Ацерола

Плодовете на ацеролата много приличат на череши. Днес много хора по цял свят оценяват този плод поради прекрасния му аромат и ценната хранителна стойност.

Учените смятат ацеролата за ефективен антиоксидант. Той е богат на минерали и витамини и в него са открити близо 200 хранителни вещества. Растението е източник на витамин С. Ацеролата има противогъбично действие и понижава нивото на холестерол, участва в борбата с клетките, причиняващи рак, овлажнява кожата и подпомага функционирането на капилярите. Традиционно ацеролата се използва за лечение на рани, проблеми с черния дроб, като диуретично и астрингентно средство, при възпаления, диабет, туберкулоза, ревматизъм, за подпомагане на сърдечната дейност и при анемия.

Концентрацията на витамин С в ацеролата е достатъчно висока, за да се справи с процеса на стареене и предотвратяване на вредните окислителни реакции. Основното предимство на този плод е високото му съдържание на каротин, който е сравним с този в морковите. Той е добър източник на есенциални минерали като калий, ниацин, магнезий и витамини от групата В, рибофлавин (витамин В2) и тиамин (витамин В1). Съдържанието на витамини в плода помага в борбата със стреса, особено при хората в големите градове. Освен това ацеролата е полезна за хора, които са податливи на инфекции и имат нужда от голямо количество витамин С.

Билковите екстракти от това растение забавят процеса на стареене и се използват за лечение на заболявания като болестта на Паркинсон. Те служат и за поддържане на необходимите нива на витамин С в мозъчната тъкан. Растението помага при гъбични инфекции, когато се използва като средство за локално приложение. Поради всички тези качества, плодът намира широко приложение в състава на хранителните добавки.

Ацерола капсули

Състав:
Всяка капсула съдържа 400 mg ацерола на прах и 100 mg витамин С. Sanct Bernhard препоръчва за подпомагане при: срив на имунната система, настинки и грип, тежки физически и психически натоварвания, бедно на витамини хранене, алергии, при вирусни и бактериални инфекции.

Действие:
Ацеролата е плодът с най-висока концентрация на естествен витамин С, което го прави най-лесно усвояемия за човешкия организъм. Тя съдържа два пъти повече магнезий, калий и витамин В5 в сравнение с портокала. Също така съдържа витамин А, рибофлавин и витамин В3. Поради този богат състав и допълнително добавеният витамин С, капсулите с ацерола имат мощно антиоксидантно действие и предпазват организма от свободните радикали. Освен това подпомагат организма при засилване на имунната система, зарастване на рани и фрактури, подсилване на кръвоносните съдове.

Допълнително действие:
Витамин С е необходим за здрави зъби, венци, кости. Подпомага абсорбцията на желязото. Необходим е за синтеза на колаген. Предотвратява превръщането на нитратите (от смог, цигарен дим, зеленчуци, бекон и др.) в канцерогени (вещества, причиняващи ракови заболявания). Подпомага за намаляването на холестерола и за предотвратяването на атеросклерозата.

Начин на употреба:
1 капсула дневно се приема с вода. Препоръчително е сутрин. По необходимост дозата може да се увеличи до 2-3 капсули дневно.

Знаете ли, че...
Ацеролата е малко дърво или храст, което ражда малки червени плодове. Прилича на европейската череша. Расте в Южна Америка, Бразилия, Ямайка. За сравнение – портокалите дават от 500 до 4000 ppm витамин С или аскорбинова киселина, докато в тестове с ацерола тя е от порядъка 16,000 до 172,000 ppm.
Ацеролата може да съдържа до 4,5% витамин С, в сравнение с 0,05% в обелен портокал. Съдържанието на витамин С в ацеролата варира в зависимост от зрелостта на плода, сезона, климата и местността. Когато плодът започне да узрява се губи голямо количество витамин С, затова ацеролата, която се използва в капсулите, се бере, докато плодът е зелен.

Read more »

ШИЙТАКЕ - Еликсирът на живота

Гъбата Шиитаке (наричана Императорската гъба и „Гъба Жен-Шен”) има три хиляди годишна история на култивиране и използване за лечебни и кулинарни цели.

