ШИПКАТА царицата на билките

Древните гърци свързвали дивата роза с богинята на красотата и любовта Афродита, която щом научила за смъртта на своя любим Адонис, се втурнала към него през гъстите шипкови храсталаци. Мъката й била толкова голяма, че не забелязвала как бодливите шипове наранявали нежната й кожа. И всяка капка кръв, паднала върху зелените клонки се превръщала в червена роза. Прекрасния юноша богинята превърнала в анемона. И оттогава, когато в гората цъфнат анемониите, иглите на шипката се скриват от прелестни розови цветове. За произхода на огънатите надолу остри шипове разказват друга легенда. Изгоненият от небето Сатана възнамерявал да се върне обратно, използвайки за стълба правите клони на дивата роза и нейните големи шипове. Господ се досетил за плановете му и огънал стъблата на шипката. В отговор разсърденият Сатана огънал шиповете.  Дивата роза или шипката, символизира поетичния образ и на спящата девица красавица, омагьосана от злата орисница, заспала в очакване на своя принц. Среща се във фолклора на повечето народи. Приказката се нарича точно така "дивата розичка". Dornroschen – "Дива розичка", така наричат и героинята на "Спящата красавица", защото тя се убола не с вретено, а с клонче от шипка, което злата магьосница сложила върху възглавницата й, докато тя спяла. Легенди и приказки на много народи по света разказват за магическата сила на дивата роза, прародител на изисканата роза. Но за вълшебната сила на това растение днес сме забравили. За славянските народи шипката е била символ на младост, любов и красота. Предците ни смятали, че шипката притежава добра магия. Приписвали й чудодейна сила, способна да възроди пламъка в чувствата на влюбените. Смятали, че бялата дива роза не само събужда страст, но и пази любовта. Човек, който мечтаел да изпита радостта на любовта, използвал вана с розова вода, приготвена от листенцата на дива роза. Пръснати в жилището, листенцата на дивата роза носели спокойствие и премахвали семейните спорове. Според астролозите шипката е под доминацията на Луната. Във Франция, докато привържениците на законната монархия имали за емблеми цвета на лилията и белия карамфил, бонапартистите направили своя емблема теменужката, партията на Буланже - червения карамфил, по времето на Емил Франсуа Лубе, седмия президент на Франция, републиканците в правителството възприели червената шипка като емблема и символ на обединение. Сред емблемите на американските щати също се среща шипката. Тя е символ на на Северна Дакота. Шипков цвят е и символ на Афганистан. Дива роза присъства като хералдичен символ не само в герба на канадската провинция Алберта, но и в гербовете ни множество области, градове, държави. Царицата на билките    Шипката е една от най-познатите и широко използвани билки у нас. Нейното лечебно действие е доказано с годините. Дължи се на високото съдържание на витамин С, каротин (провитамин А), ликопен, пектин, витамини В1 и В2, РР, К. По съдържанието си на витамин С шипковия плод няма аналог в растителния свят! Обичайно пресните зрели плодове съдържат до 600мг витамин С (в 100г плод), според други източници - до 2 грама (при определени сортове). В семената се съдържа витамин Е. Високо е съдържанието на минерални соли - най-вече калиеви, калциеви, фосфорни, магнезиеви и др., флавоноиди (кемпферол, кверцетин, рутин). Съдържанието на минерали и елементи като калий, магнезий, натрий, калций и фосфор в шипката е много по-високо отколкото в много плодове и зеленчуци. Приложение на шипката може да се намери практически при всякакъв вид болести, а родството й с градинската роза е причина повечето от билкарите да я наричат царицата на билките.  Най-често се използват плодовете на шипката. В различните страни са прилагани за лечение на най-различни заболявания: в Китай – като средство, нормализиращо храносмилането и против глисти; в Тибет- при неврастении, артеросклероза, бъбречни заболявания; в Русия - при камъни в бъбреците, чернодробни заболявания, при язви, гастрити и колити. Уникалната комбинация от витамин С и останалите съставки в плодовете на шипката стимулира образуването на червени кръвни клетки, повишава работоспособността и засилва съпротивителните сили на организма. Затова се препоръчва на болни от диабет, анемии, умствена и физическа преумора, простудни заболявания, авитаминози.  В традиционната българска народна медицина плодовете от шипка се използват за повишаване защитните сили на организма, особено в късна есен, през зимата и в ранна пролет. Смята се, че шипката е особено полезна за укрепване на сърцето и кръвоносната система. Заради съдържанието на пектини и танини народната медицина изпозва шипката и при стомашно-чревни и бронхиални заболявания.  