Нарът и неговото чудотворно действие

Есента дойде, а заедно с нея и типичните сезонни плодове и зеленчуци, богати на витамини. Започваме да мислим как да си набавяме нужните вещества на организма като включваме пресните сезонни плодове. Тази седмица ще ви запознаем с предимствата на един целогодишен, но не толкова познат и застъпен плод у нас, наречен нар. Ще ви предложим и рецепти с този екзотичен плод, който за наша радост започва да се отглежда все повече и у нас.

Малко повече за нара
Нарът е мистичен плод, познат ни още от Библията, символ на плодовитостта. Според легендите той е расъл в Райските градини и от хиляди години се използва от народната медицина. Това е истинско чудотворно произведение на природата. В последно време е обявен за един от групата „супер-плодове”, които повлияват успешно симптомите на множество заболявания. 

Наричан е още и „granatum”, от латински „зърнест“. Гранат се нарича и скъпоценен камък с типичния алено-червен цвят. Нарът е изграден от стотици малки семенца с красив червен цвят и с неповторим вкус и свежест. За негова родина се смята Персия или Афганистан. Едва ли има човек, който да е опитвал нар и да не е негов голям привърженик. 

Полезни действия 
Полезните свойства на нара са неизброими. Консумацията му влияе благотворно при сърдечно-съдови заболявания (понижава холестерола), има диуретично и обезболяващо действие, намалява кръвотечението. Друго негово положително качество е, че сокът от кисел нар може да се консумира и от диабетици! От кората пък може да се свари чай, който да ви помогне при кашлица, ангина, пневмония, анемии, температури. Приеман редовно нарът намалява риска от рак на кожата и рак на гърдата. И дори подобрява здравината на зъбите.

Богат източник на витамините С, В- групата, Р и малко витамин А и на минералите калий, мед, манган, хром, силиций, магнезий, калций, натрий, желязо в количества, важни за доброто функциониране на организма ви. Нарът е най-мощния природен антисептик и антиоксидант, който същевременно ви предпазва от стареене. Той има доказано подхранващо и избелващо действие за кожата, стимулира растежа на косата и заздравява ноктите. Подмладява кожата ви с години и това става благодарение на редовната консумация на вкусния червен сок. Това е една удобна и „вкусна“ козметика! 

Консумирането на нар - истинско изкуство
Всеки, който е опитвал да похапне нар със сигурност се е сблъскал с проблема, че при опитите да го извадите от кората може добре да се опръскате. За да избегнете това неудобство, трябва много внимателно да направите прорези в кората на нара, така както режете портокал. Леко разтворете плода над купа или чиния, така че зрънцата, които се ронят при разтварянето да паднат вътре. После с ръка много лесно можете да обелите кората, без да се изпръскате. 

Ако сте любител на коктейлите може би консумирате често нар под формата на гренадир. Ако пък не сте привърженик на тези комбинации, ви предлагаме три невероятни рецепти за зелена салата с нар, салата с печени картофи и нар и за апетитен десерт , които са много лесни за изпълнение и със сигурност ще ви заинтригуват. 

Спецификата на сладко-киселия сок от нар му позволява да бъде включен както в десертни, така и в салатни рецепти. Което пък позволява на вас да се развихрите в кухнята и да направите едно витаминозно меню от нар за цялото семейство. Трябва да знаете, че сокът от нар се консумира разреден с вода или друг сок, поради високата киселинност, която може да подразни стомаха. Най-приятен е за консумация, комбиниран с портокал. Така приготвеният фреш има изключително мек вкус и кремообразна консистенция. Да не говорим за полезните свойства на тази комбинация...
Предлагаме ви още няколко приложения, които може да намерите на нара във вашите рецепти. Може да го използвате: 

• в кремове и желета
• към мюсли и овесени или други ядки 
• в сосове към ястия
• поръсен върху салатата
• на сок (задължително разреден с друг плод или вода)
• с кисело мляко

Източник: http://www.zdravosloven.com/

Read more »

Прополис

Факт е, че продуктите: мед, прополис, пчелен прашец, пчелно млечице са се доказали многократно в полза на човешкото здраве и дълголетие на човека. Прополисът (пчелен клей) е пчелен продукт, който заслужено се радва на все по-голяма популярност в козметиката и фармацията. Редица ефективни препарати са базирани на прополис. Сред тях е и спиртният разтвор на прополис (клеева тинктура), който притежава редица приложения.

За "Пчелния град" и неговия пазител

Терминът прополис (пчелен клей) е от гръцки произход. В превод означава "защита на града" – има отношение към сложната йерархия на пчелното семейство в  кошера.

Прополисът е смолисто вещество с доказани антибактериални, противогъбични, противоплесенни и противовирусни свойства.

