Кестени

Кестените са широко разпространени в кухнята на много култури, най-вече в няколко азиатски държави (Китай, Япония и Корея), както и в някои европейски страни. Кестените са култивирани в продължение на 6000 години в Китай и 3000 години на територията на Европа.

Кестените, за разлика от другите ядки и семена, имат ниско съдържание на калории и мазнини. За сметка на това те са богати на минерали, витамини и фитонутриенти. При кестените особено високо е съдържанието на витамин С, почти колкото при лимоните, което ги прави отличен избор за укрепване на имунитета.

Калият и фосфорът в кестените помагат за укрепването на сърдечно-съдовата, костната и нервната система. Кестените съдържат още висококачествен протеин, сравним с този в яйцата и изключително лесно усвоим от човешкото тяло. В кестените има и голямо количество манган, мед и калий. В по-малки количества се срещат и витамин В6, фолиева киселина, тиамин, рибофлавин, витамин К и ниацин.

Кестените са от семейството на ядките, но за разлика от останалите ядки те имат ниско съдържание на мазнини и известно количество въглехидрати. Също така кестените не са калорични – в 100 грама се съдържат около 200 калории.

Ползи за здравето:

1. Кестените са полезна храна, която се препоръчва в случаи на отслабнат имунитет и при хора, болни от анемия.

2. Кестените се използват в грижата за зъбите и лечението на парадонтоза.

3. Листата им се използват като лекарство срещу висока температура.

4. Кестените се използват за лечение на дихателни проблеми като конвулсивна кашлица.

5. Кестените се използват при лечение на разширени вени, укрепват кръвоносните съдове и капилярите и предотвратяват образуването на тромби.

6. Те са добър източник на фибри.

Дивите кестени са известни още като конски. Те са отровни, но въпреки това също имат своите полезни свойства. Още в миналото се приготвяли чайове от диви кестени за лечение на диария и хемороиди.

Конските кестени се използват и локално върху обриви и възпаления. Без да е научно обосновано се смята, че дивите кестени са полезни в лечението на артрит и имат антивъзпалително действие.

 Кестените –изкушението на есента

                                                          полезно и вкусно

Поради това че кестените са твърди, съдържат сапонини и имат тръпчив вкус, те не могат да се консумират сурови. Когато се сварят или опекат, част от нишестето се хидролизира до захари и те придобиват сладникав приятен вкус и аромат.
Те се използват за пюрета, за пълнеж на птици, за гарнитура към печено месо, за торти и други сладки. В захарната промишленост се използват за плънка на бонбони.

 Съвети за печени кестени:

Най-напред си осигурете около килограм кестени. 

Съвет: избирайте такива с хубава, лъщяща обвивка. Даже е добра идея преди да ги опечете, да ги оставите да престоят няколко дни.

•  Предварително загрейте фурната на около 180-200 градуса.
• С помощта на малък нож с остър връх, направете лек разрез в горната част на кестените. Не прекалявайте с хирургическата намеса обаче, защото ако разрезът е прекалено голям, има опасност кестените да започнат да пукат във фурната.

Съвет: важно е да сте подбрали подчертано твърди кестените, защото те са по-податливи на обработка. Меките се разпадат лесно. 

Готовите кестените подредете в тавичка, като отдолу предварително сложете хартия за печене. Оставете кестените за около 20-30 минути във фурната, докато обвивката им се разтвори леко.

Съвет: от време-навреме ги разбърквайте, за да се изпекат равномерно.

• После изключете фурната и ги оставете за малко в нея.Накрая ги прехвърлете в голяма купа. Обелете ги един по един и ги консумирайте, докато още са топли.

Съвет: Ако под обвивката забележите черни петна, не ги яжте. Това е сигурен белег, че са развалени.

Рецепта за варени кестени

Кестените се поставят в тенджера, заливат се с вода малко повече от нивото, до което са и се варят около 30-45 минути. Готови са когато започнат да се нацепват. Сварените кестени се ядат като се режат на две.

Диви кестени

Дивите кестени, които по принцип са отровни и не са годни за консумиране, също имат редица здравословни качества:

церят разширени вени и ни помагат да спим спокойно

Дивите кестени, известни още като конски, действатпротивовъзпалително, противотемпературно и обезболяващо. Употребяват се във вид на запарка при кашлица и хрема. На храносмилателната система действат запичащо и дезинфекционно и се препоръчват при диария.В народната медицина се предлагат още за лечение на магарешка кашлица, маточни кръвотечения, подагра, ревматизъм, ишиас и др.

Чрез лабораторни експерименти е доказано, че кестенитеукрепват капилярите. Намаляват вискозитета на кръвта, нормализират болестно увеличената склонност към кръвосъсирване и образуване на тромби. Ето защо при раздразнени и кървящихемороиди те оказват добър лечебен ефект.

Екстрактът се използва и в козметичната промишленост като съставка на кремове против слънчево изгаряне. Препоръчва се още при невралгии, мускулни болки и др. Добри резултати се получават и от употребата му при хипертрофия на простатата (уголемяване на простатната жлеза) и варикоцеле (разширени вени на скротума). Клинично е доказано благоприятното действие на извлек от кестени при синуити.

Срещу главоболие и лош сън народните лечители препоръчват да се спи върху кестени, поставени под възглавницата. Във всеки случай това има психотерапевтичен ефект.

Най-често дивият кестен се употребява като запарка. От плодовете му, обелени и ситно нарязани, се взема една чаена лъжичка и се поставя в 300 мл вряща вода. Запарва се в продължение на 2 часа, след което течността се прецежда. От нея се пие по 1 винена чаша 3 пъти па ден. Може да се направи и отвара от корите или листата на дивия кестен. За целта 1 супена лъжица листа или 1 чаена лъжица кори се варят 10 минути в 300 мл вода. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти на ден.

Разумно е тези рецепти да се прилагат след консултация с лекар, като помощно средство към основното лечение, което той е предписал.