Автор: Людмил Хайдутов
Привидно лишени от жизнени функции, семена крият в себе си мощния потенциал да станат новото поколение на своите зелени родители. Точно тази утвърждаваща живота сила е привлякла вниманието на предците ни и те са включили прорастващите семенца в ежедневното си меню.
Попаднали при подходящите условия, семената започват да развиват невидимите досега корени и първи листа. Всичко това е съпроводено с истинска биохимична буря, затворена в миниатюрното пространство на новото растение. От застиналите в покоя на семената резервни вещества се синтезира изключително богатство от витамини A, B, C и E, аминокиселини и фибри, обезпечаващи шеметните процеси на тази метаморфоза. Най-голямото предимство на прорастващите семена е, че с течение на времето те не губят, а дори увеличават концентрацията на всички тези полезни елементи.
Всяко семенце в определен момент покълва, но естествено не всички са подходящи за трапезата ни. Въпреки това броят на тези, които са извор на кулинарна наслада е наистина впечатляващ. Основните групи са три: бобови, житни, както и роднините на зелето от семейство Кръстоцветни. Списъкът всъщност е много по-дълъг – кълновете от различните видове лук, целина, тиква, кориандър, слънчоглед, лен са също толкова вкусни и полезни като тези от изброените групи растения.
Познатите ни бобови варива са най-използваният източник за получаване на кълнове. Обикновеният фасул не се класира в този челен отряд, защото първоначално в него се образуват някои токсични вещества. Но пък популярната като фураж люцерна се изявява като истински лидер. В търговската мрежа тя се предлага под името алфа.
Всъщност китайците са развили традицията на кулинарното използване на кълновете въз основа на две растения от точно тази бобена група – соята и известното в България като китайско зелено бобче растение Vigna radiata.
В света най-използваните кълнове от житни растения са тези от ечемик, но те много рядко се предлагат у нас. По-достъпни са току-що покаралите житни и ръжени зрънца.
На запад от Балканите типичната ранно пролетна салата се състои от голямо количество покълнал кресон – представител на зелевото семейство. Той вече може да се намери и тук но засега кълновете от ряпа и броколи бият по точки. Последните се славят със силен антиканцерогенен ефект.
На Запад е прието кълновете масово да се употребяват като част от салатите или техен основен продукт. Въпреки че замяната на пресния лук с покълналите дребни черни лучени зрънца е добра идея, Азия е много по-широко кулинарно скроена и там кълновете се готвят по всевъзможни начини. Поради малките си размери те са благодатен материал за китайската техника за бързо пържене в малко количество силно загрята мазнина, наречена stir-fry. Така приготвени кълновете запазват хрупкавостта и полезните си свойства. Комбинацията им с всякакви меса придава на ястията забележителна свежест и лекота. За да участват по най-добрия начин в някоя вкусна супа, те се прибавят броени минути, преди да се свали тенджерата от огъня.
Дребните кълнове като тези от люцерна или лук рядко се нуждаят от почистване, но по-едрите е добре да се измият предварително. Това се прави съвсем за кратко с хладка вода, като не се киснат, защото поемат много течност, която отделят по време на готвенето.
Всички изброени досега добри страни на кълновете се допълват и от лесното им и евтино получаване в домашни условия. Най-простият начин е да сложите семената в стъклен буркан, да прибавите малко вода и да ги оставите на топло покрити с хартия или тензух. Водата трябва да се сменя на всеки 12 часа, но това трае не повече от 3-4 дена.
За отглеждане на свежо зелени кълнове много по-удобни са плитки съдове, в които семената се насипват на слой, дебел около 2 см. В този случай светлината е важен фактор, но директното слънчево греене е недопустимо.
Изненадващо разнообразни на вкус и вид, лесно достъпни и с неоспорими полезни качества, кълновете вече не са екзотичен и претенциозен вариант за бягство от рутината на трапезата ни, а истински фаворити в насладата от храната.