Събирайки прополис, пчелите го използват за строителен материал и за дезинфекция на своя кошер. Средно едно пчелно семейство годишно събира от 100 до 300 грама прополис.

Значение за количеството имат породата на пчелите, географското положение, климатичните особености, растителните видове върху територията, която е достъпна за тях.

Пчелите събират пчелен клей от растенията - най-честите източници на прополис са тополите, върбите, конският кестен, елдата и др.

Буквално целият кошер бива застлан с прополис, включително и самите пчели, като по този начин те се предпазват от вредни микроорганизми.

Полирането на стените на килийките с прополис води до повишаване на тяхната физическа устойчивост.

В студено време по този начин се ограничават въздушните потоци в кошера, следователно ролята му е на термоизолатор.

Със своята бактериостатична, бактерицидна, антисептична, антимикотична, антирадиационна активност прополисът е основният фактор, който възпрепятства развитието на заболявания в един кошер.

Средно кошерът е с обем от около 50 литра и се населява от 40 000-60 000 пчели, влажността е около 70%, температурата е 37-38 °С, съдържанието на захари е високо – това е идеална среда за развитие на бактерии, гъби и плесени.

Физични свойства на прополиса

Прополисът е смолисто вещество с блестящ тъмножълт до кафявозелен цвят. Прясно изваденият от кошера прополис представлява мека, лепкава маса.

Ароматът, физическите и химическите свойства зависят главно от вида на растенията в радиуса на летежа на пчелите.

Прополисът има приятен аромат на растителни пъпки, мед и восък, възгорчив и лют вкус и потъмнява при по-продължително съхранение.

При горене отделя приятна миризма на смола. При затопляне бързо омеква и става удобен за обработка. При стайна температура се втвърдява, а при по-ниска става крехък.

Има относително тегло между 1,112 и 1,136, няма определена точка на топене, но обикновено се топи между 80-105°С.

Разтваря се слабо в студена вода, а в  гореща от 7 до 11%. В етилов алкохол се разтваря 50-75%.

Основната му баластна съставка представляват различни растителни смоли, гуми и восъци.

В него има много флавоноиди, както в чая и виното, антиоксидантни вещества, органични киселини и техни естери, феноли, алдехиди, витамини, минерали, растителни есенции.

Химичен състав на прополиса

Прополисът има сложен химичен състав, който все още е дискусионен.

Съдържа растителни смоли, восък, етерни масла, цветен прашец, дъбилни вещества, механични примеси, глюкозиди, флавоноиди, органични киселини, алдехиди, естери, алкохоли, терпени, аминокиселини, въглеводороди, свободни мастни киселини, алкохоли, витамини A, B1, B2, B6, C, E, множество микроелементи.

Прополисът съдържа още:

• Около 55% растителни смоли, в които влизат флавоноиди, фенолни киселини и етери;
• Восъци и мастни киселини: 25-35% от растителен и пчелен произход;
• Eтерични масла - 10%;
• Цветен прашец - 5 %, в това число протеини (вероятно от полена) и свободни аминокиселини – 16;
• Агринин + пролин до 45,8%;
• Дъбилни вещества, 14 микроелементи – най-вече желязо и цинк;
• витамини – само В3;
• механични примеси и други – общо 5%.

Методика на събиране на прополис от кошера

Най-често пчелният клей се събира чрез остъргване на горната повърхност на рамките или на стените на кошера с рамкоповдигач, формирането на рехави топчета, които се поставят в целофанови или пластмасови пликове. Последните се съхраняват в хладилник.

Възможно е над рамките да се поставят специални мрежи или решетки, чиито отвори не превишават 5 мм, и които се запушват от пчелите с прополис.

След това тези решетки и мрежи се поставят в хладилник.

При ниски температури прополисът става чуплив и лесно се отделя от тях.

Разтварянето му става с медицински спирт, като обикновено се приготвя 30% тинктура.

Какво представлява клеевата тинктура?

Клеевата тинктура представлява спиртен разтвор на прополис. Употребява се вътрешно и външно.

В зависимост от предназначението й се използват различни проценти: 2%, 4% в стоматологията, 10%, 15%, 20%, 30% за вътрешно и външно приложение.

Най-добре е да се приготви 30% разтвор, от който лесно чрез разреждане могат да бъдат получени всички останали концентрации.

Как се получава 30% спиртен разтвор на прополис?

За практически цели разтворът на прополис може да бъде 20-30%.

Той се приготвя по следния начин: 100 гр. пречистен и стрит на прах прополис се поставят във флакон и постепенно към него се прибавят 500 мл 96ºС медицински спирт.

Разклаща се в продължение на 30 мин. В рамките на 5-7 дни сместа трябва да се разбърква по 1-2 пъти дневно.

На дъното на флакона се получава утайка, която се филтрира.