Плодовете се използват за приготвяне на мармалад, билкови чайове и шипково вино. Плодовете на шипката могат да се ядат сурови или се използват за приготвяне на сладко и мармалад. От тях може да се приготви и сироп. Сиропът от шипки е особено подходящ за бебетата и малките деца като хранителна добавка. КАК СЕ ПРАВИ НАСТОЙКА ОТ ШИПКИ? За една чаша шипкова настойка: 1 супена лъжица шипки се заливат с чаша вряла вода в емайлиран или стъклен съд. Съдът се поставя на водна баня за 10 минути. След това се оставя за около 10-12 часа, прецежда се и се пие през деня. За да стане шипковата настойка по-вкусна и да придобие още по-полезни свойства, може да се добавят мед и сушени плодове. Настойката на шипка в термос съдържа повече аскорбинова киселина и витамин Р. Шипките се заливат с кипнала вода в същата пропорция, термосът се затваря и се оставя за 10-12 часа. Ако плодовете на шипката се раздробят предварително, може да се намали времето за приготвяне в термоса до 6-8 часа. Днес всеки знае, че шипката е главният растителен източник на витамин С. Плодовете на шипката съдържат 50 пъти повече аскорбинова киселина от лимоните и 10 пъти повече от касиса, затова подобряват окислително-редукционните процеси в клетките, уплътняват капилярите, имат холагонно, диуретично и адстрингентно действие. Използват се при хипо- и авитаминоза, при пролетна умора, състояния след тежко боледуване. Подкрепят защитните сили на организма, повишават жизнения тонус, активират обмяната на веществата. Освен че се бори успешно с инфекциите, шипката повишава умствената работоспособност, укрепва сърдечно-съдовата система, предпазва от артритни заболявания ставите. Преди да бъдат открити дезинфекциращите средства лечението с шипка било нещо обикновено. Съвременните учени подтвърждават силното бактерицидно действие на плодовете на шипката. Препаратите, създадени на тяхна основа, се използват за лечение на кожни заболявания и язви. Плодовете на шипката са полезни и при заболявания на отделителната и полова система. Те са суровина и за производство на жлъчногонни средства. От медицинска гледна то полезни са всички части на шипката, но най-вече семената. Семената са диуретици и когато се изсушат и стрият на прах, могат да се използват като лекарство срещу камъни в пикочния мехур. Дозата е около една чаена лъжица, размита в чаша вода. Помагат и при разстройство - за затягане на стомаха, премахват треската при висока температура, препоръчват се при кашлица, анемия и скорбут. Най-добрият начин за запазване на ценните вещества в растението е, като се консервира. Листата на шипката също са били използвани като съставка за чай. Чай от листата и семената на растението може да се купи от почти всяка аптека. Противопоказания Шипката е силно природно средство, затова една консултация с лекар никога не е излишна. • Настойката от шипка съдържа голямо количество киселини, затова не се препоръчва при заболявания на стомаха с повишена киселинност. • След всеки прием на настойка от шипка се препоръчва да се изплаква устата с вода, за да се избегне повреждането на емайла на зъбите. • Шипката повишава кръвосъсирването, затова не следва да се приема при тромбофлебит и сърдечна недостатъчност. Шипковата отвара е целебен еликсир, който помага на хората да запазят двете най-главни неща в живота - здравето и любовта. Източник:Блогът на GoddessLight Шипката е изключително ценно здравословно богатство - незаслужено пренебрегвана, макар , че се среща из цяла България. От дивите плодове, през есента, се приготвя  неповторимият шипков мармалад, както и лечебен чай и специфично плодово вино. Обикновената шипка е вид диворастяща роза – бодлив храст, който цъфти от май до юли в бледорозови/бели цветове, а месестите червени плодове узряват през есента и са пълни с космати семена. Расте край реки, в гори, равнини и планини до 2000 м н.в.. Разпространена е в Европа, Северозападна Африка, Западна Азия и Северна Америка. Склад за витамини и минерали Химичният състав на шипката е изключително богат, а по съдържание на витамин С в плодовете, тя няма аналог в растителния свят: витамин С – до 600 мгр на 100 гр пресни зрели плодове каротин (провитамин А) ликопен пектин витамин В1 и В2 витамините РР и К витамин Е – в семената минерални соли – калиеви, калциеви, фосфорни, магнезиеви флавоноиди (кемпферол, кверцетин, рутин) Лечебни свойства С уникалния си състав , шипката: стимулира образуването на червени кръвни телца, повишава работоспособността засилва съпротивителните сили; По тези причини се препоръчва на болни от: диабет, анемии, умствена и физическа преумора, простудни заболявания, авитаминози. Българската народна медицина цени и използва шипките като: високовитаминен източник за повишаване защитните сили на организма от късна есен до ранна пролет; за укрепване на сърцето и кръвоносната система при стомашно-чревни и бронхиални заболявания – заради съдържанието на пектини и танини. В Азия шипката е много широко използвана: в Китай: за нормализиране на храносмилането и против глисти в Тибет: при неврастении, артеросклероза, бъбречни заболявания Източник:здравея.com

