Сушени сини сливи

Сините сливи са невероятно полезен дар от природата. Те съдържат множество витамини (B1, B2, PP, C), провитамин A, както и минерали, микроелементи, като натрий, калий, магнезий, фосфор, желязо.

Всеизвестно е, че сините сливи се консумират освен пресни, на сладко, конфитюр,компот, и сушени. Ако смятате, че сушените сини сливи са по-малко полезни от свежите, току-що набрани плодове – грешите.

Изсушените сливи запазват абсолютно състава на полезни си вещества, с малката разлика, че са по-богати на захари и органични киселини.

В същото време сушените сини сливи имат значително по-висока енергийна стойност от пресните – 264 кал в 100 грама, но витамините и микроелементите в тях са в изобилие.

Сушените сини сливи (Prunus domestica) имат много широко приложение, защото могат да се запазят добре през цялата година. В тях съдържанието на захар достига 50 процента.

От въглехидратите остават глюкоза и фруктоза, а захарозата практически изчезва. Попадайки в стомашно-чревния тракт, синята слива увеличава 6-8 пъти обема си и превишава 5-6 пъти по калоричност пресните плодове.

Множество са ползите върху здравето от пресните сливи, сушените и сливовия. Те се използват в диетотерапията за подобряване на апетита и храносмилането, повишаване калоричността на храната и доставяне на витамини през зимата. В качеството на лекарствена суровина се използват пресни и сушени плодове и листа.

Сливите са препоръчителни при хроничен запек. Слабителният ефект се проявява при изяждането на 10-20 сухи сини сливи преди сън, а също и при употребата на настойка или компот от тях.

Действието им е обусловено не само от химическото дразнене на лигавицата на червата от целулозата и захарните вещества, но и от механичната стимулация на перисталтиката от увеличаващия се обем на плодовете.

Добър лечител сините сливи са и при хипертонична болест и бъбречни патологии. Пикочогонен ефект настъпва благодарение на високото съдържание на калий в сливите, което спомага за извеждането на готварската сол и водата от организма.

Сливовият компот помага при заболявания на черния дроб, бъбреците и сърцето. Сушените сливи са мощно средство против склерозата, защото те изкарват от организма холестерола.

Източник: Готвач БГ

Read more »

Кълнове за здраве

Източник: сп. Меню
Автор: Людмил Хайдутов

Жителите на древен Китай са ответници по много обвинения – от откриването на барута до измислянето на мъчителните за някои хора клечки за хранене. Всичко това донякъде се компенсира от развиването на прелъстителни кулинарни традиции. Много от тях от векове използват растителните кълнове като основен продукт. Едва от трийсетина години тази есенция на здравословното хранене се радва на огромна популярност и в западния свят. Макар със закъснение и с по-бавни темпове, храненето с кълнове намира достойна и плодородна почва и в България.

РАЗВИТИЕ В ЗАСТОЙ
Привидно лишени от жизнени функции, семена крият в себе си мощния потенциал да станат новото поколение на своите зелени родители. Точно тази утвърждаваща живота сила е привлякла вниманието на предците ни и те са включили прорастващите семенца в ежедневното си меню.
Попаднали при подходящите условия, семената започват да развиват невидимите досега корени и първи листа. Всичко това е съпроводено с истинска биохимична буря, затворена в миниатюрното пространство на новото растение. От застиналите в покоя на семената резервни вещества се синтезира изключително богатство от витамини A, B, C и E, аминокиселини и фибри, обезпечаващи шеметните процеси на тази метаморфоза. Най-голямото предимство на прорастващите семена е, че с течение на времето те не губят, а дори увеличават концентрацията на всички тези полезни елементи.

ФЛОРИСТИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ
Всяко семенце в определен момент покълва, но естествено не всички са подходящи за трапезата ни. Въпреки това броят на тези, които са извор на кулинарна наслада е наистина впечатляващ. Основните групи са три: бобови, житни, както и роднините на зелето от семейство Кръстоцветни. Списъкът всъщност е много по-дълъг – кълновете от различните видове лук, целина, тиква, кориандър, слънчоглед, лен са също толкова вкусни и полезни като тези от изброените групи растения.
Познатите ни бобови варива са най-използваният източник за получаване на кълнове. Обикновеният фасул не се класира в този челен отряд, защото първоначално в него се образуват някои токсични вещества. Но пък популярната като фураж люцерна се изявява като истински лидер. В търговската мрежа тя се предлага под името алфа.
Всъщност китайците са развили традицията на кулинарното използване на кълновете въз основа на две растения от точно тази бобена група – соята и известното в България като китайско зелено бобче растение Vigna radiata.
В света най-използваните кълнове от житни растения са тези от ечемик, но те много рядко се предлагат у нас. По-достъпни са току-що покаралите житни и ръжени зрънца.
На запад от Балканите типичната ранно пролетна салата се състои от голямо количество покълнал кресон – представител на зелевото семейство. Той вече може да се намери и тук но засега кълновете от ряпа и броколи бият по точки. Последните се славят със силен антиканцерогенен ефект.

СГОТВИ МИ ЕНЕРГИЯ!
На Запад е прието кълновете масово да се употребяват като част от салатите или техен основен продукт. Въпреки че замяната на пресния лук с покълналите дребни черни лучени зрънца е добра идея, Азия е много по-широко кулинарно скроена и там кълновете се готвят по всевъзможни начини. Поради малките си размери те са благодатен материал за китайската техника за бързо пържене в малко количество силно загрята мазнина, наречена stir-fry. Така приготвени кълновете запазват хрупкавостта и полезните си свойства. Комбинацията им с всякакви меса придава на ястията забележителна свежест и лекота. За да участват по най-добрия начин в някоя вкусна супа, те се прибавят броени минути, преди да се свали тенджерата от огъня.
Дребните кълнове като тези от люцерна или лук рядко се нуждаят от почистване, но по-едрите е добре да се измият предварително. Това се прави съвсем за кратко с хладка вода, като не се киснат, защото поемат много течност, която отделят по време на готвенето.

СЕЙ, ГОТВАЧО, СЕЙ!
Всички изброени досега добри страни на кълновете се допълват и от лесното им и евтино получаване в домашни условия. Най-простият начин е да сложите семената в стъклен буркан, да прибавите малко вода и да ги оставите на топло покрити с хартия или тензух. Водата трябва да се сменя на всеки 12 часа, но това трае не повече от 3-4 дена.
За отглеждане на свежо зелени кълнове много по-удобни са плитки съдове, в които семената се насипват на слой, дебел около 2 см. В този случай светлината е важен фактор, но директното слънчево греене е недопустимо.
Изненадващо разнообразни на вкус и вид, лесно достъпни и с неоспорими полезни качества, кълновете вече не са екзотичен и претенциозен вариант за бягство от рутината на трапезата ни, а истински фаворити в насладата от храната.

Read more »

Кисело зеле

Киселото зеле - метла за стомаха

Помага и срещу рак на дебелото черво

Киселото зеле, продукт от ферментацията на млечната киселина, от векове е любимият начин за консервиране на получената реколта от бяло зеле. То е спасението за оцеляване в тежки и гладни времена: моряците в ранните векове на новото време дължали здравето и оживяването си на витамин С от каците с киселото зеле. Какво отличава киселото зеле от бялото зеле? Многото труд - само че не трудът на човека. Нашият дял от работата се ограничава в почистването, нарязването и подреждането в кацата със солена вода. Но всичко започва едва тогава. В този момент милиони микроорганизми - бактериите на млечната киселина, се нахвърлят върху въглехидратите на зелето и ги разлагат на млечна и оцетна киселина. А в това има няколко предимства - първо, по този начин зелето се запазва по-дълго, солта и киселината не позволяват на причинителите на гниене да се развиват, и второ - самите бактерии на млечната киселина имат много положителни здравословни ефекти.