Така приготвеният разтвор се съхранява на тъмно и при стайна температура, а срокът на годност е 3 години.

Лечебни свойства на клеевата тинктура

За противомикробните свойства на прополиса е известно много:

• Той притежава изразен бактерициден и бактериостатичен ефект спрямо много патогенни бактерии. Съхранявани при нормални условия, прополисът и спиртният му екстракт запазват антибактерийната си активност в продължение на 3-4 години. Антибактерийните вещества са термостабилни и практически устойчиви на високи температури.
• Противогъбичното (антимикотичното) действие на прополиса е силно изразено спрямо много от причинителите на редица заболявания по кожата и окосмените части на тялото на човека. Особено изразено е действието му спрямо гъбични заболявания на устната кухина, дихателните пътища и стомашно-чревния тракт. Ефективната концентрация в този случай е 0.01%.
• Противовирусният ефект на прополиса е доказан по отношение на грипните и херпесните вируси;
• Антипротозойните (антипаразитните) свойства на спиртните разтвори на прополиса се запазват до 0.25% спиртен разтвор. При водните разтвори този процент е 4%;
• Обезболяващо действие - прополисът действа обезболяващо дори в ниски концентрации от 0.25% спиртен разтвор. Ефектът настъпва 5-10 мин. след прилагането и продължава около 1 час;
• Противосърбежно действие;
• Противовъзпалително действие - ускорява заздравяването на рани, особено на тежки декубитални рани след хирургична обработка. Настъпва бързо изчистване с намаляване на ексудацията, образуване на зряла съединителна тъкан в мястото на некротизиралата тъкан;
• Лекуване на изгаряния, абсцеси, фурункули;
• Засилва апетита;
• Хипотензивно действие – понижава кръвното налягане;
• Антисклеротично действие;
• Анаболен ефект;
• При лечение на парадонтози, гингивити и други патологични състояния в устната кухина;
• Имуностимулиращо действие;
• Спазмолитичен ефект;
• Антиоксидантна активност;
• Противотуморна активност;
• Противорадиационна активност;
• Детоксикираща активност.

Във всеки район прополисът е различен в зависимост от преобладаващата растителност, и въпреки това основните лечебни свойства на прополиса се отличават пренебрежимо малко в различните видове.

Той се прилага под форма на тинктури, таблети, гранули, сиропи, аерозоли, спрейове, кремове.

Дозировка на клеевата тинктура

Обикновено за възрастни се препоръчва профилактичен прием веднъж дневно по 30 капки от 30% спиртен разтвор (клеева тинктура), разтворени в чаша хладка вода половин час преди храна.

С лечебна цел това количество се приема 2-3 пъти дневно.

При деца се прилага 1/5 до 1/2 от дозата на възрастните в зависимост от заболяването.

Препоръчва се прием веднъж дневно на толкова капки, на колкото години е детето, в чаша хладка вода или сок.

Приемането трябва да бъде преди храна. С лечебна цел дозата може да се дава 2-3 пъти дневно.

При деца е по-подходящ водният разтвор на прополис, поради отсъствието на спирт в него.

Към 100 гр чист и стрит на прах прополис се добавя 100 мл дестилирана вода.

Разбърква се и се оставя на водна баня няколко часа. Филтрира се.

Прилага се както спиртният екстракт на прополис. Съхранява се на тъмно. Срок на годност - 3 години.

Препоръки при използването на клеева тинктура

Трябва да се подхожда внимателно и отговорно при първото приемане на продукта. Не бива да се препоръчва като абсолютно безопасен препарат.

Възможно е в някои случаи да провокира появата на по-леки или по-тежки алергични реакции, особено при деца.

Не се препоръчва продуктът да се дава на деца под 3-годишна възраст.

Винаги да се започва с външно прилагане на прополис - намазва се ограничен участък от кожата с 30% спиртен разтвор от вътрешната страна на лявата ръка.

Ако в рамките на 24 часа не се наблюдават зачервяване, подуване и други признаци на алергична реакция, може да се пристъпи към лечение.

Намазва се ограничен участък венеца с 30% спиртен разтвор на прополис, както се постъпва при лечение на парадонтози и гингивити.

Ако в рамките на 24 часа липсват алергични реакции се пристъпва към лечение.

Една капка от 30% спиртен разтвор на прополисова тинктура се разтваря в чаша вода. Разбърква се и се изпива.

Ако в рамките на 24 часа липсват алергични реакции, капките може да се увеличат до достигане на препоръчителната дозировка.

При вътрешен прием алергичните прояви могат да бъдат по-тежки и генерализирани. Отново се наблюдават алергични обриви, придружени със сърбеж, падане на кръвното на пациента, а при по-изразени реакции може да се стигне до алергичен шок.

