Тиквички

Тиквичката е отглеждана от индианците преди повече от 10 000 години на американския континент на територията на днешна Гватемала и Мексико. Наричали я „аскута скуош" (зелен, неузрял, суров), вероятно защото първоначално диворастящите видове имали неприятен вкус на сурово, дори нагарчали. Консумирали предимно семената. С времето култивирали сортове тиквички със сочна сърцевина и сладък вкус. Почитали я като една от „Трите сестри", заедно с боба и царевицата, взаимно подпомагащи своя растеж и добив. Тиквичката пази сянка и задържа влага в почвата, а бобът се вие около царевицата, която спомага усвояването на азот от почвата.

Както много други култури, така и тиквичката достига Европа едва през 16 век, благодарение на испанските пътешественици. Италианците я оценили високо и ласкаво я нарекли малка тиква - zucchina. В началото на 19 в. под това наименование тиквичката се завръща като „емигрантка" в Америка.

Тиквичката (Cucurbita) е зеленчук, за разлика от големите тикви, които се причисляват към плодовете. Узрява в средата на лятото и е близък родственик на динята, краставицата и много други зеленчуци.

Зеленчук, които достига завидна дължина, нараствайки с по седем милиметра на денонощие, при това без да се нуждае от по-специални грижи.

Важно е да се запомни, че се бере 2 до 7 дни след цъфтежа, като се внимава да не достигне дължина, по-голяма от 15 см, тъй като значително променя вкусовите си качества.

Тиквичката, заедно с картофите и царевицата, е била пренесена от Централна Америка в страните от Средиземноморието.

Твърди се, че този дар на природата е бил оценен и отглеждан още преди 10 000 години, като векове по-късно мекият вкус и задоволителните хранителни качества на зеленчука са се оказали напълно достатъчни, за да започне масово отглеждане. Днес българите успешно могат да класифицират тиквичката като "национален" зеленчук.

Сортове тиквички

• Zucchini - тиквички с издължено тяло, тънка зелена или жълта коричка, с нежна бяла сърцевина.
• Шайот - тиквичка с формата на круша, която много често замества авокадото. Сорт тиквичка, който изисква по-продължителна термична обработка.
• Straightneck - с цилиндрично тяло и грапава жълта кора, със сладко и сочно месо, богат вкус и изключително съдържание на каротиноиди, фибри и витамин С.
• Патисони - тиквички с по-странна форма и все по-голям кръг почитатели в последно време, и сравнително по-различна окраска, варираща от бяло, преминаващо в оранжево и зелено.

Здравословни ползи, свързани с консумацията на тиквички

Тиквичките са зеленчуци, които се отличават с високо съдържание на калий, натрий, калций, магнезий, фосфор и желязо, витамин А, С, В₁ и В₂, както и сравнително високо съдържание на органични киселини.

Богат набор от полезни вещества и в замяна - само 21 калории в 100 г, което показва, че присъствието им в ежедневното пролетно и лятно меню е задължително.

Вкусните зеленчуци са чудесни за профилактика на състояния като атеросклероза, болести на стомаха, затлъстяване и анемия. Нежните фибри действат очистващо на организма, извеждайки от него голяма част от натрупаните токсини и същевременно помагат за преодоляването на констипация.

Здравословни рискове, свързани с консумацията на тиквички

Проявата на алергична реакция към тиквички е изключително рядко срещано явление. По-скоро внимателни в консумацията на тиквички трябва да бъдат хора с бъбречни заболявания, които са свързани с трудно извеждане на калий от организма.

Как да изберем и съхраним тиквичките?

Тиквичката е зеленчук, при изборът на който най-важна се оказва твърдостта, правилната и гладка форма. Ако кората й е мека, с наранявания, без блясък и с петна, то със сигурност е загубила не само своите вкусови, но и до голяма степен хранителни качества.

Прясната, и най-важно вкусна тиквичка е тази, която боцка на пипане. Големината не е от първостепенно значение, защото много често едрите тиквички са пълни със семки и имат горчив вкус.