Read more »

Прасковата

Освен че е много вкусна, прасковата съдържа голямо количество железни и калиеви соли, които са отлично средство при сърдечни болести и при анемия, както и за нормализирането на обмяната на веществата.

Фосфорът и калият изострят паметта и повишават работоспособността, влияят благотворно на мозъчните съдове и помагат на организма да преодолее стреса.

Само една праскова съдържа 75% от необходимата дневна доза витамин С. Каротинът пък укрепва съдовете и възпрепятства израждането на клетките.

Козметичният ефект на прасковите се постига не само чрез маските за лице. Консумацията на мъхестия плод подобрява снабдяването на кожата с хранителни вещества, задържа влагата в клетките.
Прасковите съдържат 11% въглехидрати, най-вече захар. Затова не се препоръчват за диабетици. Но ако просто се безпокоите за фигурата си – не се тревожете. Прасковите са нискокалорични и с високо целулозно съдържание.

Според терапевти, самият аромат на прасковата е превъзходен антидепресант - разсейва апатията, стимулира умствените възможности, повишава концентрацията.

Най-добрият естествен ориентир за зрелостта на прасковите са осите и пчелите. Без колебание можете да купувате прасковите, когато около тях кръжат тези насекоми.

Някои познавачи твърдят, че най-вкусните плодове винаги имат леко неправилна форма.

Ако попаднете на недозрели – за няколко дни при стайна температура прасковите доузряват. Процесът може да се ускори, ако прасковите се поставят в книжна торбичка заедно с банани.

Най-често прасковите в магазина, (ако не е сезонният им пик и са пътували по-дълго), са преминали и химическа обработка. Основно с консерванти, които позволяват доузряването на плодовете в процеса на транспортирането и складирането

Ако костилката е изсъхнала, спаружена и разцепена – значи плодът е претърпял сериозна химическа обработка. Тези плодове не бива да се ядат в суров вид, още по-малко от деца. По-приемливо е да се преработят на компот или сладко. Ако костилката е цяла, яжте спокойно, но след щателно измиване.

Ако прасковата е любимият ви плод – не забравяйте и за силното й слабително действие!
Източник: zdravno.com

Прасковата произлиза от Китай. В западните части на тази страна се е смятала за райски плод. За прасковата съществуват местни легенди, подобни на библейските за ябълката. Прасковата се приемала и за божествен плод, носещ безсмъртие.