Външно приложение на клеева тинктура

Външно приложение на спиртен разтвор от прополис е подходящо при заболявания на устната кухина - херпеси, афти, гингивит, пародонтози, глосити, стоматити (в т.ч. и радиационни), ангини, болки в гърлото.

Ефектът от външното приложение е забележителен при заболявания на кожата - повърхностни наранявания, акне, пустули, рагади, херпес.

Локалните промени по кожата или в устната кухина могат да се обработват с тампон, напоен с 30% клеева тинктура.

Гаргари могат да се правят с 2-4% водно-спиртна емулсия на прополис.

2% емулсия се приготвя, като 1 мл 30% спиртен разтвор се добавя към 14 мл вода. Това е приблизително 1 супена лъжица.

Съответно 4% разтвор се приготвя, като 1 мл 30% разтвор се прибави към 7-8 мл вода.

Вътрешно приложение на клеева тинктура

Определената доза капки от клеевата тинктура се накапват в чаша с хладка вода и се изпиват наведнъж.

Препоръчително е приемът да стане 20-30 минути преди хранене.

Спрей с пронолис

Прочети повече: http://www.bb-team.org/

Read more »

Хинап

Хинапът, познат още като финап и китайска фурма представлява древно овощно дърво, което по исторически данни е познато още преди 6000 години. Хинапът се отнася към рода Ziziphus, семейство Зърнастецови. Съществуват повече от 50 разновидности на хинапа, но най-известен и полезен е Ziziphus jujuba Mill.

В голяма степен отхвърлян от Запада, азиатците и европейците признават ценните качества на хинап  редица векове. Още през 17 век Джерард отбелязва, че китайската фурма е отличен лек за всякакви болежки, но най-вече за белите дробове и бъбреците. В нашата страна хинапът е пренесен още от дълбока древност. Разпространените сортове са сравнително дребни, но за сметка на това много полезни. Най-голям брой дръвчета има в Стара Загора, Варна, Бургас, Сливен и в някои от селищата около Пловдив и Асеновград.

Плодовете на хинап са продълговати, леко кафяви с лъскава обвивка и костилка. Хинапът има приятен вкус и висока хранителна стойност. Той е една от четирите основни овощни растения на  Китай, където заема над 2 млн. декара.

Най-голям брой различни сортове има в родината на хинапа – Китай. Те са създадени предимно по метода на народната селекция в течение на много векове. Все пак този плод вирее без проблеми в условията на нашия умерено-континентален климат. Може да се отглежда както в градината, така и в саксия вкъщи като малко храстче.

Хинапът е дърво, което може да живее до 300 години. Започва да ражда плодове още година след засаждането си. Плодовете му са сладки или сладко-кисели.

Състав на хинап

Малките плодове са изключително богати на флавоноиди, сапонини, клей, захари, витамин А,витамин С и В2, минерали – калций, желязо и фосфор. Съдържанието на витамин С в хинап е от 8 до 18 пъти в повече, отколкото в доматите и цитрусите и около 200 пъти повече от намиращия се витамин С в ябълките, прасковите и крушите. Хинапът е много богат на витамин Р, протеини, яблъчена киселина, пектин, танини и рутин. В листата на хинапа се съдържат голямо количество катехини, дъбилни вещества, кумаринови вещества, витамин В1, уронови киселини.

Избор и съхранение на хинап

Избирайте хубави червени плодове, с леко лъскав оттенък, по които няма следи от нараняване. Съхранявайте ги на сухи места. Ако закупите сушен хинап, също трябва да го поставите на сухи и хладни места, които не попадат под директни слънчеви лъчи.

Ако искате да си засадите хинап няма проблеми – вземете няколко семенца от плода, но за по-голяма сигурност, първоначално ги поставете във влажен памук, за да покълнат. От време на време откривайте семенцата, за да не мухлясат. Вече покълналите семенца може да засеете в саксия или директно в градината.

Хинап в кулинарията

Плодовете могат да се ядат в прясно състояние, като тогава те носят най-много ползи за здравето. Освен това, китайската фурма може да се суши, да се използва в сладка и конфитюри, компоти и превъзходна домашна ракия. Поради приятния вкус на плода, той много често е използван за прикриване на горчивия вкус на хапчетата.

Ползи от хинап

Всяка една част от дървото се използва за определени цели в отделните култури. Така например костилката на плода, която е от дърво над 3-годишна възраст се използва като отлично лечебно средство при болки в корема и кожни рани.

Листата на дървото се използват за лечение на болни от коремен тиф деца, защото предизвикват изпотяване и спират треската. Сърцевината на дървото се смята за много мощен тоник за кръвта. Корените на дървото се използват при лечение на морбили, варицела и като силен стимулатор на растежа на косата.