---

Цяр

---

Киселото зеле помага при храносмилателни проблеми. Суровото кисело зеле е отлично старо и утвърдено средство при възпаления на стомаха и червата, както и при диарии (даже и при такива, причинени от лечение с антибиотици). Куриозното е, че самите млечно-кисели бактерии имат противомикробно действие, тъй като влияят благоприятно на чревната флора в полза на полезните чревни бактерии, а пречат на растежа на болестотворните организми. Те произвеждат продукти на обмяната на веществата, които са отровни за другите бактерии - това е истинска вътрешнобактериална война, при която ние сме печелещият трети. Необходимо е 2-3 седмици да ядете по 200 г кисело зеле дневно, като го дъвчете добре, за да се отървете от стомашни проблеми.

---

Премахва тумори

---

Суровото кисело зеле може да подпомогне организма в борбата срещу рака. Бактериите на млечната киселина активират имунната система, а по този начин и съпротивата срещу тумори. Киселото зеле предлага особено ефикасна защита срещу рака на дебелото черво. И тук важна роля играят бактериите на млечната киселина заедно с биоактивните вещества на прясното (неферментиралото) зеле, които сами по себе си вече са ценно противораково средство. Те намаляват превръщането на първичните галеново киселини във вторични - в онези съединения, които се смятат за силни стимулатори на туморите.

---

Не го мийте!

---

Суровото кисело зеле, приготвено на салата, е много вкусно и е най-здравословно. Ако искате да го сготвите, не го варете повече от 20-25 минути. Не го мийте преди това с вода, в противен случай ще отмиете много биоактивни вещества. Ако купувате киселото зеле, търсете такова от утвърдени екопроизводители. Там то не е пресолено и е с по-малко нитрати. Бактериите на млечната киселина като живи организми могат да развиват активната си дейност само в свежо кисело зеле. Киселото зеле в консервени кутии или буркани е стерилизирано и вече не съдържа живи бактериални култури.

Източник: в.Стандарт

Read more »

Мандарините

От всички цитрусови плодове всъщност именно мандарините съдържат най-много витамин С. Освен това те са богати на витамин D (предпазващ децата от рахит) и на витамин К, особено важен за еластичността на кръвоносните съдове.
В мандарините не може да има нитрати – те не се съвместяват с лимонената киселина.
Не е трудно да се избере най-вкусната мандарина. Вкусът й може да се определи с просто око. Най-киселите (сортът Уншиу) са леко сплескани, със среден размер. Единственият им плюс, който обаче няма отношение към вкуса, е липсата на семки.

Огромните и с дебела кора мандарини (Сантра) се белят най-лесно, но на тях също не им достига сладост.

Предлагаме ви цели 17 причини, заради които си заслужава този плод да е често на масата ви. Някои от тях са и алтернативно лечебно средство:

1. Мандариновият сок е диетична и лечебна напитка, която е еднакво полезна и за децата (дори за бебетата!) и за възрастните.

2. При висока температура на тялото сокът от мандарини утолява много добре жаждата.

3. Мандарините се използват при лечението на астма и бронхити. Те съдържат голямо количество феноликова аминокиселина (синефрин), която е прекрасно лечебно средство срещу отоци. За прочистване на белите дробове от слузта всяка сутрин се препоръчва да се изпива по чаша мандаринов сок.

4. Отварата от изсушените кори на мандарините смекчава кашлицата и оказва отхрачващо действие при бронхит и трахеит.

5. Пресните мандарини са полезни при заболявания на стомашно-чревния тракт, съпроводени с разстройство.

6. Кората на мандарините влиза в състава на смес от билки, която се прилага в медицината за повишаване на апетита и подобряване на храносмилането. Приготвена по специален начин, тя се приема по 10-20 капки дневно 15-30 минути преди ядене.

7. За стимулиране на апетита се препоръчва отвара от изсушените кори на мандарините.

8. Редовната употреба на мандаринов сок ще ви избави от хелминтите.

9. Мандарините са ценен диетичен продукт, който през зимата насища организма с витамини.

10. Мандарините повишават апетита и подобряват обменните процеси.

11. Етеричното масло, добито от плода, повишава настроението.

