Бял фасул

Белият фасул е богат на протеини зеленчук, съдържащ скорбяла и пълен с витамини, минерали и диетични фибри. Включването на фасула в ежедневната ни диета, осигурява на организма много здравни ползи като подобряване на работата на храносмилателната система и предпазване от сърдечни заболявания. Най-полезният вид бял фасул е едър и с бъбрековидна форма.

Фибрите

Белият фасул, като другите видове варива, е богат и на двата вида диетични фибри: разтворили и неразтворими. Една чаша сготвен бял фасул ни осигурява 45% от дневната препоръчителна доза фибри. 

И двата вида фибри имат определени здравни ползи. В храносмилателния тракт разтворимите фибри формират подобна на гел субстанция, която се свързва със съдържащата холестерол жлъчка и я извежда от тялото. Неразтворимите фибри, от своя страна, помагат за предпазване от констипация и подобряват лаксацията. Те са от полза и за предпазване от храносмилателни проблеми като дивертикулоза и синдром на раздразненото дебело черво.

Понижава риска от сърдечна недостатъчност

Диетите, богати на фибри, помагат за поддържането на нивата на холестерола в здравословната норма. Белият фасул е богат и на един витамин от група В, известен като фолиева киселина. Всъщност 1 чаша сготвен бял фасул покрива половината от дневната препоръчителна доза от това хранително вещество. 

Фолиевата киселина помага за понижаването на нивата на хомоцистеина - анминокиселина, която действа като токсин в потока на кръвта. Повишените нива на хомоцистеина са независим рисков фактор за удар и сърдечна недостатъчност.

Според един мета-анализ, публикуван в изданието Journal of the American Medical Association през октомври 2001 г., ако всички хора спазваха богати на фолиева киселина диети, това би намалило случаите на сърдечна недостатъчност с 10 до 11% всяка година в следствие на ограничаването на хомоцистеина.

Стабилизира кръвната захар

Освен споменатите ползи за храносмилателната и сърдечно-съдовата системи, разтворимите фибри в белия фасул помагат и за стабилизирането на нивото накръвната захар. Според статия, публикувана през октомври 2009 г. в Current Diabetes Reports, вискозните разтворими фибри осигуряват моментални и дълготрайни метаболитни подобрения при хората с диабет тип 2.

Някои от ползите включват ограничаване на нивата на хемоглобин А1с и на инсулин, подобряване на отчитането на глюкозата непосредствено след хранене и подпомагане контрола върху теглото благодарение на чувството за ситост, коетофибрите осигуряват.

Read more »

Витамин В 2

Източници:  гъби, черен дроб, соя, спанак и други листни зеленчуци, банани, мая, мляко и сирене, бадеми, яйца, бира и други;

Витамин В2, известен и като рибофлавин, е от групата на В витамините, които са особено важни за правилното функциониране на организма ни. Понеже и той е водно разтворим (т.е.  излишните количества от тялото се изхвърлят с водата), трябва да си го набавяме ежедневно.

Има наситен жълт или оранжево-жълт цвят и често се ползва като оцветител. На опаковките ще го познаете по означението Е101.

Всъщност рибофлавинът е основна съставна част на кръвта ни и участва в производството на червените кръвни телца. По този начин съдейства за движението на кислородните молекули в кръвта.

Освен това, заедно с други вещества, подпомага усвояването на белтъчините и на енергията, отделяна при разграждането на въглехидратите. Улеснява и работата на отделителната система, с което е от полза на дебелото черво.

Особено важна е ролята му при образуването на антитела. Така засилва функциите наимунната система и помага на организма в борбата с различни болести и вируси. Има значение и за растежа и развитието на организма, както и за възпроизводителните му функции.

Не на последно място пази кожата и косата ви здрава, а ноктите – твърди. Освен това предпазва от инфекции на устата, езика и устната кухина.

Липсата на витамин В2 води до нарушено усвояване на желязо, а и на други витамини от същата група. Това се отнася и за ниацина (витамин РР), който почти не се абсорбира без достатъчно количество рибофлавин.

Дефицитът му води до проблеми със зрението и бързо уморяване на очите. Ето защо се използва за предпазване от катаракт (перде на окото), което е често срещано заболяване с напредване на възрастта.

Болки и кръвоизливи в очите, умора без видима причина и главоболие са сред симптомите, които подсказват липса на рибофлавин.

Балансираното хранене е най-добрият начин да си набавяте необходимата ежедневна доза от него. За целта не бива да ограничавате месото и яйцата, както и да увеличитеприема на зеленчуци.

