Нека вашата храна бъде вашето лекарство и вашето лекарство бъде вашата храна!

неделя, 10 октомври 2010 г.

Дюля

Дюля, а не ябълка Парис дал на богинята Афродита, според историците.

ДюляДюлята е станала „ябълката на раздора” между най-красивите богини Хера и Афродита. Афродита е обещала на Парис - сина на царя на Троя, да му даде за жена хубавата Елена, ако той признае, че тя е най-красивата богиня на света. В знак на съгласие с това Парис и е дал не ябълка, а дюля. Елена избягва с Парис в Троя по волята на Афродита, която я е накарала да се влюби в него. Това е основната причина предизвикала Троянската война.

Кои факти карат историците да мислят, че дюлята е „ябълката на раздора”:

  • по това време в Троя още не са се отглеждали ябълки;
  • по времето на управлението на цар Соломон е имало закон, според който младоженците трябвало да ядат дюли в деня на сватбата си, за да имат щастлив семеен живот.

 Като овощна култура дюлята е била позната от дълбока древност - около2000г преди новата ера. Днес тя е  разпространена из целия свят, но се отглежда най- вече в средиземноморските държави, на Балканския полуостров, в някои страни от Азия и САЩ.
   Дюлевия плод е богат на захари (предимно фруктоза), на органични киселини, пектинови вещества, слузести вещества и целулоза. Има много витамини - най-силно е присъствието на РР, С и Е. От минералните соли,най-голям дял се пада на калия, следван от калция и фосфора.От микроелементите впечатлява изобилието на мед-140мг на 100г плод. ОТ органичните киселини в най-голямо количество е ябълчната, след което се нарежда винената. Етеричните масла придават специфичния приятен аромат на плода, а пектиновите вещества са със силно изразен благоприятен ефект върху стомаха и червата. 
   Какво цери дюлята? Именити древни лекари Хипократ, Гален, Авицена са предписвали пресни дюли, сок или мармалад от тях като ободряващо, апетито възбуждащо средство и при различни стомашни смущения. 
   Отвара от дюлеви плодове и семена и днес се препоръчва при стомашни разстройства и кръвотечения. Лечебния ефект се дължи на пектиновите и дъбилни вещества. За болните от белодробна туберкулоза дюлята е особено полезна , а пък печена се препоръчва като затягащо средство при диарии. 
   Слузестият извлек от дюлевите семена действа омекчаващо и противовъзпалително при гастрити, гастроентероколити, при бронхити, трахеити и кашлица. Външно същият извлек се прилага за компреси при възпаление на очите, за гаргара при ангина, за намазвания при изгаряния и кожни възпаления.

   Отварата от нарязани плодове има диуретичен ефект при воднянка, препоръчва се и при сърдечни и бъбречни заболявания, при недостиг ха желязо в организма.Мъхът на плодовете се прилага от народната медицина като кръвоспиращо средство при порязване. 
   Как да си приготвим лекове? Отвара от плод - Четвърт дюлев плод се нарязва на малки парчета, без да се бели, като се отстранява семенната част. В емайлиран съд плодът се залива с две чаени чаши вряла вода и се оставя да ври  25 мин. Разтворът се прецежда и по желание се подслажда със захар или мед. Пие се по половин чаена чаша три пъти на ден преди хранене. 
   Слузест извлек - Семената се ползуват цели, в никакъв случай да не се счукват, защото тогава отделят отровен глюкозид. 
   Една чаена лъжичка дюлеви семена се заливат с една чаена чаша хладка вода и се оставят да киснат 4 часа в емайлиран съд. Полученият слузест извлек се прецежда и по желание се подслажда с една чаена лъжичка пчелен мед. Взема се по една супена лъжица четири,пет пъти дневно преди хранене. 


Дюлята лекува - По записките на Петър Димков
&Плодът
 *При възпалена стомашна и чревна лигавица: Да се нарежат 1-2 необелени и измити дюли (като за компот), сваряват се във вода, покриваща ги, но без захар. Напълно изстинали се изяждат само резенчетата - 30мин. след ядене.
 *При умствена и физическа преумора и за успокояване на сърцето да се пие сокът от сварените дюлеви резенчета, подсладени с една лъжичка мед, по 1 чашка 3 пъти дневно, 1 час преди ядене. 
   Сокът от малка, добре узряла дюля, рендосана или прекарана през сокоизстисквачка, действа общо ободряващо и освежаващо на кожата на лицето, като се нанесе по него с памучно тампонче и така престои 15 мин. до пълното му попиване. Да се прави само вечер, половин час преди лягане, без да се поставя какъвто и да е крем на лицето. 
&Семената
От тях заедно с ципата която ги обвива, се приготвя гъста, слузеста течност, като в 600г вода се пускат семената на 5-6 дюли (с обвивката) и се сваряват на средно силен огън, докато течността остане на половината. След като изстине се прецежда. Употреба: при суха кашлица, дължаща се на настинка, при внезапни чревни разстройства и лека начална форма на диабет се пие по една супена лъжица, няколко пъти дневно докато течността свърши. Много облекчава.На другия ден се сварява нова и така,докато неразположението премине. Забележка: при настинка, течността се подслажда с лъжица мед, но не и при диабетици.
&Листата
Могат да се използуват за чай, не само пресни, но и изсушени, самостоятелно или примесени с други градински или полски билки през цялата година. Те са ободряваща, ароматична напитка и за млади и за стари. 

Не изхвърляйте нищо от дюлята
     Семките помагат при кашлица, листата понижават кръвното, а плодовете подмладяват кожатаДюлята е траен плод, който на хладно място може да се запази през цялата зима. Запасете се с него,защото ще ви помогне при редица здравословни проблеми. 
    Семките подпомагат отхрачването при бронхити и кашлици, облекчават язвата на стомаха. Използуват се изсушени. Приготвя се запарка от 1 чаена лъжичка семки, които се киснат около час в 300 мл вряла вода. Действието им се усилва, като се прибавят няколко сухи листа подбел и течността се вари, 10 минути. Замазане и компреси при възпаление на устните, афти, гингивити и др. инфекции в устата, се използува образуваната слуз след накисването на 1 чаена лъжичка семки в 100мл вода. От нея е добре да се пие по малко преди приемането на силни лекарства, тъй като намалява дразненето на стомаха. 
    Гъста отвара от дюлеви листа или студен спиртен извлек от тях (накиснати листа в спирт за 8 часа) понижават кръвното налягане. От отварата може да се пият до 2 чаени чаши дневно, разделени на 4 приема, а от спиртния извлек - по 20-30 капки във вода 1-2пъти дневно, в зависимост от стойността на кръвното налягане.
    В народната медицина плодовете се използуват като запичащо средство-пресни или печени, приготвени на компот, желе, нектар.
    Мъхът по плода действа кръвоспиращо. Прави се студена настойка (нарязаните на парчета кори на една средна дюля с мъха по тях се киснат няколко часа в 1 чаена чаша вода и се прецеждат) или запарка (същото количество кори се залива с вряла вода и престоява в нея 1/2 до 1 час).Пият се при храчене на кръв маточни кървения 3 пъти дневно по 1 чаена чаша.
    Лосион и маска от дюли са чудесни за мазна кожа. Те са истински балсам за стареещото лице. За получаването на лосиона, парчета дюля се покриват със слаб спирт или ракия. След две седмици течността се прецежда и се прибавя равно количество розова вода. Кожата на лицето се натрива всеки ден, оставя се да изсъхне и се намазва с подходящ за нея крем. Маската се прави от свежи настъргани дюли, оставя се 15минути върху лицето и се измива с хладка вода. Полезно е кожата да се масажира леко с резенче плод.

Източник:http://www.mirolm.hit.bg/

вторник, 5 октомври 2010 г.

Тиквата

Няма съмнение, че печената тиква се превръща в сладко изкушение за сетивата за повечето хора. Освен че е ароматна и вкусна, тиквата може да бъде и много полезна. И въпреки че често се спори дали е плод или зеленчук, тя изпъстря есенния пазар с екзотични форма и цвят, като недвусмислено ни напомня за наближаващата зима.
Тиквата (Cucurbita) представлява род растение от семейство Тиквови. Стъблото на тиквата достига дължина до 4-5 метра, с цилиндрична или ръбеста форма, покрито с твърди бели космици. Листата са големи, с дълги, кухи дръжки. Тиквата, както при по-голяма част от културните растения, се среща в различни сортове, с голямо разнообразие във формата и цвета (оранжев, жълт, бял, кремав) на плодовете.
Известни са три вида тикви:
  • Обикновена готварска тиквичка - узрява през късната пролет и началото на лятото, като за нейна родина се смята Централна Азия. Тя е сравнително дребна, с цилиндрична форма и нежна месеста част.
  • Голяма бяла тиква, известна още като "кестенка".
  • Мускатна жълта тиква, наричана още "цигулка".
Последните два вида тикви узряват през есента, като произхождат от Централна и Южна Америка. Плодовете им са едри, кората им е дебела и корава, а месестата част е нежна и вкусна.
Смята се, че историята на тиквата започва в Перу преди 5000 год., а индианците са първите хора, които са се занимавали с отглеждането на културното растение. При археологически разкопки са открити следи, които потвърждават тези факти. За първи път през XVI век Христофор Колумб пренася тикви в Европа и не след дълго те са разпространяват из целия континент.
Днес тя е основната героиня на празника Хелоуин или т. нар. Келтска Нова година, който носи радост предимно на децата - все повече млади хора и у нас с удоволствие се маскират и събират заедно, за да се позабавляват на празника.