Плодовете на хинап са чудесно средство за предпазване от наднормено тегло, както и за подобряване на силата на мускулите и увеличаване на физическата издръжливост. Кората на хинап се използва за направата на разтвор, който помага при възпаления на очите.

В китайската медицина хинапът се използва като тоник, който засилва функциите на черния дроб. Научно е доказано, че хинапът помага за по-бързото възстановяване на болни от цироза и хепатит. Именно китайците откриват, че дивите плодове на хинап подобряват тена и кожата.

Хинапът намалява болката и паниката и горещо се препоръчва при безсъние, което е породено от физическа слабост и тежка психична умора.

Китайската фурма се препоръчва за цялостно подобряване на състоянието на тялото, независимо от какво страда то – болест, стрес, преумора. Той е особено добро средство за стопиране на респираторен грип или чревни проблеми, ускорява процесите на оздравяване, особено от синдром на цялостното изтощение.

В съвременната медицина на Китай, хинап се използва и като тонизиращо средство на далака и стомаха, срещу задух, тежка слабост или емоционално разстройство, породени от нервни проблеми. Тъй като има леко успокоително свойство, той се приема за намаляване на раздразнителността и стреса.

Източник: http://gotvach.bg/

Read more »

Ацерола

Ацеролата, Malpighia emarginata, е растение, което наподобява по външен вид на черешата заради малките червени плодове, които ражда. Расте в Бразилия, Ямайка и Южна Америка. Сокът от ацерола е толкова популярен в Бразилия, колкото портокаловият в САЩ. Ацеролата е позната още под имената тропическа вишна, пуерториканска череша и барбадосова вишна.

В химичното съдържание на плода най-много се откроява огромното съдържание на витамин С в него, около 3- 4 грама на 1 килограм. Ацеролата съдържа много рибофлавин, тиамин, въглехидрати, фосфор, желязо, фибри, липиди, калций и протеини. Количеството на полезни вещества в нея е поне два пъти повече, в сравнение с други плодове. Заради високото съдържание на основната съставка витамин С, плодът има леко кисел вкус. То варира в зависимост от това колко е узрял плодът. Когато той започне да узрява, съдържанието на аскорбинова киселина намалява и затова плодът се бере още докато е зелен.

Ацеролата има диуретично и противовъзпалително действие. Може да се консумира под формата на хранителна добавка при диабет, висок холестерол и анемия. Има благоприятен ефект върху черния дроб и при ревматизъм. Известни са антиоксидантните свойства на аскорбиновата киселина и нейната способност да неутрализира вредните радикали. Именно затова плодовете на ацерола се по-често са част от различни козметични продукти. Големите количества витамин С помагат при умствена и физическа преумора. Има редуциращо действие върху вредите от стреса и инфекциите. Плодът може да се приема след тежко боледуване за укрепване и възстановяване на организма. Има благоприятно действие върху стомашно-чревния тракт, тъй като повишава усвояването на желязо, което спомага за намаляване на нивата на лошия холестерол в кръвта. Под формата на пресен сок ацеролата се ползва като здравословен тоник, който тонизира сърдечния мускул. Сокът може да пие при грипове и настинки.

Важно е да се отбележи, че ацеролата доставя на организма натурален витамин С, в който са запазени уникалните свойства на съставката. Витамин С, който се продава на таблетки в аптеките е синтетичен. Той се произвежда от молекула на витамин С на царевичната скорбяла с реконструиране на молекулата. Заради този изкуствен произход на синтетичния витамин С могат да се проявят странични ефекти като например стомашно проблеми. Ацеролата може да се консумира сурова или на сок, пюре или желе. Плодът се разваля бързо и ферментира, затова трябва веднага да се хапне или да се сложи в хладилник, за да се консумира замразен.

Read more »

Джинджифил

Ароматен и изразителен, джинджифилът добавя специален вкус към азиатските пържени ястия, както и към много плодови и зеленчукови гозби.

Джинджифилът е коренът на растението джинджифил, който расте под земята и има твърда, набраздена текстура. Вътрешността на корена може да е жълта, бяла или червена, в съответствие с разновидността му. Той е покрит с кафява кора, която в зависимост от това дали е прибран узрял или не, може да е дебела или тънка.

Научното име на джинджифила е Zingiber officinale и се смята, че е произлязло от санскритското му име singabera, което означава с форма на рог, отговарящо на външния вид на корена.

Джинджифилът произхожда от югоизточна Азия, чиито кухни все още масово използват тази подправка. Той се споменава в писанията на древен Китай, на индианците и на държавите от Средния Изток. След като римляните пренасят джинджифила от Китай преди повече от 2000 години, популярността му се централизира в районите по Средиземноморието, но през средните векове става известен и почитан и в останалите части на Европа.