Максималният период, през който можем да съхраняваме тези зеленчуци, е не по-дълъг от 4-5 дни, на сухо и хладно място или в отделението за зеленчуци в хладилника. В никакъв случай не бива да ги съхраняваме в полиетиленови торбички.

Лесно можем да ги съхраняваме във фризера, като предварително са нарязани на кръгчета и бланширани в подсолена вода.

Източник

Read more »

Спанак

Спанакът (Spinacia) представлява тревисто растение с тъмнозелени листа от семейството на ряпата (Amaranthaceae). Градинският спанак е едногодишно растение, което расте при умерен климат. В началото на своя растеж образува розетка от листа с различна форма (продълговато-яйцевидни, гладки, набраздени), след което се образува цвят с тази розетка. За храна се използват листата на зеленчука, преди да образуват цвят.
 
Смята се, че родината на спанака е Персия, като съществуват данни за неговото култивиране, датиращи от III-IV век. По-късно през VII век той е пренесен в Китай. В Европа спанакът попада през средните векове, като първоначално арабите го пренасят в Испания, където дълго време той се радва на голяма популярност сред испанските монаси. Едва през XX век спанакът започва да се култивира в Европа заради богатото си съдържание на витамин С и желязо.

Хранителен състав на спанака

Диетолозите често твърдят, че не аптеката е правилното място за получаване на необходимите витамини и минерали, а пресните плодове и зеленчуци. При това витамините, които се приемат в естествен вид, по-пълноценно се усвояват от организма и оказват значителен благотворен ефект.  По съдържание на хранителни вещества и особеноминерални соли, спанакът е изключително полезен. В 100 г спанак се съдържат около 25 калории.

Листата на зеленчука са богати на белтъчини, въглехидрати, витамините А (около 4 мг/100г), В1, В2, В6, РР, С (32-72 мг/100 г) и в по-малко количество витамин К. Установено е, че 80 г пресен и 200 г сготвен спанак покриват половината от дневната нужда от витамин С. От друга страна,  изключително високо е съдържанието на фолиева киселина, която е особено важна за плода и майката, както и минерални вещества (натрий, калий, магнезий, желязо, фосфор, калций, йод, манган и мед). Не съдържа мазнини и холестерол.


Здравословни ползи

• Ниската калоричност на спанака го превръща в изключително подходяща диетична храна.
• За лечебни цели и по-бърз ефект, за предпочитане е приемането на изцеден пресен сок от спанак смесен със сок от моркови.
• Листният зеленчук е особено подходящ за хора, страдащи от анемия.
• Въпреки мита за Попай Моряка, спанакът съвсем не е цар на железните мускули. Той отдавна е детрониран от морските дарове с черупки, карантията, шоколада и др., но в замяна на това е богат източник на фибри.

Здравословен риск

Реален потенциален риск от консумацията на спанак съществува само за хора с установена алергия най-вече към желязото, съдържащо се в него. От друга страна спанакът съдържа и оксалова киселина, която е противопоказна при хора с бъбречна недостатъчност.

Избирайте спанака внимателно и го съхранявайте правилно

Винаги когато избирате спанак, се стремете той да бъде с тъмнозелени твърди листа, по които да няма петна и наранявания. Можете да го съхранявате в хладилник в полиетиленова торбичка до 3-4 дни или бланширан и замразен във фризера до една година.

Трябва да се отбележи, че най-полезна и препоръчителна е употребата на пресен продукт, който не е съхраняван дълго време или подложен на замразяване. Например сокът от спанак е прекрасен диетичен продукт от една страна, и много добър оцветител от друга, като придава на ястията наситен зелен цвят. За готвене пресмятайте от 375 до 500 г суров спанак на човек, защото след термична обработка намалява до 125-175 г. За салата ще ви бъдат необходими около 100 г.

Добре е да знаете...

Спанакът е много чувствителен към азотните торове, използвани при отглеждането му. За да не позволите нитратите да повлияят върху вашето здравословно състояние, винаги избирайте много пресен спанак, измивайте го внимателно, без да го оставяте да кисне във водата, приготвяйте го веднага и бързо го консумирайте. Не го претопляйте.