12. Отварата от корите спомага за намаляване нивото на захарта в кръвта. Кората от 3 мандарини се сварява за 10 минути в литър вода. Отварата не трябва да се прецежда. Приема се всеки ден, като остатъкът задължително да се съхранява в хладилник.

13. Благодарение на фитонцидните си свойства мандарините оказват антимикробно действие.

14. Външното прилагане на сока им помага срещу млечница.

15. И сокът и плодовете действат ефективно при дизентерия.

16. Мандарините се използват като средство за спиране на кръвотечението (особено при обилни кръвотечения през климактериума).

17. Мандарините са полезни и при кожни заболявания – пресният сок убива някои гъбички (трихофития, микроспория). За да излекувате кожата и ноктите си, поразени от гъбичките, трябва многократно да втривате в тях сок от плодовете или кората на мандарините.

Внимание! Въпреки лечебните си свойства мандарините могат и съществено да навредят. Те могат да раздразнят бъбреците, лигавицата на стомаха и червата. Затова не се препоръчват при язва на стомаха и дванадесетопръстника, при гастрити с повишена киселинност на стомашния сок, при ентерити, колити и изострени чревни заболявания, а също така при холецистит, хепатит и остър нефрит.

източник zdrave.bg

Read more »

Нахут - Леблебия

Нахутът е известен още като леблебия и сланутък. Той е едногодишно растение от семейство бобови. Нахутът (Cicer arietinu) се счита за една от най-рано култивираните от човека култури. От археологически разкопки е установено, че е леблебията е използвана от човека още отдревността. В Гърция са открити семена от нахут от 5450 г. пр. н.е., а в Ирак са намерени семена, датирани от бронзовата ера.

За родина на тази бобова култура се счита районът на Малайзия и по-специално в околностите на библейския пра-град Йерихон. Според археологическите сведения нахутът е била използван за храна от йерихонците още преди 7500 години. Като култивирана култура леблебията започва да се отглежда преди 5000 години по Средиземноморието, а в Индия растението се разпространява само хилядолетие по-късно.

През хилядолетията и вековете нахутът пуска дълбоки корени в кулинарията на различни народи. Бобовото насаждение е любимо на много цивилизации – на елините, римляните и египтяните. В кулинарните традиции на много държави по света нахутът отдавна има извоювано място. В Северна Африка, Близкия Изток, по Средиземноморието (Испания, южна Франция), в Индия се приготвят традиционно специалитети с нахут. За разпространението на нахута по света са отговорни не само испанските и португалските търговци, но и многобройните индийските емигранти, пренесли го в субтропичните зони.

Видове нахут

Обикновено нахутът е голям едногодишен храст, достигащ височина от 20 до 70 см. Семената са с кръгла форма с издатина и напомнят овча глава, поради което на много места е известен и с прякорите „овчи грах”, или „птичи грах”. Сортовете с бели, жълто-розови и бледожълти зърна се използват за храна. Тъмните на цвят зърна нахут, отличаващи се с повишено съдържание на белтъчини се използват за храна за животни. Черният нахут обаче е високо ценен в индийската кухня и се приготвя често под формата на ястието “Кала Чана”.

Основно обаче има два вида леблебия - деси и кабули, които дават десетките познати сортове, различаващи се по цвят, вкус, гладкост на бобовете, текстура, плътност и т.н. Нахутът от вида "Деси" дава малки и тъмни бобчета, с груба повърхност и се култивира основно в Индия, Мексико, Етиопия и Иран. "Кабули" дава по-големи и светло бежoви бобчета с гладка повърхност. Отглежда се предимно в средиземноморската част на Европа, Северна Африка, Афганистан и Чили.

Полезни вещества

- Лецитин

- Фосфор

- Калий

- Витамини В1, В2, В6, В9, РР, А.

- Витамин С - варира 2, 2 -20 мг на 100 г биомаса, а в прораслите семена се увеличава до 147.6 мг на 100 г сухо вещество.

