Гъбата Рейши – лекарството на легендарните вълшебници

Гъбата Рейши

Преди две хилядолетия в Япония излиза книгата „Shinnoh Honsohkyo”, която се превръща в настолна книга за източната медицина. В нея се споменават 365 вида билки и гъби, класифицирани основно в три категории – „висококачествени” лекарства, „средни” и „прости”. Към „висококачествени” се числят т.нар. „растения на Бога”, те се прилагат за подмладяване и дълъг живот. Това са лекарствата на легендарни вълшебници. Към „средни” принадлежат тонизиращите лекове, а към „прости” – билките и гъбите, които лекуват конкретни заболявания. На първо място в списъка с „висококачествени” лекарства стои гъбата Рейши. Това не е случайно. Дървесната гъба е позната на човечеството вече четири хилядолетия. Характерна нейна особеност е, че в дивата природа намирането й било почти невъзможно. А когато някой я откриел, пазел в тайна местонахождението й. И така до 1972 година, когато японски фермер успява да я култивира. Оттогава насетне рейши се отглежда за производството на много лекарства.

В Япония и Китай екстракт от Божествената гъба на дълголетието се използвал при лечението на най-различни заболявания, но за всяко едно от тях се прилагали различна методология и дозиране. В наши дни науката е установила, че Рейши повлиява благоприятно редица здравословни проблеми:

- Алергични и автоимунни заболявания; Приложението на Рейши дава добри резултати при лечението на псориазис, витилиго, лупус, артрит и др. В гъбата се съдържат лентинан и други полизахариди като бета-глюкан, които регулират функцията на имунната система;

- Сърдечно-съдови заболявания. Гъбата понижава кръвното налягане и притежава силно изразено противосклеротично въздействие, като намалява нивото на лошия холестерол в кръвта. Подобрява метаболизма в миокарда при хронична хипоксия;

- Заболявания на белите дробове. Рейши притежава отхрачващо действие, засилва регенерацията на епителите на бронхите и се препоръчва при остри и хронични възпаления на горните дихателни пътища. Гъбата притежава и антибактериални свойства, спира развитието на стафилококи и стрептококи;

- Заболявания на нервната система. Древната гъба оказва антистресово въздействие, обусловено от високото съдържание на органичен германий. Намалява стреса и тревожността, които в наши дни са сред водещите фактори за развитие на различни болести;

- Ракови заболявания. Гъбата рейши се използва не само при лечението на рак, но и за предпазване от развиване на болестта. В нея се съдържат над 154 антиоксиданта, които ефективно защитават клетките на тялото и унищожават раковите клетки;

- Гъбата оказва общотонизиращ и имуномодулиращ ефект. Съдържащите се в рейши полифеноли, флавоноиди, бета-глюкани и лентинан укрепват имунната система;

- Рейши притежава свойството да засилва силата на духа, да повишава позитивната, емоционална настройка;

- Лингжи, както е известна още гъбата, предпазва кожата от вредното въздействие на свободните радикали, като спира преждевременната поява на бръчки и стареенето на кожата;

- Рейши се използва и при лечението на хепатит В и захарен диабет;

- Японската гъба се използва при проблеми с теглото. Ефектът на отслабване се дължи на свойството на Рейши да ускорява метаболизма и оттук по-бързото горене на мазнините. Освен това гъбата е нискокалорична, богата на фибри и не съдържа мазнини.

Гъбата Рейши

Read more »

Хималайска сол

Хималайската сол се добива от планината Солната верига (Salt Range), която се намира в подножието на Хималайте на територията на Северен Пакистан. 

Според легендата солодобивът започва от 320 година пр. Хр., когато Александър Македонски разположил войската си край поречието на река Инд в подножието на планината и забелязъл, че конят му ближе скалите. 

Солната верига се разпростира на приблизително 300 км. дължина и около 20 км. ширина. Формирането й се изчислява между 250 и 500 милиона години. Счита се за един от най-големите и най-старите солни депозити в света. На територията на планината са разработени 4 солни мини, от които Кевра е втората по големина в света.

Добивът на сол от мините се осъществява ръчно. Солта се добива на големи каменни блокове, които се сортират, измиват се и се изсушават на слънце. Натрошават се до необходимите размери и се пакетират. Поради високата степен на чистота, съхранена от съвременното замърсяване, Хималайската сол не се деминерализира и не се пречиства. Това позволява да се запази кристалната й структура. 