Прасковата е сочен, ароматен, освежаващ и хранителен плод, който лесно се усвоява от организма.

За да е ценен този плод за здравето ни, е добре да се консумира узрял, леко мек. Ако прасковите са брани рано и още са твърди, е желателно да поседят известно време на стайна температура. Когато кожата на прасковата се набръчка, то плодът губи от полезните си свойства, така че не ги пазете дълго.

Полезните вещества

80-90 % от съдържанието на плода е водно, 6-14 % са захарите, включително и захароза, около 8 % са пектиновите вещества, средно  15 мг% е наличието на витамин С и около 0,8 мг% е каротинът.
Прасковите съдържат ценни органичните киселини - ябълчна, винена, лимонена, и минералите - калий, желязо, фосфор, манган, мед, цинк, селен и магнезий. Богати са на витамин С, една праскова доставя ¾ от необходимата дневна доза от антиоксидантния витамин. Съдържат витамини от група В, включително и фолиева киселина, витамин Е, К, РР и етерични масла.
Много от ценните вещества в плода се запазват дори и при кулинарна подготовка – при консервиране, приготвяне на сладки изкушения, при сушене.

Полезни са при...

Прасковите са особено полезни при констипация и киселини. Плодът усилва отделянето на стомашни сокове и подобрява храносмилането на мазна храна. Стимулира апетита.
Пресните праскови се препоръчват за подобряване на функциите на червата и за стимулиране на жлъчката. Спомагат за отделянето на шлаки от организма.
Лесно усвоимото нишесте на прасковата има принос за подобряването на храносмилателния процес. Предотвратява процесите на гниене в стомашно-чревния тракт.
 

Заради високо съдържание на калий, прасковите се препоръчват при нарушения на сърдечния ритъм. Действат положително и на имунната система.
Заради желязото са полезни при анемия. А ако се хапват редовно червени, добре узрели праскови, се допринася за подобряването на зрението.
Плодът е особено подходящ за деца, бременни жени, за лица след боледуване.
 

Консумацията на праскови се отразява благоприятно на организма и при подагра, ревматизъм, заболявания на бъбреците. Препоръчва се при сърдечно-съдови заболявания, заболявания на бъбреците, черния дроб и жлъчката.
Прасковите не бива да се консумират при алергии, диабет и затлъстяване.

За радост и възбуда
Не случайно този плод е наричан от французите „еликсир на любовта”, дори е назоваван от тях „гръдта на Венера”. Плодът има свойството да възбужда нервната система. Заради съдържанието на магнезий, прасковите подобряват емоционалното равновесие, намаляват стреса и повишават настроението.

При спокойни хора се препоръчва за тонизиране и като афродизиак. При склонност към резки промени в настроението, при емоционални разстройства и възбудимост, хапването на праскови трябва да е в умерено количество.

За младост и светъл тен

Прасковите съдържат вещества, които задържат влагата в клетките на кожата. Така те „изправят” бръчките и придават свежест на лицето.
Плодовите й киселини имат свойството да отстраняват мъртвите клетки и изсветляват тена на кожата.

Ако искаме да отслабнем

Прасковите  са чудесен диетичен плод. Нискокалорични са, съдържат 40 ккал за 100 г. Могат да се използват като хранителен продукт в диетична програма за отслабване. Хапването на 4 праскови на ден ще помогне да се лишите от няколко килограма и същевременно да обогатите менюто си с полезни хранителни вещества.

Любопитно

Дори костилките на този плод са полезни – ядките съдържат горчиво бадемово масло и витамин В17, който е много рядък и ценен. Повечето видове праскови имат горчива костилка, но съществуват и такива със сладка.
Ароматът на прасковата се дължи на мравчена, оцетна, валерианова и каприлова киселина. Ядката на прасковата съдържа 45 % етерично масло, което се използва в хранително-вкусовата промишленост и в медицината.

