Нахут - Леблебия

Нахутът е известен още като леблебия и сланутък. Той е едногодишно растение от семейство бобови. Нахутът (Cicer arietinu) се счита за една от най-рано култивираните от човека култури. От археологически разкопки е установено, че е леблебията е използвана от човека още отдревността. В Гърция са открити семена от нахут от 5450 г. пр. н.е., а в Ирак са намерени семена, датирани от бронзовата ера.

За родина на тази бобова култура се счита районът на Малайзия и по-специално в околностите на библейския пра-град Йерихон. Според археологическите сведения нахутът е била използван за храна от йерихонците още преди 7500 години. Като култивирана култура леблебията започва да се отглежда преди 5000 години по Средиземноморието, а в Индия растението се разпространява само хилядолетие по-късно.

През хилядолетията и вековете нахутът пуска дълбоки корени в кулинарията на различни народи. Бобовото насаждение е любимо на много цивилизации – на елините, римляните и египтяните. В кулинарните традиции на много държави по света нахутът отдавна има извоювано място. В Северна Африка, Близкия Изток, по Средиземноморието (Испания, южна Франция), в Индия се приготвят традиционно специалитети с нахут. За разпространението на нахута по света са отговорни не само испанските и португалските търговци, но и многобройните индийските емигранти, пренесли го в субтропичните зони.

Видове нахут

Обикновено нахутът е голям едногодишен храст, достигащ височина от 20 до 70 см. Семената са с кръгла форма с издатина и напомнят овча глава, поради което на много места е известен и с прякорите „овчи грах”, или „птичи грах”. Сортовете с бели, жълто-розови и бледожълти зърна се използват за храна. Тъмните на цвят зърна нахут, отличаващи се с повишено съдържание на белтъчини се използват за храна за животни. Черният нахут обаче е високо ценен в индийската кухня и се приготвя често под формата на ястието “Кала Чана”.

Основно обаче има два вида леблебия - деси и кабули, които дават десетките познати сортове, различаващи се по цвят, вкус, гладкост на бобовете, текстура, плътност и т.н. Нахутът от вида "Деси" дава малки и тъмни бобчета, с груба повърхност и се култивира основно в Индия, Мексико, Етиопия и Иран. "Кабули" дава по-големи и светло бежoви бобчета с гладка повърхност. Отглежда се предимно в средиземноморската част на Европа, Северна Африка, Афганистан и Чили.

Полезни вещества

- Лецитин

- Фосфор

- Калий

- Витамини В1, В2, В6, В9, РР, А.

- Витамин С - варира 2, 2 -20 мг на 100 г биомаса, а в прораслите семена се увеличава до 147.6 мг на 100 г сухо вещество.

- Мазнини – в зависимост от сорта варират 4, 1-7, 2% и по този показател нахутът превъзхожда останалите бобови култури с изключение на соята.

- Белтъчини: варират 20, 1-32, 4% .

- Амино-киселини. Съдържат се много малко в нахута. Соята и грахът съдържат по-голямо количество белтъчини, по качество и балансираност на амино-киселинния състав, нахутът превъзхожда останалите бобови култури.

В 100 г нахут се съдържат следните хранителни вещества:

Протеин – 19 г

Въглехидрати – 60 г

Мазнини – 6 г

Минерали:

Калций – 100 мг

Желязо – 6 мг.

Магнезий – 115 мг

Фосфор – 366 мг

Калий – 875 мг

Натрий – 24 мг

Цинк – 3 мг

Мед – 0.8 мг

Манган – 2 мг

Селен – 8 мг

Още в нахута се съдържат минералите желязо, магнезий, фосфор и цинк, молибден, манган и мед. Леблебията има нисък гликемичен индекс (10) и нисък индекс на гликемично зареждане (3). Това я прави отлична диетична храна и подходяща за хора, които искат да отслабнат.

Ползи от нахута

Още от древността нахутът се е използвал и като лекарство – предполагало се, че влияе благотворно на дейността на стомаха. Смятало се е, че компреси от млади растения лекуват възпаления, язви, ракови образувания, подобряват цветът на кожата, предпазват от кожни заболявания и унищожават брадавиците. Нахутът е смятан за афродизиак и е бил използван като такъв както от древните египтяни, така и от арабите.

Рискове за здравето

Нахутът има високо ниво на пурини, които са естествени съединения, характерни за растенята и животните, включително и хората. Повишеният им прием е свързан с производство на пикочна киселина. Тя от своя страна е свързана с поява на подаграи отлагане на бъбречни камъни.

Именно затова хората, страдащи от подагра или бъбречни проблеми е по-добре да избягват системната консумация на леблебия. Нахутът може да предизвика още алергични реакции или дори т.нар. протеиново отравяне, която се появява след преяждане с печена леблебия, но се среща доста рядко.

Съхранение на нахут

Задължително проверявайте срока на годност на нахута, когато го купувате в пликове или запечатани контейнери. Без значение дали купувате сурова сушена или печена леблебия, проверете я за следи или мирис на плесен. Обикновено нахутът се предлага суров, внесен от Турция, както и изпечен във вакумирани пликчета, а също и суров и изсушен или стерилизирана в буркани.

Ако закупувате суров нахутразгледайте го добре дали зърната не са проядени. По възможност проверете дали в сърцевината има загнили участъци, като разчупите едно зрънце. Най-добре е нахутът да се съхранява в тъмно, хладно и сухо място, за да не покълне. Сушеният нахутможе да се съхрани по този начин в продължение на една година. Ако нахутът е покълнал – по-добре не го консумирайте.

Кулинарно приложение

Нахут се добавя често в супи, пилаф, гарнитури, салати, пирожки и нахутови кюфтенца (фалафел). От него се приготвя брашно, което, при прибавяне (около 10-20%) към пшеничното, подобрява хранителните качества на хлебни, макаронени и сладкарски изделия. От нахутово брашно, в чист вид или в смес със сухо мляко, се приготвят разнообразни детски каши и храни. От нахут се прави дори и кафе, което на вкус доста се доближава до оригиналната напитка, но не съдържа кофеин. Когато се изпече става на леблебия и се вари като кафе за пиене. Нахутът е отличен за приготвянето на ястия с меса, каши, яхнии и т.н.

Източник: БГ готвач