Тази  медицинска гъба, взела името си от „ший” – кестен и „таке” – дърво, означаващо „гъба, която расте върху кестен”. В действителност тя расте и върху клен, габър и дъб. Гъбата е много вкусна и се отглежда за ядене и лечебни цели в Азия. (В България тя се намира само в консервиран вид или във вид на добавки).

Шийтаке печели името си „императорска гъба”, защото в дълбока древност, по времето на императорската династията Мин, официално се превръща в гъба с лековити качества и средство за достигане до дълбоки старини. Всички набрани гъби отивали в императорския двор. Тогава гъбата не е била никак известна сред масовото общество.

Въпреки че тази гъба присъства в хранителната култура на Азия повече от 2000 години, едва днес и в Европа шийтаке гъбата става известна поради изключително голямата си хранителна стойност. Известна също и като еликсир на живота, тя съдържа ценни минерали, аминокиселини и голямо количество витамини.
Състав: Шийтаке гъбата съдържа ценни полизахариди, лентинан и алкалоида еритаденин (лентинацин). Гъбата съдържа също така и незаменими аминокиселини, белтъчини, витамин A, B1, B2, B6, B12, C, D и E, калций, магнезий, калий, натрий, фосфор, желязо, силиций и около 30 ензима.

Гъбата Шиитаке (наричана Императорската гъба и „Гъба Жен-Шен”) има три хиляди годишна история на култивиране и използване за лечебни и кулинарни цели.

Въпреки че тази гъба присъства в хранителната култура на Азия повече от 2000 години, едва днес и в Европа шийтаке гъбата става известна поради изключително голямата си хранителна стойност. Гъбата шийтаке засилва отбранителните сили на организма, предотвратява нарастването на тумори, намалява нивото на холестерол, регулира кръвното налягане, предпазва от сърдечен удар и т.н. Известна също и като еликсир на живота, тя съдържа ценни минерали, аминокиселини и голямо количество витамини.

Състав: Шийтаке гъбата съдържа ценни полизахариди, лентинан и алкалоида еритаденин (лентинацин). Гъбата съдържа също така и незаменими аминокиселини, белтъчини, витамин A, B1, B2, B6, B12, C, D и E, калций, магнезий, калий, натрий, фосфор, желязо, силиций и около 30 ензима.


Приложение:

• ядлива гъба, съдържаща ценни минерали, аминокиселини и много витамини
• съдържа силни имуноактивни субстанции, които засилват отбранителните сили на организма
• основната и субстанция е полизахаридът Лентинан - изключителни лековити свойства при злокачествени заболявания, след химиотерапия и облъчване
• предотвратява нарастването на туморите, намалява холестерола, регулира кръвното налягане, предпазва от сърдечен удар, действа антивирусно потребява се за подобряване на здравето и общото състояние на организма

Препоръчват се:

• в борбата срещу сърдечно-съдовите болести
• в борбата с високото кръвно налягане и холестерол
• заради липсата на калории и изключителното въздействие върху разграждането на мазнините се препоръчват и за премахване на целулита
• в борбата срещу канцерогенните заболявания
• за намаляване, съответно поддържане на нормалното ниво на масти в кръвта
• за превенция на атеросклерозата и сърдечния удар
• за укрепване отбранителната система на организма
• за регулиране на храносмилателната система
• за повече сила и жизненост на организма
• за ефикасно облекчаване на хроничните заболявания на сърцето и кръвоносните съдове и ускоряване на възстановяването след остри усложнения
• при тромбози на дълбоки вени, бъбречна емболия, суха гангрена, коронарна склероза, исхемия, мозъчен удар, причинени от атеросклероза болести на бъбреците и очите, хиперлипидемия, жлъчни камъни, смущения в потенцията, подагра и др.

 
Препоръка за употреба:
Да се приемат 2 пъти дневно по 1 капсула след ядене. Да се взима заедно с витамин С - за по-добро усвояване.

Tрадиционната медицина от хилядолетия използва лековитите гъби при различни болести, включително и най тежките, злокачествени заболявания. Най-старото писмено свидетелство за прилагане на традиционната японска медицина датира от 199 година, когато цар Кху Ай получава като дар от едно местно племе именно гъби Шийтаке.

