Витамин В 1

Препоръчителна дневна доза:

-при мъжете – 1,6 - 2,5 милиграма;

-при жените – 1,3 - 2,2 милиграма;

-при децата – 0,5 - 1,7 милиграма;

Максимална дневна доза: 

няма

Източници: 

Грах, спанак, черен дроб, свинско и телешко месо, зърнени храни, соя, банани, слънчогледови семки, трици, риба, фъстъци, бадеми, макарони, люспите на ориза, царевица, броколи, картофи, портокали, авокадо, овесени ядки, мляко, бирена мая;

Витамин В1, наричан още тиамин, е от групата на В-витамините. Той е водоразтворим, което значи, че всички излишъци от него в организма се изхвърлят от тялото, а не се складират за бъдещи нужди.

Особено важен е за обмяната на веществата. Участва в трансформирането на въглехидратите и мазнините от храната и в превръщането им в енергия.

Този процес е необходим за цялостния растеж на тялото и физическата му активност. Мускулната сила зависи от редица ензими, в чието активиране дейно участва именно витамин В1. Ето защо се смята, че повишава и енергията ни.

Той осигурява правилното функциониране на нервната система и подпомага обмяната на въглехидратите в мозъка. Влияе положително върху мисловния процес,концентрацията и помага за запазване на паметта.

Съществуват доказателства, че подобрява настроението, поради което се използва при лечение на депресии в комбинация с лекарствени препарати. 

Също така се прилага за намаляване на стреса заедно други витамини от същата група. Прави съня ни по-спокоен и дълбок, т.е. доста по-пълноценен.

Помага и на сърдечната дейност, както и на правилното функциониране нахраносмилателната система. Използва се срещу изтръпване на мускулите и треперенена крайниците, от които страдат особено много пристрастените към алкохола.

Витамин В1 действа максимално добре, когато се съчетава с други витамини от В-комплекса. Така не се нарушава и баланса в организма ни.

Липсата му води до болест, наричана бери-бери. Звучното й име произхожда от езика на населението на о. Ява, където е открита в края на 19 век.

От недостиг на витамина страдат най-много азиатците, защото често белят ориза. А в неговите люспи има висока концентрация на тиамин. Когато не се приема в достатъчно количество, усещаме мускулна слабост, а се стига и до по-сериозни заболявания като полиневрит например.

Кафето и чаят разтварят витамин В1, тъй че феновете на тези напитки имат нужда отдопълнителни дози. Злоупотребяващите с алкохол също се нуждаят от по-висок регулярен прием.

Предозиране с тиамин се получава изключително рядко, защото излишъците се изхвърлят. Все пак симптомите са конвулсии, главоболие, отпадналост, парализа, аномалии в сърдечния ритъм.

Ако ви боли глава, не си мислете, че е от многото грах, който изядохте вчера. Със сигурност не сте прекалили с приема на тиамин. 

Read more »

Лешници

Лешниците са сред най-любимите ядки на съвременния човек, само където ги обичаме обелени, здраво осолени и по възможност препечени. Освен като гарнитура на алкохола обаче, тези дървесни дарове имат и други приложения, от които всички с лекота можем да се възползваме. Научете къде може да добавите лешници!

Подобно на бадема и лешникът има богата история. Преди всичко лешници (ботанически) наричаме плодовете на дребното лешниково дърво Corylus avellana. То вирее във влажен и умерен климат. Смята се, че произлиза от Мала Азия, откъдето постепенно се разпространило по южното средиземноморие от Гърция към Италия и Франция, за да достигне Испания.

Историческите сведения за датирането на използването на лешници в храненето показват, че според китайски ръкописи още преди 5000 години дивите сортове са били ценна земеделска култура. Елините и древните Римляни консумирали лешници, но ги използвали преди всичко като медицинско средство. Латинското име на лешниковия вид "Corylus" произлиза от гръцката дума "кorys", която означава шлем. Името е дадено като отражение на формата на лешниковата черупка.

Сортове и разновидности на лешниците

Има над сто разновидности и сорта лешници. Определена част от тях са плодове на леската, която е определен вид на обикновения лешник. Съществува и група, обединена заради издадено образувание в долния край на черупката.

• Обикновен лешник; 
• Цариградска леска (лешник) - най-едрият вид;
• Клюнест американски лешник;
• Клюнест азиатски лешник.

Видове продукти от лешници

• лешниково масло;
• лешниково олио;
• лешниково брашно;
• лешникови ядки;
• лешникова есенция.