СЪСТАВ

Хималайската кристална сол е 100% чист натурален продукт. Тя съдържа над 97% натриев хлорид и редица жизнено важни минерали и елемнти за човешкия организъм, които са в усвоима йонна форма. Това са калий, калций, магнезий, фосфор, а розовият й цвят се дължи на съдържащото се в нея желязо.

В своята книга „Вода и сол, есенцията на живота” д-р Барбара Хендел и Питър Ферейра правят задълбочен анализ на Хималайската кристална сол, като съчетават холистичните схващания със съвременните научни достижения. Според тяхното изследване Хималайската кристална сол съдържа 94 елемента от Менделеевата таблица, от които 84 елемента участват в метаболизма на човешкия организъм. Те се намират в солта в същото съотношение, в което са били в първичния океан, от който се счита, че се е зародил живота на Земята.

Всичко в природата, всеки човек, всяка клетка, всеки атом, притежават своя собствена честота на вибрация. Хималайската сол съдържа пълния спектър от вибрации на атомно ниво, които са хармонично вплетени в кристалната й матрица. 

РАЗЛИКАТА МЕЖДУ NaCl И ХИМАЛАЙСКАТА СОЛ

Натуралната сол бива морска, каменна или кристална. Тя се добива от солните мини или се извлича от моретата и океаните. Натуралната сол, такава каквато я срещаме в природата, се състои основно от NaCl (натриев хлорид) в съчетание с широк набор от микроелементи и минерали. Докато трапезната сол е рафинирана натурална сол, на която по химичен път са премахнати минералните й компоненти, заедно с евенуалните замърсявания. Нейната цялостна структура е нарушена, а съставът й е сведен само до натрий и хлор. Поради тази причина е по-коректно тя да се нарича не сол, а натриев хлорид.

От микроскопските снимките по-долу се вижда, разликата в структурата на трапезната, морската и Хималайската сол. Снимката на Хималайската сол показва как микроелементите в състава й са хармонично интегрирани в кристаланата решетка на солта, докато от снимката на трапезната сол се вижда, че молекулите на натриевия хлорид са групирани в отделни монокристални структури, които не са обединни в единна цялост. При морската сол се наблюдават характеристиките и на Хималайската, и на трапезната сол. Но следва да се има предвид, че в морската сол, наред с богатия й минерален състав, има и редица замърсители. Това е и основната причина, тя да бъде пречиствана, а от там и деминерализирана и деструктурирана.

Нарушената цялост в трапезната сол води до нарушаване на цялостния баланс в човешкия организъм.

БАЛАНС И pH

Човешкото здраве е в пряка зависимост от водно-солевия и алкално-киселинния баланс. Те се поддържат от специфичното съотношение между водата, солта и йоните на калия, калция и магнезия. Съотношението на тези минерали в кръвта на човека е сходно със съотношението им в океаните. Произхождайки от праисторическия океан, Хималайската сол се състои от 98-99% натриев хлорид и голям брой минерали, включително калий, калций и магнезий. 

“Всички окултисти, кабалисти, мистици под думата “сол” разбират “сила на равновесие”, онази сила, която сгъстява материята, пази я от разлагане и дава условия, за да може по-висшите сили в света да работят.

Когато имате сол в себе си, ще бъдете здрави хора със здраво сърце и тяло. Съсредоточете мисълта си върху солта, към този елемент на равновесие и повдигане, и постарайте се да го схванете. Този елемент индусите го наричат “прана”, т.е. сила, която носи живот в себе си. “                                                                 

      Петър Дънов: 25 март 1917г.

 

ЖИЗНЕНОСТ

Нашето тяло функционира на базата на електричество. Всяко движение в човешкото тяло се извършва благодарение на електрически импулси. Всяка мисъл също представлява електрически импулс. 

Посредством нервната система, те достигат всички части на тялото, пренасяйки информация. Тези импулси протичат благодарение на йоните на калия и натрия. Ако количеството им намалее, тялото губи електропроводимостта си и съответно жизнеността си.