Топлинната обработка не унищожава витамин В2, освен ако не използвате голямо количество вода. Пагубно за него обаче е излагането на слънчева светлина и особено наултравиолетово лъчение. Сода бикарбонат също го разрушава.

За хората, които интензивно спортуват, особено когато става дума за фитнес, рибофлавинът има значителна роля. Той спомага за освобождаването на енергия от аминокиселините, което е важно за растежа на мускулите.

А салатките, при това комбинирани с месо или яйца, са здравословни и диетични. Тъй че,хрупайте.

Read more »

Витамин В 1

Препоръчителна дневна доза:

-при мъжете – 1,6 - 2,5 милиграма;

-при жените – 1,3 - 2,2 милиграма;

-при децата – 0,5 - 1,7 милиграма;

Максимална дневна доза: 

няма

Източници: 

Грах, спанак, черен дроб, свинско и телешко месо, зърнени храни, соя, банани, слънчогледови семки, трици, риба, фъстъци, бадеми, макарони, люспите на ориза, царевица, броколи, картофи, портокали, авокадо, овесени ядки, мляко, бирена мая;

Витамин В1, наричан още тиамин, е от групата на В-витамините. Той е водоразтворим, което значи, че всички излишъци от него в организма се изхвърлят от тялото, а не се складират за бъдещи нужди.

Особено важен е за обмяната на веществата. Участва в трансформирането на въглехидратите и мазнините от храната и в превръщането им в енергия.

Този процес е необходим за цялостния растеж на тялото и физическата му активност. Мускулната сила зависи от редица ензими, в чието активиране дейно участва именно витамин В1. Ето защо се смята, че повишава и енергията ни.

Той осигурява правилното функциониране на нервната система и подпомага обмяната на въглехидратите в мозъка. Влияе положително върху мисловния процес,концентрацията и помага за запазване на паметта.

Съществуват доказателства, че подобрява настроението, поради което се използва при лечение на депресии в комбинация с лекарствени препарати. 

Също така се прилага за намаляване на стреса заедно други витамини от същата група. Прави съня ни по-спокоен и дълбок, т.е. доста по-пълноценен.

Помага и на сърдечната дейност, както и на правилното функциониране нахраносмилателната система. Използва се срещу изтръпване на мускулите и треперенена крайниците, от които страдат особено много пристрастените към алкохола.

Витамин В1 действа максимално добре, когато се съчетава с други витамини от В-комплекса. Така не се нарушава и баланса в организма ни.

Липсата му води до болест, наричана бери-бери. Звучното й име произхожда от езика на населението на о. Ява, където е открита в края на 19 век.

От недостиг на витамина страдат най-много азиатците, защото често белят ориза. А в неговите люспи има висока концентрация на тиамин. Когато не се приема в достатъчно количество, усещаме мускулна слабост, а се стига и до по-сериозни заболявания като полиневрит например.

Кафето и чаят разтварят витамин В1, тъй че феновете на тези напитки имат нужда отдопълнителни дози. Злоупотребяващите с алкохол също се нуждаят от по-висок регулярен прием.

Предозиране с тиамин се получава изключително рядко, защото излишъците се изхвърлят. Все пак симптомите са конвулсии, главоболие, отпадналост, парализа, аномалии в сърдечния ритъм.

Ако ви боли глава, не си мислете, че е от многото грах, който изядохте вчера. Със сигурност не сте прекалили с приема на тиамин. 

Read more »

Лешници

Лешниците са сред най-любимите ядки на съвременния човек, само където ги обичаме обелени, здраво осолени и по възможност препечени. Освен като гарнитура на алкохола обаче, тези дървесни дарове имат и други приложения, от които всички с лекота можем да се възползваме. Научете къде може да добавите лешници!

Подобно на бадема и лешникът има богата история. Преди всичко лешници (ботанически) наричаме плодовете на дребното лешниково дърво Corylus avellana. То вирее във влажен и умерен климат. Смята се, че произлиза от Мала Азия, откъдето постепенно се разпространило по южното средиземноморие от Гърция към Италия и Франция, за да достигне Испания.

Историческите сведения за датирането на използването на лешници в храненето показват, че според китайски ръкописи още преди 5000 години дивите сортове са били ценна земеделска култура. Елините и древните Римляни консумирали лешници, но ги използвали преди всичко като медицинско средство. Латинското име на лешниковия вид "Corylus" произлиза от гръцката дума "кorys", която означава шлем. Името е дадено като отражение на формата на лешниковата черупка.