• Как да изберем и съхраним лешниците?

Лешниците се продават с или без черупки, обелени или с мъхеста покривка, натурални, сухо печени и печени в мазнина с добавъчна сол. Когато избирате лешници с черупки, огледайте ги за дупчици: това е лош знак. Избирайте лешници във вакумирани опаковки, буркани или кутии. На тях винаги фигурира срок на годност и дата на пакетиране/производство.

Обелените сурови лешници са годни за консумация в много кратък срок от време и по-точно за не повече от седмица и то ако са съхранявани на студено и сухо място. Престоялият суров лешник се познава по горчивия си вкус и сухата ядка.

Необелените лешници можете да съхранявате на сухо и студено място за период до месец. Ако желаете, можете да ги държите в хладилник за до четири месеца или да ги замразите за период от една година.

Идеи за приготвяне на лешници

Суров:

• добавка към овесени ядки и мюслита;
• добавка към салати;
• добавка към каши - овесени, гъбени и най-вече зеленчукови;
• добавка към протеинови шейкове;
• ефектна гарнитура към речна риба, раци и скариди;
• самостоятелно в малки порции между храненията.

@ Препоръчваме ви да опитате:

• Маслена салата от краставици, авокадо и лешници

Идеи за по-здравословна кухня:

• изберете суровите лешници пред печените, за да запазите по-голяма част от мастните им киселини в ненаситена форма;
• избягвайте осолени печени лешници, заради голямата доза натриева сол, която неусетно поглъщате с тях.

Диетолозите съветват да консумирате лешници поне веднъж седмично, заради богатия им коктейл от мастни киселини, които са ценни за редица метаболитни процеси.

Кулинарите препоръчват да печете лешниците на максимум 200 градуса Целзий, докато не добият лек кафеникав цвят. Раздробяването им след изпичане повишава ароматичността им.

Източник:

Read more »

Трюфели

Едва ли са много хората в България опитали трюфели. Със сигурност много повече са тези, които не знаят абсолютно нищо за този изключително скъп продукт. Защо в България няма трюфели, въпреки че условията за съществуването им са налице.
Трюфелът е гъба, която се е адаптирала за живот под земята и расте в перфектна симбиоза с корените на приемни дървета. Прилича на грудка . Има вътрешна месеста част и кора. Ядливата част на гъбата е вътрешността, меката сърцевина. Вкусът на трюфелите е наситен и ароматичен и са ценени в кулинарията като изключителен деликатес. През миналите векове те са били храна за крале и благородници, но и днес представляват изключителен лукс.
Трюфелът е подземна гъба, която се размножава чрез спори. Новото растение се формира през пролетта между април и юни. При зараждането си има форма на чашка, чийто остър ръб се затваря и образува грудката.
След период от бездействие, горещите дни през юли и бурите през август осигуряват необходимата влага, заедно с високата температура за нарастване на грудката. Ако комбинацията от влага и топлина е оптимална, почти крайният размер на грудката ще бъде достигнат в началото на септември. След това сърцевината постепенно потъмнява, гъбата узрява, придобивайки своя аромат.                                             
Ако трюфелите не се барат навреме, те прерастват, губят качествата си и започват да гният, като освобождават спорите.
Микрокорените са органът на симбиозата между дървото и гъбата. Връзката между гъбата и корените на дървото е изградена от междуклетъчната мрежа. Микрокорените изпускат съединителни хифи, които пропускат инфекцията към другите коренови части и заместват проводящите влакна. На нивото на микрокорените се състои хранителната размяна на симбиозата. Дървото осигурява захари (въглехидрати) за трюфела, докато гъбата доставя минерални вещества - основно фосфор за дървото. Това помага на дървото да издържа на по-високи нива на калций в почвата и регулира неговите водни запаси.
Трюфелът е растение, което се нуждае от климатични условия с ясно изразени сезони. Идеалният климат за него е: зима с минимални нощни температури до минус 5 градуса по Целзии и дневни между 10-14 градуса по Целзии; пролет с редуващи се периоди на горещини и висока влажност; горещо лято с чести бури в началото на август и много дъждовна есен.
Почвата трябва да бъде мека, пореста, добре овлажнена през по-голямата част от годината и богата на калций.