Днес най-комерсиалните производители на джинджифил включват Ямайка, Индия, Индонезия и Австралия.

Състав на джинджифила

В джинджифила има около 3% есенциални масла, на които той дължи своя екзотичен аромат. Ароматните му масла съдържат различни фотохимикали, като най-голямо е количеството на зингибирин, следван от фарнезин и бисаболин. Полезните вещества в джинджифила са много - магнезий, калий, калций, фосфор, желязо, натрий и протеини.

Избор и съхранение на джинджифил- Винаги, когато Ви е възможно, избирайте пресен джинджифил - не само заради това, че има по-осезаем аромат в сравнение с изсушения, но и поради по-високите нива на гингерол, които се съдържат в него.

- Пресният джинджифил трябва да се съхранява в хладилника в хартиена кърпа. Така ще се съхрани около три седмици.

- Изсушеният джинджифил се съхранява в стъклен съд с капак на сухо, хладно и тъмно място. Можете да го оставите и в хладилника, където ще запази аромата си до една година.

Джинджифил в кулинарията

Джинджифилът има силен сладникав аромат и същевременно доста лют вкус. Парливият му вкус се дължи на съдържащото се в него вещество зингиберон. Като подправка се ползва коренът на растението. Във всяка една страна го приготвят по различен начин - варен, задушен, печен, пържен, маринован, сушен или пресен.

Пресният джинджифил има силно парещ вкус и същевременно приятен лимонов мирис. В този си вид най-популярен е в Азия. Там пресният джинджифил се настъргва или нарязва, след което се накисва във вода за няколко часа. Добавя се към ястието малко преди сервирането им. Не бива да подлагате пресния джинджифил на топлинна обработка, защото допълнително ще увеличите неговия парещ вкус.

В Индия и Шри Ланка джинджифилът се запържва и се използва за сосове към месни и зеленчукови блюда. Нарязаният джинджифил се пържи с чесън или лук, защото ароматът му се смекчава, и в същото време се разгръща още по-добре.

В тайландската кухня смления, но пресен джинджифил се добавя към кърито, комбиниран с кокосово мляко. В Индонезия пък много често използват пасти на основа на джинджифил и пресни люти чушки за намазване на месата преди печене. Колкото и странно да ви прозвучи, в горещия климат на Хималаите и Индонезия много често се пие чай от резенчета пресен джинджифил.

В кухнята на Китай джинджифилът или се запържва, или се вари. В ястията, които изискват по-дълго варене /като супите/ джинджифилът се нарязва на едри резени, за да отдава аромата си постепенно. При ястия за бързо запържване в уок се прибавя ситно нарязан/настърган джинджифил.

В китайската кухня друг начин за обработка на джинджифила е захаросването. Кората му се обелва, накисва се в хладка вода, след което се вари в много гъст захарен сироп.

В САЩ и Англия варят бира от джинджифилов екстракт, а в някои части на Азия правят сладка, бонбони и мармалади. Използва се и за ароматизиране на компоти - особено от круши. Много често се добавя в сладкиши и курабийки. В специалните немски сладки за Коледа също присъства подправката. Корените се използват за направа на ликьори и сиропи. Джинджифиловия сироп и бонбони са много подходящи за добавяне към сладоледи и дори плодови салати.

Ползи от джинджифила

- Облекчава стомашно-чревните болки. Джинджифилът е способен да редуцира всички симптоми, асоциирани с болестта на пътуването (например морската) като замаяност, повдигане и избиване на студена пот.

- Има анти-възпалителни ефекти. Джинджифил съдържа много потентни анти-възпалителни съединения, наречени гингероли, което обяснява защо много хора, страдащи от остеоартрит и ревматичен артрит, изпитват облекчение след консумирането на джинджифил.- Предпазва ни от колоректален рак. Гингеролите, основите активни компоненти на джинджифила, които са отговорни и за отчетливия му вкус, са в състояние да ограничат растежа на колоректалните ракови клетки. Това свойство на гингеролите е станало ясно след проведени проучвания върху мишки.

- Джинджифилът предизвиква клетъчна смърт при раковите клетки на яйчниците. Лабораторни изследвания са показали, че гингеролите - активните фитонутриенти в джинджифила, убиват раковите клетки като предизвикват апоптоза (програмирана смърт) и автофагоцитоза (асимилация).

Освен това екстрактът от джинджифил има антиоксидантни, антивъзпалителни и антитуморни ефекти върху клетките.

- Подобрява реакцията на имунната ни система. Джинджифилът може да е не само загряващ през студения ден, но може и да ни помогне в предизвикване на целебно потене, което често е полезно по време на настинки и грип. Немски учени са установили, че при потенето се получава един вид защита срещу някои микроорганизми, включително и срещу E.coli, Stahhylococcus aureus (често срещано кожно възпаление) и Candida albicans.