Източник:http://www.bb-team.org/ 

Read more »

Ягоди

Със своя примамлив външен вид и отлични вкусови качества, ягодите си осигуряват място в списъка на любими храни на мнозина. 

Известно е, че горските плодове са богати на антиоксиданти, и ягодите не правят изключение. Те съдържат и ценни хранителни вещества, осигуряващи поддържането на добро здраве и превенция на редица заболявания. Ягодите са добър източник на витамин С, витамини от В  група, минералите калий, желязо, магнезий.

 

Сред основните причини за нарушения на функциите на очите са свободните радикали и недостигът на определени хранителни вещества. С увеличаване на възрастта и липсата на тези защитни вещества, вредните свободни радикали в организма могат да нанесат тежки поражения на очите, като ги правят податливи на инфекции, или изсъхване на очите, дегенерация на зрителните нерви, макулна дегенерация, зрителни дефекти. Антиокислителите, като витамин С, флавоноиди, фенолни фитовещества, съдържащи се в ягодите, могат да помогнат за облекчаване на подобни състояния. Плодът може да е полезен и при нарушения на очното налягане. Съдържанието на калий в ягодите спомага за поддържане на правилното налягане. 

 

Витамин С, фолиевата киселина и флавоноидите в ягодите притежават отлични антиоксидантни и антиканцерогенни свойства. Изследване показа, че дневният прием на плода помага за намаляване растежа на туморни клетки. 

Според учени, консумацията на ягоди помага за предотвратяването на ранните увреждания, които водят до развитието на тумори. Проучване на китайски изследователи сочи, че приемането на плода в големи количества може да се окаже помощно средство при медикаментозна терапия за предпазване от рак на хранопровода.

Ягодите, както и повечето растения от род Розоцветни, имат високо съдържание на полифеноли, които до голяма степен обезпечават нормалното функциониране на мозъка. Според изследване, редовната консумация на ягоди, боровинки и къпини е в състояние да забави дегенеративните процеси в мозъка и да предотврати когнитивните нарушения. Полифенолите в плодовете, зеленчуците и ядките притежават антиоксидантни и противовъзпалителни ефекти и чрез консумацията им се спомага забавянето процеса на стареене на тъканите, в това число и мозъчните.

 

Ягодите са богати на калий и магнезий. Смята се, че тези минерални вещества са ефективни при намаляване на високо кръвно налягане, причинено от натрий. 

Консумацията на ягоди е полезна и при сърдечно-съдови проблеми, поради високото съдържание на фибри, фолиева киселина, антиоксиданти и наличието на малко мазнини. Този състав благоприятства понижаването на нивото на вредния холестерол. Някои от витамините от група В, които присъства в ягодите, са полезни за укрепването на сърдечния мускул и така помагат за по-доброто функциониране на сърцето. 

Източник

Read more »

Боровинки

Боровинките са плодове, растящи на храст, които принадлежат към семейството на Пирена, чиито членове включват блатната боровинка, азалията, планинския лавър и рододендрона. Боровинките растат на чепки и могат да имат размер от този на малко грахово зърно до този на топче за игра. Те са в наситени цветове, вариращи от тъмно синьо до лилаво-кафяв и черен цвят и имат бяло-сиво восъчно покритие, което служи като защитно покритие. Вътрешната им част е полу-прозрачна, а семената са малки. Култивираните боровинки обикновено са леко сладки, докато дивите имат по-кисел и остър вкус.

Боровинките произхождат от Северна Америка, където растат в гористите и планински райони на Съединените щати и Канада. Този плод расте рядко в Европа и е съвсем наскоро въведен в Австралия. Боровинките не са били култивирани до началото на 20-ти век, а в търговската мрежа се появяват през 1916 г.

Съществуват около 30 различни вида боровинки, отглеждани в различните региони.

При избора на боровинки, трябва да се селектират тези, които са твърди и имат жизнен цвят с белезникав отенък. Трябва да се избягват плодовете, които са с по-матов цвят или са меки и по-бледи. Най-добър антиоксидант са напълно узрелите плодове.