- Мазнини – в зависимост от сорта варират 4, 1-7, 2% и по този показател нахутът превъзхожда останалите бобови култури с изключение на соята.

- Белтъчини: варират 20, 1-32, 4% .

- Амино-киселини. Съдържат се много малко в нахута. Соята и грахът съдържат по-голямо количество белтъчини, по качество и балансираност на амино-киселинния състав, нахутът превъзхожда останалите бобови култури.

В 100 г нахут се съдържат следните хранителни вещества:

Протеин – 19 г

Въглехидрати – 60 г

Мазнини – 6 г

Минерали:

Калций – 100 мг

Желязо – 6 мг.

Магнезий – 115 мг

Фосфор – 366 мг

Калий – 875 мг

Натрий – 24 мг

Цинк – 3 мг

Мед – 0.8 мг

Манган – 2 мг

Селен – 8 мг

Още в нахута се съдържат минералите желязо, магнезий, фосфор и цинк, молибден, манган и мед. Леблебията има нисък гликемичен индекс (10) и нисък индекс на гликемично зареждане (3). Това я прави отлична диетична храна и подходяща за хора, които искат да отслабнат.

Ползи от нахута

Още от древността нахутът се е използвал и като лекарство – предполагало се, че влияе благотворно на дейността на стомаха. Смятало се е, че компреси от млади растения лекуват възпаления, язви, ракови образувания, подобряват цветът на кожата, предпазват от кожни заболявания и унищожават брадавиците. Нахутът е смятан за афродизиак и е бил използван като такъв както от древните египтяни, така и от арабите.

Рискове за здравето

Нахутът има високо ниво на пурини, които са естествени съединения, характерни за растенята и животните, включително и хората. Повишеният им прием е свързан с производство на пикочна киселина. Тя от своя страна е свързана с поява на подаграи отлагане на бъбречни камъни.

Именно затова хората, страдащи от подагра или бъбречни проблеми е по-добре да избягват системната консумация на леблебия. Нахутът може да предизвика още алергични реакции или дори т.нар. протеиново отравяне, която се появява след преяждане с печена леблебия, но се среща доста рядко.

Съхранение на нахут

Задължително проверявайте срока на годност на нахута, когато го купувате в пликове или запечатани контейнери. Без значение дали купувате сурова сушена или печена леблебия, проверете я за следи или мирис на плесен. Обикновено нахутът се предлага суров, внесен от Турция, както и изпечен във вакумирани пликчета, а също и суров и изсушен или стерилизирана в буркани.

Ако закупувате суров нахутразгледайте го добре дали зърната не са проядени. По възможност проверете дали в сърцевината има загнили участъци, като разчупите едно зрънце. Най-добре е нахутът да се съхранява в тъмно, хладно и сухо място, за да не покълне. Сушеният нахутможе да се съхрани по този начин в продължение на една година. Ако нахутът е покълнал – по-добре не го консумирайте.

Кулинарно приложение

Нахут се добавя често в супи, пилаф, гарнитури, салати, пирожки и нахутови кюфтенца (фалафел). От него се приготвя брашно, което, при прибавяне (около 10-20%) към пшеничното, подобрява хранителните качества на хлебни, макаронени и сладкарски изделия. От нахутово брашно, в чист вид или в смес със сухо мляко, се приготвят разнообразни детски каши и храни. От нахут се прави дори и кафе, което на вкус доста се доближава до оригиналната напитка, но не съдържа кофеин. Когато се изпече става на леблебия и се вари като кафе за пиене. Нахутът е отличен за приготвянето на ястия с меса, каши, яхнии и т.н.

Източник: БГ готвач

Read more »

Орех

Орехи 

Кой не обича орехи, кой не е слушал за здравословните им качества? Орехите са висококалорични, но изключително полезни ядки. По 2-3 ореха на ден за спазващите диета и цяла шепа за останалите, предпазват от редица заболявания.

Орехите са плодове на дървото Орех от семейство Орехови.Съществуват много видове орехови дървета, но основните видове орехи, които се консумират са три: английски (персийски), черен и бял орех.

