предпазват от кожни заболявания и унищожават брадавиците. Нахутът е смятан за афродизиак и е бил използван като такъв както от древните египтяни, така и от арабите.

Рискове за здравето

Нахутът има високо ниво на пурини, които са естествени съединения, характерни за растенята и животните, включително и хората. Повишеният им прием е свързан с производство на пикочна киселина. Тя от своя страна е свързана с поява на подаграи отлагане на бъбречни камъни.

Именно затова хората, страдащи от подагра или бъбречни проблеми е по-добре да избягват системната консумация на леблебия. Нахутът може да предизвика още алергични реакции или дори т.нар. протеиново отравяне, която се появява след преяждане с печена леблебия, но се среща доста рядко.

Съхранение на нахут

Задължително проверявайте срока на годност на нахута, когато го купувате в пликове или запечатани контейнери. Без значение дали купувате сурова сушена или печена леблебия, проверете я за следи или мирис на плесен. Обикновено нахутът се предлага суров, внесен от Турция, както и изпечен във вакумирани пликчета, а също и суров и изсушен или стерилизирана в буркани.

Ако закупувате суров нахутразгледайте го добре дали зърната не са проядени. По възможност проверете дали в сърцевината има загнили участъци, като разчупите едно зрънце. Най-добре е нахутът да се съхранява в тъмно, хладно и сухо място, за да не покълне. Сушеният нахутможе да се съхрани по този начин в продължение на една година. Ако нахутът е покълнал – по-добре не го консумирайте.

Кулинарно приложение

Нахут се добавя често в супи, пилаф, гарнитури, салати, пирожки и нахутови кюфтенца (фалафел). От него се приготвя брашно, което, при прибавяне (около 10-20%) към пшеничното, подобрява хранителните качества на хлебни, макаронени и сладкарски изделия. От нахутово брашно, в чист вид или в смес със сухо мляко, се приготвят разнообразни детски каши и храни. От нахут се прави дори и кафе, което на вкус доста се доближава до оригиналната напитка, но не съдържа кофеин. Когато се изпече става на леблебия и се вари като кафе за пиене. Нахутът е отличен за приготвянето на ястия с меса, каши, яхнии и т.н.

Източник: БГ готвач

Read more »