Сортове и разновидности на лешниците

Има над сто разновидности и сорта лешници. Определена част от тях са плодове на леската, която е определен вид на обикновения лешник. Съществува и група, обединена заради издадено образувание в долния край на черупката.

• Обикновен лешник; 
• Цариградска леска (лешник) - най-едрият вид;
• Клюнест американски лешник;
• Клюнест азиатски лешник.

Видове продукти от лешници

• лешниково масло;
• лешниково олио;
• лешниково брашно;
• лешникови ядки;
• лешникова есенция.

• Как да изберем и съхраним лешниците?

Лешниците се продават с или без черупки, обелени или с мъхеста покривка, натурални, сухо печени и печени в мазнина с добавъчна сол. Когато избирате лешници с черупки, огледайте ги за дупчици: това е лош знак. Избирайте лешници във вакумирани опаковки, буркани или кутии. На тях винаги фигурира срок на годност и дата на пакетиране/производство.

Обелените сурови лешници са годни за консумация в много кратък срок от време и по-точно за не повече от седмица и то ако са съхранявани на студено и сухо място. Престоялият суров лешник се познава по горчивия си вкус и сухата ядка.

Необелените лешници можете да съхранявате на сухо и студено място за период до месец. Ако желаете, можете да ги държите в хладилник за до четири месеца или да ги замразите за период от една година.

Идеи за приготвяне на лешници

Суров:

• добавка към овесени ядки и мюслита;
• добавка към салати;
• добавка към каши - овесени, гъбени и най-вече зеленчукови;
• добавка към протеинови шейкове;
• ефектна гарнитура към речна риба, раци и скариди;
• самостоятелно в малки порции между храненията.

@ Препоръчваме ви да опитате:

• Маслена салата от краставици, авокадо и лешници

Идеи за по-здравословна кухня:

• изберете суровите лешници пред печените, за да запазите по-голяма част от мастните им киселини в ненаситена форма;
• избягвайте осолени печени лешници, заради голямата доза натриева сол, която неусетно поглъщате с тях.

Диетолозите съветват да консумирате лешници поне веднъж седмично, заради богатия им коктейл от мастни киселини, които са ценни за редица метаболитни процеси.

Кулинарите препоръчват да печете лешниците на максимум 200 градуса Целзий, докато не добият лек кафеникав цвят. Раздробяването им след изпичане повишава ароматичността им.

Източник:

Read more »

Трюфели

Едва ли са много хората в България опитали трюфели. Със сигурност много повече са тези, които не знаят абсолютно нищо за този изключително скъп продукт. Защо в България няма трюфели, въпреки че условията за съществуването им са налице.
Трюфелът е гъба, която се е адаптирала за живот под земята и расте в перфектна симбиоза с корените на приемни дървета. Прилича на грудка . Има вътрешна месеста част и кора. Ядливата част на гъбата е вътрешността, меката сърцевина. Вкусът на трюфелите е наситен и ароматичен и са ценени в кулинарията като изключителен деликатес. През миналите векове те са били храна за крале и благородници, но и днес представляват изключителен лукс.
Трюфелът е подземна гъба, която се размножава чрез спори. Новото растение се формира през пролетта между април и юни. При зараждането си има форма на чашка, чийто остър ръб се затваря и образува грудката.
След период от бездействие, горещите дни през юли и бурите през август осигуряват необходимата влага, заедно с високата температура за нарастване на грудката. Ако комбинацията от влага и топлина е оптимална, почти крайният размер на грудката ще бъде достигнат в началото на септември. След това сърцевината постепенно потъмнява, гъбата узрява, придобивайки своя аромат.                                             
Ако трюфелите не се барат навреме, те прерастват, губят качествата си и започват да гният, като освобождават спорите.
Микрокорените са органът на симбиозата между дървото и гъбата. Връзката между гъбата и корените на дървото е изградена от междуклетъчната мрежа. Микрокорените изпускат съединителни хифи, които пропускат инфекцията към другите коренови части и заместват проводящите влакна. На нивото на микрокорените се състои хранителната размяна на симбиозата. Дървото осигурява захари (въглехидрати) за трюфела, докато гъбата доставя минерални вещества - основно фосфор за дървото. Това помага на дървото да издържа на по-високи нива на калций в почвата и регулира неговите водни запаси.
Трюфелът е растение, което се нуждае от климатични условия с ясно изразени сезони. Идеалният климат за него е: зима с минимални нощни температури до минус 5 градуса по Целзии и дневни между 10-14 градуса по Целзии; пролет с редуващи се периоди на горещини и висока влажност; горещо лято с чести бури в началото на август и много дъждовна есен.
Почвата трябва да бъде мека, пореста, добре овлажнена през по-голямата част от годината и богата на калций.

