Тиквичката е отглеждана от индианците преди повече от 10 000 години на американския континент на територията на днешна Гватемала и Мексико. Наричали я „аскута скуош" (зелен, неузрял, суров), вероятно защото първоначално диворастящите видове имали неприятен вкус на сурово, дори нагарчали. Консумирали предимно семената. С времето култивирали сортове тиквички със сочна сърцевина и сладък вкус. Почитали я като една от „Трите сестри", заедно с боба и царевицата, взаимно подпомагащи своя растеж и добив. Тиквичката пази сянка и задържа влага в почвата, а бобът се вие около царевицата, която спомага усвояването на азот от почвата.
Както много други...