Дърветата, които с готовност приемат тези съвместно съществуващи с техните корени растения са: топола, липа, дъб, върба, череша, габър, леска и други по-редки видове.
Трюфелите, които растат в корените на дъб имат по-тежък и наситен аромат, докато тези, растящи на липа са по-светли на цвят с по-мек аромат.
Днес бъдещето на отглеждането на трюфели като култура е много обнадеждаващо. Създаден е посадъчен материал от приемни дървета, в чийто корени са внесени гъбести спори на някои видове трюфели. Успешно се отглеждат насаждения от трюфели не сама в Централна Европа - Франция, Испания, Италия,Германия, но и в Америка - Калифорния, в Нова Зеландия, и в Австралия.
У нас могат да се отглеждат видовете „Бял трюфел от Алба” и „Черен летен трюфел”, както и други видове които се съберат през лятото и есента.
В последните години отглеждането на трюфели предоставя и допълнителни възможности, свързани с развитието на селския туризъм.
Приложение на трюфелите в кулинарията.
На практика от стотината видове трюфели само няколко са „ благородни” и представляват гасторономически интерес.
Двата най-прочути вида трюфели, които си съперничат за мястото на пазара са „Белият трюфел от Алба „ и „Черният”. Първият вид се среща основно в Италия, а вторият е малко по-широко разпространен. Негова родина е Франция. Другите основни видове са „Летен трюфел”, „Зимен трюфел”, „Черен гладък” – с лек чеснов аромат,”Бианчето” и др.
Перфектният трюфел трябва да притежава добър аромат и вкус. Щом е узрял трябва да бъде събран и да се консумира възможно най-бързо. Преди това трюфелите са почистват, като се отстраняват всички остатъци от пръст. Не трябва да се мият с вода, за да не се намали ароматът им, а само се почистват със средно твърда четчица. Непосредствено преди употребата се режат на ивици или се настъргват, защото бързо губят аромата и вкусът си.
Естествено в България не се намират пресни трюфели, но могат да бъдат открити консервирани цели или нарязани на ивици, а най-достъпен като цена е зехтинът ароматизиран с трюфели.
Според експертите гастрономи трюфелите никога не трябва да се комбинират с много комплексни ястия, богати на подправки и различни пикантни сосове. Могат да се комбинират успешно с пържени или варени яйца, варено или печено телешко месо, сирене. Те правят превъзходен вкуса на много видове паста. Ризото е другото ястие, което се съчетава перфектно с трюфелите. Много да и зеленчуците, които в различни блюда се комбинират добре с тях.
Съвременните майстори – готвачи си съперничат в творчеството с това чудесно растение. Всяко ястие, към което добавят трюфели се превръща неизменно в кралско блюдо, заради почти гарантираните вкусови качества. Това естествено развихря въображението и много майстори създават истински кулинарни шедьоври.
Източник

Read more »

Бадеми

Бадемите са познати както на здравословно хранещите се фитнес любители, така и на обичащите екзотичната кухня чревоугодници. Причината е в прекрасната и допълваща се двойнственост, която предлагат тези семена - прекрасен вкус и изобилие от качествен състав. Момент, семена ли написах? Бадемите не са ли ядки? Открийте сами!

Бадемът е семето или по-скоро основната част от плода, а не ядката на бадемовото дърво (Prunus amygdalus или още, Prunus dulcis, Rosaceae).

Смята се, че това растение е произлязло някъде от областите из Малайзия и Северна Африка.

Бадемите са ценени още от първите цивилизовани дни на човечеството. Споменати са дори в Стария завет на Библията.

Археолозите са намерили следи от култивация на бадеми, датирани от времето на Асирия и древна Персия, въпреки това засега за доказано се приема, че култивацията им е дело на елините (древните гърци).

В класическия латински римляните наричат бадемите "гръцка ядка".

Бадемовото дърво расте на височина между четири до десет метра, стволът му е около 30 см в диаметър.

Плодовете му приличат на мъхести сливи, но вместо сочна външна обвивка и малка ядка, тук имаме отсъствие на плодна тъкан и голяма твърда костилка, в която се намира ядливата част - зародишът, т.е. бадемът.

Названието "бадемова ядка" се е наложило от кулинарите и слабо запознатите търговци на бадеми през вековете.

Бадемовото дърво е чувствително на студ растение, което има нужда от топъл и мек климат, за да дава семена.

Средиземноморските условия са златната среда за бадемите, като същото важи и за Северна Африка, Испания, Австралия, Калифорния и др. 

Разновидности на бадема

Има две базови разновидности на бадема:

• Горчив бадем - това е див сорт, чиито представители съдържат същите отровни гликозиди (горчиви токсини) както и външната мъхеста обвивка при узряване на плода. Обикновено горчивите бадеми се използват за добив на масла и есенции, които се обработват по специална технология за премахване на токсините;
• Сладък бадем - това е култивираният бадем, който има съвсем леко сладък привкус заради съдържанието си на захар.