Определени компоненти, съдържащи се в гъбата Шийтаке, притежават способността да модулират ефикасно клетъчния имунитет, намаляват повишеното кръвно налягане и мазнините в кръвта, преустановяват определени туморни действия, както и действията на патогенните микроби.

В Азия още от древността, гъбата Шийтаке се цени като тонизиращ препарат за дълголетие, лек за сърце, срещу злокачествени заболявания, при това както срещу тяхната поява, така и при лечението им. Изключително полезна е и при болести с вирусен произход: грип, херпес симплекс и зостер, полиомиелит, повишено ниво на холестерол в кръвта, агрегация - слепване на тромбоцити, съответно за регулиране на повишено кръвно налягане.

Препаратът може да се приема продължително време като хранителна добавка с подчертано положителен ефект при рак на гърдата и дебелото черво, както и при болести на панкреаса, тъй като регулира и нивото на кръвната захар, а също така при заболявания на шийката на матката, яйчниците, белите дробове, синусите, при меланом и различни метастазни тумори.

Азиатско лечение на рак 

Затова  и Капсули Шийтаке се използват в Азия за лечение на рака. Дори и да прибегнете до химио-терапия (което аз лично не бих направила), вземете Шийтаке за да засилите имунитета и предпазите здравите клетки.

Лентинианът, който се намира в състава на гъбата Шийтаке, е модератор на биологичнаата реакция, който засилва действието на имунната система срещу рака, подобрява действието на макрофагите и Т-лимфоцитите, съответно увеличава производството на интерлевикин-1, веществото, което директно се бори срещу злокачествените агенти.

Лентианът модифицира клетките, така че те да се противопоставят на колонизацията и разпространението на раковите клетки в белите дробове.

Полизахаридите на гъбата Шийтаке искоряват растежа на "естествените убийци" - клетките НК, които убиват нападащите вируси. Те са най-добрата отбрана за организма срещу вирусите и раковите клетки. След химиотерапия или тежка операция е важно да вземете  и Капсули Шийтаке за да спрете разсейките - метастазата.

Гъбата Шийтаке

Read more »

Нарът и неговото чудотворно действие

Есента дойде, а заедно с нея и типичните сезонни плодове и зеленчуци, богати на витамини. Започваме да мислим как да си набавяме нужните вещества на организма като включваме пресните сезонни плодове. Тази седмица ще ви запознаем с предимствата на един целогодишен, но не толкова познат и застъпен плод у нас, наречен нар. Ще ви предложим и рецепти с този екзотичен плод, който за наша радост започва да се отглежда все повече и у нас.

Малко повече за нара
Нарът е мистичен плод, познат ни още от Библията, символ на плодовитостта. Според легендите той е расъл в Райските градини и от хиляди години се използва от народната медицина. Това е истинско чудотворно произведение на природата. В последно време е обявен за един от групата „супер-плодове”, които повлияват успешно симптомите на множество заболявания. 

Наричан е още и „granatum”, от латински „зърнест“. Гранат се нарича и скъпоценен камък с типичния алено-червен цвят. Нарът е изграден от стотици малки семенца с красив червен цвят и с неповторим вкус и свежест. За негова родина се смята Персия или Афганистан. Едва ли има човек, който да е опитвал нар и да не е негов голям привърженик. 

Полезни действия 
Полезните свойства на нара са неизброими. Консумацията му влияе благотворно при сърдечно-съдови заболявания (понижава холестерола), има диуретично и обезболяващо действие, намалява кръвотечението. Друго негово положително качество е, че сокът от кисел нар може да се консумира и от диабетици! От кората пък може да се свари чай, който да ви помогне при кашлица, ангина, пневмония, анемии, температури. Приеман редовно нарът намалява риска от рак на кожата и рак на гърдата. И дори подобрява здравината на зъбите.

Богат източник на витамините С, В- групата, Р и малко витамин А и на минералите калий, мед, манган, хром, силиций, магнезий, калций, натрий, желязо в количества, важни за доброто функциониране на организма ви. Нарът е най-мощния природен антисептик и антиоксидант, който същевременно ви предпазва от стареене. Той има доказано подхранващо и избелващо действие за кожата, стимулира растежа на косата и заздравява ноктите. Подмладява кожата ви с години и това става благодарение на редовната консумация на вкусния червен сок. Това е една удобна и „вкусна“ козметика! 