Узрелите боровинки трябва да се съхраняват в контейнер в хладилник, където те могат да се запазят за около една седмица, макар че най-добре е да се консумират в рамките на няколко дни. Винаги преди съхраняването трябва да се проверяват плодовете и да се отстранят всички повредени зърна, за да се предотврати разпространението на мухъл. Преди съхраняването боровинките не се мият, тъй като по този начин ще се премахне защитното покритие, което предпазва кожата им от деградация.

Боровинките са сред малкото храни, които съдържат измерими количества оксилати. Когато оксилатите станат прекалено концентрирани в телесните течности, те могат да се захаросат и да причинят здравословни проблеми. Поради тази причина хората с проблеми с бъбреците или жлъчката трябва да избягват яденето на боровинки.

Боровинките съдържат значителни количества антоцианидини, антиоксидантни съставки, които придават сини, лилави и червени цветове на плодовете и зеленчуците. Тези плодове съдържат и ellagic киселина, друг фитохимикал, който възпрепятства разрушаването на клетките. Боровинките също са много добър източник на витамин С, манган, разтворими и неразтворими фибри като пектин. Те са добър източник и на витамин D. 145 гр. боровинки съдържат 81, 2 калории и 0, 98 гр.протеини.

Полза на боровинките

Боровинките са плодовете с най-висока способност да разграждат свободни радикали. Съдържащите се в тяхантоцианидини неутрализират вредното влияние на свободните радикали върху колагеновото междуклетъчно вещество на клетките и тъканите, което може да доведе до катаракта, глаукома, разширени вени, хемороиди, пептична язва, сърдечни заболявания и рак. Антоцианините спомагат за подобряване на интегритета в поддържащите структури на вените в цялата съдова система.

Боровинките имат кардиозащитна функция. В множество проучвания е доказано, че те могат да подобрят и нощната зрителна острота. Те помагат да се намали риска от свързана с възрастта макулна дегенерация.

Боровинките помагат също да се предпази мозъка от оксидативен стрес и да се намали риска от болести катоАлцхаймер и деменция.

Боровинките съдържат и друго антиоксидантно съединение, което блокира метаболитните пътища, които могат да доведат до рак. Благодарение на него, те осигуряват защита срещу рак на дебелото черво, рак на яйчниците и др.

Източник

Read more »

Копривата

Тя е непретенциозно растение, разпространено навсякъде у нас. За храна се употребяват зелените копривени връхчета и току-що развилите се листа. Ако приемем факта, че кулинарната обработка на билката е, образно казано, парещо занимание, с растението можем да приготвяме вкусни и изключително полезни ястия. Биохимичният състав на копривата е твърде богат. В сто грама пресни листа се съдържат близо 84 г вода, 2 г белтъчини, 3 г захари и 5 г разтворими вещества. При това белтъчините на копривата съдържат много незаменими аминокиселини. Зелените й листа са извънредно богати на витамини, минерални соли, органични, киселини, ферменти, хлорофил и багрени вещества. В сто грама листа са установени близо 90 мг витамин С и 8 мг провитамин А (каротин). Освен това има витамини от групата В, витамин Д и Е. Съдържа и значителни количества фолиева и пантотенова киселина, както и витамин К. Чрез ястия с коприва можем да си доставим още калиеви и калциеви соли. Приема се, че копривата е една от най-богатите на желязо растителни храни.
Всичко това я прави подходяща храна за уморени и анемични хора, за майки кърмачки и бременни жени. Подходяща е при усещане за слабост и обща умора. Може да се приготви напитка от коприва, която действа много освежаващо. Понеже чистият сок има малко неприемлив вкус, той се смесва с други плодови и зеленчукови сокове.