Видове продукти от бадеми

• бадемово масло;
• бадемово олио;
• бадемово брашно;
• бадемови "ядки";
• бадемова паста;
• бадемова есенция.

Подобно на останалите ядки, бадемите съдържат също високи количества мазнини, но те са главно (65%) мононенаситени (такива, каквито се съдържат в зехтина). Поради този висок процент бадемите намаляват концентрацията на триглицеридите в кръвта, а те играят съществена роля за повишения риск от атеросклероза.

По-долу ще систематизираме хранителните вещества в състава на бадемите, които ги превръщат в здравословна храна № 1 сред останалите ядки:

Макроелементи:

- Фибрите в бадемите са значително повече в сравнение с останалите ядки и семена. Допринасят за доброто храносмилане.

- Белтъчините в състава им повишават значението им за протекция на сърцето.

- Аминокиселината тирозин допринася за производството на допамин – невротрансмитер, активиращ центъра на удоволствието в главния мозък. Нивата на допамин се повлияват неблагоприятно от стреса и депресията.

- Ненаситените мазнини са особено полезни за положителната промяна на известен брой кръвни фактори, свързани с нивото на триглицеридите и холестерола.

Микроелементи:

- Магнезият е минерал, необходим за функционирането на много ензимни системи, които имат особено важно значение за критични органи на човешкото тяло (на първо място мозъкът).

- Калцият се съдържа в бадемите в по-големи количества от останалите ядки.

- Витамин Е е още един мощен антиоксидант, който се съдържа в тях в голямо количество.

Как да изберем и съхраним бадемите?

Ако имате възможност да купите бадеми, които все още имат твърди обвивки - изберете тях, те се запазват значително по-дълго от обелените.

Когато купувате сушени бадеми, предпочитайте онези, които имат кафявата си тънка кожа и са вакумирани или затворени в буркани/пакети. Насипно купувайте само печени бадеми.

Съхранявайте бадемите в херметично затворени съдове, без досег до влага и светлина.

И бадемите с черупки, и тези без (обелените) могат да бъдат замразени за период до една година, като необелените се запазват за това време дори и при температури малко над нулата.

Обелените сушени бадеми можете да съхранявате в хладилник за период до шест месеца.

Източник: Бадеми http://www.bb-team.org

Read more »

Кестени

Кестените са широко разпространени в кухнята на много култури, най-вече в няколко азиатски държави (Китай, Япония и Корея), както и в някои европейски страни. Кестените са култивирани в продължение на 6000 години в Китай и 3000 години на територията на Европа.

Кестените, за разлика от другите ядки и семена, имат ниско съдържание на калории и мазнини. За сметка на това те са богати на минерали, витамини и фитонутриенти. При кестените особено високо е съдържанието на витамин С, почти колкото при лимоните, което ги прави отличен избор за укрепване на имунитета.

Калият и фосфорът в кестените помагат за укрепването на сърдечно-съдовата, костната и нервната система. Кестените съдържат още висококачествен протеин, сравним с този в яйцата и изключително лесно усвоим от човешкото тяло. В кестените има и голямо количество манган, мед и калий. В по-малки количества се срещат и витамин В6, фолиева киселина, тиамин, рибофлавин, витамин К и ниацин.

Кестените са от семейството на ядките, но за разлика от останалите ядки те имат ниско съдържание на мазнини и известно количество въглехидрати. Също така кестените не са калорични – в 100 грама се съдържат около 200 калории.

Ползи за здравето:

1. Кестените са полезна храна, която се препоръчва в случаи на отслабнат имунитет и при хора, болни от анемия.

2. Кестените се използват в грижата за зъбите и лечението на парадонтоза.

3. Листата им се използват като лекарство срещу висока температура.

4. Кестените се използват за лечение на дихателни проблеми като конвулсивна кашлица.

5. Кестените се използват при лечение на разширени вени, укрепват кръвоносните съдове и капилярите и предотвратяват образуването на тромби.

6. Те са добър източник на фибри.

Дивите кестени са известни още като конски. Те са отровни, но въпреки това също имат своите полезни свойства. Още в миналото се приготвяли чайове от диви кестени за лечение на диария и хемороиди.

Конските кестени се използват и локално върху обриви и възпаления. Без да е научно обосновано се смята, че дивите кестени са полезни в лечението на артрит и имат антивъзпалително действие.