Консумирането на нар - истинско изкуство
Всеки, който е опитвал да похапне нар със сигурност се е сблъскал с проблема, че при опитите да го извадите от кората може добре да се опръскате. За да избегнете това неудобство, трябва много внимателно да направите прорези в кората на нара, така както режете портокал. Леко разтворете плода над купа или чиния, така че зрънцата, които се ронят при разтварянето да паднат вътре. После с ръка много лесно можете да обелите кората, без да се изпръскате. 

Ако сте любител на коктейлите може би консумирате често нар под формата на гренадир. Ако пък не сте привърженик на тези комбинации, ви предлагаме три невероятни рецепти за зелена салата с нар, салата с печени картофи и нар и за апетитен десерт , които са много лесни за изпълнение и със сигурност ще ви заинтригуват. 

Спецификата на сладко-киселия сок от нар му позволява да бъде включен както в десертни, така и в салатни рецепти. Което пък позволява на вас да се развихрите в кухнята и да направите едно витаминозно меню от нар за цялото семейство. Трябва да знаете, че сокът от нар се консумира разреден с вода или друг сок, поради високата киселинност, която може да подразни стомаха. Най-приятен е за консумация, комбиниран с портокал. Така приготвеният фреш има изключително мек вкус и кремообразна консистенция. Да не говорим за полезните свойства на тази комбинация...
Предлагаме ви още няколко приложения, които може да намерите на нара във вашите рецепти. Може да го използвате: 

• в кремове и желета
• към мюсли и овесени или други ядки 
• в сосове към ястия
• поръсен върху салатата
• на сок (задължително разреден с друг плод или вода)
• с кисело мляко

Източник: http://www.zdravosloven.com/

Read more »

Прополис

Факт е, че продуктите: мед, прополис, пчелен прашец, пчелно млечице са се доказали многократно в полза на човешкото здраве и дълголетие на човека. Прополисът (пчелен клей) е пчелен продукт, който заслужено се радва на все по-голяма популярност в козметиката и фармацията. Редица ефективни препарати са базирани на прополис. Сред тях е и спиртният разтвор на прополис (клеева тинктура), който притежава редица приложения.

За "Пчелния град" и неговия пазител

Терминът прополис (пчелен клей) е от гръцки произход. В превод означава "защита на града" – има отношение към сложната йерархия на пчелното семейство в  кошера.

Прополисът е смолисто вещество с доказани антибактериални, противогъбични, противоплесенни и противовирусни свойства.

Събирайки прополис, пчелите го използват за строителен материал и за дезинфекция на своя кошер. Средно едно пчелно семейство годишно събира от 100 до 300 грама прополис.

Значение за количеството имат породата на пчелите, географското положение, климатичните особености, растителните видове върху територията, която е достъпна за тях.

Пчелите събират пчелен клей от растенията - най-честите източници на прополис са тополите, върбите, конският кестен, елдата и др.

Буквално целият кошер бива застлан с прополис, включително и самите пчели, като по този начин те се предпазват от вредни микроорганизми.

Полирането на стените на килийките с прополис води до повишаване на тяхната физическа устойчивост.

В студено време по този начин се ограничават въздушните потоци в кошера, следователно ролята му е на термоизолатор.

Със своята бактериостатична, бактерицидна, антисептична, антимикотична, антирадиационна активност прополисът е основният фактор, който възпрепятства развитието на заболявания в един кошер.

Средно кошерът е с обем от около 50 литра и се населява от 40 000-60 000 пчели, влажността е около 70%, температурата е 37-38 °С, съдържанието на захари е високо – това е идеална среда за развитие на бактерии, гъби и плесени.

Физични свойства на прополиса

Прополисът е смолисто вещество с блестящ тъмножълт до кафявозелен цвят. Прясно изваденият от кошера прополис представлява мека, лепкава маса.

Ароматът, физическите и химическите свойства зависят главно от вида на растенията в радиуса на летежа на пчелите.