Дърветата, които с готовност приемат тези съвместно съществуващи с техните корени растения са: топола, липа, дъб, върба, череша, габър, леска и други по-редки видове.
Трюфелите, които растат в корените на дъб имат по-тежък и наситен аромат, докато тези, растящи на липа са по-светли на цвят с по-мек аромат.
Днес бъдещето на отглеждането на трюфели като култура е много обнадеждаващо. Създаден е посадъчен материал от приемни дървета, в чийто корени са внесени гъбести спори на някои видове трюфели. Успешно се отглеждат насаждения от трюфели не сама в Централна Европа - Франция, Испания, Италия,Германия, но и в Америка - Калифорния, в Нова Зеландия, и в Австралия.
У нас могат да се отглеждат видовете „Бял трюфел от Алба” и „Черен летен трюфел”, както и други видове които се съберат през лятото и есента.
В последните години отглеждането на трюфели предоставя и допълнителни възможности, свързани с развитието на селския туризъм.
Приложение на трюфелите в кулинарията.
На практика от стотината видове трюфели само няколко са „ благородни” и представляват гасторономически интерес.
Двата най-прочути вида трюфели, които си съперничат за мястото на пазара са „Белият трюфел от Алба „ и „Черният”. Първият вид се среща основно в Италия, а вторият е малко по-широко разпространен. Негова родина е Франция. Другите основни видове са „Летен трюфел”, „Зимен трюфел”, „Черен гладък” – с лек чеснов аромат,”Бианчето” и др.
Перфектният трюфел трябва да притежава добър аромат и вкус. Щом е узрял трябва да бъде събран и да се консумира възможно най-бързо. Преди това трюфелите са почистват, като се отстраняват всички остатъци от пръст. Не трябва да се мият с вода, за да не се намали ароматът им, а само се почистват със средно твърда четчица. Непосредствено преди употребата се режат на ивици или се настъргват, защото бързо губят аромата и вкусът си.
Естествено в България не се намират пресни трюфели, но могат да бъдат открити консервирани цели или нарязани на ивици, а най-достъпен като цена е зехтинът ароматизиран с трюфели.
Според експертите гастрономи трюфелите никога не трябва да се комбинират с много комплексни ястия, богати на подправки и различни пикантни сосове. Могат да се комбинират успешно с пържени или варени яйца, варено или печено телешко месо, сирене. Те правят превъзходен вкуса на много видове паста. Ризото е другото ястие, което се съчетава перфектно с трюфелите. Много да и зеленчуците, които в различни блюда се комбинират добре с тях.
Съвременните майстори – готвачи си съперничат в творчеството с това чудесно растение. Всяко ястие, към което добавят трюфели се превръща неизменно в кралско блюдо, заради почти гарантираните вкусови качества. Това естествено развихря въображението и много майстори създават истински кулинарни шедьоври.
Източник

Read more »

Бадеми

Бадемите са познати както на здравословно хранещите се фитнес любители, така и на обичащите екзотичната кухня чревоугодници. Причината е в прекрасната и допълваща се двойнственост, която предлагат тези семена - прекрасен вкус и изобилие от качествен състав. Момент, семена ли написах? Бадемите не са ли ядки? Открийте сами!

Бадемът е семето или по-скоро основната част от плода, а не ядката на бадемовото дърво (Prunus amygdalus или още, Prunus dulcis, Rosaceae).

Смята се, че това растение е произлязло някъде от областите из Малайзия и Северна Африка.

Бадемите са ценени още от първите цивилизовани дни на човечеството. Споменати са дори в Стария завет на Библията.

Археолозите са намерили следи от култивация на бадеми, датирани от времето на Асирия и древна Персия, въпреки това засега за доказано се приема, че култивацията им е дело на елините (древните гърци).

В класическия латински римляните наричат бадемите "гръцка ядка".

Бадемовото дърво расте на височина между четири до десет метра, стволът му е около 30 см в диаметър.

Плодовете му приличат на мъхести сливи, но вместо сочна външна обвивка и малка ядка, тук имаме отсъствие на плодна тъкан и голяма твърда костилка, в която се намира ядливата част - зародишът, т.е. бадемът.

Названието "бадемова ядка" се е наложило от кулинарите и слабо запознатите търговци на бадеми през вековете.