 Кестените –изкушението на есента

                                                          полезно и вкусно

Поради това че кестените са твърди, съдържат сапонини и имат тръпчив вкус, те не могат да се консумират сурови. Когато се сварят или опекат, част от нишестето се хидролизира до захари и те придобиват сладникав приятен вкус и аромат.
Те се използват за пюрета, за пълнеж на птици, за гарнитура към печено месо, за торти и други сладки. В захарната промишленост се използват за плънка на бонбони.

 Съвети за печени кестени:

Най-напред си осигурете около килограм кестени. 

Съвет: избирайте такива с хубава, лъщяща обвивка. Даже е добра идея преди да ги опечете, да ги оставите да престоят няколко дни.

•  Предварително загрейте фурната на около 180-200 градуса.
• С помощта на малък нож с остър връх, направете лек разрез в горната част на кестените. Не прекалявайте с хирургическата намеса обаче, защото ако разрезът е прекалено голям, има опасност кестените да започнат да пукат във фурната.

Съвет: важно е да сте подбрали подчертано твърди кестените, защото те са по-податливи на обработка. Меките се разпадат лесно. 

Готовите кестените подредете в тавичка, като отдолу предварително сложете хартия за печене. Оставете кестените за около 20-30 минути във фурната, докато обвивката им се разтвори леко.

Съвет: от време-навреме ги разбърквайте, за да се изпекат равномерно.

• После изключете фурната и ги оставете за малко в нея.Накрая ги прехвърлете в голяма купа. Обелете ги един по един и ги консумирайте, докато още са топли.

Съвет: Ако под обвивката забележите черни петна, не ги яжте. Това е сигурен белег, че са развалени.

Рецепта за варени кестени

Кестените се поставят в тенджера, заливат се с вода малко повече от нивото, до което са и се варят около 30-45 минути. Готови са когато започнат да се нацепват. Сварените кестени се ядат като се режат на две.

Диви кестени

Дивите кестени, които по принцип са отровни и не са годни за консумиране, също имат редица здравословни качества:

церят разширени вени и ни помагат да спим спокойно

Дивите кестени, известни още като конски, действатпротивовъзпалително, противотемпературно и обезболяващо. Употребяват се във вид на запарка при кашлица и хрема. На храносмилателната система действат запичащо и дезинфекционно и се препоръчват при диария.В народната медицина се предлагат още за лечение на магарешка кашлица, маточни кръвотечения, подагра, ревматизъм, ишиас и др.

Чрез лабораторни експерименти е доказано, че кестенитеукрепват капилярите. Намаляват вискозитета на кръвта, нормализират болестно увеличената склонност към кръвосъсирване и образуване на тромби. Ето защо при раздразнени и кървящихемороиди те оказват добър лечебен ефект.

Екстрактът се използва и в козметичната промишленост като съставка на кремове против слънчево изгаряне. Препоръчва се още при невралгии, мускулни болки и др. Добри резултати се получават и от употребата му при хипертрофия на простатата (уголемяване на простатната жлеза) и варикоцеле (разширени вени на скротума). Клинично е доказано благоприятното действие на извлек от кестени при синуити.

Срещу главоболие и лош сън народните лечители препоръчват да се спи върху кестени, поставени под възглавницата. Във всеки случай това има психотерапевтичен ефект.

Най-често дивият кестен се употребява като запарка. От плодовете му, обелени и ситно нарязани, се взема една чаена лъжичка и се поставя в 300 мл вряща вода. Запарва се в продължение на 2 часа, след което течността се прецежда. От нея се пие по 1 винена чаша 3 пъти па ден. Може да се направи и отвара от корите или листата на дивия кестен. За целта 1 супена лъжица листа или 1 чаена лъжица кори се варят 10 минути в 300 мл вода. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти на ден.

Разумно е тези рецепти да се прилагат след консултация с лекар, като помощно средство към основното лечение, което той е предписал.

Read more »

Домати

Замисляли ли сте се върху казуса плодове или зеленчуци са доматите? Много е просто! Ботанически доматите се класифицират като плодове, близки по устройство с ягоди, малини, къпини. Понеже нямат техният сладък вкус обаче, готвачите ги сервирали не като десерт, а като предястие със зеленчуци. Именно затова днес в кулинарията е прието те да се водят зарзават.

Доматът (Solanum lycopersicum, Solanaceae) e храстовидно многогодишно растение с кратък живот, което се отглежда едногодишно. Любопитно е, че доматите са растение от семейство картофови. Може би вече сте се досетили какво подсказва това сродство. Подобно на картофите и доматите произлизат от Южна Америка и по-точно западното крайбрежие на континента и островите Галапагос.