Прополисът има приятен аромат на растителни пъпки, мед и восък, възгорчив и лют вкус и потъмнява при по-продължително съхранение.

При горене отделя приятна миризма на смола. При затопляне бързо омеква и става удобен за обработка. При стайна температура се втвърдява, а при по-ниска става крехък.

Има относително тегло между 1,112 и 1,136, няма определена точка на топене, но обикновено се топи между 80-105°С.

Разтваря се слабо в студена вода, а в  гореща от 7 до 11%. В етилов алкохол се разтваря 50-75%.

Основната му баластна съставка представляват различни растителни смоли, гуми и восъци.

В него има много флавоноиди, както в чая и виното, антиоксидантни вещества, органични киселини и техни естери, феноли, алдехиди, витамини, минерали, растителни есенции.

Химичен състав на прополиса

Прополисът има сложен химичен състав, който все още е дискусионен.

Съдържа растителни смоли, восък, етерни масла, цветен прашец, дъбилни вещества, механични примеси, глюкозиди, флавоноиди, органични киселини, алдехиди, естери, алкохоли, терпени, аминокиселини, въглеводороди, свободни мастни киселини, алкохоли, витамини A, B1, B2, B6, C, E, множество микроелементи.

Прополисът съдържа още:

• Около 55% растителни смоли, в които влизат флавоноиди, фенолни киселини и етери;
• Восъци и мастни киселини: 25-35% от растителен и пчелен произход;
• Eтерични масла - 10%;
• Цветен прашец - 5 %, в това число протеини (вероятно от полена) и свободни аминокиселини – 16;
• Агринин + пролин до 45,8%;
• Дъбилни вещества, 14 микроелементи – най-вече желязо и цинк;
• витамини – само В3;
• механични примеси и други – общо 5%.

Методика на събиране на прополис от кошера

Най-често пчелният клей се събира чрез остъргване на горната повърхност на рамките или на стените на кошера с рамкоповдигач, формирането на рехави топчета, които се поставят в целофанови или пластмасови пликове. Последните се съхраняват в хладилник.

Възможно е над рамките да се поставят специални мрежи или решетки, чиито отвори не превишават 5 мм, и които се запушват от пчелите с прополис.

След това тези решетки и мрежи се поставят в хладилник.

При ниски температури прополисът става чуплив и лесно се отделя от тях.

Разтварянето му става с медицински спирт, като обикновено се приготвя 30% тинктура.

Какво представлява клеевата тинктура?

Клеевата тинктура представлява спиртен разтвор на прополис. Употребява се вътрешно и външно.

В зависимост от предназначението й се използват различни проценти: 2%, 4% в стоматологията, 10%, 15%, 20%, 30% за вътрешно и външно приложение.

Най-добре е да се приготви 30% разтвор, от който лесно чрез разреждане могат да бъдат получени всички останали концентрации.

Как се получава 30% спиртен разтвор на прополис?

За практически цели разтворът на прополис може да бъде 20-30%.

Той се приготвя по следния начин: 100 гр. пречистен и стрит на прах прополис се поставят във флакон и постепенно към него се прибавят 500 мл 96ºС медицински спирт.

Разклаща се в продължение на 30 мин. В рамките на 5-7 дни сместа трябва да се разбърква по 1-2 пъти дневно.

На дъното на флакона се получава утайка, която се филтрира.

Така приготвеният разтвор се съхранява на тъмно и при стайна температура, а срокът на годност е 3 години.

Лечебни свойства на клеевата тинктура

За противомикробните свойства на прополиса е известно много:

