Нека вашата храна бъде вашето лекарство и вашето лекарство бъде вашата храна!

неделя, 5 август 2012 г.

Сини сливи




Знаете ли, че сливата е плод, консумиран от хората в Източна Европа преди повече от 2 000 години? И както неведнъж досега се е случвало, природата сама е намерила начин да защити своите творения, снабдявайки сливите с тънка бяла пелена от фин прашец, която ги обвива с цел да ги предпази от високите температури и е своевременно доказателство за тяхната свежест.
Синята слива (Prunus domestica L.) принадлежи към подсемейство Prunoidae на семейство Розоцветни. Достига височина до седем метра и има елипсовидни, малко или много заострени листа, окосмени различно.
Август е месецът, през който сините сливи се появяват на пазара, с характерната си продълговата форма, със синя гладка кожа, която често прелива в лилави оттенъци. Синята слива значително се отличава от своите "посестрими"- Ренглота и Мирабела.
Месестата й част в началото на зреенето е жълто-зелена с кисел вкус, но постепенно еволюира към жълто-кехлибарен цвят с плътен и сладък вкус. Тя е сравнително сочен плод, като при директна консумация се усеща сладко-киселата жилка.
Всяка година реколтата се прибира между 25 август и 25 септември, когато нивото на захарта в сливите е най-високо.
Днес голяма част от световното производство на сини сливи е съсредоточено в сушенето на плодовете, като цифрата, която илюстрира най-добре това, е приблизително 257 000 тона годишно, с ясна тенденция към нарастване. Повече от половината от това количество идва от Калифорния.
За 1 кг. сушени сини сливи са необходими между 2.5 и 3.5 кг пресни плодове, докато средната консумация на човек в Европа е около 500 гр. годишно.


История на сините сливи

Синята слива се култивира в Китай, оттам е пренесена и в Европа, а по-късно в средна Азия, Египет и Средиземноморието. За да запазят вкуса й през цялата година, хората използвали методи за изсушаване на плодовете, наследени още от римляните.
Южните части на Европа са мястото, където синьо-виолетовият плод намира идеалните условия за виреене: щедро слънце, богата рохкава почва и достатъчно количество вода.

Най-често срещаните сортове сини сливи

  • Кюстендилска синя слива - много стар сорт, за родина на който се приема Източна Азия (Иран и Сирия), а днес може да бъде открит във всяка една европейска страна. Неговите плодове са със средна големина и тегло 22 г, формата му е удължено-овална, симетрична и узрява през първата половина на септември. Основният цвят на кожицата е тъмнопурпурен, а покривният - от тъмносин до черно-син. Вътрешността на плода е с плътен, сочен, сладък и определено специфичен вкус, със светлочервеникаво оцветяване. Плодовете от този сорт са подходящи за прясна консумация, приготвяне на компоти, конфитюр, сушене и висококачествени алкохолни питиета.
  • Калифорнийска синя слива - американски сорт с много едри плодове, с тегло 47 г и овална, сплесната странично форма. Кожицата на плода е със зеленикав основен цвят, а покривният цвят е тъмносин, с голям брой дребни точици. Вътрешността на плода е жълтеникаво-оранжева, със сочен, плътен вкус. Калифорнийската синя слива показва отлични вкусови качества, като тя е изключително подходяща за направата на компоти, както и за директна консумация.
  • Габровска синя слива - български сорт, получен при кръстосването на Кюстендилска синя слива и Монфорска, под опитното ръководство на български учени. Плодовете узряват в началото на август, те са едри, със средно тегло 32 г, овално-сплеснати отстрани и сравнително симетрични. Плодовата кожица е тъмносиня с нежна, сочна и сладка вътрешност, оцветена в светло-жълтеникаво. Този сорт синя слива е подходящ за директна консумация, сушене, замразяване, компоти и сладка.
  • Стринава - също български сорт, селектиран в не толкова далечната 1957 година, отново под ръководството на български учени. Плодовете узряват преди края на месец август. Те са едри, със средно тегло 30 г и обратнояйцевидна форма. Тяхната кожица е оцветена в тъмновиолетово синьо, със силен восъчен налеп. Отличава се с отлични вкусови качества и е подходяща за сушене, мариноване, замразяване, както и за направата на различни сладка и конфитюри.

Класифицират сините сливи като добър източник на витамин А (бета-каротин), а само четвърт чаша сушени плодове е достатъчна, за да  осигури приблизително 16.9 % от необходимата дневна доза. Бета-каротинът успешно се бори със свободните радикали, което своевременно го превръща в добро превантивно и профилактично средство срещу различни патологични състояния (ревматоиденартрит, атеросклероза, астма, сърдечни заболявания, диабет, рак на дебелото черво).Здравословни ползи


  • Сините сливи са пълноценен източник и на калий, а само четвърт чаша от вкусния плод може да задоволи до 9% от дневната нужда. Калият, като основен минерал, поддържащ нормално кръвно налягане и сърдечна дейност, осигурява добра протекция за организма.
  • Наличието на фибри увеличава чувствителността към инсулин и по този начин играе полезна роля в лечението и профилактиката на диабет тип 2.
  • Сините сливи са надеждно слабително, а също така пикочогонно средство.
  • Препоръчват се срещу анемия и стомашни проблеми.
  • Сливите успешно намират приложение и в козметиката.
  • Имат гликемичен лоудинг 40 и гликемичен индекс 61.53 за пресните плодове и съответно 57 и 64.04 за сушените сливи.

Здравословни рискове, свързани с консумацията на сини сливи

Синята слива е сред малкото на брой храни, които съдържат измерими количества оксалати. Когато се повиши нивото на оксалатите в телесните течности, те могат лесно да кристализират и да причинят сериозни здравословни проблеми, особено при хора, страдащи от бъбречни заболявания.
Образува се оксалова киселина, която подтиска усвояването на какций в организма, като по този начин натоварва метаболизма. Тя не е токсична за здрави хора, но при дълготрайна употреба приетата оксалова киселина може да намали общото ниво на усвоения калций за периода на консумацията й.
Не е препоръчителна системната й консумация при хора, страдащи от чернодробни и жлъчни заболявания.


Как да изберем и съхраним сините сливи?

Синята слива е плод, който не се слави с дълъг срок на съхранение, особено пък когато са набрани вече добре узрели. Освен това сливите бързо омекват на стайна температура и губят ценните си хранителни качества. При избора на синя слива обърнете внимание на нейната зрялост, твърдост и лъскавина на плода.
Сините сливи лесно се подлагат на замразяване, след като са измити, подсушени и от тях е отстранена костилката.
Когато избирате сушени сини сливи, помнете, че хубавите плодове са черни, лъскави и меки. По тях не бива да има следи от захар или плесен. Не купувайте лепкави плодове, избирайте само такива, чиято месеста част е жълтеникава и еластична.
Сушените сини сливи трябва да се съхраняват далеч от влага, като по този начин могат да издържат от десет месеца до 1 година. Препоръчително е съхранението им в метална кутия на сухо място. Така запазват мекотата си повече от година.
Важно е да помните, че сушените сини сливи губят бързо влажността си, ето защо от време на време е необходимо да се рехидратират. За целта ги залейте с вода или ги оставете да киснат в купа около два часа.

Източник: Сини сливи 

0 коментара:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

 
Powered by Blogger