Вреди от джинджифил

Възможни са прояви на алергични реакции към джинджифил. В редки случаи са отчитани промени в настроението на хора, консумирали билката. Джинджифилът е противопоказен за бременни жени, кърмачки и малки деца. Не е желателна консумацията му и при хора, страдащи от сърдечно-съдови проблеми, камъни в жлъчката, мозъчни тумори или други заболявания в областта на мозъчните тъкани.

Read more »

Чай от липа

Няма съмнение, че липовият чай е една от най-медоносните и ароматни напитки, а липата като билка, особено богата на лечебни вещества, намира приложение както в медицината, така и в козметиката. Липата (Tilia) представлява високо до 25-30 метра дърво, силно разклонено и с гъста корона. Листата са последователни, с неправилна сърцевидна форма, с назъбени краища и дълги дръжки.

Като билка е позната още от древността, където келтите са я превърнали в свещено дърво, под което провеждали своите племенни събрания. Те вярвали, че дървото бди над тях и следи за изпълнението на справедливостта и правосъдието. А сърцевидната форма на листата винаги е била в пряка връзка с богинята на любовта.

Съществуват три вида липи, като всяка една от тях се характеризира с определени особености:

• Дребнолистна - т. нар. сърцевидна липа, със синкави отдолу и голи отгоре листа, с меки плодове, разпространена е на места с надморска височина около 1500 м, като периодът й на цъфтеж е от края на юни до август.

• Едролистна - листата са гъсто покрити с власинки от обратната страна, обикновено цъфти в началото на лятото.

• Сребролистна - едро декоративно дърво, достигащо 30 м височина, с широки сърцевидни листа, цъфти най-късно (през юли).

Химически състав на липата

Цветовете от липа съдържат около 0.06 % етерично масло с главна съставна част алифатни сесквитерпенови алкохоли (фарнезоли), на които се дължи приятният аромат; флавоноиден гликозид тилирозид, които представлява производно на кемпферола и р-кумаринова киселина, както и флавоноиди, производни на кверцетина. В трицветниците се съдържа слузно вещество и танини, производни на β-амирина, аскорбинова киселина, каротин, гликозиди, агликони и восък.

Здравословни ползи

• Липовият цвят притежава потогонно и диуретично действие.

• Често намира приложение като помощно средство при лечение на бъбречни заболявания.

• Действа противомикробно, противовъзпалително и противоспастично.

• Чаят, приготвен от цвят на липа, спомага при възпаление на горните дихателни пътища (ларингит, бронхит, пневмония, ангина) и при повишена температура.

• В народната медицина липовия цвят намира приложение при: виене на свят, главоболие, епилепсия, хистерия, пресипнал глас. А отварата от липов цвят се използва под формата на бани при лечение на изгаряния, кожни обриви, ставни болки, хемороиди и шарка, както и за гаргара при възпаление на гърлото и устната кухина.

• Чаят от липа, поднесен с мед, е прекрасно успокояващо средство за добър сън.

• Липата намира приложение в ароматерапията: релаксиращото етерично масло подобрява съня; намалява треската и ефективно се справя с възпаленията, като повишава потната секреция, но намалява нощното изпотяване; етеричното масло от липов цвят повлиява благотворно върху психиката на човека.

• Успокояващите качества на отварата от липа я превръщат в ценна съставка при производството на успокояващи кремове, тонизиращи средства за чувствителна кожа, както и за различни маски за коса.

• Много фризьори препоръчват изплакването на косата след измиване с липов чай срещу косопад.

Цветовете от липа съдържат около 0.06 % етерично масло с главна съставна част алифатни сесквитерпенови алкохоли (фарнезоли), на които се дължи приятният аромат; флавоноиден гликозид тилирозид, които представлява производно на кемпферола и р-кумаринова киселина, както и флавоноиди, производни на кверцетина. В трицветниците се съдържа слузно вещество и танини, производни на β-амирина, аскорбинова киселина, каротин, гликозиди, агликони и восък.

Здравословни рискове

За хората, страдащи от сезонни алергии, цъфтежът на липите е едно от най-неприятните явления през пролетта и началото на лятото.

Съхранение на цветовете

Цветовете от липа започват да се събират по време на цъфтежа (юни-юли). Берат се на ръка, като е необходимо те да не са напълно разцъфтели. Не трябва да се мачкат, защото при процеса на сушене потъмняват. Температурата, подходяща за сушене е 45°С и процесът продължава докато цветната дръжка не стане чуплива.

Как да си приготвим чай от липа?

Приготвя се запарка от една супена лъжица ситно нарязан липов цвят в 250 мл вряща вода. След около 20 минути запарката се прецежда и се пие гореща. От друга страна, липов цвят, накиснат за 8 часа в червено вино в съотношение 1:10, се превръща в прекрасна тонизираща и подпомагаща лечението на анемия напитка.