• Той притежава изразен бактерициден и бактериостатичен ефект спрямо много патогенни бактерии. Съхранявани при нормални условия, прополисът и спиртният му екстракт запазват антибактерийната си активност в продължение на 3-4 години. Антибактерийните вещества са термостабилни и практически устойчиви на високи температури.
• Противогъбичното (антимикотичното) действие на прополиса е силно изразено спрямо много от причинителите на редица заболявания по кожата и окосмените части на тялото на човека. Особено изразено е действието му спрямо гъбични заболявания на устната кухина, дихателните пътища и стомашно-чревния тракт. Ефективната концентрация в този случай е 0.01%.
• Противовирусният ефект на прополиса е доказан по отношение на грипните и херпесните вируси;
• Антипротозойните (антипаразитните) свойства на спиртните разтвори на прополиса се запазват до 0.25% спиртен разтвор. При водните разтвори този процент е 4%;
• Обезболяващо действие - прополисът действа обезболяващо дори в ниски концентрации от 0.25% спиртен разтвор. Ефектът настъпва 5-10 мин. след прилагането и продължава около 1 час;
• Противосърбежно действие;
• Противовъзпалително действие - ускорява заздравяването на рани, особено на тежки декубитални рани след хирургична обработка. Настъпва бързо изчистване с намаляване на ексудацията, образуване на зряла съединителна тъкан в мястото на некротизиралата тъкан;
• Лекуване на изгаряния, абсцеси, фурункули;
• Засилва апетита;
• Хипотензивно действие – понижава кръвното налягане;
• Антисклеротично действие;
• Анаболен ефект;
• При лечение на парадонтози, гингивити и други патологични състояния в устната кухина;
• Имуностимулиращо действие;
• Спазмолитичен ефект;
• Антиоксидантна активност;
• Противотуморна активност;
• Противорадиационна активност;
• Детоксикираща активност.

Във всеки район прополисът е различен в зависимост от преобладаващата растителност, и въпреки това основните лечебни свойства на прополиса се отличават пренебрежимо малко в различните видове.

Той се прилага под форма на тинктури, таблети, гранули, сиропи, аерозоли, спрейове, кремове.

Дозировка на клеевата тинктура

Обикновено за възрастни се препоръчва профилактичен прием веднъж дневно по 30 капки от 30% спиртен разтвор (клеева тинктура), разтворени в чаша хладка вода половин час преди храна.

С лечебна цел това количество се приема 2-3 пъти дневно.

При деца се прилага 1/5 до 1/2 от дозата на възрастните в зависимост от заболяването.

Препоръчва се прием веднъж дневно на толкова капки, на колкото години е детето, в чаша хладка вода или сок.

Приемането трябва да бъде преди храна. С лечебна цел дозата може да се дава 2-3 пъти дневно.

При деца е по-подходящ водният разтвор на прополис, поради отсъствието на спирт в него.

Към 100 гр чист и стрит на прах прополис се добавя 100 мл дестилирана вода.

Разбърква се и се оставя на водна баня няколко часа. Филтрира се.

Прилага се както спиртният екстракт на прополис. Съхранява се на тъмно. Срок на годност - 3 години.

Препоръки при използването на клеева тинктура

Трябва да се подхожда внимателно и отговорно при първото приемане на продукта. Не бива да се препоръчва като абсолютно безопасен препарат.

Възможно е в някои случаи да провокира появата на по-леки или по-тежки алергични реакции, особено при деца.

Не се препоръчва продуктът да се дава на деца под 3-годишна възраст.

Винаги да се започва с външно прилагане на прополис - намазва се ограничен участък от кожата с 30% спиртен разтвор от вътрешната страна на лявата ръка.

Ако в рамките на 24 часа не се наблюдават зачервяване, подуване и други признаци на алергична реакция, може да се пристъпи към лечение.

Намазва се ограничен участък венеца с 30% спиртен разтвор на прополис, както се постъпва при лечение на парадонтози и гингивити.

Ако в рамките на 24 часа липсват алергични реакции се пристъпва към лечение.

Една капка от 30% спиртен разтвор на прополисова тинктура се разтваря в чаша вода. Разбърква се и се изпива.

Ако в рамките на 24 часа липсват алергични реакции, капките може да се увеличат до достигане на препоръчителната дозировка.

При вътрешен прием алергичните прояви могат да бъдат по-тежки и генерализирани. Отново се наблюдават алергични обриви, придружени със сърбеж, падане на кръвното на пациента, а при по-изразени реакции може да се стигне до алергичен шок.

Външно приложение на клеева тинктура

Външно приложение на спиртен разтвор от прополис е подходящо при заболявания на устната кухина - херпеси, афти, гингивит, пародонтози, глосити, стоматити (в т.ч. и радиационни), ангини, болки в гърлото.