Най-разпространен в Европа е английският орех, известен още като Juglans regia. Нарича се още персийски, тъй като произхожда от Индия и районите около Каспийско море. Внесен е в Европа от търговци от Римската империя през ІV век. Може да доживее до 300-400 години. Затова римляните го почитали като свещено дърво. Английският орех е с тънка черупка, лесна за чупене.

Черният орех е почти непознат в Европа, но широко разпространен в Северна Америка.Черупката му е черна, твърда и дебела, а ядките му имат остър характерен вкус. Белият орех  също произхожда от Северна Америка. Расте много бързо, достига до половината от височина на черния орех и живее не повече от 75 години. Сладък е на вкус и с по-голямо съдържание на мазнини от другите два вида. Затова е известен още като маслен орех.

Поради епидемията от орехови гъбички в Северна Америка, черният и белият орех са застрашени от изчезване видове.      

Хранителни качества на орехите. 
Орехите са богати на Омега-3 мастни киселини, витамини (А, С, Е, Р и от групата В), минерали (магнезий, йод, мед, калций, манган, фосфор, цинк, желязо), висококачествени белтъчини с голямо съдържание на аминокиселината триптофан, елагова киселина (антиоксидант и фитохимикал) и фибри.
Хранителни стойности на 100 г орехи: 654 ккал, 65 г мазнини, 15 г белтъчини и 14 г въглехидрати.

Здравословни качества на орехите

• Високото съдържание на Омега-3 мастни киселини прави орехите незаменим помощник в борбата със сърдечносъдовите заболявания. Предпазват от сърдечен удар и атеросклероза, нормализират кръвното налягане, понижават “лошия” и повишават “добрия” холестерол в кръвта.

• Орехите са популярни като “храна за мозъка” отново заради богатото съдържание на Омега-3 мастни киселини. Стимулират мозъчната активност и зареждат организма с енергия. Неслучайно формата на ореха наподобява човешки мозък.    

• Орехите укрепват костите.

• Благодарение на съдържащите се Омега-3 мастни киселини, антиоксиданти и фитостероли орехите намаляват риска от рак на гърдата при жените.

• Мъжете също се нуждаят от тях, тъй като повишават сексуалната активност. Уролозите препоръчват по шепа орехи дневно, а ние вкусната и възбуждаща “секси салата” (1 кафеена чашка счукани орехи, масло и мед).

• Орехите предпазват от анемия, образуване на камъни в бъбреците и заболявания на щитовидната жлеза.

Орехи в диетата
Орехите са висококалорична храна и ако сте на диета не бива да консумирате повече от 30 г дневно. Но тази шепа орехи ще ви зареди с енергия, ще ускори метаболизма и изгарянето на калории.




Най-вкусните орехи са продълговати и с тънка черупка, а не кръгли, които са с дебела черупка и малка ядка. Добрият орех е покрит с тънка златиста (не тъмна) ципа. 

Източник:Розали

Read more »

Маслините

Маслините са род бавнорастящи , но дълголетни дървета от семейство Маслинови. Маслината е най-старото известно култивирано дърво в историята на човечеството. Най-напред маслините са култивирани в Африка, след това финикийците ги разпространяват в Мароко, Алжир и Тунис.

Първо са били култивирани в Крит и Сирия преди повече от 5 000 години. В около 600 г. преди Христа маслиновото дърво достигнало Гърция, Италия и други средиземноморски страни. Град Атина бил наречен на името на богиня Атина, която донесла маслиновото дърво.

От историческа гледна точка маслината е играла важна роля в религията, храненето и изкуството. Позната е като символ на мира, мъдростта и победата. По време на първите олимпийски игри победителите били короновани с венци от маслинови клонки. Свети хора били помазвани със зехтин, а Мозес освобождавал от военна служба мъже, които отглеждат маслини.

Не е известно със сигурност кой е ботаническият предшественик на съвременната маслина, но се вярва, че това е диворастящият Oleaster olea sylvestris в Северна Африка, Португалия, Южна Франция, Италия и районите около Черно и Каспийско море. Някои ботаници смятат, че маслината произхожда от дърво, което е покривало пустинята Сахара преди ледниковия период.