Култивацията на доматите обаче се случила по на север в Централна Америка (днешно Мексико), където местните индианци свързвали новия зеленчук с важния за тях по онова време зарзават - томатилйо (мексикански зелен псевдо домат). Името "домат" произлиза от думата "томалт", с която Ацтеките наричали червения зарзават, когато го представили пред Испанските търговци.

Преди много хилядолетия жителите на Перу, Чили и Еквадор започнали да отглеждат някои от тях в своите градини и ги превърнали в полезни културни растения.
Наскоро след откриването на Америка семената от тези домати били пренесени и в Европа. Но столетия наред европейските народи ги отглеждали в саксии наред с мушкатото, индришето, обичката само за украса.
Едва през ХVІІІ век започнала да се разнася славата на домата като хранително растение из всички континенти.

В съвременната кухня доматите се използват почти ежедневно в прясно или консервирано състояние – консерви, концентрати, сушени, замразени и др. Благодарение на оранжериите пресни домати се осигуряват и през зимните месеци.

Пристигането на доматите в Европа се случва през 15-16 век, когато конкестадорите донасят семената им в Испания. Най-рано новият зеленчук се налага в италианската кухня, където местните готвачи и търговци го наричат "златна ябълка". Минават десетилетия, а в някои части на Европа дори столетия, докато доматите спечелят слава на всекидневна храна и на храна изобщо. Причината била в това, че по онова време местните хората се страхували от червените домати, заради отровния им далечен роднина - кучето грозде. Така доматите били развъждани най-често като декоративно растение заради красивите си червени плодове.

Първоначално плодовете на доматите са били дребни с размера на череши, точно като днешните "коктейлни домати". През векове на селекции размерът им бива увеличен няколкократно от древните 1-2 гр. до днешните рекордни екземпляри, тежащи до 500 гр. за брой.

Една чаша доматен сок може да достави половината от необходимата за човека дневна доза витамин А и витамин С.
Освен това се счита, че доматеният сок е добра храна при заболявания с нарушение на обмяната на веществата, като артрит, затлъстяване, захарна болест и др.
Диетолозите смятат, че доматите са особено полезни при болести на сърдечно-съдовата система. Ниската им калоричност ги прави много подходящи за затлъстели хора.

Изследване, проведено от учените от Харвардския университет показва, че доматите са изключително полезна храна за профилактика на редица сериозни и опасни заболявания Съдържащият се в доматите ликопен, който се съдържа още в динята, кайсията и червения грейпфрут. В този зеленчук се съдържа и голямо количество 5-хидро-кситриптамин – вещество сходно по действие със серотонина, който има отношение и към спокойствието и увереността на човека в неговите отношения. Не е случаен и фактът, че доматите понякога ги наричат “ябълките на любовта”

Видове домати

Има над 1000 разновидности на домата, включително "чери доматите, розовите домати, сливовообразните италиански домати и др. По размери доматите варират, в среден диаметър от 5 до 10 см. По форма могат да бъдат кръгли, сплескани или продълговати, крушовидни и овални. На цвят различаваме жълти, светло оранжеви, розови и най-вече червени домати. Има и сортове, които остават зелени на цвят дори след узряване. Вкусът на доматите зависи от много фактори, включително времето на бране (преди/след узряване), съдържанието им на захар, киселини, мекотата на плътта и жилавостта на кожестата обвивка.

Здравословни ползи

Доматите са чудесен източник на витамин C и витамин А. Доматите са много богати на витамини, минерални соли и други полезни вещества. Достатъчно е да се изяжда дневно по един голям домат, за да си набави човек почти цялото количество витамин С и Витамин А, което му е необходимо всекидневно. Доматите съдържат 17 пъти повече желязо от млякото, два пъти повече от яйцата, три пъти повече от рибата

Химичният състав на доматите варира в зависимост от сорта и почвено-климатичните условия.
Те съдържат 94,5% вода, 0,9% белтъчини, 3,5% въглехидрати, незначителен процент скорбяла, 0,7% целулоза, органични киселини (лимонена, ябълчна, оксалова), минерални соли (калий, фосфор, калций, магнезий, натрий, желязо и др.).
Доматите са богати на витамини – 30мг% витамин С, 0,60мг% каротин (провитамин А), 0,85мг% витамин Е, 0,50% витамин К, 0,50% витамин РР и в по-малки количества витамините В1, В2 и др.