Коприва

Описание: Многогодишно тревисто растение, високо до 150 см, с дълго пълзящо коренище. Стъблото е четириръбесто, изправено, вдървено в основата. Листата са срещуположни, продълговати, сърцевидни. Цялото растение е покрито с парливи власинки. Цветовете са еднополови, дребни, жълтозелени. Цъфти от май до септември.
Разпространение: Широкоразпространено растение из цялата страна
Употребяема част: С лечебна цел се използват листата и коренищата. Листата се събират от май до септември, а коренищата от септември до ноември. Стъблата се окосяват и листата се обират, докато растението е още свежо. Коренищата се изчистват от пръст и тънки коренчета и се измиват веднага.
Действие: Кръвоспиращо, диуретично, омекчаващо, антианемично

Копривата е най-добре позната и най-използваната билка у нас. Среща се рано напролет по слънчевите закътани и влажни места. Като лечебно средство е била известна още от древността. Лекари като Хипократ и Гален са я препоръчвали за подсилване на организма.
Днес е известно, че 100 г пресни листа от коприва съдържат около 84 г вода, 2-3 г белтъчини, З - 4 г захари и 5-6 г разтворими вещества. Освен това копривата е една от най-богатите на белтъчини зеленчукова храна - съдържа много незаменими аминокиселини. Зелените листа на копривата са богати също на органични киселини, ферменти, хлорофил. В свежите листа има още 100 мг витамин С и 9,6 мг каротин, както и значителни количества на витамините К, Д, Е и от групата В.

 
По своя минерален състав копривата е много близка до спанака и киселеца. Но съдържанието на желязо в нея е по-голямо, отколкото при другите листни зеленчуци. Количеството на този микроелемент в копривата достига до 3,9 мг. Ето защо тя се препоръчва на хора, страдащи от изтощение, след тежки операции и на болни от анемия. Подходяща храна е за бременни и майки кърмачки. Богатото съдържание на калиеви соли прави копривата полезна при заболявания, които протичат със задържане на течности в тялото, както и при сърдечно-съдови нарушения. Особено полезна е за хората, които приемат медикаменти, извличащи калия от тялото.
Копривата отдавна присъства в нашата национална кухня. От нея особено през пролетта често се готвят супи, каши, дори се яде на салата. Във великденското меню на по-старите хора и днес се включва баница с коприва. Съвременните диетолози препоръчват за освежаване сок от коприва - самостоятелно или в съчетание с други зеленчуци и плодове - моркови, ябълки, портокали или лимони. Единствено противопоказание за сок от коприва е наличието на камъни в бъбреците. Копривата има и разхубавяващи свойства. За повече обем на косата се препоръчва отвара от 100 грама ситно нарязани листа от коприва, залети с половин литър вода и половин литър оцет. Сместа се вари 30 минути, прецежда се и косата се изплаква с нея. Стои няколко часа. Тази отвара регулира и косопада.

Приложения:
* при анемии, храносмилателни смущения с диария, кръвотечение от носа
* при обилна менструация, хемороиди, захарна болест, хроничен бронхит, ревматизъм
* при бъбречни заболявания като диуретично средство, при маточни кръвотечения
* външно: при отоци, натъртвания, косопад

Идеален е следният коктейл:
половин водна чаша сок от коприва, 1 непълна чаша сок от моркови и 1 супена лъжица лимонов сок.

Салата от коприва
125 г копривени листа, 25 г лук (на пера), 10 г растително масло, половин яйце, лимонов сок, малко магданоз
Копривените листа се измиват с обилно течаща вода и се нарязват на ситно. Към тях се прибавя нарязаният лук и сместа се счуква в дървено хаванче, докато се получи смес, близка до пюре. Подправя се с лимонов сок и олио и се разбърква със ситно нарязания магданоз. Салатата се украсява с парченца от свареното яйце.