Бадемовото дърво е чувствително на студ растение, което има нужда от топъл и мек климат, за да дава семена.

Средиземноморските условия са златната среда за бадемите, като същото важи и за Северна Африка, Испания, Австралия, Калифорния и др. 

Разновидности на бадема

Има две базови разновидности на бадема:

• Горчив бадем - това е див сорт, чиито представители съдържат същите отровни гликозиди (горчиви токсини) както и външната мъхеста обвивка при узряване на плода. Обикновено горчивите бадеми се използват за добив на масла и есенции, които се обработват по специална технология за премахване на токсините;
• Сладък бадем - това е култивираният бадем, който има съвсем леко сладък привкус заради съдържанието си на захар.

Видове продукти от бадеми

• бадемово масло;
• бадемово олио;
• бадемово брашно;
• бадемови "ядки";
• бадемова паста;
• бадемова есенция.

Подобно на останалите ядки, бадемите съдържат също високи количества мазнини, но те са главно (65%) мононенаситени (такива, каквито се съдържат в зехтина). Поради този висок процент бадемите намаляват концентрацията на триглицеридите в кръвта, а те играят съществена роля за повишения риск от атеросклероза.

По-долу ще систематизираме хранителните вещества в състава на бадемите, които ги превръщат в здравословна храна № 1 сред останалите ядки:

Макроелементи:

- Фибрите в бадемите са значително повече в сравнение с останалите ядки и семена. Допринасят за доброто храносмилане.

- Белтъчините в състава им повишават значението им за протекция на сърцето.

- Аминокиселината тирозин допринася за производството на допамин – невротрансмитер, активиращ центъра на удоволствието в главния мозък. Нивата на допамин се повлияват неблагоприятно от стреса и депресията.

- Ненаситените мазнини са особено полезни за положителната промяна на известен брой кръвни фактори, свързани с нивото на триглицеридите и холестерола.

Микроелементи:

- Магнезият е минерал, необходим за функционирането на много ензимни системи, които имат особено важно значение за критични органи на човешкото тяло (на първо място мозъкът).

- Калцият се съдържа в бадемите в по-големи количества от останалите ядки.

- Витамин Е е още един мощен антиоксидант, който се съдържа в тях в голямо количество.

Как да изберем и съхраним бадемите?

Ако имате възможност да купите бадеми, които все още имат твърди обвивки - изберете тях, те се запазват значително по-дълго от обелените.

Когато купувате сушени бадеми, предпочитайте онези, които имат кафявата си тънка кожа и са вакумирани или затворени в буркани/пакети. Насипно купувайте само печени бадеми.

Съхранявайте бадемите в херметично затворени съдове, без досег до влага и светлина.

И бадемите с черупки, и тези без (обелените) могат да бъдат замразени за период до една година, като необелените се запазват за това време дори и при температури малко над нулата.

Обелените сушени бадеми можете да съхранявате в хладилник за период до шест месеца.

Източник: Бадеми http://www.bb-team.org

Read more »

Кестени

Кестените са широко разпространени в кухнята на много култури, най-вече в няколко азиатски държави (Китай, Япония и Корея), както и в някои европейски страни. Кестените са култивирани в продължение на 6000 години в Китай и 3000 години на територията на Европа.

Кестените, за разлика от другите ядки и семена, имат ниско съдържание на калории и мазнини. За сметка на това те са богати на минерали, витамини и фитонутриенти. При кестените особено високо е съдържанието на витамин С, почти колкото при лимоните, което ги прави отличен избор за укрепване на имунитета.

Калият и фосфорът в кестените помагат за укрепването на сърдечно-съдовата, костната и нервната система. Кестените съдържат още висококачествен протеин, сравним с този в яйцата и изключително лесно усвоим от човешкото тяло. В кестените има и голямо количество манган, мед и калий. В по-малки количества се срещат и витамин В6, фолиева киселина, тиамин, рибофлавин, витамин К и ниацин.

Кестените са от семейството на ядките, но за разлика от останалите ядки те имат ниско съдържание на мазнини и известно количество въглехидрати. Също така кестените не са калорични – в 100 грама се съдържат около 200 калории.

Ползи за здравето:

1. Кестените са полезна храна, която се препоръчва в случаи на отслабнат имунитет и при хора, болни от анемия.

2. Кестените се използват в грижата за зъбите и лечението на парадонтоза.

3. Листата им се използват като лекарство срещу висока температура.