Източник: Puls.bg

Read more »

Смокинята

Смокините имат най-високото ниво на фибри сред всички останали плодове и зеленчуци. Една-единствена изсушена смокиня осигурява два грама фибри: 20% от ежедневната препоръчителна консумация. Проучванията извършени през последните 10-15 години показват, че фибрите в растителните храни са много важни за нормалното функциониране на храносмилателната система. Известно е, че фибрите в храните подпомагат храносмилателната система и също така помагат за намаляване на риска от някои форми на рак. Специалистите по хранене описват яденето на смокини, които са богати на фибри, като идеален начин за повишаване на консумацията на фибри.

Хранителните продукти с фибри се разделят на два вида: разтворими и неразтворими. Храните богати на неразтворими фибри улесняват преминаването на веществата, които трябва да бъдат изхвърлени от тялото през червата, като прибавя към тях вода. По този начин те ускоряват храносмилателната система и осигуряват правилното й функциониране. Също така е установено, че храни, които съдържат неразтворими фибри имат защитно действие срещу рак на дебелото черво. Храните богати на разтворими фибри от друга страна пък е разкрито, че намаляват нивото на холестерол в тялото с повече от 20%. Следователно те също така са и от жизнена важност за намаляване на риска от сърдечна недостатъчност. Прекомерното количество на холестерол в кръвта се събира в артериите, втвърдява ги и ги стеснява. В зависимост от това в кръвоносните съдове на кой орган холестеролът се натрупва, уврежданията свързани с този орган започват. Например ако холестеролът се натрупва в артериите, които снабдяват сърцето, то ще възникнат проблеми като сърдечна недостатъчност. Натрупването на холестерол във вените в бъбреците може да доведе до високо кръвно налягане и бъбречна недостатъчност. Нещо повече, поемането на разтворими фибри е важно от гледна точка на регулирането на кръвната захар чрез изпразването на стомаха, защото внезапната промяна в кръвната захар може да доведе до опасни за живота увреждания. Всъщност, установено е, че в обществата, чиято храна е богата на фибри, има много по-малко случаи на заболявания като рак и сърдечна недостатъчност.74
Също така, много голямо здравно предимство е разтворимите и неразтворими фибри да се съдържат по едно и също време. Установено е, че когато присъстват едновремено, те са много по-ефективни в предотвратяването на рака, отколкото, когато са по единично. Присъствието и на двата вида фибри, разтворими и неразтворими, в смокинята я прави едно от най-значителните хранителни продукти в това отношение.75Д-р. Oливер Алабастър, директор на Институтът за Борба със Заболяванията в медицинския център на университета Джордж Вашингтон, се обръща към смокините със следните думи:

“… Ето една възможност да прибавите една наистина здравословна, високо фибридна храна към вашето хранене. Избирайки по-често смокинята и останалите високо фибридни храни означава, че вие всъщност избирате по-рядко потенциалните вредни храни, а това е отлично за вашето пожизнено здраве.”76