Источник: bb-team

Read more »

Червени боровинки

Червената боровинка - вкусна и свежа съкровищница на витамин С и диетични фибри, "чистач" на лошия холестерол и стабилизатор на кръвното налягане, и може би следващата надежда в борбата с рака.

Червената боровинка (Vaccinium vitis-idaea L.) е вечнозелен малък полухраст, висок до 40 см и с изправено стъбло.

Листата са елипсовидни, целокрайни, кожести, отгоре тъмнозелени, отдолу светлозелени, с тъмни точици.

Цветовете са звънчевидни, бледорозови и са събрани в групи. Плодовете след узряване са червени сочни ягоди.

Цъфти през първата половина на лятото. За лечебна цел се събират листата, които след изсушаване са овално елипсовидни.

Събират се преди или по време на цъфтенето. Растението е много издръжливо на ниски температури под -40 °C.

Храстът е разпространен по каменливи поляни и в иглолистни гори.

Състав и антиоксидантен капацитет на червената боровинка

Плодовете на боровинката са богати на витамини, микроелементи, минерали, дъбилни вещества и флавоноиди, есенциални мастни киселини - линолеова киселина (OMEGA-6), алфа линолеова киселина (OMEGA-3), каротеноиди и фитостероли.

Съдържат около 6% арбутин, следи от хидрохинон, около 8% катехинови танини, флавоноидните вещества кверцетин, хиперозид, изокверцетин, урзолова, хлорогенова и кафеена киселина, витамин С.

Поради наличие на дъбилни вещества от катехинов тип листата на червената боровинка се понасят по-добре от тези на мечото грозде.

Те са мощен антиоксидант - активността на витамин А ефективно неутрализира действието на свободните радикали. Притежават и антисептични свойства.

Днес повече от 20 млн. души в Европа използват боровинката като антиоксидант. Най-ефективният, съдържащ се в диви плодове - токотриенол, рядко срещана форма на витамин Е, беше открит в червената боровинка.

Този антиоксидант е 40-60 пъти по-ефективен от токоферол, най-често срещаната форма на витамин Е.

От всички натурални масла, това от червената боровинка съдържа най-голямо количество от въпросния антиоксидант.  

Забележителни са големите количества желязо, както и ниският гликемичен индекс.

12.7

-

8.5

4

Здравословни ползи от консумацията на червена боровинка

• От 2002 г. насам непрекъснато се проучва ролята на боровинковите полифеноли в превенцията на няколко вида рак.  Различни антоцианини, проантоцианидини, танини и фитохимикалите пеонидин и кверцетин редуцират риска от рак. Изследвания показват, че тези вещества инхибират метаболизма на раковите клетки in vitro. Те са с недостатъчно изучено действие върху човешкото здраве, вероятно в човешките клетки in vivo абсорбцията на тези вещества е по-малка и се елиминират бързо от кръвта, но опитите в лабораторни условия са доста обнадеждаващи;
• Миналата година се установи, че имат забележителна положителна роля при болестта на Алцхаймер и други невро-дегенеративни изменения, свързани със стареенето;
• Листата й се използват при възпаление и камъни в пикочните пътища като пикочогонно и противовъзпалително средство. Танините имат антиадхезивни свойства срещу бактериите (възпрепятстват полепването и задържането им за стената на пикочния мехур и уретрата), с което предпазват от инфекции на уринарния тракт;
• Понижава холестерола и тоталното липидно ниво в кръвта, което от своя страна е свързано с благоприятни ефекти върху сърцето и кръвното налягане;
• Сокът от червени боровинки съдържа високомолекулния химичен компонент NDM (non-dializable material), който е способен да инхибира образуването на зъбни плаки от бактерията Streptococcus mutans, причинител на зъбния кариес.

Продукти от боровинки и съхранение:

По-голямата част от реколтата от червени боровинки се превръща в сок, сос или в захаросани сушени плодове.

Сокът от боровинки е неделима част от традиционния Ден на благодарността в Америка и Канада, както и от европейските зимни фестивали.

Пресните боровинки може да бъдат замразени в домашни условия и по този начин да се съхранят над девет месеца, като след това се използват директно, без размразяване.

Боровинковият сок, обикновено изкуствено подслаждан, за да се редуцира натуралният му тръпчив вкус, често се смесва с други плодови сокове в коктейли.

Сушените червени боровинки са идеални за добавка към мюсли, както и за приготвяне на сладкиши.

Нека да поканим още днес на трапезата си тези "дребосъци" - червените боровинки, за да се насладим на уникална свежест и да сме по-здрави всеки ден.

Източник: bb-team.

Read more »