Листата на копривата, както и семената й се употребяват в народната медицина.
Изсушените листа стимулират храносмилателните жлези, подпомагат дейността на черния дроб При възпаление на червата, съпроводено с диария, се препоръчва отвара от изсушени копривени листа – до 60 г на литър вода. Вари се на тих огън няколко минути. След това се оставя да изстине и се прецежда. Течността се изпива за един или за два дни.
От листа или корени от коприва, смесени с корени от репей и мащерка, се прави доста концентрирана отвара, с която се лекуват пърхот и косопад. Копривата действа и кръвоспиращо. За тази цел се пие дневно по 100 г сок, който се приготвя от цялото растение.
Билката участва и в комбинации с лечебен ефект при ставни възпаления. По 50 г листа от коприва, цветове от иглика, цветове от бъз, цветове от липа и листа от бреза. Две супени лъжици от тази смес се заливат с 500 мл вряща вода. Оставя се да кисне 1 час. След това запарката се прецежда и се пият по 100 мл, размесени с 1 супена лъжица лимонов сок, 4 пъти на ден преди ядене.

Източник

Read more »

Шоколадът

Шоколадът е храна с превъзходен вкус и категорично доказано профилактично действие върху сърдечно-съдовата система. 

Шоколадът се произвежда от какао, добито от плодовете на дървото Theobroma cacao, което произхожда от Южна Америка. Theobroma означава "храна на боговете". В Европа какаото е пренесено за първи път в Испания едва през 16 век, независимо, че неговото използване като храна и лекарство води началото си от преди повече от 1400 години. 

Шоколадът е богата на калории храна. Той съдържа 61% въглехидрати, 30% мазнини и 5-8% белтъци. Мазнините в шоколада са съставени от наситените мастни киселини - стеаринова (34%) и палмитинова (27%), мононенаситени - олеинова (34%) и само 2 % полиненанситени представени от линолева киселина. Независимо от значителното количество наситените мастни киселини в шоколада, те имат неутрален ефект по отношение на серумния холестерол и не водят до повишаването му. Шоколадът е също така и добър източник на редица минерални вещества като: калий, магнезий, мед и желязо, които се усвояват ефективно от организма. 

В шоколада се съдържат и активни вещества от групата на метилксантините - теобромин, кофеин и теофилин, на които се дължи тонизиращия му ефект. За разлика от кафето, шоколадът е с по-ниско съдържание на кофеин и неговата консумация не води до безсъние, свръхвъзбуда, неприятни субективни усещания от страна на сърдечно-съдовата система. Блокче млечен шоколад от 40 грама съдържа 10 мг кофеин, натурален черен шоколад - 28 мг, докато кофеинът в една чаша нес кафе е 60 мг. 
 



Специфичните благоприятни ефекти върху сърдечно-съдовата система, които оказва шоколадът се дължат на биологично-активни вещества от групата на полифенолите. Те са естествени съставки на растенията и се съдържат в особено високи количества в плодовете, зеленчуците, какаото, чаят, червеното вино. В какаото те достигат до 20% и тяхното количество се влияе от процесите на преработка на какаовите зърна - сушене, ферментация, изпичане. 

Полифенолите обединяват редица класове съединения с различна химична структура, но общото е, че всички проявяват антиоксидантни свойства. Полифенолите в какаото и шоколада принадлежат към групата на флавоноидите, чийто основен подклас са флаванолите, които са основните флавоноиди в какаовите зърна. Какаото и шоколадът съдържат големи количества прости мономерни молекули флаваноли - епикатехин и катехин, които са изолирани също така и от чая и червеното вино. Количеството на флаваноли в шоколада е четири пъти по-високо отколкото в чая. Какаовите продукти съдържат големи количества сложни флаванолови молекули, наречени процианидини. В 40 г. Шоколад се съдържат 140.2 мг процианидин, докато в чаша червено вино - 20.3 мг, а в ябълка - 12.3 мг. 

Антиоксидантното действие на шоколада е в основата на профилактичният му ефект върху сърдечно-съдовата система. То се дължи на високото съдържание на флаваноли в него. Те подпомагат клетката за справяне със свободните радикали, които й въздействат неблагоприятно. Антиоксидантният капацитет на шоколада съответства на съдържанието на процианидини в него и е по-висок от този на плодовете и зеленчуците. Консумацията на храни богати на антиоксиданти предпазва от сърдечно-съдови заболявания, дегенеративни увреждания и някои видове рак. 

