Нека вашата храна бъде вашето лекарство и вашето лекарство бъде вашата храна!

неделя, 24 февруари 2013 г.

Витамин В 1



Препоръчителна дневна доза:

-при мъжете – 1,6 - 2,5 милиграма;
-при жените – 1,3 - 2,2 милиграма;
-при децата – 0,5 - 1,7 милиграма;
Максимална дневна доза: 
няма
Източници: 
Грах, спанак, черен дроб, свинско и телешко месо, зърнени храни, соя, банани, слънчогледови семки, трици, риба, фъстъци, бадеми, макарони, люспите на ориза, царевица, броколи, картофи, портокали, авокадо, овесени ядки, мляко, бирена мая;
Витамин В1, наричан още тиамин, е от групата на В-витамините. Той е водоразтворим, което значи, че всички излишъци от него в организма се изхвърлят от тялото, а не се складират за бъдещи нужди.

Особено важен е за обмяната на веществата. Участва в трансформирането на въглехидратите и мазнините от храната и в превръщането им в енергия.
Този процес е необходим за цялостния растеж на тялото и физическата му активност. Мускулната сила зависи от редица ензими, в чието активиране дейно участва именно витамин В1. Ето защо се смята, че повишава и енергията ни.
Той осигурява правилното функциониране на нервната система и подпомага обмяната на въглехидратите в мозъка. Влияе положително върху мисловния процес,концентрацията и помага за запазване на паметта.
Съществуват доказателства, че подобрява настроението, поради което се използва при лечение на депресии в комбинация с лекарствени препарати. 
Също така се прилага за намаляване на стреса заедно други витамини от същата група. Прави съня ни по-спокоен и дълбок, т.е. доста по-пълноценен.
Помага и на сърдечната дейност, както и на правилното функциониране нахраносмилателната система. Използва се срещу изтръпване на мускулите и треперенена крайниците, от които страдат особено много пристрастените към алкохола.
Витамин В1 действа максимално добре, когато се съчетава с други витамини от В-комплекса. Така не се нарушава и баланса в организма ни.
Липсата му води до болест, наричана бери-бери. Звучното й име произхожда от езика на населението на о. Ява, където е открита в края на 19 век.
От недостиг на витамина страдат най-много азиатците, защото често белят ориза. А в неговите люспи има висока концентрация на тиамин. Когато не се приема в достатъчно количество, усещаме мускулна слабост, а се стига и до по-сериозни заболявания като полиневрит например.
Кафето и чаят разтварят витамин В1, тъй че феновете на тези напитки имат нужда отдопълнителни дози. Злоупотребяващите с алкохол също се нуждаят от по-висок регулярен прием.
Предозиране с тиамин се получава изключително рядко, защото излишъците се изхвърлят. Все пак симптомите са конвулсии, главоболие, отпадналост, парализа, аномалии в сърдечния ритъм.
Ако ви боли глава, не си мислете, че е от многото грах, който изядохте вчера. Със сигурност не сте прекалили с приема на тиамин. 

неделя, 3 февруари 2013 г.

Лешници



Лешниците са сред най-любимите ядки на съвременния човек, само където ги обичаме обелени, здраво осолени и по възможност препечени. Освен като гарнитура на алкохола обаче, тези дървесни дарове имат и други приложения, от които всички с лекота можем да се възползваме. Научете къде може да добавите лешници!
Подобно на бадема и лешникът има богата история. Преди всичко лешници (ботанически) наричаме плодовете на дребното лешниково дърво Corylus avellana. То вирее във влажен и умерен климат. Смята се, че произлиза от Мала Азия, откъдето постепенно се разпространило по южното средиземноморие от Гърция към Италия и Франция, за да достигне Испания.
Историческите сведения за датирането на използването на лешници в храненето показват, че според китайски ръкописи още преди 5000 години дивите сортове са били ценна земеделска култура. Елините и древните Римляни консумирали лешници, но ги използвали преди всичко като медицинско средство. Латинското име на лешниковия вид "Corylus" произлиза от гръцката дума "кorys", която означава шлем. Името е дадено като отражение на формата на лешниковата черупка.

Сортове и разновидности на лешниците

Има над сто разновидности и сорта лешници. Определена част от тях са плодове на леската, която е определен вид на обикновения лешник. Съществува и група, обединена заради издадено образувание в долния край на черупката.
  • Обикновен лешник; 
  • Цариградска леска (лешник) - най-едрият вид;
  • Клюнест американски лешник;
  • Клюнест азиатски лешник.

Видове продукти от лешници

  • лешниково масло;
  • лешниково олио;
  • лешниково брашно;
  • лешникови ядки;
  • лешникова есенция.

  • Как да изберем и съхраним лешниците?
Лешниците се продават с или без черупки, обелени или с мъхеста покривка, натурални, сухо печени и печени в мазнина с добавъчна сол. Когато избирате лешници с черупки, огледайте ги за дупчици: това е лош знак. Избирайте лешници във вакумирани опаковки, буркани или кутии. На тях винаги фигурира срок на годност и дата на пакетиране/производство.
Обелените сурови лешници са годни за консумация в много кратък срок от време и по-точно за не повече от седмица и то ако са съхранявани на студено и сухо място. Престоялият суров лешник се познава по горчивия си вкус и сухата ядка.
Необелените лешници можете да съхранявате на сухо и студено място за период до месец. Ако желаете, можете да ги държите в хладилник за до четири месеца или да ги замразите за период от една година.

Идеи за приготвяне на лешници

Суров:
  • добавка към овесени ядки и мюслита;
  • добавка към салати;
  • добавка към каши - овесени, гъбени и най-вече зеленчукови;
  • добавка към протеинови шейкове;
  • ефектна гарнитура към речна риба, раци и скариди;
  • самостоятелно в малки порции между храненията.
@ Препоръчваме ви да опитате:
  • Маслена салата от краставици, авокадо и лешници
Идеи за по-здравословна кухня:
  • изберете суровите лешници пред печените, за да запазите по-голяма част от мастните им киселини в ненаситена форма;
  • избягвайте осолени печени лешници, заради голямата доза натриева сол, която неусетно поглъщате с тях.
Диетолозите съветват да консумирате лешници поне веднъж седмично, заради богатия им коктейл от мастни киселини, които са ценни за редица метаболитни процеси.
Кулинарите препоръчват да печете лешниците на максимум 200 градуса Целзий, докато не добият лек кафеникав цвят. Раздробяването им след изпичане повишава ароматичността им.


Източник:

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

 
Powered by Blogger