КРИСТАЛНО СЪЗНАНИЕ

Солта е матричната система на тялото. Тя е елемента, който свързва духът/енергията/съзнанието с материята. Солта притежава онова дълбоко мистично съзнание, което присъства на земята. Неслучаен е фактът, че във всички популярни солни мини в света има изградени религиозни храмове, както християнски, така и мюсулмански. 

Източник

Read more »

Бял фасул

Белият фасул е богат на протеини зеленчук, съдържащ скорбяла и пълен с витамини, минерали и диетични фибри. Включването на фасула в ежедневната ни диета, осигурява на организма много здравни ползи като подобряване на работата на храносмилателната система и предпазване от сърдечни заболявания. Най-полезният вид бял фасул е едър и с бъбрековидна форма.

Фибрите

Белият фасул, като другите видове варива, е богат и на двата вида диетични фибри: разтворили и неразтворими. Една чаша сготвен бял фасул ни осигурява 45% от дневната препоръчителна доза фибри. 

И двата вида фибри имат определени здравни ползи. В храносмилателния тракт разтворимите фибри формират подобна на гел субстанция, която се свързва със съдържащата холестерол жлъчка и я извежда от тялото. Неразтворимите фибри, от своя страна, помагат за предпазване от констипация и подобряват лаксацията. Те са от полза и за предпазване от храносмилателни проблеми като дивертикулоза и синдром на раздразненото дебело черво.

Понижава риска от сърдечна недостатъчност

Диетите, богати на фибри, помагат за поддържането на нивата на холестерола в здравословната норма. Белият фасул е богат и на един витамин от група В, известен като фолиева киселина. Всъщност 1 чаша сготвен бял фасул покрива половината от дневната препоръчителна доза от това хранително вещество. 

Фолиевата киселина помага за понижаването на нивата на хомоцистеина - анминокиселина, която действа като токсин в потока на кръвта. Повишените нива на хомоцистеина са независим рисков фактор за удар и сърдечна недостатъчност.

Според един мета-анализ, публикуван в изданието Journal of the American Medical Association през октомври 2001 г., ако всички хора спазваха богати на фолиева киселина диети, това би намалило случаите на сърдечна недостатъчност с 10 до 11% всяка година в следствие на ограничаването на хомоцистеина.

Стабилизира кръвната захар

Освен споменатите ползи за храносмилателната и сърдечно-съдовата системи, разтворимите фибри в белия фасул помагат и за стабилизирането на нивото накръвната захар. Според статия, публикувана през октомври 2009 г. в Current Diabetes Reports, вискозните разтворими фибри осигуряват моментални и дълготрайни метаболитни подобрения при хората с диабет тип 2.

Някои от ползите включват ограничаване на нивата на хемоглобин А1с и на инсулин, подобряване на отчитането на глюкозата непосредствено след хранене и подпомагане контрола върху теглото благодарение на чувството за ситост, коетофибрите осигуряват.

Read more »

Витамин В 2

Източници:  гъби, черен дроб, соя, спанак и други листни зеленчуци, банани, мая, мляко и сирене, бадеми, яйца, бира и други;

Витамин В2, известен и като рибофлавин, е от групата на В витамините, които са особено важни за правилното функциониране на организма ни. Понеже и той е водно разтворим (т.е.  излишните количества от тялото се изхвърлят с водата), трябва да си го набавяме ежедневно.

Има наситен жълт или оранжево-жълт цвят и често се ползва като оцветител. На опаковките ще го познаете по означението Е101.

Всъщност рибофлавинът е основна съставна част на кръвта ни и участва в производството на червените кръвни телца. По този начин съдейства за движението на кислородните молекули в кръвта.

Освен това, заедно с други вещества, подпомага усвояването на белтъчините и на енергията, отделяна при разграждането на въглехидратите. Улеснява и работата на отделителната система, с което е от полза на дебелото черво.

Особено важна е ролята му при образуването на антитела. Така засилва функциите наимунната система и помага на организма в борбата с различни болести и вируси. Има значение и за растежа и развитието на организма, както и за възпроизводителните му функции.

Не на последно място пази кожата и косата ви здрава, а ноктите – твърди. Освен това предпазва от инфекции на устата, езика и устната кухина.