Според Калифорнийският Смокинов Консултативен Борд се вярва, че aнтиоксидантитев плодовете и зеленчуците предпазват от редица заболявания. Антиоксидантите неутрализират вредните вещества (свободни радикали), които се появяват в резултат на химичните реакции в тялото или са приети отвън, и по този начин предотвратяват разрушаването на клетките. В едно проучване проведено в университета Скрантон бе установено, че изсушените смокини имат много по-високо ниво на фенолово съдържание, което е богато на антиоксиданти, отколкото другите плодове. Фенолът се използва като антисептик за убиване на микроорганизмите. Количеството фенол в смокините е много по-голямо от това в останалите плодове и зеленчуци.77
Друго проучване проведено от университета Рутгерс в Ню Джърси разкрива, че поради основните мастни киселини oмега-3, oмега-6 и фитостерол, които се съдържат в изсъхналите смокини, те могат да играят значителна роля в намаляването на холестерола.78 Известно е, че омега-3 и омега-6 не могат да бъдат произведени в тялото и за това трябва да бъдат приемани заедно с храната. Нещо повече, тези мастни киселини са крайно необходими за нормалното функциониране на сърцето, мозъка и нервната система. Фитостеролът позволява на холестерола от животинските продукти, които имат потенциал да втвърдят сърдечните артерии, да бъдат изхвърлени от тялото без да се смесят с кръвта.
Въпреки че е един от най-старите плодове известни на човека, смокинята – описана от Калифорнийският Смокинов Консултативен Борд като „почти най-съвършеният плод в природата”79 – бе преоткрита от производителите на храни. Хранителната ценност на този плод и неговите ползи за здравето му позволиха да придобие едно напълно ново значение.
Смокинята може да бъде част от всяка една специална диета. Тъй като смокините по природа не съдържат мазнини, натрий или холестерол, но притежават голямо количество фибри, то те са идеална храна за тези, които се опитват да намалят от теглото си. В същото време смокините имат по-високо минерално съдържание от всички известни нам плодове. Четиридесет грама смокини съдържат 244 мг калий (7% от ежедневната потребност), 53 мг калций (6% от ежедневната потребност) и 1.2 мг желязо (6% от ежедневната потребност).80 Нивото на калций в смокините е много високо: Смокинята се нарежда на второ място след портокала от гледна точка на съдържание на калций. Една купичка изсушени смокини осигурява същото количество калций, колкото една купичка с мляко.
Смокините също така са приемани като лекарство, което дава сила и енергия на дълго боледувалите пациенти, които трябва да се възстановят. Те отстраняват физическите и душевни затруднения и дават на тялото сила и енергия. Най-важният хранителен компонент на смокините е захарта, която обхваща 51-74% от целия плод. Нивото на захарта в смокините е едно от най-високите. Смокините също така са препоръчвани при лечението на астма, кашлица и простуда.
От гледна точка на човешкото здраве хранителната ценност на смокинята бе установена едва с напредването на медицината и технологията. 

Хранителна ценност на пресна смокиня (100 грама) Хранителна ценност на изсушена смокиня   (100 грама) Калорий (ккал)     74 Фибри (гр)                 3   Мазнини (гр)                    0 Протеини (гр)             1 Захар (гр)               16 Витамин A (IU)   142 Витамин C (мгр)      2 Витамин B1            0.1          Витамин B2            0.1          Витамин B6            0.1          Натрий  1 Калий 232 Калций   35 Фосфор  232 Магнезий  17 Желязо         0.4         Манган  0.1 Мед 0.1 Селений 0.2 Цинк    0.2 Калорий (ккал)     249 Фибри (гр)                 10 Мазнини (гр)                    1 Протеини (гр)             3 Захар (гр)                48 Витамин A (IU)   10 Витамин C (мгр)      1.2 Витамин B1            0.1          Витамин B2            0.1          Витамин B6            0.1          Натрий  10 Калий 680 Калций   162 Фосфор  67 Магнезий  68 Желязо          3.07 Манган  0.8 Мед 0.3 Селений 0.6 Цинк    0.5

Източник:тук

Read more »

Мащерка

 Мащерката е силно здравословна билка с редица лечебни свойства. Освен полезна за здравето мащерката е и чудесна подправка и кулинарна тайна, както и козметична съставка. 

Мащерката (Thymus – от гръцки: смелост, сила, мисъл), известна още като бабина душица и овчарски босилек, е тревисто многогодишно растение с наситено лилав цвят и силен аромат, който се дължи на етеричномаслените жлези на билката. Използва се цъфтящата част на растението, която се бере в периода май-юли и се суши на сянка при температура 35 градуса. Мащерката расте на туфи и вирее из цяла България по поляни, ливади, край гори, открити, широки и слънчеви скалисти пространства.

Мащерката е една от най-широко използваните билки, богата е на етерично масло, тимол,  флавонови гликозиди, минерални соли, дъбилни вещества,  и др. 