4. Кестените се използват за лечение на дихателни проблеми като конвулсивна кашлица.

5. Кестените се използват при лечение на разширени вени, укрепват кръвоносните съдове и капилярите и предотвратяват образуването на тромби.

6. Те са добър източник на фибри.

Дивите кестени са известни още като конски. Те са отровни, но въпреки това също имат своите полезни свойства. Още в миналото се приготвяли чайове от диви кестени за лечение на диария и хемороиди.

Конските кестени се използват и локално върху обриви и възпаления. Без да е научно обосновано се смята, че дивите кестени са полезни в лечението на артрит и имат антивъзпалително действие.

 Кестените –изкушението на есента

                                                          полезно и вкусно

Поради това че кестените са твърди, съдържат сапонини и имат тръпчив вкус, те не могат да се консумират сурови. Когато се сварят или опекат, част от нишестето се хидролизира до захари и те придобиват сладникав приятен вкус и аромат.
Те се използват за пюрета, за пълнеж на птици, за гарнитура към печено месо, за торти и други сладки. В захарната промишленост се използват за плънка на бонбони.

 Съвети за печени кестени:

Най-напред си осигурете около килограм кестени. 

Съвет: избирайте такива с хубава, лъщяща обвивка. Даже е добра идея преди да ги опечете, да ги оставите да престоят няколко дни.

•  Предварително загрейте фурната на около 180-200 градуса.
• С помощта на малък нож с остър връх, направете лек разрез в горната част на кестените. Не прекалявайте с хирургическата намеса обаче, защото ако разрезът е прекалено голям, има опасност кестените да започнат да пукат във фурната.

Съвет: важно е да сте подбрали подчертано твърди кестените, защото те са по-податливи на обработка. Меките се разпадат лесно. 

Готовите кестените подредете в тавичка, като отдолу предварително сложете хартия за печене. Оставете кестените за около 20-30 минути във фурната, докато обвивката им се разтвори леко.

Съвет: от време-навреме ги разбърквайте, за да се изпекат равномерно.

• После изключете фурната и ги оставете за малко в нея.Накрая ги прехвърлете в голяма купа. Обелете ги един по един и ги консумирайте, докато още са топли.

Съвет: Ако под обвивката забележите черни петна, не ги яжте. Това е сигурен белег, че са развалени.

Рецепта за варени кестени

Кестените се поставят в тенджера, заливат се с вода малко повече от нивото, до което са и се варят около 30-45 минути. Готови са когато започнат да се нацепват. Сварените кестени се ядат като се режат на две.

Диви кестени

Дивите кестени, които по принцип са отровни и не са годни за консумиране, също имат редица здравословни качества:

церят разширени вени и ни помагат да спим спокойно

Дивите кестени, известни още като конски, действатпротивовъзпалително, противотемпературно и обезболяващо. Употребяват се във вид на запарка при кашлица и хрема. На храносмилателната система действат запичащо и дезинфекционно и се препоръчват при диария.В народната медицина се предлагат още за лечение на магарешка кашлица, маточни кръвотечения, подагра, ревматизъм, ишиас и др.

Чрез лабораторни експерименти е доказано, че кестенитеукрепват капилярите. Намаляват вискозитета на кръвта, нормализират болестно увеличената склонност към кръвосъсирване и образуване на тромби. Ето защо при раздразнени и кървящихемороиди те оказват добър лечебен ефект.

Екстрактът се използва и в козметичната промишленост като съставка на кремове против слънчево изгаряне. Препоръчва се още при невралгии, мускулни болки и др. Добри резултати се получават и от употребата му при хипертрофия на простатата (уголемяване на простатната жлеза) и варикоцеле (разширени вени на скротума). Клинично е доказано благоприятното действие на извлек от кестени при синуити.

Срещу главоболие и лош сън народните лечители препоръчват да се спи върху кестени, поставени под възглавницата. Във всеки случай това има психотерапевтичен ефект.

Най-често дивият кестен се употребява като запарка. От плодовете му, обелени и ситно нарязани, се взема една чаена лъжичка и се поставя в 300 мл вряща вода. Запарва се в продължение на 2 часа, след което течността се прецежда. От нея се пие по 1 винена чаша 3 пъти па ден. Може да се направи и отвара от корите или листата на дивия кестен. За целта 1 супена лъжица листа или 1 чаена лъжица кори се варят 10 минути в 300 мл вода. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти на ден.

Разумно е тези рецепти да се прилагат след консултация с лекар, като помощно средство към основното лечение, което той е предписал.

Read more »