Липсата на витамин В2 води до нарушено усвояване на желязо, а и на други витамини от същата група. Това се отнася и за ниацина (витамин РР), който почти не се абсорбира без достатъчно количество рибофлавин.

Дефицитът му води до проблеми със зрението и бързо уморяване на очите. Ето защо се използва за предпазване от катаракт (перде на окото), което е често срещано заболяване с напредване на възрастта.

Болки и кръвоизливи в очите, умора без видима причина и главоболие са сред симптомите, които подсказват липса на рибофлавин.

Балансираното хранене е най-добрият начин да си набавяте необходимата ежедневна доза от него. За целта не бива да ограничавате месото и яйцата, както и да увеличитеприема на зеленчуци.

Топлинната обработка не унищожава витамин В2, освен ако не използвате голямо количество вода. Пагубно за него обаче е излагането на слънчева светлина и особено наултравиолетово лъчение. Сода бикарбонат също го разрушава.

За хората, които интензивно спортуват, особено когато става дума за фитнес, рибофлавинът има значителна роля. Той спомага за освобождаването на енергия от аминокиселините, което е важно за растежа на мускулите.

А салатките, при това комбинирани с месо или яйца, са здравословни и диетични. Тъй че,хрупайте.

Read more »

Витамин В 1

Препоръчителна дневна доза:

-при мъжете – 1,6 - 2,5 милиграма;

-при жените – 1,3 - 2,2 милиграма;

-при децата – 0,5 - 1,7 милиграма;

Максимална дневна доза: 

няма

Източници: 

Грах, спанак, черен дроб, свинско и телешко месо, зърнени храни, соя, банани, слънчогледови семки, трици, риба, фъстъци, бадеми, макарони, люспите на ориза, царевица, броколи, картофи, портокали, авокадо, овесени ядки, мляко, бирена мая;

Витамин В1, наричан още тиамин, е от групата на В-витамините. Той е водоразтворим, което значи, че всички излишъци от него в организма се изхвърлят от тялото, а не се складират за бъдещи нужди.

Особено важен е за обмяната на веществата. Участва в трансформирането на въглехидратите и мазнините от храната и в превръщането им в енергия.

Този процес е необходим за цялостния растеж на тялото и физическата му активност. Мускулната сила зависи от редица ензими, в чието активиране дейно участва именно витамин В1. Ето защо се смята, че повишава и енергията ни.

Той осигурява правилното функциониране на нервната система и подпомага обмяната на въглехидратите в мозъка. Влияе положително върху мисловния процес,концентрацията и помага за запазване на паметта.

Съществуват доказателства, че подобрява настроението, поради което се използва при лечение на депресии в комбинация с лекарствени препарати. 

Също така се прилага за намаляване на стреса заедно други витамини от същата група. Прави съня ни по-спокоен и дълбок, т.е. доста по-пълноценен.

Помага и на сърдечната дейност, както и на правилното функциониране нахраносмилателната система. Използва се срещу изтръпване на мускулите и треперенена крайниците, от които страдат особено много пристрастените към алкохола.

Витамин В1 действа максимално добре, когато се съчетава с други витамини от В-комплекса. Така не се нарушава и баланса в организма ни.

Липсата му води до болест, наричана бери-бери. Звучното й име произхожда от езика на населението на о. Ява, където е открита в края на 19 век.

От недостиг на витамина страдат най-много азиатците, защото често белят ориза. А в неговите люспи има висока концентрация на тиамин. Когато не се приема в достатъчно количество, усещаме мускулна слабост, а се стига и до по-сериозни заболявания като полиневрит например.

Кафето и чаят разтварят витамин В1, тъй че феновете на тези напитки имат нужда отдопълнителни дози. Злоупотребяващите с алкохол също се нуждаят от по-висок регулярен прием.

Предозиране с тиамин се получава изключително рядко, защото излишъците се изхвърлят. Все пак симптомите са конвулсии, главоболие, отпадналост, парализа, аномалии в сърдечния ритъм.

Ако ви боли глава, не си мислете, че е от многото грах, който изядохте вчера. Със сигурност не сте прекалили с приема на тиамин. 

Read more »

Лешници

Лешниците са сред най-любимите ядки на съвременния човек, само където ги обичаме обелени, здраво осолени и по възможност препечени. Освен като гарнитура на алкохола обаче, тези дървесни дарове имат и други приложения, от които всички с лекота можем да се възползваме. Научете къде може да добавите лешници!