Ефектът от външното приложение е забележителен при заболявания на кожата - повърхностни наранявания, акне, пустули, рагади, херпес.

Локалните промени по кожата или в устната кухина могат да се обработват с тампон, напоен с 30% клеева тинктура.

Гаргари могат да се правят с 2-4% водно-спиртна емулсия на прополис.

2% емулсия се приготвя, като 1 мл 30% спиртен разтвор се добавя към 14 мл вода. Това е приблизително 1 супена лъжица.

Съответно 4% разтвор се приготвя, като 1 мл 30% разтвор се прибави към 7-8 мл вода.

Вътрешно приложение на клеева тинктура

Определената доза капки от клеевата тинктура се накапват в чаша с хладка вода и се изпиват наведнъж.

Препоръчително е приемът да стане 20-30 минути преди хранене.

Спрей с пронолис

Прочети повече: http://www.bb-team.org/

Read more »

Хинап

Хинапът, познат още като финап и китайска фурма представлява древно овощно дърво, което по исторически данни е познато още преди 6000 години. Хинапът се отнася към рода Ziziphus, семейство Зърнастецови. Съществуват повече от 50 разновидности на хинапа, но най-известен и полезен е Ziziphus jujuba Mill.

В голяма степен отхвърлян от Запада, азиатците и европейците признават ценните качества на хинап  редица векове. Още през 17 век Джерард отбелязва, че китайската фурма е отличен лек за всякакви болежки, но най-вече за белите дробове и бъбреците. В нашата страна хинапът е пренесен още от дълбока древност. Разпространените сортове са сравнително дребни, но за сметка на това много полезни. Най-голям брой дръвчета има в Стара Загора, Варна, Бургас, Сливен и в някои от селищата около Пловдив и Асеновград.

Плодовете на хинап са продълговати, леко кафяви с лъскава обвивка и костилка. Хинапът има приятен вкус и висока хранителна стойност. Той е една от четирите основни овощни растения на  Китай, където заема над 2 млн. декара.

Най-голям брой различни сортове има в родината на хинапа – Китай. Те са създадени предимно по метода на народната селекция в течение на много векове. Все пак този плод вирее без проблеми в условията на нашия умерено-континентален климат. Може да се отглежда както в градината, така и в саксия вкъщи като малко храстче.

Хинапът е дърво, което може да живее до 300 години. Започва да ражда плодове още година след засаждането си. Плодовете му са сладки или сладко-кисели.

Състав на хинап

Малките плодове са изключително богати на флавоноиди, сапонини, клей, захари, витамин А,витамин С и В2, минерали – калций, желязо и фосфор. Съдържанието на витамин С в хинап е от 8 до 18 пъти в повече, отколкото в доматите и цитрусите и около 200 пъти повече от намиращия се витамин С в ябълките, прасковите и крушите. Хинапът е много богат на витамин Р, протеини, яблъчена киселина, пектин, танини и рутин. В листата на хинапа се съдържат голямо количество катехини, дъбилни вещества, кумаринови вещества, витамин В1, уронови киселини.

Избор и съхранение на хинап

Избирайте хубави червени плодове, с леко лъскав оттенък, по които няма следи от нараняване. Съхранявайте ги на сухи места. Ако закупите сушен хинап, също трябва да го поставите на сухи и хладни места, които не попадат под директни слънчеви лъчи.

Ако искате да си засадите хинап няма проблеми – вземете няколко семенца от плода, но за по-голяма сигурност, първоначално ги поставете във влажен памук, за да покълнат. От време на време откривайте семенцата, за да не мухлясат. Вече покълналите семенца може да засеете в саксия или директно в градината.

Хинап в кулинарията

Плодовете могат да се ядат в прясно състояние, като тогава те носят най-много ползи за здравето. Освен това, китайската фурма може да се суши, да се използва в сладка и конфитюри, компоти и превъзходна домашна ракия. Поради приятния вкус на плода, той много често е използван за прикриване на горчивия вкус на хапчетата.

