Жабешки бутчета

Жабите са като жените, бедрата им са най-хубавите хапки, твърди французинът Рене Клеман, основател на известния кулинарен фестивал в град Вител.

Опитвали ли сте жабешки бутчета? Ако не, не се колебайте. Може у нас, а и навсякъде в Европа, Азия и Америка.

Парченцата месо, наподобяващо пилешкото, отдавна са национален деликатес за французите. Те обаче не са единствените ценители на жабешките бедра. Яли са ги още китайците през първи век от новата ера, ацтеките също са си угаждали с тях.

Римляните обаче, изглежда, не са харесвали деликатеса, защото той не е споменат никъде в огромната гастрономическа литература, оставена от тях. Никой не обръща внимание на жабите и техните бедра до XII век в Европа, когато те, малко странно, се появяват в ръкописите на католическата църква - разбира се, във Франция.

През средните векове много често монасите там дебелеели и църковните власти им наредили да не ядат месо в определен брой дни в годината, за да не угаждат толкова много на плътта и да обърнат повече внимание на духа. Духовните служители обаче се изхитрили и обявили жабите за риби, които не влизат в групата на месото и могат спокойно да се ядат през цялата година. Религиозните, но иначе страдащи от хроничен глад френски селяни покорно последвали примера на монасите и така се оформил известният национален деликатес.

Както пише Александър Дюма в своя “Голям кулинарен речник”, около началото на 1600-ата г. в Париж живеел мъж на име Симон, който правел цяло състояние от търговията с жаби. Пращали му животинките от неговия роден край, той ги угоявал и след това ги продавал на най-изисканите ресторанти във френската столица.

Жабешките бутчета били смятани за деликатес дори във Великобритания в началото на миналия век. През 1908 г. известният френски майстор готвач Огюст Ескофие сервира на вечеря в лондонския хотел “Савой” в чест на принца на Уелс ястие от жабешки бутчета, наречено “Бедрата на нимфите на зората”. Блюдото се превърнало в кулинарния хит на сезона. Бутчетата, накиснати в различни сосове и украсени с подправки до неузнаваемост, били от големи американски жаби и се внасяли през океана.

Впоследствие обаче британците престанали да ядат жаби и това продължава и до днес, пише в. “Гардиън”. Още от XVI век насам те засипват с подигравки всеки, който го прави, като наричат вечните си врагове французите за по-кратко Жабарите.


Всяка година 7 тона бутчета се изяждат на Фестивала на жабите във френския град Вител, който е в последната седмица на април. Близо 20 000 души от цяла Европа и САЩ се събират да хапнат. Тази година бе 37-ото издание на фестивала. Срещу сума от около 7 евро получавате пълна чиния с жабешки бутчета и пържени картофи. Предлагат се и много по-засукани рецепти с различни видове сосове, каквито само французите могат да правят.

Въпреки голямата веселба и яденето на корем обаче напоследък се появи проблем. Когато фестивалът се организирал за първи път, основателят му Рене Клеман можел да захрани всички заведения с жаби от езерото си на 30 км от града. Днес фестивалните земноводни не са нито от езерото, нито дори от Франция, а са вносни - най-вече от Азия.

Жабите са част от френското меню от 1000 г. насам. Напоследък обаче и във Франция, както и навсякъде по света, те намаляват все повече заради замърсяването, пресушаването на езерата и блатата и различни други злини, извършени от човека. За да запазят видовете, френските власти вече са забранили лова на жаби за търговски цели. На някои места се позволява да си хванеш малко жаби, но само ако ги приготвиш, опечеш или изпържиш и изядеш на място - а това е обида за изтънчения френски кулинарен вкус, която малцина могат да преглътнат. (24часа)


И Обама ги хапва, хит са в Луизиана

Франция унищожава най-много жабешки бутчета. Само от местни езера се изяждат до 70 т, внасят се още 4000 т на година.

Белгия и Люксембург също са големи ценители на жабите, но втори след Франция по внос на бутчета са САЩ. Деликатесът е особено популярен в щата Луизиана, който е бивша френска колония. Там градчето Рейн се е самообявило за световната столица на жабите. Бутчетата са много популярни също и в Арканзас и Тексас, където най-често ги поднасят пържени и с препечени филийки.

Американският президент Барак Обама ги яде с удоволствие. Фотографи успяха да го хванат как се наслаждава на деликатеса по време на предизборната си обиколка в южната част на страната миналата година.

Най-запалените любители на жабите обаче все пак са в Азия - в Индонезия, Китай, Тайланд и Виетнам. Южна Америка също е доста голям пазар за деликатеса. Противно на някои представи, че жабите са ястие само за отделни френски почитатели на кулинарията, жабешките бутчета всъщност са основно блюдо на масата в развиващия се свят.

Днес най-големият износител на деликатеса е Индонезия. Тя изпраща с кораби повече от 5000 тона годишно. Някои от тях са от ферми, но повечето живеят свободно. Изследователите нямат почти никаква представа колко жаби и от какви видове отиват редовно в световния тиган. (24часа)