Подобно на бадема и лешникът има богата история. Преди всичко лешници (ботанически) наричаме плодовете на дребното лешниково дърво Corylus avellana. То вирее във влажен и умерен климат. Смята се, че произлиза от Мала Азия, откъдето постепенно се разпространило по южното средиземноморие от Гърция към Италия и Франция, за да достигне Испания.

Историческите сведения за датирането на използването на лешници в храненето показват, че според китайски ръкописи още преди 5000 години дивите сортове са били ценна земеделска култура. Елините и древните Римляни консумирали лешници, но ги използвали преди всичко като медицинско средство. Латинското име на лешниковия вид "Corylus" произлиза от гръцката дума "кorys", която означава шлем. Името е дадено като отражение на формата на лешниковата черупка.

Сортове и разновидности на лешниците

Има над сто разновидности и сорта лешници. Определена част от тях са плодове на леската, която е определен вид на обикновения лешник. Съществува и група, обединена заради издадено образувание в долния край на черупката.

• Обикновен лешник; 
• Цариградска леска (лешник) - най-едрият вид;
• Клюнест американски лешник;
• Клюнест азиатски лешник.

Видове продукти от лешници

• лешниково масло;
• лешниково олио;
• лешниково брашно;
• лешникови ядки;
• лешникова есенция.

• Как да изберем и съхраним лешниците?

Лешниците се продават с или без черупки, обелени или с мъхеста покривка, натурални, сухо печени и печени в мазнина с добавъчна сол. Когато избирате лешници с черупки, огледайте ги за дупчици: това е лош знак. Избирайте лешници във вакумирани опаковки, буркани или кутии. На тях винаги фигурира срок на годност и дата на пакетиране/производство.

Обелените сурови лешници са годни за консумация в много кратък срок от време и по-точно за не повече от седмица и то ако са съхранявани на студено и сухо място. Престоялият суров лешник се познава по горчивия си вкус и сухата ядка.

Необелените лешници можете да съхранявате на сухо и студено място за период до месец. Ако желаете, можете да ги държите в хладилник за до четири месеца или да ги замразите за период от една година.

Идеи за приготвяне на лешници

Суров:

• добавка към овесени ядки и мюслита;
• добавка към салати;
• добавка към каши - овесени, гъбени и най-вече зеленчукови;
• добавка към протеинови шейкове;
• ефектна гарнитура към речна риба, раци и скариди;
• самостоятелно в малки порции между храненията.

@ Препоръчваме ви да опитате:

• Маслена салата от краставици, авокадо и лешници

Идеи за по-здравословна кухня:

• изберете суровите лешници пред печените, за да запазите по-голяма част от мастните им киселини в ненаситена форма;
• избягвайте осолени печени лешници, заради голямата доза натриева сол, която неусетно поглъщате с тях.

Диетолозите съветват да консумирате лешници поне веднъж седмично, заради богатия им коктейл от мастни киселини, които са ценни за редица метаболитни процеси.

Кулинарите препоръчват да печете лешниците на максимум 200 градуса Целзий, докато не добият лек кафеникав цвят. Раздробяването им след изпичане повишава ароматичността им.

Източник:

Read more »