В основата на възникване на сърдечно-съдови увреждания са редица фактори - наследственост, физиологични особености, хранене. Окислението на холестерола в липопротеините с ниска плътност (ЛНП-холестерол) е един от отключващите механизми в първоначалното увреждане на стената на кръвоносните съдове, последвано от образуване на атеросклеротична плака и фиброзна дегенерация. Полифенолите в шоколада ограничават окислението на ЛНП-холестерол и повишават общия антиоксидантен капацитет на кръвта. Консумацията на шоколад води до намаляване склонността към образуване на тромби и удължава времето на кръвосъсирване, чрез повишаване нивото на простациклини и понижава нивото на левкотриените, които се свързват с възпалителните процеси. Шоколадът способства за поддържане на нормална циркулация и сърдечна дейност като повлиява синтеза на азотен окис, който намалява тонуса на кръвоносните съдове. Флавоноидите в какаото регулират имунната функция чрез намаляване продукцията на цитокини. 

Няма убедителни доказателства, че консумацията на шоколад може да доведе до затлъстяване. Не е открита храна, която може самостоятелно да бъде обвинена, че предизвиква затлъстяване. Затлъстяването е последствие от небалансирано хранене, съчетано с ограничена двигателна активност. 
 
Зъбният кариес, една от причините за избягване консумацията на шоколад е по-скоро предизвикан от лоша устна хигиена. Какаото не създава висок риск за развитие на кариес, а значително по-нисък в сравнение с този от храните, съдържащи рафинирана захар. Освен това полифенолите в шоколада потискат развитието на бактериите в устната кухина, които са в основата на образуване на кариесни кухини в зъбите. Биоактивните амини в шоколада се обвиняват в провокиране на главоболие и мигренозни пристъпи. Не е установена пряка зависимост между главоболието и консумацията на шоколад. Стресът и менструалният цикъл при жени са по-значими отключващи фактори и нерядко консумацията на шоколад се съчетава с някой от тях и напразно се обвинява за възникване на главоболие. 

Пристрастяването към шоколада е често срещан феномен, характерен два пъти по-често за женския пол. В механизма на това участват биоактивни вещества като кофеин, тирамин, фенилаланин. Последните имат действие подобно на амфетамина, макар и много по-слабо. Напоследък е изолиран невроактивен алкалоид, който евентуално може да допринася за зависимостта към шоколада, но в крайна сметка това не е пристрастяване, което може да се приема за вредно за здравето, а по-скоро удоволствие от вкуса и аромата на тази превъзходна храна. 

Може с категоричност да се каже, че шоколадът е полезен продукт и консумиран в умерени количества доставя не само удоволствие, но и има доказано благоприятни ефекти върху организма.


Източник

Read more »

Праз лук

Празът придава индивидуалност и различен вкус на всяка една гозба и носи славата на едно от най-древните лекарства. С право може да се нарече "верният зеленчук", тъй като се среща на нашия пазар почти през цялата година. Ароматният праз е най-популярен в периодите от ноември до април и от май до юли. Праз (Allium porrum) представлява зеленчук, който принадлежи към семейството на луковите кулутури (Alliaceae), с тази разлика, че не образува грудка, а избуява на височина, защото листните основи почти не надебеляват. Тръбестото влагалище се удължава с помощта на междинно включваща се нарастваща тъкан толкова силно, че т. нар. тръби образуват цилиндрични, дебели, дълги няколко сантиметра стъбла. Той е и единственият чисто зеленчуков вид от род Allium. Смята се за една от основните храни на българина и присъства почти във всяка гозба. Разделя се на две основни групи, в зависимост от сезона и от дължината на стеблото: Зимен праз - от ноември до април, с големи плътни глави. Това е т. нар. европейска група, която се отглежда широко в страните от Средна, Западна и Северна Европа. Характеризира се с голяма студоустойчивост, като от тази група са създадени много сортове праз. Летен праз - от май до юли, фин и крехък. Това също е сезонът на пръчките праз - тънки и прави, с правилна форма, достигат височина до 50 см и имат отлични вкусови качества. 