Маслините са достъпни целогодишно по пазарите, за да ни послужат като чудесно допълнение към салатите, месните ястия и разбира се - пицата.

Маслините не могат да се ядат веднага след като са обрани от дървото. Те изискват прилагането на специални методи, които да смекчат присъщата им горчивина и които се прилагат в зависимост от разновидността на маслините, региона, в който се отглеждани, желаният вкус, цвят и текстура. Някои маслини се откъсват зелени и неузрели, докато други се оставят да узреят напълно на дървото и да придобият черен цвят. Някои методи на обработка излагат суровите зелени маслини на въздух. По-късно последвалата оксидация им предава по-тъмния цвят. Като добавка към естествения цвят на маслината, окраската й зависи и от ферментацията, и от мариноването й в зехтин, вода, или сол.

Ползи от маслините

Маслините са концентрирани на мононенаситени мазнини и са добър източник на витамин Е.

• Защитават клетките срещу свободните радикали. Витамин Е е основният мастно-разтворим антиоксидант в тялото. Той директно неутрализира свободните радикали във всички мастни области на тялото.

• Предпазват от сърдечни болести. Свободните радикали могат да доведат до различни заболявания. Например когато причиняват оксидация на холестерола, оксидираният холестерол от своя страна уврежда кръвоносните съдове и покачва риска от сърдечен удар или инфаркт.

• Предпазват ни от заболявания на червата. Ако свободните радикали увредят ДНК в клетките на колона, тези клетки може да мутират в ракови. Неутрализирайки свободните радикали, нутриентите в маслините ни предпазват от рак на колона.

• Имат анти възпалителни ефекти. Анти-възпалителните действия на мононенаситените мазнини, витамин Е и полифенолите в маслините помагат за редуциране на риска от астма, остеоартрит и ревматоиден артрит.

Произход на маслините

Маслините са плодове от дърво, известно като Olea europaea. “Olea” е латинската дума за „зехтин/олио”, отговаряйки на високата им масленост, а „Europaea” ни напомня, че маслините са родом от средиземноморския регион на Европа.

Някои от многото достъпни видове маслини са Мароканските, Каламата, Никоа, Пиколини и Манзанала.

Зехтинът е достъпен в различни разновидности в зависимост от градуса, до който е достигнала обработката му. Екстра - върджин е нерафинираният зехтин от първото пресоване. Върджин също е от първо пресоване, но има по-голямо киселинно ниво от екстра-върджина (както и по-малко фитонутриенти и не толкова деликатен вкус). Чистият зехтин (pure olive oil) обикновено е с по-ниско качество, резултат от няколко пресования.

Смята се, че маслините - една от най-древните храни - са произлезли от о-в Крит преди от пет до седемхиляди години, а зехтинът преди около трихиляди години.

Днес най-комерсиалните производители на маслини са Испания, Италия, Гърция иТурция.

Съхранение на маслините

Най-добре купувайте маслини насипно, тъй като това ще Ви позволи да експериментирате с различните видове и ще сте сигурни в качеството им. Освен цели маслини, се продават и такива, пълнени с бадеми, чушки, чесън и др. Независимо дали ги купувате насипно или не, винаги гледайте в тях да има останала течност, тъй като това ги запазва влажни и ги предпазва от изсъхване.

Ако трябва да ги съхранявате за по-дълго време, можете да ги сложите в найлонови пликове в хладилника.

Няколко бързи съвета за сервирането им

• Лесно можете да си приготвите маслинена паста, която да използвате за намазване върху филия хляб или за добавка към риба или птици. Тя става бързо само като добавите малко зехтин, чесън и любимите Ви подправки.

• Добавете нарязани маслини в любимата си пилешка салата или салата с риба тон.

• Поставете малка купичка с различнимаслини заедно с останалите предястия, които ще сервирате за гостите си.

Източник: BB-team. Бг-готвач

Read more »