Трюфели

Едва ли са много хората в България опитали трюфели. Със сигурност много повече са тези, които не знаят абсолютно нищо за този изключително скъп продукт. Защо в България няма трюфели, въпреки че условията за съществуването им са налице.
Трюфелът е гъба, която се е адаптирала за живот под земята и расте в перфектна симбиоза с корените на приемни дървета. Прилича на грудка . Има вътрешна месеста част и кора. Ядливата част на гъбата е вътрешността, меката сърцевина. Вкусът на трюфелите е наситен и ароматичен и са ценени в кулинарията като изключителен деликатес. През миналите векове те са били храна за крале и благородници, но и днес представляват изключителен лукс.
Трюфелът е подземна гъба, която се размножава чрез спори. Новото растение се формира през пролетта между април и юни. При зараждането си има форма на чашка, чийто остър ръб се затваря и образува грудката.
След период от бездействие, горещите дни през юли и бурите през август осигуряват необходимата влага, заедно с високата температура за нарастване на грудката. Ако комбинацията от влага и топлина е оптимална, почти крайният размер на грудката ще бъде достигнат в началото на септември. След това сърцевината постепенно потъмнява, гъбата узрява, придобивайки своя аромат.                                             
Ако трюфелите не се барат навреме, те прерастват, губят качествата си и започват да гният, като освобождават спорите.
Микрокорените са органът на симбиозата между дървото и гъбата. Връзката между гъбата и корените на дървото е изградена от междуклетъчната мрежа. Микрокорените изпускат съединителни хифи, които пропускат инфекцията към другите коренови части и заместват проводящите влакна. На нивото на микрокорените се състои хранителната размяна на симбиозата. Дървото осигурява захари (въглехидрати) за трюфела, докато гъбата доставя минерални вещества - основно фосфор за дървото. Това помага на дървото да издържа на по-високи нива на калций в почвата и регулира неговите водни запаси.
Трюфелът е растение, което се нуждае от климатични условия с ясно изразени сезони. Идеалният климат за него е: зима с минимални нощни температури до минус 5 градуса по Целзии и дневни между 10-14 градуса по Целзии; пролет с редуващи се периоди на горещини и висока влажност; горещо лято с чести бури в началото на август и много дъждовна есен.
Почвата трябва да бъде мека, пореста, добре овлажнена през по-голямата част от годината и богата на калций.

Дърветата, които с готовност приемат тези съвместно съществуващи с техните корени растения са: топола, липа, дъб, върба, череша, габър, леска и други по-редки видове.
Трюфелите, които растат в корените на дъб имат по-тежък и наситен аромат, докато тези, растящи на липа са по-светли на цвят с по-мек аромат.
Днес бъдещето на отглеждането на трюфели като култура е много обнадеждаващо. Създаден е посадъчен материал от приемни дървета, в чийто корени са внесени гъбести спори на някои видове трюфели. Успешно се отглеждат насаждения от трюфели не сама в Централна Европа - Франция, Испания, Италия,Германия, но и в Америка - Калифорния, в Нова Зеландия, и в Австралия.
У нас могат да се отглеждат видовете „Бял трюфел от Алба” и „Черен летен трюфел”, както и други видове които се съберат през лятото и есента.
В последните години отглеждането на трюфели предоставя и допълнителни възможности, свързани с развитието на селския туризъм.
Приложение на трюфелите в кулинарията.
На практика от стотината видове трюфели само няколко са „ благородни” и представляват гасторономически интерес.
Двата най-прочути вида трюфели, които си съперничат за мястото на пазара са „Белият трюфел от Алба „ и „Черният”. Първият вид се среща основно в Италия, а вторият е малко по-широко разпространен. Негова родина е Франция. Другите основни видове са „Летен трюфел”, „Зимен трюфел”, „Черен гладък” – с лек чеснов аромат,”Бианчето” и др.
Перфектният трюфел трябва да притежава добър аромат и вкус. Щом е узрял трябва да бъде събран и да се консумира възможно най-бързо. Преди това трюфелите са почистват, като се отстраняват всички остатъци от пръст. Не трябва да се мият с вода, за да не се намали ароматът им, а само се почистват със средно твърда четчица. Непосредствено преди употребата се режат на ивици или се настъргват, защото бързо губят аромата и вкусът си.
Естествено в България не се намират пресни трюфели, но могат да бъдат открити консервирани цели или нарязани на ивици, а най-достъпен като цена е зехтинът ароматизиран с трюфели.
Според експертите гастрономи трюфелите никога не трябва да се комбинират с много комплексни ястия, богати на подправки и различни пикантни сосове. Могат да се комбинират успешно с пържени или варени яйца, варено или печено телешко месо, сирене. Те правят превъзходен вкуса на много видове паста. Ризото е другото ястие, което се съчетава перфектно с трюфелите. Много да и зеленчуците, които в различни блюда се комбинират добре с тях.
Съвременните майстори – готвачи си съперничат в творчеството с това чудесно растение. Всяко ястие, към което добавят трюфели се превръща неизменно в кралско блюдо, заради почти гарантираните вкусови качества. Това естествено развихря въображението и много майстори създават истински кулинарни шедьоври.
Източник

Read more »