Хранителен състав на тиквата

Тиквата притежава ценни диетични и вкусови качества, а хранителната й стойност силно наподобява тази на картофите. В зрелите плодове от сравнително качествени сортове се съдържат значително малко количество белтъчини и мазнини, по-голямо количество захари (захароза и глюкоза), както и вода.
Ориентировъчно съдържание на вещества в 100 гр продукт:
Белт./грВъгл./грМазн./грХолестеролКалоричност
1.0006.5000.1000.00026.000

Здравословни ползи

  • Добър източник на минералите калий и фосфор, което превръща тиквата в подходяща храна при бъбречни и сърдечно-съдови заболявания. Освен това не липсват и калций, магнезий, желязо, мед и кобалт.
  • Високо съдържание на витамин С (около 15 мг в 100 гр продукт), както и на каротин, особено в мускатните тикви. А колкото по-ярко оцветена в жълто или оранжево е месестата част на тиквата, толкова по-високо е съдържанието на полезния витамин.
  • Съдържанието на целулоза (около 1 гр) повлиява благоприятно лечението на болестите на стомашно-чревния тракт.
  • Тиквата намира приложение в диетичното хранене със своето леко слабително действие, но тя е и мощен диуретик. Богата е на пектин, които спомага за изчистването на дебелото черво и за намаляване на нивото на холестерола. Повлиява благоприятно атеросклерозата.
  • В състава й се откриват витамините В1, В2 и РР.
  • Препоръчва се и при заболявания на черния дроб и жлъчката.
  • Ниската й калоричност я превръща в добра алтернатива за хората с наднормено тегло и за диабетици.
Изключително полезни са и семките на тиквата. Те са богати на масла, белтъчни и смолисти вещества. Важно е обаче при консумация да се избегне прекомерното им осоляване. Тиквени семки могат да бъдат открити в състава на: мюсли, хляб и др. Полезни са за страдащите от хронични чернодробни възпаления, гастрит, колит, анемия,хипертония и остеопороза.

Как да изберем и съхраним тиквите?

За да е вкусна една тиква, тя трябва да бъде достатъчно твърда и с гладка кора. Малките тикви са най-подходящи за консумация, защото вътрешността им е по-сочна и ароматна, докато големите са чудесни за декорация. Специалисти твърдят, че белите тикви са най-качествени, те имат нежна месеста част и тънка кора. Много често тиквите, които се предлагат на есенния пазар, са разрязани на две или повече парчета. Тиквата е прясна, ако повърхността на парчето е влажна и равна, с ярък цвят, в противен случай можетеда сте сигурни, че вкусовите качества са силно влошени. Освен това, ако тиквата е много лъскава, това означава, че е откъсната преди да узрее добре и е с блудкав вкус.
Тиквата, разрязана на парчета, може да се съхранява в хладилник до два-три дни, добре увита в стреч фолио. Цяла тиква издържа до две седмици на стайна температура и няколко седмици на студено, тъмно и проветриво място. Оптималната температура за съхранение е от 1 до 14ºС (важно е тя да не пада под 0ºС). Тиквата може да бъде замразена във фризер, ако предварително е обелена, почистена от семките и нарязана на кубчета.

Идеи за използване на тиква

Тъй като месото на тиквата няма силно изразен аромат, е необходимо то да бъде допълнително овкусявано с по-силни подправки, като джинджифилчесън, червен пипер, къри, лимонов сок, ванилия и канела.
  • Сварена на пара тиква - тя е особено подходяща за спортуващите, като не е необходимо използване на подсладител.
  • Печена тиква, подправена с мляко, яйца, захар и ванилия.
  • Пюрирана тиква, която е прекрасна гарнитура към по-мазни ястия.
  • За приготвяне на всякакви супи, сладкиши и кремове.
  • И не на последно място - сок от тиква, който рядко се консумира в ежедневието, но е особено полезен при лечение на гастрит, повишена стомашна киселинност, както и безсъние.


Източник: BB-team

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

 
Powered by Blogger