Ползи от хинап

Всяка една част от дървото се използва за определени цели в отделните култури. Така например костилката на плода, която е от дърво над 3-годишна възраст се използва като отлично лечебно средство при болки в корема и кожни рани.

Листата на дървото се използват за лечение на болни от коремен тиф деца, защото предизвикват изпотяване и спират треската. Сърцевината на дървото се смята за много мощен тоник за кръвта. Корените на дървото се използват при лечение на морбили, варицела и като силен стимулатор на растежа на косата.

Плодовете на хинап са чудесно средство за предпазване от наднормено тегло, както и за подобряване на силата на мускулите и увеличаване на физическата издръжливост. Кората на хинап се използва за направата на разтвор, който помага при възпаления на очите.

В китайската медицина хинапът се използва като тоник, който засилва функциите на черния дроб. Научно е доказано, че хинапът помага за по-бързото възстановяване на болни от цироза и хепатит. Именно китайците откриват, че дивите плодове на хинап подобряват тена и кожата.

Хинапът намалява болката и паниката и горещо се препоръчва при безсъние, което е породено от физическа слабост и тежка психична умора.

Китайската фурма се препоръчва за цялостно подобряване на състоянието на тялото, независимо от какво страда то – болест, стрес, преумора. Той е особено добро средство за стопиране на респираторен грип или чревни проблеми, ускорява процесите на оздравяване, особено от синдром на цялостното изтощение.

В съвременната медицина на Китай, хинап се използва и като тонизиращо средство на далака и стомаха, срещу задух, тежка слабост или емоционално разстройство, породени от нервни проблеми. Тъй като има леко успокоително свойство, той се приема за намаляване на раздразнителността и стреса.

Източник: http://gotvach.bg/

Read more »

Ацерола

Ацеролата, Malpighia emarginata, е растение, което наподобява по външен вид на черешата заради малките червени плодове, които ражда. Расте в Бразилия, Ямайка и Южна Америка. Сокът от ацерола е толкова популярен в Бразилия, колкото портокаловият в САЩ. Ацеролата е позната още под имената тропическа вишна, пуерториканска череша и барбадосова вишна.

В химичното съдържание на плода най-много се откроява огромното съдържание на витамин С в него, около 3- 4 грама на 1 килограм. Ацеролата съдържа много рибофлавин, тиамин, въглехидрати, фосфор, желязо, фибри, липиди, калций и протеини. Количеството на полезни вещества в нея е поне два пъти повече, в сравнение с други плодове. Заради високото съдържание на основната съставка витамин С, плодът има леко кисел вкус. То варира в зависимост от това колко е узрял плодът. Когато той започне да узрява, съдържанието на аскорбинова киселина намалява и затова плодът се бере още докато е зелен.

Ацеролата има диуретично и противовъзпалително действие. Може да се консумира под формата на хранителна добавка при диабет, висок холестерол и анемия. Има благоприятен ефект върху черния дроб и при ревматизъм. Известни са антиоксидантните свойства на аскорбиновата киселина и нейната способност да неутрализира вредните радикали. Именно затова плодовете на ацерола се по-често са част от различни козметични продукти. Големите количества витамин С помагат при умствена и физическа преумора. Има редуциращо действие върху вредите от стреса и инфекциите. Плодът може да се приема след тежко боледуване за укрепване и възстановяване на организма. Има благоприятно действие върху стомашно-чревния тракт, тъй като повишава усвояването на желязо, което спомага за намаляване на нивата на лошия холестерол в кръвта. Под формата на пресен сок ацеролата се ползва като здравословен тоник, който тонизира сърдечния мускул. Сокът може да пие при грипове и настинки.

Важно е да се отбележи, че ацеролата доставя на организма натурален витамин С, в който са запазени уникалните свойства на съставката. Витамин С, който се продава на таблетки в аптеките е синтетичен. Той се произвежда от молекула на витамин С на царевичната скорбяла с реконструиране на молекулата. Заради този изкуствен произход на синтетичния витамин С могат да се проявят странични ефекти като например стомашно проблеми. Ацеролата може да се консумира сурова или на сок, пюре или желе. Плодът се разваля бързо и ферментира, затова трябва веднага да се хапне или да се сложи в хладилник, за да се консумира замразен.

Read more »