Зрелите пресни домати съдържат 2-3 пъти повече витамин С от зелените.

Значително съдържание на киселини в съчетание със захар придава на доматите приятен вкус.
Поради това, че витамин С е крайно неустойчив и бързо се руши в присъствие на светлина и въздух, а също и при допир с метал, доматите трябва да се нарязват непосредствено преди употреба им, и то с неръждаем нож.

Пастьоризираният и добре съхраняван доматен сок запазва витаминното си съдържание в продължение на две години с минимални загуби. (т.е. консерви домати, доматен сок и доматено пюре може да се съхраняват до две години)

• 
  

Здравословни рискове

При хората с хронични и активни алергии е възможно е да се проявят алергични симптоми, което съвсем не прави доматите опасна храна за останалите, които не са алергични към тях.

Как да изберем домати?

Изберете твърди лъскаво домати, без меки места. Избягвайте домати с нарушена кожена обвивка. Когато пазарувате, оглеждайте доматите един по един. Забележете цвета на мястото, където е била дръжката, в случай че е откъсната. Ако то е все още бяло-към зелено, значи доматът е откъснат преди седем до десет дни. Ако е зелено-кафяво, доматът е на две-три седмици. В случай че е изцяло кафяво, значи че доматът е набран преди повече от три седмици зелен и е съхраняван на тъмно, за да узрява бавно.

Доматите, които са напълно узрели, могат да се съхраняват в хладилник за два до ти дни, след което започват да омекват. За по добър вкус извадете доматите от хладилника за тридесет минути навън, преди да ги нарежете в салатата на вечеря. Като цяло температури до десет градуса по Целзий силно забавят узряването на доматите. Поддават се на замразяване, но в течение на процеса губят много от водата и свежестта си.

Източник: 

Read more »

Сини сливи

Знаете ли, че сливата е плод, консумиран от хората в Източна Европа преди повече от 2 000 години? И както неведнъж досега се е случвало, природата сама е намерила начин да защити своите творения, снабдявайки сливите с тънка бяла пелена от фин прашец, която ги обвива с цел да ги предпази от високите температури и е своевременно доказателство за тяхната свежест.

Синята слива (Prunus domestica L.) принадлежи към подсемейство Prunoidae на семейство Розоцветни. Достига височина до седем метра и има елипсовидни, малко или много заострени листа, окосмени различно.

Август е месецът, през който сините сливи се появяват на пазара, с характерната си продълговата форма, със синя гладка кожа, която често прелива в лилави оттенъци. Синята слива значително се отличава от своите "посестрими"- Ренглота и Мирабела.

Месестата й част в началото на зреенето е жълто-зелена с кисел вкус, но постепенно еволюира към жълто-кехлибарен цвят с плътен и сладък вкус. Тя е сравнително сочен плод, като при директна консумация се усеща сладко-киселата жилка.

Всяка година реколтата се прибира между 25 август и 25 септември, когато нивото на захарта в сливите е най-високо.

Днес голяма част от световното производство на сини сливи е съсредоточено в сушенето на плодовете, като цифрата, която илюстрира най-добре това, е приблизително 257 000 тона годишно, с ясна тенденция към нарастване. Повече от половината от това количество идва от Калифорния.

За 1 кг. сушени сини сливи са необходими между 2.5 и 3.5 кг пресни плодове, докато средната консумация на човек в Европа е около 500 гр. годишно.

История на сините сливи

Синята слива се култивира в Китай, оттам е пренесена и в Европа, а по-късно в средна Азия, Египет и Средиземноморието. За да запазят вкуса й през цялата година, хората използвали методи за изсушаване на плодовете, наследени още от римляните.

Южните части на Европа са мястото, където синьо-виолетовият плод намира идеалните условия за виреене: щедро слънце, богата рохкава почва и достатъчно количество вода.

