Тиквичката е отглеждана от индианците преди повече от 10 000 години на американския континент на територията на днешна Гватемала и Мексико. Наричали я „аскута скуош" (зелен, неузрял, суров), вероятно защото първоначално диворастящите видове имали неприятен вкус на сурово, дори нагарчали. Консумирали предимно семената. С времето култивирали сортове тиквички със сочна сърцевина и сладък вкус. Почитали я като една от „Трите сестри", заедно с боба и царевицата, взаимно подпомагащи своя растеж и добив. Тиквичката пази сянка и задържа влага в почвата, а бобът се вие около царевицата, която спомага усвояването на азот от почвата.
Както много други култури, така и тиквичката достига Европа едва през 16 век, благодарение на испанските пътешественици. Италианците я оценили високо и ласкаво я нарекли малка тиква - zucchina. В началото на 19 в. под това наименование тиквичката се завръща като „емигрантка" в Америка.
Тиквичката (Cucurbita) е зеленчук, за разлика от големите тикви, които се причисляват към плодовете. Узрява в средата на лятото и е близък родственик на динята, краставицата и много други зеленчуци.
Зеленчук, които достига завидна дължина, нараствайки с по седем милиметра на денонощие, при това без да се нуждае от по-специални грижи.
Важно е да се запомни, че се бере 2 до 7 дни след цъфтежа, като се внимава да не достигне дължина, по-голяма от 15 см, тъй като значително променя вкусовите си качества.
Тиквичката, заедно с картофите и царевицата, е била пренесена от Централна Америка в страните от Средиземноморието.
Твърди се, че този дар на природата е бил оценен и отглеждан още преди 10 000 години, като векове по-късно мекият вкус и задоволителните хранителни качества на зеленчука са се оказали напълно достатъчни, за да започне масово отглеждане. Днес българите успешно могат да класифицират тиквичката като "национален" зеленчук.
Сортове тиквички
- Zucchini - тиквички с издължено тяло, тънка зелена или жълта коричка, с нежна бяла сърцевина.
- Шайот - тиквичка с формата на круша, която много често замества авокадото. Сорт тиквичка, който изисква по-продължителна термична обработка.
- Straightneck - с цилиндрично тяло и грапава жълта кора, със сладко и сочно месо, богат вкус и изключително съдържание на каротиноиди, фибри и витамин С.
- Патисони - тиквички с по-странна форма и все по-голям кръг почитатели в последно време, и сравнително по-различна окраска, варираща от бяло, преминаващо в оранжево и зелено.
Здравословни ползи, свързани с консумацията на тиквички
Тиквичките са зеленчуци, които се отличават с високо съдържание на калий, натрий, калций, магнезий, фосфор и желязо, витамин А, С, В1 и В2, както и сравнително високо съдържание на органични киселини.
Богат набор от полезни вещества и в замяна - само 21 калории в 100 г, което показва, че присъствието им в ежедневното пролетно и лятно меню е задължително.
Вкусните зеленчуци са чудесни за профилактика на състояния като атеросклероза, болести на стомаха, затлъстяване и анемия. Нежните фибри действат очистващо на организма, извеждайки от него голяма част от натрупаните токсини и същевременно помагат за преодоляването на констипация.
Здравословни рискове, свързани с консумацията на тиквички
Проявата на алергична реакция към тиквички е изключително рядко срещано явление. По-скоро внимателни в консумацията на тиквички трябва да бъдат хора с бъбречни заболявания, които са свързани с трудно извеждане на калий от организма.
Как да изберем и съхраним тиквичките?
Тиквичката е зеленчук, при изборът на който най-важна се оказва твърдостта, правилната и гладка форма. Ако кората й е мека, с наранявания, без блясък и с петна, то със сигурност е загубила не само своите вкусови, но и до голяма степен хранителни качества.
Прясната, и най-важно вкусна тиквичка е тази, която боцка на пипане. Големината не е от първостепенно значение, защото много често едрите тиквички са пълни със семки и имат горчив вкус.
Максималният период, през който можем да съхраняваме тези зеленчуци, е не по-дълъг от 4-5 дни, на сухо и хладно място или в отделението за зеленчуци в хладилника. В никакъв случай не бива да ги съхраняваме в полиетиленови торбички.
Лесно можем да ги съхраняваме във фризера, като предварително са нарязани на кръгчета и бланширани в подсолена вода.