Притежава по-слаба студоустойчивост и съхраняемост. През август се появяват видовете за засаждане. Тези сортове носят названието втора или още българска група. Чрез селекциониране са създадени редица сортове праз: Български, Шуменски и др., като най-разпространен е Старозагорският камуш. Старозагорски камуш - отличава се с по-дълго, тънко, равномерно цилиндрично и нежно стъбло, достигащо до 70 см височина. Листата са тесни и оцветени в светлозелено. Днес този сорт се отглежда в цялата страна, за разлика от миналото, когато е бил приоритет само на старозагорския регион. Обикновено летните сортове са по-дребни от зимните, които по-принцип имат и по-силен аромат (и съответно по-тежък вкус). Празът, сравнен с другите видове лук, съдържа по-малко захари, повече азотни вещества и значително повече витамини. История В Древна Месопотамия използвали праза като лек за всичко и векове наред той се славел със своите лечебни качества. Древните римляни считали, че консумацията на праз прочиства гърлото и гласа, поради което той нерядко гостувал на тяхната трапеза. Дори Нерон изяждал значително количество от ароматния зеленчук, преди да излезе да говори пред публика. В Европа празът навлиза чрез същите тези римляни, като през V век става национален зеленчук при галите, а векове по-късно се превръща в емблема на националния отбор на Франция по ръгби. И не само - зелено-бялата лента, която французите присъждат за различни постижения в селското стопанство, се нарича именно "праз".

Здравословни ползи

Взависимост от начина, по който е приготвен празът, той е с различно съдържание на полезни вещества. Отчитайки факта, че векове наред е приеман за "широкоспектърно" лекарство, той е богат не само на витамини (А, К и С) и минерали (натрий, калий, калций и магнезий), но и на баластни вещества.

Здравословните ползи, свързани с консумацията на праз не са никак малко:

• Смята се, че празът е изключително мощен антиоксидант, борещ се успешно със свободните радикали.
• Специалисти препоръчват консумацията на праз като превантивна мярка и профилактика срещу рак на стомаха.
• Има теории, че снижава нивото на холестерол в кръвта, съобразно народната медицина.
• Има свойството да разрежда кръвта, като предпазва от образуването на съсиреци.
• Изключително подходящ е за състояния, като астма, хроничен бронхит, диабет, атеросклероза и различни инфекции.

• 
  

Седем причини да ядем повече праз лук

• укрепва съпротивителните сили на организма;
• укрепва нервната система;
• подпомага по-бързото зарастване на рани;
• предпазва клетките от вредни субстанции;
• подпомага дейността на мускулите;
• поддържа водния баланс на организма;
• поддържа кожата гладка и здрава.

Здравословни рискове, свързани с консумацията на праз

Не се препоръчва неговата консумация при патологични състояния на бъбреците.

Ако имате болен стомах или непоносимост към острия вкус на зеленчука, можете предварително да го бланширате за кратко в подсолена вряща вода, след което обилно да го измиете със студена вода.

Не се препоръчва на хора, страдащи от язви и гастрити.

Как да изберем и съхраним праз?

Когато купувате праз, избягвайте големите глави със силен аромат, тъй като те могат да бъдат влакнести. Тук съвсем не важи максимата, че колкото по-дебели са стъблата на лука, толкова по-вкусен е той.

Винаги избирайте лук, чийто листа са все още здрави и зелени и главите му са с относително еднаква големина, за да могат да се приготвят за едно и също време.

Пречупените листа бързо губят сока си и зеленчукът започва постепенно да гние. Омекване на стръка, пожълтяване на места и лепкава течност са знак за престарял праз или развален заради висока температура при съхранение.

Праз лукът не може да се съхранява прекалено дълго. Максималното време за съхранение в хладилник е 5 дни.

Ако искате да поставите лук във фризера, първо го изчистете, измийте и нарежете на колелца. Разпределете го на порции в пластасови кутии или найлонови торбички. Важно е преди да ги затворите, да изкарате максимално въздуха от тях.

Източник:  http://www.bb-team.org

Read more »