Най-често срещаните сортове сини сливи

• Кюстендилска синя слива - много стар сорт, за родина на който се приема Източна Азия (Иран и Сирия), а днес може да бъде открит във всяка една европейска страна. Неговите плодове са със средна големина и тегло 22 г, формата му е удължено-овална, симетрична и узрява през първата половина на септември. Основният цвят на кожицата е тъмнопурпурен, а покривният - от тъмносин до черно-син. Вътрешността на плода е с плътен, сочен, сладък и определено специфичен вкус, със светлочервеникаво оцветяване. Плодовете от този сорт са подходящи за прясна консумация, приготвяне на компоти, конфитюр, сушене и висококачествени алкохолни питиета.
• Калифорнийска синя слива - американски сорт с много едри плодове, с тегло 47 г и овална, сплесната странично форма. Кожицата на плода е със зеленикав основен цвят, а покривният цвят е тъмносин, с голям брой дребни точици. Вътрешността на плода е жълтеникаво-оранжева, със сочен, плътен вкус. Калифорнийската синя слива показва отлични вкусови качества, като тя е изключително подходяща за направата на компоти, както и за директна консумация.
• Габровска синя слива - български сорт, получен при кръстосването на Кюстендилска синя слива и Монфорска, под опитното ръководство на български учени. Плодовете узряват в началото на август, те са едри, със средно тегло 32 г, овално-сплеснати отстрани и сравнително симетрични. Плодовата кожица е тъмносиня с нежна, сочна и сладка вътрешност, оцветена в светло-жълтеникаво. Този сорт синя слива е подходящ за директна консумация, сушене, замразяване, компоти и сладка.
• Стринава - също български сорт, селектиран в не толкова далечната 1957 година, отново под ръководството на български учени. Плодовете узряват преди края на месец август. Те са едри, със средно тегло 30 г и обратнояйцевидна форма. Тяхната кожица е оцветена в тъмновиолетово синьо, със силен восъчен налеп. Отличава се с отлични вкусови качества и е подходяща за сушене, мариноване, замразяване, както и за направата на различни сладка и конфитюри.

Класифицират сините сливи като добър източник на витамин А (бета-каротин), а само четвърт чаша сушени плодове е достатъчна, за да  осигури приблизително 16.9 % от необходимата дневна доза. Бета-каротинът успешно се бори със свободните радикали, което своевременно го превръща в добро превантивно и профилактично средство срещу различни патологични състояния (ревматоиденартрит, атеросклероза, астма, сърдечни заболявания, диабет, рак на дебелото черво).Здравословни ползи

• Сините сливи са пълноценен източник и на калий, а само четвърт чаша от вкусния плод може да задоволи до 9% от дневната нужда. Калият, като основен минерал, поддържащ нормално кръвно налягане и сърдечна дейност, осигурява добра протекция за организма.
• Наличието на фибри увеличава чувствителността към инсулин и по този начин играе полезна роля в лечението и профилактиката на диабет тип 2.
• Сините сливи са надеждно слабително, а също така пикочогонно средство.
• Препоръчват се срещу анемия и стомашни проблеми.
• Сливите успешно намират приложение и в козметиката.
• Имат гликемичен лоудинг 40 и гликемичен индекс 61.53 за пресните плодове и съответно 57 и 64.04 за сушените сливи.

Здравословни рискове, свързани с консумацията на сини сливи

Синята слива е сред малкото на брой храни, които съдържат измерими количества оксалати. Когато се повиши нивото на оксалатите в телесните течности, те могат лесно да кристализират и да причинят сериозни здравословни проблеми, особено при хора, страдащи от бъбречни заболявания.

Образува се оксалова киселина, която подтиска усвояването на какций в организма, като по този начин натоварва метаболизма. Тя не е токсична за здрави хора, но при дълготрайна употреба приетата оксалова киселина може да намали общото ниво на усвоения калций за периода на консумацията й.

Не е препоръчителна системната й консумация при хора, страдащи от чернодробни и жлъчни заболявания.

Как да изберем и съхраним сините сливи?

Синята слива е плод, който не се слави с дълъг срок на съхранение, особено пък когато са набрани вече добре узрели. Освен това сливите бързо омекват на стайна температура и губят ценните си хранителни качества. При избора на синя слива обърнете внимание на нейната зрялост, твърдост и лъскавина на плода.

Сините сливи лесно се подлагат на замразяване, след като са измити, подсушени и от тях е отстранена костилката.

Когато избирате сушени сини сливи, помнете, че хубавите плодове са черни, лъскави и меки. По тях не бива да има следи от захар или плесен. Не купувайте лепкави плодове, избирайте само такива, чиято месеста част е жълтеникава и еластична.

Сушените сини сливи трябва да се съхраняват далеч от влага, като по този начин могат да издържат от десет месеца до 1 година. Препоръчително е съхранението им в метална кутия на сухо място. Така запазват мекотата си повече от година.

Важно е да помните, че сушените сини сливи губят бързо влажността си, ето защо от време на време е необходимо да се рехидратират. За целта ги залейте с вода или ги оставете да киснат в купа около два часа.

Източник: Сини сливи 

Read more »