Мащерката с право може да бъде наречена универсално лекарство за всякакви болежки. Билката има ефикасно действие при грип, възпаление на горните дихателни пътища, хроничен бронхит, бронхиална астма, коклюш, главоболие, стомашни и чревни заболявания (язва, колит, хроничен гастрит, колики, диария). Мащерката има и противовъзпалително, газогонно, нервноуспокоително, болкоуспокоително, дезинфектиращо, отхрачващо и антисептично действие. Притъпява сухата кашлицата. Според народната медицина мащерката има положително влияние при безсъние, ниско кръвно и кожни заболявания.

Ако замените сутрешното кафе с чай от мащерка, ефектът няма да закъснее. Ще се почувствате по-свежи, бодри и здрави.

С мащерка може да правите бани и компреси при заболявания на ставите, мускулите, радикулит, неврит. Компресите с мащерка са ефикасни и при проблемна, мазна кожа и акне. Запарка от изсушената билка се прилага при проблеми с изпотяването на ръцете и краката. Ставните болки и спортните травми се повлияват добре и от масажи с мащерка.Гаргарата с мащерка пък има благоприятен ефект при възпаленията на лигавицата на устата и гърлото както и при зъбобол. Чай от мащерка, подправен с мед, е също ефикасно лекарствено средство. Мащерката може да се комбинира и с жълт кантарион, мента, цвят от бъз, маточина. Този еликсир от билки е не само вкусен чай, но и прекрасно лекарство.

Етеричното масло е също чудодеен лек, който се прилага под формата на инхалации при простуда и грип.

За бани и компреси - Супена лъжица от изсушената билка се залива с 400 мл. вряла вода и се запарва за 10-15 мин.
Запарка от мащерка – Една шепа от изсушената билка се залива с един литър вряла вода и се оставя да престои така една нощ, след което се прецежда. Краката и ръцете се потапят многократно в течността.
Чай от мащерка – чаена лъжица се залива с 200 мл. вряла вода и се запарва 5-10 мин.

Мащерката се използва и в кулинарната и козметичната индустрия. Мащерката е важна съставна на шампоани против пърхот и стимулиращи растежа на косата, маски за лице и кремове (тъй като мащерката има регенериращ ефект). Листата от прясна мащерка пък се използват като подправка на салати (шопска, зелена и т.н.), супи, сосове, маринати. 

В Древен Египет мащерката е била  основна съставка на маслото, с което са балсамирали фараоните.

Изглеждаща деликатно подправка с наситен аромат, мащерката е прекрасно допълнение към боб, яйца и зеленчукови ястия. Изсушената мащерка е достъпна целогодишно в магазините.

Листата на мащерката са накъдрени, с елипсовидна форма и много малки по размер. Горният лист е зелено-сивкав на върха си, а долната му част е бяла на цвят. Заедно със стрък магданоз и дафинов лист, мащерката се включва във френската кухня към бульони, яхнии и супи.

Мащерката идва от райони като Азия, южна Европа и средиземноморските региони.

Избор и съхранение на мащерката

- Винаги, когато е възможно, избирайте прясна мащерка вместо изсушена, тъй като тя е по-благоуханна.

- Листата на прясната мащерка трябва да са свежи и ярко зеленикаво-сиви, а стъблата твърди.

- Предпочитайте органично отглеждана мащерка.

- Прясната мащерка трябва да се съхранява в хладилника в хартиена кърпа.

- Изсушената мащерка се съхранява в стъклен съд с капак на сухо, хладно и тъмно място.

Бързи съвети как да използваме мащерката

- Винаги добавяйте мащерката в края на приготвяне на ястието, за да може максимално да запази аромата си.

- Добавяйте мащерка в любимия си сос за спагети, макарони или всякакъв друг вид паста.

- Прясната мащерка е чудесна добавка за всякакви ястия с боб.

- Подправяйте с мащерка супите и яхниите си.

- Когато варите или правите риба на пара, добавете няколко стръка прясна мащерка.

Източник: Домашно приготвена храна

Read more »